Мистик Фолс преди седмица +18

Обикалях нервно от стая в стая имах чувството че ще издивея затворена тук.
Инстинктивно докоснах пръстите на ръката си където се очакваше да има пръстен .. а го нямаше.
Започнах да оглеждам напред назад, глупакът Луцифер ще ме намери и ще ме върне обратно в Ада! Добре, добре спокойно къде може да се скрие една змия ?
-В дупкаможе би !
Не си помагам особено, слезнах бързо по стълбите и веднга я забелязах увила се на парапета.
Така става като избирам змия, защо ми беше змия ? Да бях взела охлюв, той поне е бавен.
Подадох ръката си а змията бързо се уви окло пръстите ми и замръзна, от жива се превърна в сребърна.
Ами ако са ме намерили ?
Не могат да ме намерят, пръстена е върху мен.
Обух си обувките след което бързо излезнах от в къщи.
Оглеждах всеки един човек който вървеше по улицата. Минах нервно с ръка през косата си след което видях едни пейки около един фонтанм усмихнах се като тръгнах на там.
Седнах на една от пейките като се загледах във фонтана.
Ъгхх, сякаш буца беше заседнала в гърлото ми, толкова притеснена не съм била от както избягах.

Град пълен с вампири,демони и какви ли не същества,а не можех да сритам ничии задник?
Тези дни не ми вървеше добре.Престоят ми в мотела бе страшно неприятен.По-точно скучен.Както обикновено през почивните дни нямаше нищо,ама нищо интересно.
Изкъпах се и с още мокра коса се облякох на бързо и излязох.Качих се в колата си и не след дълго обикалях по улиците на Мистик Фолс.
Майки с деца,вампири с пръстени,демони и вещици обикаляха съвсем спокойно без да се притесняват за нищо.
След половин час обикаляне и доста похабени нерви от яд,че не мога да си намеря занимание слязох от колата близко до фонтана в центъра на града.Шумотевицата и блъсканицата бяха задължителни на тези места,но въпреки всичко намерих една свободна пейка и седнах.Огледах с интерес тук присъстващите.Погледа ми се прикова право към едно момиче.Стоеше доста изнервена и притеснена.Като бомба със закъснител,а не исках аз да съм този,които ще я бутне.Останах така загледан в нея,игнорирайки писъците на децата и виковете на родителите им.

Постоянно го губех този пръстен, цял живот ще живея в страх да не си изгубя пръстена и Луцифер да ме намери, голям фал!
Огледах пръстенът, не можеше ли да вградят нещо в мен .. ноо така или иначе рано или късно ще ме намери, ще ме върне и ще ме убива и съживява отново и отново.
Какво казвах ?!
Този пръстен не трябва да се губи.
Не можеше ли просто да съм обикновено момиче .. раждам се живея краткия си живот който ще направя възможно най-интересен и опасен .. иии накрая ще си умра.
Но няма!
Забелязах един мъж втренчил поглед в мен, отклоних погледът си но не се сдържах и отново го погледнах.
Не беше демон това ме успокояваше, въздъхнах след което му се усмихнах.

Отговорих на усмивката и и отместих погледа си.Беше красавица,няма спор.След известно време не се въздържах и се изправих.Отидох при нея и най-нахално седнах:
-Здравей.-все още бе притеснена.Имах някакъв усет към тези неща.Не не беше дарба,но на всички сякаш им пишеше на лицето "Изнервен съм" или "Днес съм много щастлив".Погледнах към ръката на момичето,където имаше една странна гривна.Наистина и пръстен.Като гледах колко бе притеснена предположих,че бе свързано с някой.От миналото и.
-Да не би някой бивш да те тормози?Или имаш проблеми в работата?Защото не е нормално да си толкова притеснена,особено в почивните дни.Не ме мисли за някой ненормалник.Не съм просто си търся компания.-казах това преди да е решила нещо такова.Отместих погледа си от нея.

Затропах нервно с токът на обувката си, държах ръцете си в скута и нервно преплитах пръстите си.Цялата треперех .. може би не трябваше да излизам.Като се засмисля, там е по опастно от тук, но все същата.
Не мога вечно да стоя тук на тази пейка.
Мъжът на съседната пейка се приближи и седна до мен.Не знам защо но за момент се почувствах в безопастност!
-Здравей.-Усмихнах се.
Погледнах го .. беше красив, имаше прекрасни очи и беше .. да кажем .. загрижен ?
-Може би.
Насилих се да се усмихна .. бивш, не точно.
-Трудно е за обяснение.
-И не, не те мисля за някой ненормалник.
Хубаво щеше да е ако да споделя с някой.Не можех да нося този товар повече.
Но ако му разкажа аз щях да се окажа ненормалната.

Усмихнах се и потърках лицето си с ръце.Обърнах се към нея и казах:
-Каквото и да е,нищо не е толкова страшно,за да те притесни така.Така сме устроени хората...И не само.-спомних си за изминалите години и всичко,което аз и Сам преживяхме.Месеците в които бях в ада.Нещата които ми причиниха,нещата които аз причиних.Загледах се в нея и нещо ми подсказваше,че тя не е човек.
По-точно вече бях почти сто процента убеден в това.Вгледах се в очите и,бяха красиви,косата и лицето и също.
-Разкажи ми.Така или иначе няма вероятност да се срещнем отново.А дори и да се срещнем.Обещавам да се правя,че не помня!-подсмихнах се и се облегнах на пейката.

От една страна исках да му кажа, от друга не. Какво да правя ?
Поех си дълбоко въздух след което се облегнах удобно и го погледнах.
Той ме подканваше да разкажа, но той е първият човек с който съм се заприказвала в този град и не исках да му разкажа, но не можех повече.
-Аз не съм човек.
Сведох поглед, тялото ми се вкамени не можех да мръдна исках да стана и даизбягам някъде дълеч от всичко и всички.
-Аз съм .. демон.
Насилих се да се усмихна, бях забила поглед в една точка и не смеех да го погледна.
-Вероятно си чувал за дяволът.Той ме създаде!
-Аз съм пепел и страх с една крехка душа. Нищо от това не съм искала, дори не искам да живея .. но ако умра, Луцифер ще ме върне към живота.
Свалих пръстнът си и го погледнах ..
-С това никой от демоните не може да ме намери .. щом го сваля те ще ме намерят и ще ме върнат при дяволът.
-Тази сутрин го изгубих .. бях по уплашена от всякога.
-Не искам да се върна там .. не искам да изживея всичко отначало.
Сложих пръстенът си и го погледнах .. гледаше ме като застрелян.
-Сега аз съм ненормалната знам .. не ми вярвш.Това дали ще помогне .. ? Очите ми потънаха в мрак, от красиви и сини те се превърнаха в катранено черни, кимнах и отново върнах нормалният цвят.
-Можеш да бягаш, така и така няма да те нараня.
Казах следкоето сведох глава.

Засмях се ипоклатих глава:
-Не от Азазел и Лилит не бягах ще бягам от теб.Бил съм в ада знам какво е,но не знаех че има пръстен които да те скрие от демоните.Колко време търсехме....-млъкнах и се вгледах в пръстена на ръката й.Само ако Боби и Сам знаеха.Преглътнах и после я погледнах:
-Вържи го на врата си.Ще ти помогне.Не го сваляй никога и го направи със здрава верижка.Къпеш се с него и всичко,но си защитена.-смигнах и и си поех дълбоко въздух.Бях някак си развълнуван от това откритие:
-Има ли и други такива пръстени?Кои ги е направил?Можеш ли да ми помогнеш да открия два такива?Дори да е само един,за брат ми..-ако имахме такива.Колко спокоен живот щяхме да имаме.Братята Уинчестър и спокоен живот.Засмях се на глас на тези си мисли.И все едно Кастиел и останалите кукувци щяха да ни оставят.Да бе.

-Знаеш кои са ?!
Погледнах го очудено .. той, той е ловец! Защо ли се чувствам като мъртвец ?
-Бил си в ада ? Как така си се измъкнал и не си полудял ?
Замлъкна за секунда като го погледнах, не знам да се радвам ли или да бягам преди да ме е увил за някой стол и преди да е започнал да ме пръска със светена вода.
-Да очаквам ли да ме мъчеш в някое мазе или някоя изоставена сграда?-Засмях се.
-Колкото до пръстените, ще ти направя колкото искаш.
-Стоя на пейка в парка и си говоря най-спокойно с ловец.-Подсмихнах се
-Това рядко се случва !

Погледнах я леко учуден.
-Защо да не знам кой са?Азазел съсипа семейството ми,уби майка ми и баща ми,даде от кръвта си на брат ми и го превърна в изрод.Лилит го преследва,а когато той умря аз дадох живота си за неговият.За това бях в ада.-млъкнах и погледнах в другата посока:
-Няма да те убия.Брат ми чука демон,а ще упреква мен за един разговор?Надали.Аз съм Дийн,приятно ми е.-обърнах се отново към нея й и подадох ръка.

П.п. Сори за забавянето.

-Ами няма от къде да знам .. не съм стъпвала там с години.-Усмихнах се.
Това .. ъми това беше доста интересна и странна история.
Щом той се представи се усмихнах мило и стиснах ръката му.
-Евър.
-Но знаеш ли, май съм чувала името ти някъде, но къде ?-Подсмихнах се.
-Имате труден живот, но явно вашата братска връзка е силна .. щом си продал собствения си живот за неговия .. е да все пак вие сте семейство.
Тогава се засмилих ..
Азазел е дал от кръвта си на брат му, убил е родителите им .. а другите демони .. сигурно постоянно ги тормозят .. Погледнах го .. не изглеждаше никак добре.
-Вероятно ме мразиш ... заради същноста ми.-Подсмихнах се.
Вероятно ? По-скоро 100% убедена.
-И аз се мразя.

Поклатих глава и се усмихнах:
-Не те мразя.Да принципно ви мразя,но днес не искам да мразя.Днес съм добър.-засмях се тихо и се протегнах.Погледнах я и се изправих:
-Хайде,няма смисъл да седим тук.Да отидем да се напием и да потормзим бабичките с леко поведение?Все пак си демон и паниката,истерията и страха не са в твой плюс.-засмях се и и подадох ръка,за да стане.
-А да и варианта да носиш пръстена на врата си.Помага!-ухилих се и когато тя стана се огледах.Бях паркирал на близо,а недалеч от тук имаше един приятен бар.Предполагах,че го знае,но все пак я поведох към колата.Не можех да оставя черната си красавица на улицата.

-Радвам се че попаднах попаднах на ловец който не ме уби щом разбра коя съм .. най-важното изслуша ме, и черешката на тортата в добро настроение е.-Засмях се.
Хванах ръката му като се изправих и го прегърнах. Малко неочквано и импулсивно .. грешка, грешка!
Веднага се отдръпнах като го погледнах като нервно завъртях кичур от косата си.
Тръгнахме към колата му .. "Да се напием и да обикаляме вечер кварталите .. звучи като план" Помислих си след което се ухилих.
-О Господи, това Импала 67ма ли е ?
-Къде намери тази красавица ? -Засмях се.
Качихме се а аз се радвах като малко момиченце на колата му.

Погледнах я изумен,че изобщо е наясно в каква кола се качва.Демон,хубава и разбира от коли.Качих се след нея и се усмихнах на детският и ентусиазъм.
-Готина си.Казвай къде да те водя?Бар,дискотека,ресторант или взимаме едно уиски и се натискаме в колата като тиинейджъри?-засмях се на последното си предложение и нетърпеливо я погледнах.
Сега аз бях като малко дете.Нетърпелив за решението и.
-Сетих се,че не ти казах от къде е колата.Баща ми я остави.Единственото нещо,което ми остана след като той почина.Остана за мен и брат ми,но...Надявам се,че ме разбираш защо не искам той да я кара.Умрях за три месеца и и бееше сложил от онези МП3 плеъри и слушаше гадна педалска музика.-поклатих ужасено глава и се ухилих.

-И ти не оставаш по-назад .. харесвам те! -Усмихнах се.
Облегнах се удобно назад след което го погледнах.Докато се усетя вече беше потеглил.Без съмнение караше лудо, имаше стил който повечето нямат.
-Ти си самоубиец.-Засмях се.
Ще е жалко ако не го срещна отново!
-Карай към някоя дискотека някъде към полунощ се омитаме, взимаме уиски ии ще го мислим по-нататък.-Засмях се.
Погледнах към задните седалки, нямаше и една драскотина .. човека си пази колата.
-И аз ако имах сестра като брат ти и кола като твоята .. никога не бих я оставила да кара колата ми.-Засмях се.
Извъртях глава към него ..
-Съжелявам за баща ти.
Насилих се да се усмихна .. неговата болка ми беше непозната, аз никога не съм имала родители, но бих искала да имам.
-Нека оставим мъртвите да почиват в мир и да подлудим живите.-Подсмихнах се.

-Нямаш проблеми красавице,аз съм точната компания.-набих спирачки пред една дискотека и погледнах към охраната.
-Май е само за випове.Значи е тъкмоз а нас.-усмихнах се и слязох от колата отивайки да и отворя.Тръгнахме към дискотеката рамо до рамо.Влязохме без особени проблеми.Музиката,която ни обгърна в мига в които влязохме бе оглушителна.Всички облечени в неонови цветове се открояваха движейки телата си в ритъма на музиката.Дори аз с бялата тениска се откроявах.Ухилих се и повиших глас към Евър,за да ме чуе:
-Отивам да взема нещо за пиене.Коктеил ли искаш или нещо друго?

-Ти си карай .. аз ще се оправя малко.-Засмях се.
Свалих коженото яке като го захвърлих някъде назад, пъхнах ръцете си под потника след което откопчах закопчалката на сутиенът си и бавно го свалих.
Точно когато захвърлих сутиенът си назад, Дийн рязко наби спирачки.
Усмихнах се доволно точно когато щях да си отворя вратата Дийн ме изпревари.
Усмихнах се мило и слезнах.
Влезнахме вътре а музиката и тежкият цигарен дим ни заляха.Огледах всичко и всички вътре .. толкова шарени.-Засмях се.
-Нямам претенции.-Подсмихнах се.
-Зад теб съм.
Като гледам нямаше друг с бяла тениска, значи няма да го изгубя .. или пък ако го изгубя лесно ще го намеря.

Ухилих се и тръгнах към бара изблъсквайки от пътя си пияни младежи.
За жалост по средата на пътя пред мен се изпречи надут тинейджър.Блъсна се в мен и вместо да каже едно просто извинявай започна да ми се надува.Блъснах го и това бе грешката ми.Пияният се ядоса и имах време само да избутам Евър зад себе си.Наведох се преди юмрукът му да се стовари в носът ми.Избегнах още няколко пиянски ръкомахания,но след петия път нямах същия късмет.Пестникът му ме удари силно в слепоочието.Тръснах глава,за да ми се избистри съзнанието и казах:
-Защо винаги се заяждате с мен?-Сбиването което последва бе придружено със високи дюдюкания и писъци от старана на момичетата.Разтърваха ни преди да съм направил някоя глупост.Устната ми бе разцепена и имах натъртено ребро.Опонента ми не беше по-добре,нито по-зле.Разцепена вежда и плюене на кръв.Откъснах се от ръцете на охраната и потърсих с поглед Евър:
-Прощавай.-усмихнах се невинно,въпреки кръвтта която течеше от устната ми,но пък не и бях обещал спокойна вечер,а забавление.Тениската и якето ми бяха раздърпани и омачкани.

Точно когато си мислех че тази вечер ще бъде най-забавната ми вечер от много, много време насам, може да се каже че всичко се провали.
Един пиян нещастник който не знаеше къде се намира се блъсна в Дийн а след това го нападна.
Чайникът ми закипя ..погледнах го злобно, ще го убия!
След първият удър върху Дийн, се опитах да се добера до глупакът, но Дийн не ми позволи.
Една армия хора ни бяха заобиколили .. какво са зяпнали, да не са на пазара ?
-Дийн ..
Извиках, но кой да ме чуе.
Когато всичко премина огледах хубаво момчето което бе нападнало Дийн, ще те запомня .. и когато те намеря ще съжалиш че си се родил.
Хванах лицето на Дийн в шепи поглеждайки го загрижено.
Добрах се до барът като взех една бутилка уиски .. възползвах се от момента в който барманът не гледаше и грабнах една чиста кърпа.
Върнах се при Дийн като го хванах за ръката и го изведох от там.
-Добре ли си ?
-Не, не си добре .. що за въпрос ?
Отворих уисито като излях мако на кърпата ..
-Стой мирен.
Избърсах кръвта от лицето му и дезинфектирах раните му.

Хванах ръцете й и се усмихнах:
-Спокойно красавице.Добре съм.А и обещах да се забавляваш,това не е забавление.Танцува ми се,а ми се струва,че ти това го умееш.Хайде...Покажи ми какво можеш.-целунах я леко по устните и я дръпнах към дансинга.
-Хайде.Да отиваме да танцуваме.-взех бутилката от ръцете й и я надигнах.Отпих няколко големи глътки и си проправих път сега обаче без инциденти.Сложих ръце на талията й,заслушвайки се в музиката.
-Не знам как да танцувам на това,а ако взимам пример от тук присъстващите мисля,че се налага да си сваля тениската и да те опипвам.-засмях се искрено на тази идея и я погледнах в очакване на отговора и.

-Добре, сигурен ли си ?
По усмивката му си личеше че е добре .. но защо все още съм притеснена за него ? Както и да е ..
В слеващия момент той ме целуна, ароматът на уиски остана по устните ми, усмихнах му се след което той ме задърпа към данскинга.
Той взе бутилката от ръцете ми като започна да пие ..
-Това е добро начало.-Засмях се.
Издърпах бутилката от ръцете му като отпих няколко големи глъдки.Присвих очи ..парии !!
-Сваляй какво чакаш.-Засмях се.
Извих няколко пъти талията си като спуснах ръце по тялото си и размятах коса напред назад.
Помогнах му да свали тениската си, напъхах част от нея в крайната страна на джинсите му .. така изглеждаше още по-секси.
Придърпах го към себе си като спуснах ръка по горещото му тяло.

Махнах тениската си и се засмях на думите й:
-Жалко,че си без сутиен,за да свалиш и ти блузата си.Въпреки,че знам няколко начина никой да не види нищо.-имах мръсно подсъзнание и опит зад гърба си,но надали щеше да се съгласи на идеята ми.Започнах да отговарям на движенията й.Притворих очи и усетих ритъма,които често ми бягаше.Тя имаше доста секси движения,като изключиме мятането на коса.Секси,но болезнено,ако те удари с някой тежък кичур или пък ти бръкне в окото без да иска.
-Допадаш ми Евър.-беше прекалено хубава,за да е реална.

Исках тази вечер да не приключва никога.
Загледах се в тялото му а очите ми останаха там, ъгхх това тяло !! Увих ръка около врата му като притиснах тялото си към неговото. Дъхът ми нежно галеше врата му, приближих се бавно до ухото му като тихо прошепнах ..
-И ти ми допадаш Дийн.-Подсмихнах се.
Той беше първият ловец с който си допаднахме, като се сетя за реакцията на всички други главата ме стяга.
Той сякаш е нереален !
Надигнах бутилката като отпих няколко големи глъдки, течноста се плъзна по врата ми и надолу .. -Засмях се.
Погледнах към бутилката, лошото беше че бързо ме хващаше, още няколко глъдки и ..
Стига мислене, повече действия.

Взех бутилката от ръцете и след което я надигнах и отпих няколко доста големи глътки.Топлата напитка се спусна по гърлото ми сгрявайки тялото ми отвътре.Обърнах се към нея,продължавайки да отговарям на движенията й.
Очите и се плъзгаха по тялото ми,като и аз на свой ред правех същото.Когато очите и се насочиха към бутилката в ръката ми я вдигнах на високо:
-Не красавице,не искам да се напиеш толкова бързо.-наведох се към нея и прошепнах в ухото й:
-Искам да си спомняш това,което ще правя с теб,няма да е честно да забравиш.-целуна я по врата,задържайки се там,след което отново се дръпнах.Честно казано не знаех защо се бавя толкова,но може би не исках да започнем със секса и след няколко часа да сме приключили.Аз да си тръгна и да я оставя,а тя да се чуди или не.

Кръвта ми кипеше, за момент се почувствах като човек .. което беше невероятно странно.
Опитах да взема бутилката но Дийн не ми позволи, погледнах го жално но той така и така не се смили над демонската ми душа.
-Ха !! -Засмях се.
Така не е честно, само той да пие.
-Мъничко ?
Спуснах бавно ръцете си по тялото му след което впих устни във врата му Точно когато щях да целуна устните му извъртях глава като се обърнах с гръб към него.
Подсмихнах се като хванах ръцете му, преплетох пръстите ни и вдигнах ръцете ни високо във въздуха.

» Мистик Фолс преди 3 дни
» Мистик Фолс преди 2 дни
» Мистик фолс преди 2 години
» Преди три месеца в Мистик Фолс/Бела и Ксандра/
» В гората преди преди седмица