Отдалеченото островче

Погледнах я и се сетих за нещо:
-Как дойде тук?Нямаше следи по пясъка,нито лодка.Надали си доплувала далеч от града е,а да са те хвърлили от хеликоптер и да не си наядена от паяци и змии?-останах учуден за няколко секунди и продължих да вечерям.Наистина ми бе любопитно,но мислех,че знам отговора.

Упс,взе да задава много въпроси
-С лодка,как иначе...но от другия край на острова..
Да не съм наядена,знам как да се пазя скъпи мой,боже аз лиси го мислех,трябваше да се стегна
-Съмняваш се нещо в мен ли Дийн?Не ми допадат въпросите ти

Свих рамене и поклатих глава:
-Не ми пука особено.-оставих листото на земята и се изправих.Отидох до раницата си до която бях хвърлил одеялото.Погледнах я и после погледнах към гората:
-Ще стане студено....Легни до огъня и се завий,когато приключиш с вечерята!-подадох и одеялото и седнах до огъня.Нямаше да спя.Бях твърдо решен да будувам цяла нощ.

Щеше да ти запука съвсем скоро,в неговата част от месото имаше бръшлян,който щеше да го приспи.
-Благодаря
Измих ръцете си,прибрах останалото и погледнах към него
-Ами ти?Няма ли да поспиш?
След като каза,че няма само се усмихнах и се излегнах до огъня,какво ми провеше този мъж за бога че така се чувствах.
Съвсем скоро щеше да заспи където е,а щом се събуди...е мен нямаше да ме има,поне не където ме остави

Загледах се в нея и усетих как ми се доспива.Какво подяволите.Ставше ми все по-трудно да държа очите си отворени.Погледнах я и тръснах глава.Не можех.Причерня ми пред очите и дори не помня какво е станало след това,но бях сигурен в едно.Не се доверявайте на жена излязла от река,хубава и секси.Не е добра комбинация,особено когато си Уинчестър.

Дийн най-сетне се строполи на земята,нямаше да го връщам до огъня,станах и го подпрях на едно дърво сякаш е заспал накрая там.Събрах малко плодове и ги оставих някои разпилях нарочно ,но одеалото бе сгънато,сякаш не съм си тръгнала а отново гората ме е взела,но къде ли?
Всъщност беше лесно,бях над него,но той нямаше да ме види,когато се събуди щеше да има да се чуди,със сигурност щеше да мисли че е мое дело,че съм го упоила,но когато види плодовете...е да се надяваме да реши,че съм отвлечена,а най-малко щеше да очаква да ме намери ранена с разкъсани почти до голо дрехи

УСетих как паднах и се събудих.Беше рано сутринта,а земята бе твърда.Протегнах се и се изправих.Докато се прозявах забелязах,че нещо липсва и нещо не е както трябва.Замръзнах така с отворена уста докато гледах.Вивиан?Огледах се и забелязах хауса.Присвих очи и затворих устата си.Гората ли я бе отвлякла?Огледах се и погледнах нагоре към дърветата.Нямаше нищо.Бързо събрах нещата и преметнах раницата си през рамо.Извадих пистолета и дръппнах предпазителя и тръгнах.Преминах през гората без проблем.Минах по разклонението и се озовах пна плажа.Стъпките от следите на брат ми стояха още и следи като от влачене.Проследих вторите и я намерих.Беше цялата в кръв.Изтървах пистолета и се затичах към нея ,обгърнах раменете и я повдигнах към себе си.Дишаше:
-Господи Вивиан,скъпа.Събуди се..-аз бях виновен...

Идеше ми да се смея,но не бе свешно,той наистина се изплаши за мен и това бе трогателно,време бе да спра с номерата и да го оставя да се върне в града,а аз?Можех,бях свикнала,но първо трябваше раната да зарастне,имах лако рана в корема,незасегнала важни органи и не беше опасна за живота ми.
-Дийн...аз..исках да приотвя за..куска - едва говорех,вече наистина бях загубила кръв,но исках да ми има доверие,може би не бе това начина,но харесвах го,понякога мразех частта със шеговитото в характера ми която Локи ми бе дал...но да ме вземе исках Дийн,но не можех да му кажа какво съм

Погледнах я и сложих пръст на устните й:
-Не говори,почини си.Искаш ли нещо?Вода...Нещо?-не че имахме особено голям избор тук,но не можех да я оставя така.Оставих я да си почива,като все още я поддържах с едната си ръка,а с другата набрах номера на брат си.Щеше да изпрати Боби с лодка,за да ни прибере.Добре,уредено.Погледнах я и въздъхнах.Поне щяхме да се измъкнем.Вече определено не ми допадаше предаването Сървайвър,особено,когато съм главно действащо лице в него.

Приглътнах,устата ми бе суха,от очите ми капеха малки сълзи,болеше ме,това ли бе да искаш някого до болка,способен да изтърпиш дори това за него
-Вода!
Ръката ми държеше раната,не биваше да губя повече кръв,той се обади,щяха да ни вземат
-Дийн,превръзка,вземи от оне..онези листа и ги..наложи на раната - посочих му един храст с големи листа,щяха да ми помогнат за малко

Не изпитвах голямо желание да я оставям в това състояние.Стиснах устни и нежно я положих на земята.Откъснах няколко от онези листа и извадих водата от раницата си.Отново я надигнах и и помогнах да сложи листата на раната си.После и помогнах да пие вода и забелязах как слънцето скоро щеше да ни напече.
-Ще те занеса на сянка и ще изчакаме докато ни вземат.Окей?-не изчаках отговорът й.Вдигнах я нежно и тръгнах към сенките хрълящи палмите.Седнах на земята и я оставих да стой в мен сякаш бе малко дете.Галех косата й,за да я успокоя с надеждата поне да поспи,за да възвърне силите си.

Донесе ми от билките макар ,че трудно ме остави сама докато направи дори пет крачки.Когато се върна ме повдигна за да му помогна да ги сложим и ми даде вода,не беше от приказливите отново
-Внимавай
Болеше когато ме местеше,но бе прав скоро щеше да напече ужастно много,как се забърках в това,стоях в него като дете ,а той ме галеше
-Не,няма да ги дочакам Дийн,кажи ми.. ох кажи ми какво мислиш за мен..искам,трябва да знам

Погледнах я и се усмихнах.Какво мислех за нея?Много неща.
-Мисля,че си красива.Мила си и забавна,но пък и си навличаш големи неприятности,а и сега ме ядосваш с думите,че няма да дочакаш.Красавице това е само една лека рана,аз какви неща съм преживявал,а още съм тук!-целунах я по челото и се загледах в морето,Молех се нещата да свършат по-бързо.Не можех да чакам повече.Трябваше да я заведем на лекар...Да се оправи и после да се прибере в дома си.

Лъжец,голям лъжец
-Лъжеш,как разбра че съм забавна като дори не сме говорили много!-затворих очи за миг,помагаше ми,но исках да знам,нека мисли че съм зле-Слаба съм Дийн,не съм като теб...но и не искам да се оправя знаейки че няма да те видя повече,оставиш ли ме в болница ще си отидеш
Закашлях се,верно май имах нужда от лекар
-Целувка по челото?Сериозно,това ли заслужавам

Погледнах я и после се огледах.
-Няма да те оставя в болницата и какво и е на целувката?Освен ако не искаш..-подсмихнах се и обърнах лицето й към своето.Целунах я.Нежно.Нищо особено,само лек намек за това ,което тя най-вероятно искаше или не.Дръпнах се и я погледнах:
-Е...Дано това ти е дало сили.Така или после когато се оправиш ще последва нещо повече или ще ме нариташ.-свих рамене и я погледнах мило.

Не в болница?А къде мислеше да ме води?Да ме остави
-Къде ще ме водиш? -размърдах се лека - Дийн?
Той ме целуна,беше нежно,едва доловима цулувка,но беше достатъчна да ме зареди наистина,желаех го,изпитвах това от мига в който излязох от водата
-Ти не си добре!

Погледнах я и поклатих глава:
-Знам.Хлопа ми дъската.Дори си осинових дете.Всъщност историята не е точно осиновяване,но си имам дъщеря.Сега е момента в който ще решиш да припаднеш и ще те заведа в болница,но няма да те зарежа.Ще дойда да те видя поне още веднъж нали трябва да се прибереш все някак.-смигнах и и погледнах към морето.Мамка му никой не идваше.

Преглътнах,той имаше дете?Добре това си бе за припадане,но ако станеше така не знаех къде бих се събудила
-Всички мъже - закашлях се,къде се бавеха,скоро нямаше да мога наистина да се оправя - всички мъже говорите така,няма да те изоставя,а не се връщате,нали?Ти такъв ли си?
Молех се да не е,наистина се чудех в какво се забърках,какво имаше в този мъж което така ме привличаше,а бях сигурна,че е имал поне още 3-4 преди това,ама и аз намерих за какво да мисля

Дали бях такъв?Естествено,аз не търсех жените за друго освен добрият секс,но по погледа и разбрах,че това не би бил правилният отговор,а пък и нищо не ми пречеше да опитам да съм друг.Колко щях да издържа без да изменям на сее си?Месец,два...Година?Надявах се.
-Не не съм такъв.Бях,но вече не съм!-дочух звук от мотор на лодка и се изправих заедно с нея.Бързо се оправихме и минути по-късно тя бе оставена да си почива на сянка,а аз и Боби останахме на палубата.Веднага ме заля с въпроси за случилото се за нея и за спомените и мислите на Сам.А аз не знаех какво да отговоря.За двадесет минути стигнахме до пристанището на града и половин час по-късно я свалях от Импалата носейки я на ръце в болницата.