Отдалеченото островче

Вече не знаех колко време бях на този свят,от както избягах от Асгард не се бях връщала в онези земи,но предполагах ,бях чувала,че всички са се пръснали по земята,трябваше ми доста усилие да се крия ,докато хората не измислиха начини да променят външния си вид,вече не бях русото елфче а тъмнокоса изкусителка,много пъти ме бяха наричали така.Не се страхувах от боговете на Асгард,нито от Тор,нито Один,сами те ме научиха как да се крия от тях,но понякога не бе хубаво да ги подценявам.
Намирах се на малък остров край град пълен с вампири и върколаци,с вещици и още куп богове и създания...но аз обичах тихите места,водата и гората,там бях щастлива,очаквайки забавлението да дойде при мен

-Мразя комарите.-изсъсках и размахах ръце.
-Честно Сам.Мислиш ли,че тук има елфи,русалки и самодиви?Защото ако има се надявам поне да получа една хубава гледка,а не зъбат демон или изрод.Ако ли не...Теб ще те наритам.-брат ми се засмя и след може би петстотин метра се провикна зад гърба ми,че трябва да се разделим:
-Не ми харесва тази идея Сам.После няма да те вадя от плаващи пясъци или блато.-но брат ми бе поел в друга посока надълбоко в гората.Присвих очи и извадих пакет "Skittles" от джоба си ядейки бон-боните бързо един след друг.Не намирах това място за запленяващо.Всъщност беше като Сафари из джунглата.За жалост картините главата ми на секси амазонки,които правят секс с мен и после ме убиват нямаше да станат реалност.
Не знам колко време вървях,но излязох на някаква поляна.Хвърлих тежката си раница на земята и погледнах към реката която беше на близо.Огледах се не видях никой и махнах тениската си,като бавно ходех към реката.Приклекнах до нея и изплакнах ръцете си,а след това и лицето си с прохладната вода.Седнах на тревата и погледнах бистрият поток.Поправка бистрата река.

Видях две момчета да приближават острова,дали това бе забавлението което търсех?Определено като се имаше предвид как изглеждаха и двамата,сякаш излизаха от мъжко списание.Само където се разделиха,това пък направо беше коледен подарък от Валхала...Единия пое по реката,а другия към плажа,двоумях се кой да последвам и все пак по-красивия,зеленоок бог,да бе де да беше...
Чудех се какво прави той тук,но чух да вика по брат си,това лесно се установи,че търси Елфи и самодиви?От къде обикновени хора знаеха това,как изобщо бяха научили че съм тук...добре,време бе за действие,харесваше ми и щях да науча повече за него.
Бях в реката,гола нехаеща кой има на брега,а той бе там полугол...щеше да е интересна среща,елф и човек...Тръгнах да излизам от водата,сякаш не знаех че той е там и вижда едно голо женско тяло да се подава от водата

Забелязах как водата се раздвижи леко и погледнах натам.Ясно ви става,че останах като ударен с мокър парцал,тежък тиган и метеорит в един и същи момент.Хубави голи жени не излизаха просто така от водата,освен ако не си Белоулф или актьор в порно филм.Огледах,за да видя дали не е някоя ебавка направена от Сам,за да ме подразни,но не забелязах камери и признаци на друг живот освен на това...Русалка ли беше?Надали имаше крака,ама пък и какъв хубав задник.Сигурно щеше да се събере в шепите ми,не не сигурно.Бях убеден в това.Погледа ми се спускаше по нея отново и отново и така няколко хиляди пъти.Взех тениската си и се изправих поглеждайки към нея:
-Не,че искам да те притеснявам....Ама...-вдигнах ръка и я посочих цялата:
-Ти дрехи имаш ли си?-колко умно.Е какво да кажа "А колко си сексапилна,не ми пука дали си елф или нимфа или там някое алтаво създание,ама толкова си секси".Огледах отново за брат си с тайната надежда наистина да изскочи от някъде и дами каже"Прецакан си" както правеха по реалити шоутата.

Беше ми адски смешно на физиономията която момчето правеше докато оглеждаше стройното тяло което пред него се виждаше идеално,а по него се стичаха капчици вода,слънцето осветяваше като прожектор момичето,а лигите му едва не накараха реката да прелее,но за да е автентична срещата,момичето се изчерви,покри тялото си и едва не извика
-Аз..да,ето там,боже не знаех че тук има някой
Тя се извъртя за да застане с гръб към него докато открие иначе добре захвърлените дрехи.Докато бе с гръб към него имаше шанса да се усмихне,вече едва се стърпяваше,а трябваше да издържи докато научи кой е и какъв е

Кимнах с глава и се обърнах с гръб към нея.
Боже.Да не сме в петнадесети век?Жените не се къпят в реките.Тръснах главата си,за да я избистря и тръгнах към раницата си.Извадих бутилката с вода и отпих няколко големи глътки.Потърсих телефона си с надеждата да имам обхват и да извикам Сам.Сигурно щеше да си умре от щастие,като разбере,че при мен има елф,поправка гол секси елф.За жалост обаче нямах обхват.Обърнах се към нея без да я поглеждам.
-Аз...Ще тръгвам.Довиждане.-чувствах се като хахо-пери ама...

Беше нервен,изненадан и възбуден и ако си мислеше,че съм сляпа греши.Добра се до дрехите си и реши,че ще го пусна да си ходи,ама нямаше да е така лесно..
-Ъм..знаеш ли как да си тръгнеш от тук?Опитвам от дни,но мястото е странно,не ме пуска,стъпил веднъж не можеш да тръгнеш
Опитах да имитирам уплашено дете,което е тук от дни,реших да си измисля легенда за това място и да го задържа докато не науча кой е наистина

Обърнах се към нея и повдигнах вежди.
-Не те пуска да си тръгнеш?-това не го бях очаквал.Огледах поляната и се обърнах към леко омачканата пътека от която бях дошъл.
-Искаш ли да ти помогна.Аз съм тук с брат си...Той отиде..Някъде,но щом го намерим ще те изпратим до някой град.-свих пренебрежително рамене и облякох тениската си и преметнах едната презрамка на раницата си през рамо.Погледнах я нетърпеливо....

Кимнах отвърдително,брат му одавна бе изпратен да си ходи,бяхме само аз и той и никой от нас нямаше да си тръгне скоро от тук
-Не,сами сме...то ще ни държи разделени -придавах си уплашен вид,обичах да се правя на невинно котре пред мъже като него,а го правех от години-страх ме е,дърветата са живи,когато опиташ да се махнеш то расте,увива се,водата...
Исках да го стресна,да разбера какво знае и защо мисли че може да ми помогне

Повдигнах вежди и погледнах към дървото:
-Искаш да ми кажеш,че ако тръгна да си ходя,това-и блъснах с ръка дървото до мен-Ще ме спре.Супер убивал съм демони,вампири,върколаци и какви ли не изродчета,но с дървета не се бях бил.Интересно.-погледнах отново към дървото и после към нея:
-Знаеш ли красавице май си попрекалила с "Властелина на пръстените".А другият вариант е да те е напекло слънцето.Хайде сега да тръгнем към плажа и ще видиш как щом си с мен няма проблеми.Смигнах й и я изчаках да тръгне,въпреки,че тя не се движеше с особено голямо желание тръгна и ходеше мълчаливо до мен.Очите ми обхождаха дърветата сякаш чакайки Плашещата върба от Хари Потър да изникне пред мен.

Ясно,щом изпусна че е убивал какво ли не ми светна,беше ловец,но до сега не бе срещал някого като мен,по скоро не бе срещал мен и сега щеше да съжалява за егото си.
Вървях мълчаливо до него,имах изплашено изражение,треперех,но още не го питах,той гледаше дърветата доста подозрително,докато пред нас не изникна мрежа от лиани,от храсти и други дървесни видове,които препречиха пътя ни
-Това става винаги - едва не изписках

Погледнах към лианите и останалите храсти и извадих един по-голям ловджийски нож от чантата си.Минах пред нея и за мое щастие се справих със лианите.
-Готово,кое е следващото препядствие?Малкото пони или Сънчувците?-засмях се и продължих напред обръщайки се към нея:
-Ей красавице.Няма от какво да се страхуваш.Това е обикновена гора.Няма нищо страшно.-изпитах желание да я прегърна,за да я успокоя,но....Нещо в мен ми казваше,че не е толкова изплашена колкото изглеждаше.

Докато той режеше лианите сърцето ме болеше,те бяха моите творения,явно наистина правеше това,беше ловец ,но щеше да плати за това,че се гаври със създанията ми.
-Ти не разбираш,това е нищо
Докато ме гледаше и се чудеше блъфирам ли преструвам ли се,една лиана се уви около него и го вдигна във въздуха испускайки той ножа си.Още една хвана ръцете му,едва не го разпънаха на кръст
-Ще те убият,какво е това за бога?Защо не ни пускат?
Но за да е достоверно,аз също бях хваната в капана на собствените си растения,виках и се опитвах да се освободя

Е това не го очаквах.Опитах се да свия ръцете си и я погледнах.
-Не се бори.Най-много да се задушиш.-присвих очи,явно тя бе права.Отново се опитах да свия ръцете си и този път успях до известна степен.Лианите се късаха,знаех това.Като малък прекарвах часове да тероризирам брат си с такива неща.Погледнах към нея и въздъхнах.
-Знаеш ли...Май трябваше да си останем до реката.-поклатих разочаровано глава и пак свих ръцете си.Вече се ядосвах.Дръпнах едната си ръка по-силно,но ефекта бе само разтегнато сухожилие.Искаше ми се дори да захапя проклетото растение.Мразех тези неща.И при положение,че съм гледал филма "Руините" все пак се набутах на място пълно с изродски растения?Умно Дийн,умно.Отново започнах да се дърпам,без да се замислям за съвета които дадох на момичето.В главата ми изскочи картина на прерязано човешко тяло на две.Точно като в филмите на ужасите.

Е опасност за мен да се задуша нямаше,но той определено щеше ако продължи.
-Недей,ще ни пуснат
Е надявах се,ако не ги поядоса още малко с дърапенто си и глупостите си.Дали е трябвало,е какво можеше да се прави там,освен да се потопи?Загледах се в него,Один да ме вземе това момче си го биваше,рядко в хилядите ми години проявявах такъв интерес към мъжете
-Мислиш ли?Предупредих те -този път гласът ми трепереше,сълзи имаше в очите ми.Точно тогава и двамата тупнахме на земята,за миг не знаех къде се намирам,обърнах се към него
-Добре ли си?

-Мамка му.-извиках когато се стоварих на земята.Това определено ме ядосваше.Защо винаги трябваше да се пребивам?О не,поправка,защо винаги трябва да ме пребиват?
-Мен не ме мисли.Ти как си?-добрах се до нея и я хванах за ръцете.Нямаше рани само леко червени следи.Не ми изглеждаше да има счупвания или нещо подобно.Присвих очи и отместих един кичур от черната и коса,която бе паднал пред очите й:
-Добре си?Имам някакви болкоуспокояващи в чантата вода и...Пакетче бонбони.Не че ще те заситят,но аз нямах намерение да оставам тук до смъртта си.-засмях се и се обърнах към ножа,който се бе забол в земята.Извадих го и го прибрах.Извадих пистолета,които бе в мен и погледнах пълнителя.Куршуми за демони против дървета?По-скоро брадва и голям пожар.

Само кимнах когато ме попита добре ли съм,май трябвало да стана актриса,той предложи нещо за хапване,но не бях от гладниците,дойде до мен и отметна косата ми,вгледах се в очите му,бяха някак празни
-Какъв си ти?Нож,пистолет?Говориш за същества от филмите,какво става?
Попитах го уплашено,е трябваше да бъда,опитах да прикрия елфското в себе си,за вековете се бях научила да бъда и човек

Повдигнах вежди и поклатих глава:
-Аз съм от Мъже в черно и преследвам извънземните и демоните.Спасявам вселената като ритам задници?Ами ти..Каква си?Русалка,самодива,елф,фея или нещо подобно?-засмях се и седнах до нея на земята:
-Трябва да се измъкна от тук.Не мога да остана.Имам брат за който трябва да се грижа.Ела с мен и ще се справим с проклетите треви и храсти.Искаш ли.-хванах ръката и само колкото да я подкана да стане.

В друг случай бих се засмяла,но щеше да е прекалено очевидно,да бе мъже в черно,това минаваше ли пред жените ?
-Това минавало ли е до сега? - попитах едва едва сдържаща се
Но въпроса определено ме накара да се засмея и да му подам ръка,щеше да е интересно с него,да науча повече за работата му,за него самия
-Като ме гледаш дали съм русалка,да не живееш в приказките,сериозно?
Вървяхме бавно,за сега гората щеше да ни пусне,но не бе първото препятствие пред нас

Засмях се:
-Не,но пък и не съм го използвал.Виж пред някоя по пияна мацка.-свиих рамене и тръгнах заедно с нея.
-Сериозно красавице признай си.Няма да те ухапя.Не си човек и аз и ти го знаем и колкото и театро дами играеш...Няма да се вържа от вече близо 30 години живея обкръжен от същества като теб и по-лоши,та дори много,много по-лоши.Знам,айде не всичко ,но повечето неща.Така че моля те спри с театъра и ми кажи.-искаше ми се да знам.А пък и нещата щяха да са по-лесни.

Упс,някой май се усети,но няма да е така лесно,нали не е решил,че ще измами така лесно елфа да си признае.Гледах изплашено изненадано,оглеждах се ,ту него ту околността
-Как така не съм човек?Дрънкаш глупости,да не си си ударил главата?
Трудно щеше да ме накара да си призная,а и трудно би разбрал по мен самата,не приличах на Елф,освен силата ми,дори ако ме рани щеше да потече кръв ,нормална червена,друго щеше да е ако съм някъде край вода,тогава би имало риск
-Ще ми обясниш ли какво става?

Погледнах я изумен и си казах на ум "Леле тя наистина е човек,сега ако си имах заличител на спомени щеше да е супер"
-Нищо.Друсах преди да дойда на острова.-свих рамене и продължих да вървя.Не можехд а си измисля друго извинение,за това замълчах.Леле колко съм зле.Въздъхнах и се обърнах леко към нея:
-Извинявай,понякога не съм с всичкия си.Не че съм луд,но...-"Млъкни Дийн" крещше нещо в мен из а първи път послушах вътрешният си глас.

Това проработи,той се чудеше какво да ми каже,как да обясни думите си,но нямаше нужда,добре знаех какво има ,но сега трябваше да съм невинно момиченце
-Да бе,оправдавай се,жена съм но не съм глупава,първо не се държиш като дрогиран и едва ли ако не съществува това което каза би носил тук оръжие,това е рай,да де преди да ни нападнат храсти и да стане Ад

Засмях се на думите й и свих рамене:
-Добре.Аз съм дрогиран ловец на...Лиани.-свих рамене и продължих да вървя смеейки се.Допадаше ми това момиче.Явно,че и нея като мен не я слушаше много главата и сякаш бихме си паснали.Опа опасна зона.Мислех за нея по друг начин.Поклатих глава за да избистря мислите си и Отместих един клон от пътя си.