Отдалеченото островче

Погледнах го с онзи поглед,не ме занасяй
-Да,а азпадам от Марс,не ти ли стига уплаха до сега,ами говориш врели некипели
Е малко наистина говореше,дрогиран ловец на лиани,всъщност как изобщо знаеха за нас,вампирите сами се издаваха,върколаците също,но Елфите,бяхме малко,освен това което знаеха от легендите май друго нямаха.
-На къде отиваме?

Когато се изрепчи така наистина ме стресна,този път съвсем естествена реакция от моя страна,но пак не достатъчно,той вървеше и се оглеждаше за какво ли не,искал да ни спаси,нямаше докато аз не реша.
В такъв момент всеки би бил в паника,дори едно момиче за това си затворих устата за малко и се усмихнах леко на думите му-мис съвършенство- дали го мислеше

Мълчеше и вървеше напред,на инат ли се правеше или на интересен?Каквото и да е и на мен не ми харесваше,скоро щеше обаче да си промени мнението,една лиана се шмугна под него и хвана кракът ми,увиснах като заколено животно с главата надолу,а една запуши устата ми,интересно беше кога ще усети,че ме няма и ще се върне ли за мен?Ако не...е то щеше да го чака нова изненада на края

Бях решила ,че няма да се върне когато го видях да тича,едва не се блъсна в мен,това беше забавно,едва ли на него му беше смешно,но физиономията му говореше за нещо друго,когато извади ножа реших да се стресна,можеше и да прави нещо друго с него,но го прибра и разкъса лианата,всъщност тя се дръпна ,а той ме задържа в ръцете си докато сляза на земята,беше усещане което не вярвах ,че ще изпитам,никой въж до сега не будеше у мен подобни чувства
-Да,не вярвах да забележиш че ме няма

Не повярвах на реакцията си,не бях импулсивна,но с него..просто кимнах отрицателно,някак облекчено че му пукаше,ама какво ми ставаше
-Не,просто не говореше и ...реших че съм ти досадна
Това от къде дойде,Вивиана стегни се,тръгнахме предложението не беше лошо,не исках още да си тръгваме от тук,интересно беше какво мислеше и ако го попитах какво би ми обяснил за работата си при мирни обстоятелства над лагерен огън
-Скоро ще мръкне,страх ме е

Той се обади на другото момче,може би не биваше да пускам и него,но рискувах да не съм сама с този тук,боже дори не му знаех името.Но заподозря може би нещо
-Какво има?
Трябваше да отбележа това с феите и русалките,но не сега,може би по късно.Сега щяхме да направим лагер,той събираше съчки за огън,а аз направих огнище от камъните които намерих,нямаше и почти нищо за храна.Да не говорим за завивки,едва ли в раницата си носеше,но нямаше да се учудя
-Феи и русалки?Ама ти сериозен ли си или се бъзикаш и с него и с мен

Погледа му не ми хареса,не ми вярваше и не ми отговори,само натрупа съчките о запали огъня,видях оръжията,това мълчание и недоверието сякаш ме натъжаваха,не го очаквах може би или просто ми допадаше и исках да ми вярва,но как като го лъжех,май тази игра която започнах щеше да ми изиграе шега.Кимнах когато се отправи към гората,не обичах да убиват животните ми,но от години и аз се хранех с тях за това и не го последвах както правех в началото.
Скоро се върна със зайче,сърцето ми се сви,нямаше ли нещо друго,но подтиснах вика и сълзите си за горкото ми животно
-Не съм несръчна де,ще го сготвим,но би ли го разфасовал до колкото можеш?

Подадох му фенерче,не можех да гледам как ми убива животното отново,но трябваше,подадох му фенерчето,а после му помогнах и да се изплакне,кръвта бе по него,гадеше ми се (ем сори такова е).
Остави ме аз да довърша другото,не че имах кой знае какъв избор за приготвяне,за това нарязах на едри късове месото
-Би ли направил шишове от няколко клона или ще го ядем цяло?
За мен не бе от значение,дреболиите от тялото му,ами не всичко ставаше за ядене,но нямаше и в какво да ги готвя за това ги оставих на страни...

Той го направи,няколко шишчета,явно щеше да ядем на порции,така може би бе по добре така.Наблюдавах го,но докато и аз се разправях с месото цялата станах в кръв,когато ме видя ми помогна да се измия и реши да ходи за плодове,избягваше ме
-Ягоди?Добре,но не вярвам тук да има

Седна до огъня,поставих месото на импровизирана стойка и от време на време го завъртах да се изпече равномерно,а той ме гледаше,реши да не ходи за плодове,мислех аз да взема щом заспи,но това ме съмняваше,е не за дълго щеше да спи като бебе,но не още..
-Всъщност..не знам името ти
Погледнах към него,докато готвех месото

Едва не се засмях,сериозно ли?007 това май бе мечта на всеки мъж
-Добре ,тук ме заби сериозно...аз съм Вивиана...
Защо казах това,истинското си име,не го правех,но защо му имах доверие,той бе ловец и сега бе време да отговори
-Какъв си?Наистина,мисля че е време да ми обясниш

Не трябвало да знам,а какво очакваше да го питам,имаш ли гадже?Защо изобщо си тук?
-Не съм и очаквала да си принца на бял кон,защото едва ли излизайки от реката съм очаквала да има някой,а за сериен убиец..ами жива съм така че...
Скоро храната бе готова,имаше листа огромни които импровизирано използвах за чини
-Хапни

Погледнах го въпросително,той не искаше да ми каже нищо за себе си защо аз да го правя?
-Дали?Всички жени ли обичат,а и ти какво ми каза за себе си ,че и аз да го правя?Но добре,живея в града от скоро,обчам да пътувам и да съм сред природа докато не попаднах тук!
Отхапах от месото,вкусно,учудих се на самата себе си