-Зевс е.. - казах, като не продължих мисълта си, защото думите ми може би щяха да се нуждаят от цензура. Просто бях токова ядосана. Не, бяха бясна на Зевс и на Хефест.. и изобщо на всички олимпиици, дори и тези, които с нищо не бяха виновни. Главният виновник за лошото ми настроение беше иначе така разбраният ми баща. Слушаше толкова много съветите на Атина, защо не можеше да послуша и мен, да се вслуша в това, което не желая. Може би най-много ме яодсваше това, че дори не поиска мнението ми за този брак, против който крещеше цялото ми същество. Не му пукаше и това ме вбесяваше.
-Не те карам да се отказваш от нищо, поради две причини. Първо, че няма да успееш и второ - войните са най-важното нещо за теб.. - казах и се излегнах назад, вглеждайки се в небето. Беше ясно, но на моменти минаваха малки облачета и закриваха красивата луна, като около тях се появяваше малко по малко сребристия й блясък. Беше красиво, погледа ми се задържа за дълго време върху луната, след което обурнах глава към Арес. Без да говоря. Седяхме и мълчахме, а аз го наблюдавах. Но не беше от типа тишина, в която ти иде да кажеш каквото и да било, дори да е тотална глупост. Беше.. може би приятно не беше думата, която търсех, но беше хубаво.
Съб Фев 23, 2013 1:01 am by 
Арес:
Мелиса:
Moд:
Али
