N/A. Олимп

Заглавие: N/A. Олимп Съб Юни 16, 2012 1:40 pm

Защо? По дяволите защо баща ми беше решил точно на Хефест да ме дава а жена. Не разбираше, че не искам, не желая и че ще направя всичко възможно да не стане неговата. Сълзи бяха избили на очите ми, но от яд. Бях се скарала с всички днес, дори с Атина, която беше миролюбива и винаги гледаше да оправи всичко с думи и мъдрост. Но и тя не можеше да ме убеди, че това е за добро. Зевс си беше втълпил нелепата идея, че мога да предизвикам свада между боговете, защото съм била красива, което беше тъпо. Бяхме големи, не деца..
Чух някакъв шум, явно не бях сама. Обърнах се по посока на шума, но не видях никой, затова просто продължих да вървя в уж неизвестна посока, но знаех къде съм. Не можеше ли да се махна оттук и да не се върна никога повече. За капак и времето не беше хубаво, а допълнително ме караше да се ядосвам. Вятърът си играеше с косите, развявайки ги във всички посоки, като на моменти кичури полепваха по морките ми от сълзите бузи. Зевс беше идиот. Сякаш щях да съм вярна на онзи загубеняк Хефест. Всички знаеха, че нямаше да е така, но не.. баща ми просто не искаше да съм около всички други. Не трябваше да ме виждат, поне според него. Отново чух нещо.
-По дяволите, който и да си се покажи. Освен ако не ти харесва да гледаш как си се ядосвам сама - казах, докато едновременно с думите си посегнах да махна няколко кичурчета, паднали пред лицето ми. Сигурно изглеждах чудно в момента. Зачервени очи, разрошена коса.. ако не беше и заплетена дори. Но може би за първи път никак не ми пукаше. Тънката ми рокля също се развяваше, увивайки се около бедрата ми, а косата ми отново стана непокорна с поредния упорит повей на вятъра. С лек, едва забележим жест вятърът затихна и за първи път днес бях доволна.

Заглавие: Re: N/A. Олимп Съб Юни 16, 2012 1:55 pm

Идиота Зевс си беше втълпил, че Афродита трябваше да бъде жена на един мъж. Той вярваше ли си. Тя богинята на любовта да бъде съпруга и то от всичкото нагоре да му бъде вярна. Беше изчезнала от огромната тронна зала. Арес вървеше из целият Олимп, търсещ красивата Афродита. На всички олимпийци им беше ясно, че между тях ставаше нещо. Искрите при тях не бяха искри, а бяха цели пламъци. Той си мислеше, че Зевс искаше да я ожени за Хефест, защото подозираше връзката им. Макар че нямаше връзка между тях. Беше само животинско привличане. Не му отне много време и я видя, седнала на един камък, потънала в сълзи. Скри се зад едно дърво и я наблюдаваше известно време. Беше повикан. Бавно се показа и тръгна към нея.
-Афродита!
Дрезгавият му глас погали нежно сетивата й. Приближи се до нея като приклекна и повдигна с двата си пръста брадичката й.
-Недей да тъжиш, тук съм.
Гласът му се разнесе из тишината. Пръстите му избърсаха сълзите й и се плетоха в косата й

Заглавие: Re: N/A. Олимп Съб Юни 16, 2012 2:11 pm

Отдъхнах си, когато разбрах, че не е поредният бог, с който да се скарам днес. Беше ми писнало от всеки, освен от Арес. Не можех да преценя дали в момента мразях повече Зевс или Хефест. Но пък Хефест си се радваше, че щеше да ме има за жена, макар и да знаеше че нямаше да ме има никога както иска. Сякаш от самия допир на Арес и думите му, с които се опитваше да ме успокои, на мен ми ставаше още по-зле от цялата ситуация.
-Имам чувството, че всички са срещу мен - въздъхнах и поклатих глава. Дали наистина беше така или просто си го втълпявах за момента? Като бях малка всички ме обичаха, макар и да предизвиквах неприятности понякога.
Не знаех колко бързо се беше разчуло за решението на Зевс. Нали всеки път искаше съвети от онази моралистка Атина, защо и този път не я попита за мнението й. Тя сигурно щеше да ме подкрепи поне малко, макар че жените наоколо не ме харесваха особено.
-Зевс иска да ме даде на Хефест, иска да ме омъжи за него! - казах с недоволен глас, в който се четеше омраза и към двете имена, които изрекох. И то каква. Съмнявах се, че някой някога ме беше чувал да говоря с такава омраза. Аз винаги бях доволна и усмихната.
-Но пък и двамата сега сме мразени от всички, каква ирония. А аз трябва да проповядвам любов - казах и се усмихнах, поглеждайки Арес в очите. С появата му станах по-спокойна, макар първоначално да не беше така. Чувствах се добре.

Заглавие: Re: N/A. Олимп Съб Юни 16, 2012 2:29 pm

Изслушваше я търпеливо. Не знаеше какво може да е каже, защото просто не можеше да се постави на нейното дередже. Седна до нея като я остави да се сгуши в него.
-Афродита знаеш, че аз съм единствения, който олимпийците не харесват. Все пак самият Зевс иска да ме заточи в Тартар. Но ти си им любимка това ще отмине и всички отново ще те обичат, а мен ще продължават да ме мразят.
Гласът му дълбок и дрезгав можеше да я накара да настръхне. Самият Арес не беше толкова страшен. Пф, да бе, какви ги говоря. Арес беше въплъщение на самото зло, но пред Афродита омекваше. Ставаше чувствителен и това не му харесваше. Той никога нямаше да се промени. Все пак беше богът на войната и се очакваше да е гадно копеле, което изпитва само жажда за кръв. Афродита беше така прекрасна, можеше да я сравни с най-красивото и крехко цвете. Имаше чувството, че ако я докоснеше щеше да изнемогне в ръцете му. Пръстите му се заиграха с дългите й руси коси. Лошото време беше към края си, топлото слънце успя да се покаже измежду облаците и да кара всички да се усмихнат. Дори и Арес. Една слабо видима усмивка се заигра по крайчитата на устните му

Заглавие: Re: N/A. Олимп Нед Юни 17, 2012 1:35 am

Кротко бях положила глава на гърдите му и го слушах. А това, което казваше за Тартар изобщо не ми се нравеше. Мисълта, че нямаше да видя Артемида, Хвра, Зевс и всички други вече я бях приела. Нямаше да приема единствено това, че нямаше да видя Арес. Дали защото бях богиня на любовта, но не разбирах другите, които го мразеха. Защо го правеха? Защото беше по-добър от тях ли?!
-Аз не те мразя, Арес - казах му и погледнах към него. Той, разбира се, знаеше това много добре.
Забелязах едва съвсем лека усмивка на лицето му. Не знаех от какво е породена, но определено това беше рядкост за него.
-Усмихваш се - казах и аз също се усмихнах.
-Къде беше? - попитах го.
Напоследък не го виждах, не знаех къде е. Очаквах отговор, в който беше включена някоя война. При всички случаи нямаше да ми хареса отговора, знаех го. Но той беше богът на войната, нямаше как да не участва в това, към което подтикваше другите. А и основанията да се притеснявам, винаги когато е замесен в някоя война бяха безпочвени, никой не можеше да му стори каквото и да било.

Заглавие: Re: N/A. Олимп Нед Юни 17, 2012 6:05 am

Къде беше се изгубил Арес ли питаше тя. Много добре знаеше къде се намираше той. Беше долу при смъртните, помагаше на тези които го почитаха и искаха помощта му. Горе на Олимп беше спокойно, но на Земята всичко беше с главата нагоре. Кралете се нападаха помежду си, жадни за кръв , територии и несметни богатства. А той като бог на войната трябваше да избира на коя страна да застане. Винаги избираше страната, от която щеше да получи повече изгода.
-Докато вие сте на Олимп и си живеете живота, аз съм долу при онези смъртни, помагайки им да спечелят поредната война. Все пак това е моето признание и това правя постоянно.
По-голяма част от живота си беше прекарал в храма си, чакаш някой да се появи и да го повика да помогне. Не обичаше да прекарва време на Олимп, защото не се случваше нищо интересно. Долу в рая на смъртните той се забавляваше с хората, всяваше ужас и кръв в живота им.

Заглавие: Re: N/A. Олимп Нед Юни 17, 2012 8:37 am

За момент си помислих, че ще се впусне в обяснения за някоя кървава битка, докато аз потрепервам от ужаса, докато си представях какво е било на земята. Не бях слизала сред хората, беше ми интересно, но и някак си плашещо като идея.
-Хубаво ли е сред хората? - попитах Арес, обръщайки сините си любопитни очи към него, очаквайки с интерес отговора му.
Исках да отида, но винаги нещо ме спираше. Не беше баща ми, нито който и да било. Просто.. някакво чувство, което ме възпираше да го сторя. Сякаш имах едно наум, че може нещо лошо да се случи.
-Какъв е живота там? - зададох поредния си въпрос.
Можех директно да го попитам дали щях да се справя, ако сляза сред хората, но вместо това щях да си вадя изводите от отговорите му, дали наистина си струва да сляза от Олимп, за да се смеся с тези, които ни почитаха. За момент погледа ми се зарея из облаците, между които път упорито си проправяха топлите слънчеви лъчи.

Заглавие: Re: N/A. Олимп Нед Юни 17, 2012 10:28 am

-Хората водят много динамичен и изпълнен с работа живот, но има лоши неща, които им се случват. Единствено и само заради мен. Защото аз искам земята да се напоява с кръв, да чувам писъците им. Долу няма място за теб. Няма да успееш да изкараш и един ден долу. Ще свиеш набързо опашка и ще се качиш отново на Олимп, за да живееш розовия си живот.
Дрезгавият му, дълбок глас, караше Афродита да изтръпва. Говореше толкова увлекателно. Той направо рисуваше кървави картини с думите си, в съзнанието й. Слънцето след много опити, най-накрая успя да се покаже. Но не стоя дълго на небосвода. Скоро беше заменено от красива сребърна луна, която излъчваше спокойствие и усамотение. Днес не се случваше нищо на земята. Арес беше спрял всички военни действия. Дори и той имаше нужда от почивка. Беше решил, че ще я прекара с Афродита. Най-красивата от всички богини.

Заглавие: Re: N/A. Олимп Нед Юни 17, 2012 10:55 am

Тонът му, думите му, тръпки ме побиваха само като си помислех. Изправих се, като бях свила юмрци.
-Не съм страхливка, че да се върна тук при най-малкото неудобство долу сред хората - казах му малко по-силно отколкото трябваше и се обърнах. Разбира се, веднага бях съжилила за действията си в последните няколко секунди.
-А и тук има ли нещо, което да ме задържи? - попитах и се огледах наоколо.
-На земята може би има по-ценни за мен неща - погледнах го.
От думите му, с които описваше животът и всичко, което правеше, пред погледа ми се нижеха кървави картини. И това никога нямаше да спре, защото войните зависеха изцяло от Арес, а на него това му харесваше. Не можех да го съдя, аз бях богиня на любовта, обичах. Той беше бог на войната, създаваше погроми след себе си.
-Може би именно това трябва да направя.. да се слея с тълпата на земята. Да усетя болката им, да чуя писъците им и заедно с техните и ти да чуеш моите, докато изживявам всичко заедно с тях. Това ще ме направи по-силна, ще свали розовите ми очила, през които гледам живота - казах, докато отново седнах до Арес и прокарах пръсти през косата си.

Заглавие: Re: N/A. Олимп Нед Юни 17, 2012 11:12 am

Арес стоеше спокойно на скалата и наблюдаваше как Афродита се ядосваше. Обичаше да я вижда такава. С онзи блясък в очите, мислейки се, че ще успее да се справи долу. Изправи се заедно с нея като се усмихна.
-Афродита, най-красива сред най-красивите, знаеш ли какво е долу. Там мъжете са груби, лоши, жадни за секс и убийства. Макар и да си богиня, те няма да повярват на твоите думи и ще свършиш затворена в някоя клетка. Ще те затворят и ще те продадат като робия на някой мой подчинен и аз дори няма да разбера. Ще страдаш, ще изпиташ такава болка и ще съжаляваш за този твой избор да слезеш долу. Ще искаш да се върнеш, но няма да можеш. Твоята красота и магия, ще потънат и ще изчезнат както и живота в теб. Ще изпаднеш в мъки и никога няма да усетиш любовта. Това е живота долу, това създадох аз. Нямаш нужда от това. Искаш ли да бъдеш насилване всеки ден от някакви малоумни военноначалници или предпочиташ да живееш розовия си живот.
Арес говореше с толкова чувства, че Афродита можеше да си представи всичко, можеше да усети болката, която щеше да изпита. Гледаше я в очите и забеляза как една бистра сълза, приличаща на скъпоценен диамант, се претърколи по изписаното й лице.
-Били слязла долу Афродита, готова ли си да поемеш този риск?

Заглавие: Re: N/A. Олимп Нед Юни 17, 2012 11:27 am

С всяка една дума, Арес описваше всичко, което щеше да ми се случи и колкото повече продължаваше да говори, толкова повече аз не исках да слушам. Не исках това да се случи, но той познаваше много по-добре онова място, за което така копнеех и едновременно с това се плашех, слушайки разговорите на Арес. Не знех колко време седях безмълвна, отново със сълзи в очите, някои от които паднаха по бузите ми.
-Животът ми скоро изобщо няма да е същият.. - казах, връщайки се няколко часа назад, в залата с всички олимпиици. Всъщност не знам дали дори бяха всички, тогава нищо около мен не съществуваше. Мислех само за това, как ще бъда жена на Хефест. А аз не исках да бъда негова по какъвто и да било начин, защото съществуваше само един бог, който беше накарал дори богинята на любовта да изпита това сладко чувство на привличането.
-Не знам.. не знам - отговорих объркано на въпроса му, като едновременно с това поклатих леко глава.
-Не знак дали ще успея да се справя там, но колкото до риска, защо да не го поема. Едва ли и да ми се случи нещо ще липсвам много на всички тук - казах и посегнах към очите си, спирайки двете сълзи да капнат от тях.

Заглавие: Re: N/A. Олимп Нед Юни 17, 2012 12:46 pm

Нямаше да и позволи да слезе долу, ако трябваше щеше да я заключи някъде. Всички богини биха се справили, но тя беше твърде крехка.
-Афродита по-добре е за теб да останеш тук. Ако искаш може да идваш с мен по някой път долу, но само ако си с мен. Сама няма да те пусна.
Заяви пред нея. Лицето му доби сериозен вид, карайки Афродита да се вцепени. Хвана я за ръката като плете пръстите си в нейните и закрачи бавно, а тя вървеше ръка за ръка до него.
-Е кажи ми, Зевс иска да се ожени за Хефест заради нашата връзка ли/
Попита я той като гледаше напред към хоризонта.

Заглавие: Re: N/A. Олимп Нед Юни 17, 2012 12:56 pm

Не повдигнах повече въпроса за слизането ми на земята. Той изглежда нямаше да приеме добре идеята да отида сама, а аз упорито щях да искам да се докажа. Отговорих на следващия му въпрос само с едно леко кимване с глава.
-Нека кажем, че отношенията ни накараха Зевс да изпълни това, което беше намислил - казах.
Бях разбрала, че кроял този план от доста време, а това никак не ми харесваше. После да не се чуди защо се чувства така привлечен от смъртни жени. Поне начинът ми за отмъщение беше хубав за него, като изключим факта, че се пораждаха скандали между него и Хера.
-Решил да ме даде на Хефест, понеже не е на Олимп и няма да могат да ме виждат боговете. Зевс си е втъплил глупавата идея, че красотата ми ще породи вражди - казах накрая и поклатих глава, сякаш отричайки това, но без думи. Не бях съгласна с това, което Зевс си мислеше, нямаше опасност да се случи подобно нещо.
-Не желая да имам нищо общо с Хефест - казах с безпомощен тон и стиснах малко по-силно ръката на Арес, сякаш това беше последното, което можех да напрвя и щеше да ми помогне по някакъв начин.

Заглавие: Re: N/A. Олимп Вто Юни 19, 2012 6:32 am

Макар и да бяха брат и сестра, Арес не можеше да спре да мисли за Афродита. Искаше да я има по всички възможни начини, а ако не беше на Олимп, трудно щеше да може да си краде от времето й. Вървяха още няколко минути докато войнолюбеца не спря. Хвана й другата ръка на Афродита като я погледна. Прехапа устната си и бавно закрачи напред, а Афродита беше принудена да върви назад. Вървяха, докато гърба й не се опря в кората на едно дърво. Пусна ръцете й като наведе леко глава към нея.
-Няма да те оставя да отидеш на онова място. Ти ми принадлежиш!
Говореше бавно, а възбудата в гласа ми нарастваше. Прилепи тялото си до нейното като я погледна в очите. Вдигна единият й крак, подпирайки го на таза си. Успя да се намести между бедрата й. Едната му ръка галеше нежно външната част на вдигнатият й крак, а другата се беше заплела в косата й.
-Прекрасна Афродита, Хефест не те заслужава. Грозникът да си намира друга богиня.
Сподели с нея като не отделяше погледа си от нейния. Без да успее да реагира по никакъв начин, той си открадна една сладка целувка.

Заглавие: Re: N/A. Олимп Вто Юни 19, 2012 9:51 am

Невиждайки накъде вървя, имах чувството, че всеки момент ще падна назад, но знаех, че Арес нямаше да позволи това да се случи, затова в момента това беше последното нещо, за което трябваше да се тревожа. Усетих само как вече нямаше накъде да ходя, когато гърба ми опря ствола на някакво дърво зад мен.
-По всички възможни начини.. - добавих все така бавно след него.
Докосването му, тялото му в такава близост до моето, той самият, всичко това ме подлудяваше. Защо беше толкова прекрасен? Същевременно и така недостижим, недостъпен. От устните ми се разнесе тих звук, едва доловим стон, доближаващ се по-скоро до котешко мъркане, докато усещах ръцете му по себе си.
Нямах никава възможност да отвърна нещо на последните му думи, защото те от своя страна бяха последвани от една сладка целувка. И в момента сигурно се чувствах като някоя тийнейджърка, загубила си ума. Беше новост за мен мислите ми да се рееха около един мъж и пеперудки да пърхат в стомаха ми. Ръцете ми нежно се сключиха зад врата му, удължавайки с няколко откраднати секунди тази целувка, която нямах нищо против, ако никога не свършеше.

Заглавие: Re: N/A. Олимп Сря Юни 20, 2012 11:23 am

След като си открадна целувката той облегна челото си на нейното. Беше затворил за момент очи и се беше замислил за нещо.Отдели се от нея, отстъпвайки няколко крачки назад. Докосна я по рамото и се усмихна идиотски
-Ти гониш!
След което започна да търчи като идиот наляво и надясно. До сега не беше правил такива детинщини. Все като се събереш с нея, все измисляше някакви простотии да правят. Арес все се измъкваше на сантиметри от това той да я гони.

Заглавие: Re: N/A. Олимп Сря Юни 20, 2012 11:35 am

-Хееей! - казах и го погленах с жален поглед.
-Само дразниш и бягаш! Не обичам да тичам.. - оплаках се на шега. Всъщност нямах нищо против. Застоях се за известно време на същото място до дървото, докато той тичаше, очаквайки, че ще го гоня. Не мислех да го сторя, докато не изчезна от погледа ми.
-Ъм, Арес! извиках малко по-силно, след което се огледах наоколо.
В началото тръгнах по-бавно, но когато го видях се затичах към него. Защо трябваше винаги да е по-бърз. Това сякаш си беше неписано правило, че никога няма да го настигна. Изчаках го да се обърне, за да види дали го преследвам и скръстих ръце, като едновременно с това нацупих устни, като някое малко дете, на което не са му купили така желаната шарена близалка. Или накратко, се опитах да докарам възможно най-сърдития и недоволен вид, който същевременно да събуждаше чувство за състрадание.
-Жесток си с мен - казах му и запърхах миличко с мигли.
След като констатирах, че едва ли това ще ми помогне тръгнах към него и когато бях достатъчно близо се затичах.. само и единствено, за да се строполя на земята.

Заглавие: Re: N/A. Олимп Сря Юни 20, 2012 11:46 am

-Тези физиономии съм ги измислил аз, прекрасна. Не могат да ме трогнат.
Отговори й като се оплези. След като беше спряла, за да ги прави войнолюбецът отново започна да бяга, а след него и Афродита. Тичаше все напред докато не чу едно- Пльос. Отвътре го напушваше на смях, но просто щеше да изглежда тъпо, ако се засмееше. Какъв кавалер щеше да бъде. Закрачи бавно към нея като я следеше много внимателно. Можеше това да е просто някой трик. Все пак това беше Афродита. Махнете това тя беше жена, а жените бяха много долни същества. Нека да вземем за пример Хера. Каква кучка беше тя макар и да му беше майка. Тя си беше чистото олицетворение на злото. Спря се на няколко метра от нея и се усмихна.
-Продължаваш да си все така непохватна и тромава, музо моя!
Усмихна се той като пристъпи напред и й подаде ръка

Заглавие: Re: N/A. Олимп Сря Юни 20, 2012 11:53 am

Трябваше вече да съм си научила урока, че при Арес нито една от така добре заучените физьономии нямаше да минат. Приближи се към мен. Наблдавайки го колко предпазливо идва насам за малко да се засмея, но не го сторих. Някак си успях да потисна това желание.
-Имаше.. корен. Не съм непохватна - оправдах се с природата. Е, не знам точно в какво се бях спънала, понеже ако бях видяла, сега едва ли щях да бъда на земята.
Въпреки това хванах му ръката му и се усмихнах. Точно в последния момент преди да се изправя го дръпнах към себе си и скоро и той беше до мен на земята. Изправих се бързо и се наведох, пипвайки го по рамото, точно както той беше направил преди малко.
-Мисля, че е твой ред - казах и се усмихнах ослепително, така че да не ми се разсърди, че съм била нечестна. Но всъщност аз наистина си бях паднала, просто той беше така любезен да ми поадде ръка и идеята ми дойде изведнъж. Стори ми се толкова добра, че нямаше как да не го направя. Скоро бях на няколко метра от него, като минах от другата страна на близкото дърво, като леко се показах, наблюдавайки Арес. Може би се държахме като деца, но пък беше толкова забавно.

Заглавие: Re: N/A. Олимп Сря Юни 20, 2012 12:47 pm

-Това беше доста грубо от твоя страна, Афродита.
Възрази той като стана и се изтупа. Нямаше да му отнеме повече от няколко секунди да я настигне и да я хване. Точно това направи. Затича се към нея, хвана я за ръката и той съвсем не нарочно се озова на земята, а тя върху него.
-Мисля, че те хванах.
Сподели с нея като гласът му беше равен и спокоен, но оставяше все така дълбок и дрезгав. Какво можеше да направи по въпроса. Придърпа я нагоре, за да може нейните красиви очи да се изравнят с неговите. връхчетата на пръстите му нежно погалиха лицето й, оставяйки след себе си, само приятна топлина.

Заглавие: Re: N/A. Олимп Сря Юни 20, 2012 1:05 pm

Секунди. Точно толкова време му отне да стигне до мен и да ме хване. За пореден път днес бях на земята, но това разбира се не ми пречеше по какъвто и да било начин. Особено сега. И двамата бяхме на земята, отново в такава близост, че усещах как сърцето ми забърза ритъма си. Бедрата ми бяха около таза му, а русите кичури се спускаха около лицето ми, докато гледах надолу към него.
-Няма повече да правя така - казах с извинителен тон и известно закъснение, когато Арес спомена, че това е било грубо от моя страна.
Пръстите му нежно докосваха лицето ми. Ако не знаех, че е бог на войната, едва ли при тези нежни докосвания бих му дала тази титла. Притворих за момент очи, само за секунди, колкото да се насладя на момента, след което го погледнах.
-И толкова се радвам, че ме хвана този път - казах след неговите думи и се усмихнах, като леко се наведох към него.
-Хубаво че ти се дадох доброволно, иначе нямаше да успееш - казах на шега тихичко на ушенце, но преди да успее да отговори си откранах една целувка, недавайки му шанс да се изкаже.

Заглавие: Re: N/A. Олимп Сря Юни 20, 2012 1:23 pm

-Надявам се само на мен да ми се даваш толкова доброволно!
Изсмя се се той като леко я побутна. Защо около нея ставаше толкова мил, нежен и прецизен. Беше ли възможно това или беше поредният сън, който сънуваше. Не това не можеш да е сън. Чувстваше всяко едно нейно движение, чуваше как сърдечният й пулс се ускоряваше. Добре не беше сън. Пръстите му преминаха бавно по улеана гръбначния й стълб, карайки цялото й тяло да потрепери. Знаеше къде точно да докосне една жена, за да я накара да се побърка. Ръцете му си поправи път под тънката рокля и започна да прави някакви фигурки по бедрата й. От вътрешната, от външната страна.

Заглавие: Re: N/A. Олимп Сря Юни 20, 2012 1:40 pm

Едва поклатих глава, без да кажа нищо в отговор на думите му. Никой друг от олимпийците все още не бе успял да привлече вниманието ми и се съмнявах да успеят, Арес беше единственото изключение. Може би защото беше най-грешният избор от всички, аз бях привлечена именно от него. Мистерия си оставаше за мен защо той беше откликнал. Ерида, Атина, всички те бяха също толкова невероятни и не ми се вярваше да имаха против да са на мое място. А защо в момента мислех изобщо за това?!
Тялото ми реагираше на всяко едно негово докосване, потрепери когато ръцете му минаха по гърба ми. Наведох се към Арес, прокарвайки устни по врата му, докато ръцете ми бавно се разхождаха към края на блузата му.
-Колкото съм твоя, толкова съм недостижима за останалите - казах му чак сега, бавно и тихо, като в гласът ми се четеше удоволствието от момента.

Заглавие: Re: N/A. Олимп Чет Юни 21, 2012 4:37 am

Ръцете на Войнолюбеца обикаляха цялото й тяло, без никакви задръжки. Знаеше, че Афродита нямаше нищо против. Това си беше факт, ако имаше отдавна да беше го отблъснала, както направи с Хефест.
-Чувствам се поласкан!
Даде в отговор на нейните думи. Навдигна се леко като устните му намериха нейните. Ръцете му се настаниха на стегнатият й задник и се заиграха с него. Езикът му си проправи път и се заигра с нейният. Целувката беше изпълнена със страст, чувства. Между тях не летяха искрици, това си беше чист огън. Отдели устните си от нейните и впи сините си очи в лицето й.

Заглавие: Re: N/A. Олимп Чет Юни 21, 2012 9:44 am

-О.. по дяволите не се връщай на земята - казах измежду целувките.
Не можеше отново да слезе при хората, нямаше да му дам. Ако моежех да си го вържа на Олимп, нямаше да има време да създава войни. Едва ли щях да призная това пред себе си, пък какво оставаше пред него, но всеки път ми липсваше. А особено сега, когато нямах желание да общувам с никой на Олимп.. сега щеше да е още по-зле. Нямаше да си намеря място.
Приближих се до него, като бавно тялото ми се плъзна по неговото. Толкова бавно, че да може дас усети всяка една извивка на тялото ми. Съвсем лекичко и игриво захапах ухото му.
-Прави любов, а не война - измърках нежно, същевременно с това предизвикателно и устните ми едва-едва докоснаха врата му, спускайки се бавно надолу, докато връхчетата на пръстите ми внимателно се прокраднаха под крайчето на блузата му, оставяйки приятни следи след себе си.