Самотния бряг

Заглавие: Re: Самотния бряг Съб Юни 16, 2012 3:32 am

Поредния изминал ден,какво можех още да очаквам от този свят,едва не умрях,Стефан и Деймън изчезнаха просто така ,а Катрин,е за нея определено нищо и никой не знаеше.Минаха месеци от инцидента,Ребека не успя да ме убие,а аз някак оживях,дали бях вампир...?Не,още не,някак оцелях,Меридит не ми бе дала кръв от вампир,може би просто сърцето ми намери начин да ме съхрани и да забие отново.Но нищо не беше същото когато се събудих,хората ,приятелите ми,сякаш бях жив труп.Ходех,ядях спях ,но нищо друго,бях избрала Стефан,но когато отворих очи...осъзнах че може би грешах...трябваше да мисля,да мисля много преди да сгреша,кой от двамата исках повече,не бях Катрин и те го знаеха...

Заглавие: Re: Самотния бряг Съб Юни 16, 2012 3:40 am

С всеки изминал ден все повече заобичвах това място. Кой да предположи, че сред хората би било толкова приятно за една богиня. Е, не и аз. Мислех си, че още на първата седмица ще искам да си се върна на Олимп, рискувайки отново баща ми да ме даде на Хефест за жена. Всичко щеше да се повтори. И аз и Арес бяхме упорити, какво да се прави.
Но не, колкото повече време минаваше, аз все повече харесвах света на хората. Вървейки из крайбрежието, неусетно бях стигнала до място, където нямаше хора, беше пусто. Като изключим едно момиче. Приближих се бавно и тихо към нея.
-Здравей - казах зад гърба й.
Първото впечатление, което ми направи беше, разбира се, че е объркана в чувствата си.

Заглавие: Re: Самотния бряг Съб Юни 16, 2012 3:54 am

Към мен се приближи русо момиче,беше анистина красива,до сега не бях виждала подобно нещо,дори Ребека не можеше да се мери с нея,но какво разбирах аз.Научила за свят пълен с вампири вещици и върколаци,нямаше да ме учуди и нещо друго.По интересното бе че не я познавах,не занех коя е,а тя изглеждаше мила и ...радостна,завиждах и за това
-Здравей

Заглавие: Re: Самотния бряг Съб Юни 16, 2012 4:24 am

Момичето също ме поздрави. Страхотно, не се оказа някоя надута кучка, понеже напоследък доста често попадах на такива и често излизах извън релси, когато попадах в компанията на някоя такава. А напротив, тъмнокоската пред мен изглеждаше много приятно момиче, но не изглеждаше особено весела, поне не и в момента.
-Защо си сама на такова хубаво място? - попитах я. Може би въпросът ми беше банален, но около нея се усещаше любов, защо тогава беше сама тук.
-Между другото аз съм Афродта - представих се и се усмихнах.
-Да, да.. кръстили са ме на богинята на красотата, какво да се прави. Явно родителите ми са чели много гръцка митология - опитах се да пооправя положението, понеже не беше най-умното нещо просто ей така да кажа коя съм.

Заглавие: Re: Самотния бряг Съб Юни 16, 2012 4:28 am

Защо бях сама?Хубав въпрос,но нея бих попитала същото..Но с кой да съм,когато всички сякаш ме избягваха
-Имам нужда от усамотение,поне от тези които уж ме обичат,а сега са ме оставили,ами ти?От къде си?
Афодита,интересно име наистина,само луд фен на гръцката митология би дал на детето си това име,но ставахме две,аз носех името на Елена,жената предизвикала Троянската война
-Аз съм Елена,явно днес се на гръцка вълна,само дето и аз съм на път да предизвикам война,а може би я предизвиках

Заглавие: Re: Самотния бряг Съб Юни 16, 2012 4:35 am

-В такъв случай имаме много общо - казах и се засмях, спомняйки си за Троянската война. Елена. Ако не бях обещала красивата Елена на Парис нямаше да стане война. А в лицето на тази Елена пред мен виждах потенциална война и за нея, докато красавицата на Парис вече губеше красотата си, поне в моите очи не беше нищо особено, предвид факта, че в момента гледах къде-къед по-красива нейна адашка.
След въпроса й откъде съм за момент се замислих. Може би малко по-дълъг момент, отколкото би трябвало. Олимп не звучеше добре, като отговор. Никак даже.
-От Гърция съм всъщност - казах, като тези думи донякъде може би оправдаваха "родителите ми" защо ме били кръстили така.
-Ами ти? Оттук ли си? - попитах я и аз на свой ред.

Заглавие: Re: Самотния бряг Съб Юни 16, 2012 4:43 am

За повече от миг тя се загледа в мен,дали пък вислеше над думите ми,дали знаеше наистина че предизвиках война и може би не между два нараода,а между свещенната връзка между двама братя,да може да не бях първата,но ако заради Катрин бяха загубили човечността си,поне за малко,сега можеха да загубят много повече от това
-Всъщност,да от тук съм,защо си така далеч от дома си

Заглавие: Re: Самотния бряг Съб Юни 16, 2012 4:49 am

-Станаха проблеми.. - отговорих простичко.
Отговорът ми обаче беше с такъв тон, който загатваще, че може би ще продължа да говоря. За момент се замислих дали да продължа, но какво толкова, нищо не губех.
-Баща ми се притесняваше, че може да стана повод за караници, затова ме беше обещал за жена на един мъж, който не обичах. Обаче разбира се нищо не се получи, харесахме се с един краасвец, уникален просто. Когато разкриха връзката ни реших да се махна оттам, понеже не можехме просто да спрем да се виждаме - казах и се усмихнах.
-Глупава история - засмях се.

Заглавие: Re: Самотния бряг Съб Юни 16, 2012 4:55 am

Дали беше глупава история,не мисля,едва ли имаше по глупава от тази да се влюбиш в двама братя ,били те и вампири което да ти докара на главата друг куп проблеми и едно дверно семейство....
-Повярвай ми не е глупава,но трудно ми е да повярвам,че един баща в днешно време би уредил брак

Заглавие: Re: Самотния бряг Съб Юни 16, 2012 12:05 pm

-Не беше.. точно в днешно време - казах тихичко, по-скоро си го измънках под носа, но все пак беше достатъчно силно че тя да ме чуе.
-Имам превдид.. баща ми е от старата школа, спазва старите традиции - казах, замазвайки положението. Понякога не си правех сметка какво говоря и това някой ден щеше да ми изиграе или лоша шега или най-малкото да ме разкрие.
-Какво да се прави.. и аз случих на едно семейство - казах накрая и повдигнах рамене.

Заглавие: Re: Самотния бряг Нед Юни 17, 2012 12:28 am

Тя поне имаше родители,но вече бях приела съдбата си,тях ги нямаше,а аз всячески се опитвах да отида при тях
-А мъжът когото обичаш?Или искаш,защо не е с теб
Поне един да няма моите проблеми,отново бях зарязала телефона си някъде,а със сигурност поне Стефан ме бе потърсил,чудех се защо не ми направи една верига да си го нося на врата ,та дано спра да го забравям.Но след като казах на Афродита всичко за моя любовен живот се сетих за телефона си,пак го бях изоставила,а Стефан щеше да ме търси,извиних се бързо и си тръгнах

Заглавие: Re: Самотния бряг Сря Юни 27, 2012 8:21 am

Имам чувството че ще се пенсионирам в този град! От близо седмица съм тук и нищо, губене на време.
Може би след някой друг ден ще си събера багажът и ще се чупя от тук. И какво ? Всичко отначало, нов град, нови хора. Исках да се задържа някъде, но просто не можех. Демоните, трябва да ги намеря и убия! Ааа, само за едно й също мисля от години насам. Това живот ли е ?!Всъщност не.
Вървях си бавно по един безлюден бряг забила поглед в земята. Това не може да продължава, да ще спре след като ги убия!
Единственото за което мисля е отмъщение и за сила.Не трябва ли омразата да ме прави по-силна ? Защото аз се чувствам слаба!
Седнах на все още топлият пясък и се загледах към залязващото слънце пръскащо последните си лъчи в морето карайки го да блести по красив начин.

Заглавие: Re: Самотния бряг Сря Юни 27, 2012 8:32 am

Още сутринта станах с желанието да отида сред природата. Имах усещането,че в града ще намеря доста хубави места,на които да си почина.
Пуснах си музика и излязох. Започнах да тичам. Любимото ми нещо. Обожавах да тичам. Прочиствах главата си от ненужни и досадни мисли и прекарвах повече време,разглеждайки града.
Отклоних се от пътя. Намерих се на някакъв плаж. Бях леко объркан. Дали се загубих?
Свалих тениската си и я увих около врата си. Беше ми толкова топло,че щях да припадна всеки момент. Легнах на пясъка по гръб и затворих очи.
По едно време ми стана тъпо така,затова се поизправих и тогава я видях. Стоеше на няколко метра от мен. Усмихнах се и се поизправих. Свалих слушалките и тениската си и ги сложих на пясъка,а след това се затичах и влязох във водата. Постоях малко вътре,след което излязох.
- Здравей. - поздравих непознатото момиче и легнах отново на пясъка,но този път малко по - близо до нея.

Заглавие: Re: Самотния бряг Сря Юни 27, 2012 8:50 am

Бях толкова замислена че дори не забелязах момчето което си лежеше на няколко метра от мен.Чак толкова замислена ли да съм била ? Че дори не съм го забелязала.Хах, невъзможно!
Аха, сигурно.
Непознатият се усмихна, или така ми се стори ..дали беше на мен ? Ооо нее на въображаемата си приятелка!! Тук няма жива душа освен нас двамата.
Толкова заспала не съм била от много време. Това че не ловувам не ми се отразява добре.
-Здравей.
Усмихнах се на момчето което току що бе излезнало от водата а по тялото му се стичаха хиляди капки.
Добре, той е невероятно секси!
Не можех още дълго да стоя забила поглед в тялото му !!

Заглавие: Re: Самотния бряг Сря Юни 27, 2012 8:57 am

Тя не издаваше емоции. Дори за момент си помислих,че нарочно ме игнорира. Дали беше добре? Може би ѝ се натрапвах. Най - вероятно чакаше някой и всеки момент този някой щеше да дойде,затова по - добре да се разкарам от тук.
Но все пак не можех да отделя очи от нея. Сякаш невидими сили ме привличаха към нея.
- Добре ли си? - попитах я и седнах на пясъка до нея.
В подобни ситуации не обичах да съм близо до момичета,но сега усещах,че тя има нужда да говори с някого. За мен нямаше проблем да поговоря с нея. Понякога и аз имам нужда да говоря с някого,но по - често изкарвам цялата си енергия във фитнеса,рядко разговарям.
Подпрях се на ръцете си и се обърнах към нея.

Заглавие: Re: Самотния бряг Сря Юни 27, 2012 9:17 am

Отнво забих поглед в пясъкът и започнах да си драскам някакви формички с една мида.
Въздъхнах тежко вдигайки поглед след като чух гласът на непознатото момче.
-Добре съм.
Кимнах като се насилих да се усмихна, сведох глава ..
-Всъщност не съм, никак не съм добре.
Усмихнах се мило, може би трябваше да поговоря с някой, но, но стига с това говорене!
Нищо няма да постигна с говорене.
Не можех да си губя времето по плажовете и с момчетата, трябва да тренирам .. трябва да стана още по силна, трябва да ги убия.
Вкопчих пръстите си в юмрук и стисна зъби.

Заглавие: Re: Самотния бряг Сря Юни 27, 2012 9:27 am

Не бях сигурен какво трябва да ѝ кажа. Бях леко притеснен за нея. Може би имаше нужда да си го излее на някого,но сякаш не ѝ се говореше. Може би накрая щяхме да се окажем много еднакви. Аз също не обичам да говоря.
- Имаш ли нужда да поговориш за това? - попитах я.
След малко ми хрумна едно нещо. Така щеше да забрави за лошите мисли. Понаместих се и се огледах.
- Или просто искаш да си го изкараш на някого или нещо?- допълних.
Щеше да е далеч по - интересно ако реши да си го изкара на някоя скала. Понякога беше по - добре да правиш нещо,отколкото да се затваряш в себе си и негативните си мисли.

Заглавие: Re: Самотния бряг Сря Юни 27, 2012 9:46 am

Добре как да му обясня че съм ловец, че демони убиха родителите ми, че мисля единствено и само за отмъщение, но за сметка искам и нормален живот както и да се задържа в някой град повече от седмица!
-Не!
Ето, ето инатът ми до къде стига .. мълча си и ще си мълча сигурурно докато смъртта ми не ме застигне.
Къде по дяволите са се скрили, защо просто не ме намерят .. за да ги убия и да се свърши с тия демони.
-Всъщност да, имам да си го изкарам на някого, или по скоро на нещо.-Засмях се.
-Между другото аз съм Никол.-Усмихнах се.
В момента искам някой вампир, върколак, шейпшифтър завързан за някой стол за да мога да ги удрям докато не смажа лицата им, докато не ги убия!

Заглавие: Re: Самотния бряг Сря Юни 27, 2012 9:56 am

Усмихнах се.
- С това мога да ти помогна. - намигнах ѝ.
Изправих се и изтупах пясъка,полепнал по мен. Огледах се наоколо. Виждах една скала,която можеше да послужи за добра мишена.
- Ела с мен. - казах,а след това се приближих още малко към нея. Подадох ѝ ръка за да стане.
Явно щяхме да си прекараме добре. Не помня последния път,в който напарвих подобно нещо. Аз обичам такива неща,затова сега щях да се накефя изцяло на нещото,което следваше.
- Аз съм Рик. Приятно ми е да се запознаем.

Заглавие: Re: Самотния бряг Сря Юни 27, 2012 10:27 am

-Иии как ще ми помогнеш ? -Засмях се.
Не получих отговор на въпросът си,единственото лошо в това беше че мразех изненадите. Но пък тази може и да ми хареса, нищо не се знае.
Хванах ръката му, изправих се и изтупах пясакът от себе си.Усмивката не падаше от лицето ми, защо ли !
-Да и на мен ми приятно .. Рик.-Усмихнах се.
Нямах търпение да видя въпросното нещо.
Поех си дълбоко въздух, защо ли си мисля че този ден ще бъде повече от забавен ?
Може пък да се разсея малко, стига с това отмъщение а и все някога ще се срещнем очи в очи и тогава .. ни най-малка напредстава си нямам какво ще се случи
Въревейки съблякох тениската си и преминах с ръка през косата си.

Заглавие: Re: Самотния бряг Сря Юни 27, 2012 10:36 am

Вече бяхме стигнали до скалата,когато се отказах.
Та,тя беше само едно момиче. Не можех да я карам да се бори със скала. Това беше леко трудно дори и за мен. За момент си помислих,че цялата работа ще се разпадне и щях да я оставя разочарована. Тогава ми хрумна нещо друго.
Докато си вървяхме,аз рязко се обърнах и я бутнах леко до една скала. Приближи се към нея. Лицата ни бяха на сантиметри.
- Покажи ми какво можеш. - казах аз и в следващия момент се усетих как я вдигам и започвам да я нося по пясъка. - Ако искаш да слезеш на земята трябва да ме победиш. - усмихнах се.
Дали щеше да възприеме добре това,което се опитвах да направя?
Може би беше малко прибързано от моя страна.

Заглавие: Re: Самотния бряг Сря Юни 27, 2012 10:52 am

Не смеех да погледна напред и отново гледах надолу, това ще вземе да ми стане навик и няма отърване !!
За секунда се отплеснах и дори не разбрах какво се случи.Загледах се в очите му като подпрях едната си ръка на рамото му за да не падна.
-Трябва ли да се плаша от случващото се ? -Засмях се.
Може да се каже че се стреснах когато ме бутна, дойде ми като гръм от ясно небе.Рик ме вдигна а аз опитах да се отдръпна но не успях.
-Ей, ей пусни ме.-Засмях се.
Това е забавно, каквото и да е.
-Значи за да слезна ще трябва да те победя ?
Погледнах го леко очудено а той ми кимаше ..
-Само това ли успя да измислиш, след минутка съм долу.-Засмях се.
Хванах ръцете му опитвайки да ги отместя, но нещо не ми се получаваше.От тук измъкване няма.
-Все ще се измориш и ще ме пуснеш.
Изплезих му се и се засмях.

Заглавие: Re: Самотния бряг Сря Юни 27, 2012 11:09 am

- Може би си права. - казах аз и след малко намалих,но не я пуснах. Стояхме така малко.
Миг по - късно тя отново започна да мърда и аз залитнах като паднах на пясъка,а тя върху мен. Усмихнах се.
Обгърнах я с ръце,но тя успя да се измъкне,затова я оставих да се изправи и малко по - късно аз също се изправих. Приближих се към нея.
- Давам ти десет секунди преднина преди да започна да те гоня,а когато те хвана...е да кажем,че няма да се измъкнеш толкова лесно. - засмях се и се приближих още малко към нея,докосвайки рамото ѝ.
Имах чувството,че тя започва да сваля стените около себе си,което беше хубаво. Обичах когато ставаше така. Направих няколко крачки назад и затворих очите си с усмивка на лице, а когато ги отворих тя вече тичаше леко напред.
Тръгнах след нея.

Заглавие: Re: Самотния бряг Сря Юни 27, 2012 11:22 am

-Нали нищо ти няма, не си се ударил ? -Засмях се.
Погледнах го загрижено, но съдейки по усмивката му .. абсолютно нищо му нямаше.Изправих се поглеждайки към него, той се изправи и се приближи до мен, усмихнах се като леко наклоних глава на една страна.Когато спомена десет секунди замръзнах на място!
-Само десет?
Не ми отговори а аз се шашнах, вече е започнал да брои .. ее време е да покажа какво може едно момиче.
Обърнах се рязко побягвайки на някъде, поемах дълбоко въздух, може да се кажа че давах почти всичко от себе си.Обърнах се за да видя до къде е, засмях се а смехът ме забави.Рик беше по близко от колкото очаквах.
Спрях се рязко, а той не успя.Веднага се обърнах и побягнах на другата страна.
Опитах да спра смехът си, но просто не ми се получаваше.От друга страна и пясакът ме забавяше, мамка му!
-Знаеш че няма да ме хванеш скоро .. нали ?