Мистик фолс преди 2 години

Всичко беше прекрасно и вървеше по план. Елена не го отблъсна, а напротив дори поиска още. Това означаваше само едно за него. Беше като зеленият светофар, които ти позволяваше да продължиш нататък. Не издържаше възбудата в него нарастваше със всяка изминала минута. Ръката му, която поддържаше синята рокля, се измести и ефирно се спусна по дългите й крака, падайки кротко на земята. Ръката му се придвижи бавно надолу и се скри между бедрата й. Целувките му се преместиха върху устните й. Пръстите му се заиграха с ластика на гащичките й. Галеше я с ръка все по-ниско и по-ниско, прекарваше ръката си по бедрата, докосваше вътрешната страна на коленете. Tой гореше от желание: докосваше гърдите с ръка, целуваше ги, прекарваше пръстите си по врата й, целуваше го, целувките по устните стават все по-продължителни, обсипва с целувки лицето и косите й. Ръцете, обхванати от страст бродеха по гърба, стремяха се да докоснат задните бузи, през плата. Елена практически се разтопи в ръцете му. Целуваше нежно всяка една част от тялото й, която успееше, галеше нежно бедрата й като някой път прокарваше пръсти между влажното й междукрачие. Нямаше нужда да си говорят, разбираха се перфектно само с движенията си на телата. Онзи любим неин маршрут беше повторен отново, но този път от горещите му устни. Като стигна до коремчето й вдигна погледа си към нея за секунди след което се зарови между краката й. Заигра се с нея, без да маха бельото й, слушайки тихите й стенания

Не можеше да мисли,не и докато той така завладяваше тялото и,не се поколеба да остави роклята да се свлече в краката и докато той изучаваше всеки сантиметър от тялото на Ел,а тя дори не можеше да помръдне,едниствено отговаряше на целувките му когато той търсеше устните й,когато прокарваше ръка по гърдите и тялото и реагираше,малките розови хълмчета се втърдяваха под пръстите и устните му.
Когато обаче той се спуна с ръце към бедрата и нещо в разума и почука,че трябва да го спре,но искаше ли,можеше ли да го спре или щеше да го остави така безсрамно в магазина да си играе с нея,с едно неопитно дете.Явно не го интересуваше,сещаше че и тя бе възбудена и макар че не издаваше страхът си Елена се чудеше как да го спре,усети ръката му да я гали през бельто,това я върна и върна здравия разум и тя хвана ръката му
-Арес.. - погледна го уплашено в очите,дори не бе сигурна дали не това е целта му,дали за това я бе довел и тя се бе хванала като първата глупачка.Гледаше го в сините очи и не знаеше какво да направи,да го накара да мисли,че после ще му се отдаде или да бъде искрена с него още сега - Аз..не мисля че съм такова момиче,не съм от тези които се впускат в безрасъден..в такива отношения,харесваш ми много,но няма да ти го позволя,не и така,не и тук

Арес беше готов да свали досадното й бельо и да й даде най-хубавите минути в живота й, но тя не го искаше. Все още явно я беше страх, да го направи. Защо дали щеше да бъде тук, в някое легло или на плажа.Нямаше значение. Той се изправи и застана пред нея. Открадна си една целувка и излез, за да седне на диванчето.
-Ще те изчакам отвънка.
Съобщи и той като седна на фотьойла, изчаквайки я

Елена не вярваше на това което се случваше,той все пак я послуша и излезе от съблекалнята.Остана загледана в огледалото,устните и бяха зачервени от целувки,косата леко разрошена и тя не можеше да повярва какво е на път да направи и то с наистина секси парче,защото определено в този град бяха рядкост.Елена се оправи на бързо и събра роклите излезе смутена от съблекалнята и го погледна,усмихна му се и подаде две от роклите за да ги върне на местата им,искаше само синята
-Готова съм

Арес стоеше, очаквайки я да излезе. Нямаше да и се размине, беше й вдигнал мерника. Излезе засрамена от съблекалнята като му подаде роклите, не отделейки поглед от земята. Колко беше сладка. Арес преметна роклите през рамото си. Скъси дистанцията помежду им като повдигна с двата си пръста брадичката й. Лицето й се изравни с неговото, а той впи жадно устни в нейните. Пръстите му намериха нейните, вплитайки се в тях. Отдръпна се бавно като заговори
-Ще чакам докато не си готова!
Чаровна усмивка се заигра по устните му. Щеше да чуе отговоря й, докато вървяха към касата, която се намираше в близост до тях. Елена остави синята рокля на момичето като той изкара няколко банкноти. Подаде стилната торбичка на Елена и й каза, да го изчака отвънка. След като я нямаше той плати останалите две и даде адреса й, за да ги доставят там. С няколко нормални крачки за него той успя да я настигне.
-Гладна ли си?

Елена отвърна на целувката му и се изчерви още,той бе готов да чака,но как тя щеше да се престраши.Не искаше просто да си легне с някой,искаше да знае със сигурност че той поне я харесва,но не само показно с цел да я вкара в леглото си.Искаше да усети истинска емоция,тръпката от любовта от страстта.Трябваше да спре да чете любовните романи на майка си и да погледне реално на живота,а Арес беше наистина невероятен,но Елена още имаше усещането че той иска просто тя да е поредната..
Оставиха роклята и Арес я плати,като остави Елена да излезе и се забави,тя подозираше че все пак е взел и другите рокли,но не го видя с плик,може би просто е взимал номера и на продавачката,тя определено проявяваше интерес към него и това незнайно защо дразнеше Ел.
Той я настигна бързо и предложи да хапнат,но стомахът на момичето бе прекалено свит за да може да поеме каквато и да е храна,особено в негово присъствие.Най-добре щеше да е да се прибере и дори да не излиза,но изгаряше от нетърпение да излезе пред него с тази рокля,да види лицето му отново,но този път щеше да е с подходящи обувки и прическа,дори лек грим.

Двамата вървяха бавно хванати ръка за ръка. Крачеха, а Арес търсеше нещо за ядене. Умираше от глад. Пред очите му се мерна табела на КФС и с бърза крачка задърпа Елена натам.
-Ще си взема нещо за вкъщи, няма да се бавим обещавам.
Застана на касата и си избра някакво меню. Плати и погледна Елена
-Сигурна ли си, че не си гладна, още имаш избор.
Смигна и той, хващайки плика в ръцете си. Беше отрязан от Ел, за втори път този ден. Докато вървяха двамата разговаряха по различни теми, споделейки своето мнение. Качиха се в колата и той с няколко леки маневри излезе от паркинга и погледна Елена, не трябваше да й казва, че знае къде, живее. Щеше да бъде странно, все пак се бяха запознаели, преди 4 часа. След като получи насоки той тръгна

Не ми пречеше дори да се забави,дори да иска да хапне тук,компанията му бе приятна и на Елена и харесваше,особено когато я държеше за ръка,чувстваше се добре,но още онези погледи и мисълта,че той би могъл да пожелае всяка друга тук пред нея я караше да се замисли.Знаечи може би все пак я харесваше така както тя би искала.Арес отново я попита за храна,но Ел кимна,не и се искаше дава пъти да го реже,но не бе в състояние да се храни,за това го последва до колата,те не спираха да разговарят,какво харесват,какво очакват от живота,Ел се поинтересува от живота му,но той бе пестелив в информацията за живота си,докато пък Ел имаше усещането че той знае всичко за нея.Но все пак му трябваха инструкции къде да я откара,скоро наближиха домът и и елена му благодари,двамата се оговориха да я вземе отново от тук,елена имаше няколко часа да се оправи и бе благодарна ,че Джена е тук за да и помогне в обличането и подготовката,дори щеше да се посъветва с нея.Джена беше леля на Елена,сестра на майка и,с Елена бяха близки защото Джена не бе много по възрастна от момичето.
-До довечера - целуна тя Арес по устните и излезе от колата

» Мистик Фолс преди 2 дни
» Мистик Фолс преди 3 дни
» Мистик Фолс преди седмица +18
» Преди три месеца в Мистик Фолс/Бела и Ксандра/
» 1848 г. Мистик Фолс