Мистик фолс преди 2 години

Беше лято,времето беше страхотно,не помнех от кога не бях се радвала така на лятото,родителите ми бяха решили да ходим до Франция след няколко седмици,нямах търпение.Бони щеше да е с баща си,а Каролайн?Е с нея все още не бяхме намерили общ език,не се интересувах от много неща,освен обучението си и мажоретния състав в който бях,но не и от момчета,още не ми бяха приоритет,не и докато някой не разтърси света ми из основи,това щеше да е нещо наистина хубаво,но в този скучен град не се случваше нищо интересно.
Днес бях на плажа,бях сама,исках да имам малко тен преди да отидем на гости ,но имах усещане за нещо ново

Арес се беше върнал по работа в малкото градче. Трябваше да приключи една сделка с инвеститорите. Кацна рано в Мистик. Бизнес срещата свърши по-рано отколкото той очакваше. След като изпрати мъжете, той се облегна на стола и погледна през прозореца. Защо трябваше да стой затворен тук. Можеше да излезе навън и да се порадва на хубавото време. Съблече деловия костюм, слагайки 3/4 панталони, тениска и кецове. Излезе от сградата и продължи надолу по улицата. Знаеше, че краят на павираният път беше плажа. Идеално. Щеше да хване малко тен, а кой ли знаеше, можеше и да намери някое девойчче, което да се оплете в мрежите му. Отне му 15-на минути да стигне до горещия пясък. Събу обувките си и ги хвана в едната си ръка. Започна да крачи бавно по жежката повърхност. Все още нямаше много хора. Беше към 11 часа. Кой нормален ходеше на плаж в 11 часа сутринта. Добре де послъга имаше поне едно 30-на заети чадъра. Горещото слънце го накара да свали тениската си. Погледът му шареше по-цялата плажна ивица, търсещ перфектното място да се настани. И го фокусира. Беше точно пред една млада девойка. Която му беше много позната. Закрачи бавно и спокойно към нея, с походка на алфа мъжкар. Какъвто си и беше. Постели тениската си няколко метра пред мадамата и се излегна на нея.

Тъкмо си мислех че няма какво да стане,че ми е скучно,че познавам всички когато видях непознато момче или беше мъж,не можех да определя,но знам че беше сладък,секси и седна до мен,бях с очила което ми позволяваше да се загледам повече в него без да ме забележи,лежах спокойно изучавайки го,той също ме погледна на няколко пъти сякаш ме познава,но това не бе възможно,интересното беше само какво прави той тук,не бе ученик,не го бях виждала в училище,не беше от града,значи търсеше тук нещо или някого?Понякога бях ужастно дете, мислех си само как да си разнообразя живота
-Извинявам се,бихте ли ми намазали гърба?

Арес можеше да не я вижда, но усещаше как погледът й галеше всяка една негова част от тялото. Беше му доста позната, но не можеше да се сети, коя беше. Все пак той беше срещал милиони жени. Не можеше да помня всяка една от тях. Чу нежния й глас да идва отзад
-Извинявам се,бихте ли ми намазали гърба?
Попита младата девойка. Той нямаше нищо против. Навдигна се от тениската си като повдигна Рейбанките си и закрачи бавно към нея. Подаде ръка към нея.
-Приятно ми е аз съм Арес?
Чаровна усмивка се плъзна по плътните му устни и два реда бели перфектно наредени зъби блеснаха срещу нея. Изчака момичето да се представи и пое в ръката си слънчевия крем. Тя откъде знаеше, че той не е някой изкуфял човечец, който можеше да я изнасили, убие или пък да я открадне. Днескашните девойки бяха много лесно доверчиви. Нямаха страх от нищо. Той приклекна зад нея като с бавни и страстни движения започна да размазва крема по крехкото й тяло.
-Защо толкова прекрасно момиче, стой само на плажа. Къде е приятелят ти?
Попита Арес като гласът му беше дрезгав и плътен.

Арес?Той сериозно ли,кой би кръстил детето си на гръцкия бог на войната,усмихнах се и се представих
-Елена,интересно име имате
Обърнах се по гръб и разкопчах горнището,за да е по удобно да разнесе крема по тялото ми,имаше нежни ръце,това усетих още щом ме докосна,действаше бавно и нежно,изпитах невероятно усещане,докато не ме попита за приятел...всъщност не му влизаше в работата,но с удоволствие щях да му отговоря
-Нямам приятел,но не бих отказала приятна компания,а ти?Защо си сам,как те е изпуснала приятелката ти,може да те откраднат

-Елена, имаш красиво име. Както и за Троянската Елена е имало война, така и за теб преспокойно може да се има.
10точки за Арес, залагаше си живота, че никой до сега не беше я сравнявал с хубавата Елена от Троя. Ако тя поискаше той веднага можеше да спретне една война. Нищо не му пречеше все пак беше бог на войната. Фасулска работа за него. Ръцете му продължаваха да шарят по тялото й. Беше му толкова приятно, че нямаше намерение да спира скоро. Е щеше да спре когато тя кажеше.
-Тук съм по работа, приятелката ми. Всъщност не знам къде е.
Усмихна се той, макар и да знаеше, че тя нямаше да я види. Ако я познаваше по-добре, вече да беше я награбил в обятията си, но ако го направеше тя щеше да си помисли, че той е някакъв перверзник. Но истина си беше, че Арес обръщаше внимание само на красивите жени. Имаше вкус, а елена му допадаше. Щеше да бъде добър трофей към колекцията му. Ако знаеше тя какви неща й мислеше, сигурно щеше да се изчерви цялата. Дори майка й нямаше да я познае.
-Мисля, че това стига.
Изправи се той като мина пред нея, тръгна към тениската си, но чу как тя отново се опита да каже нещо. Завъртя се наполовина към нея като я погледна. Тя можеше да усети как сините му очи изпиват всеки сантиметър от тялото й.
-Кажи, прекрасна?

Троянската война,някой бе слушал в час или заради името си познаваше гръцката митология добре
-Едва ли някой би се бил за мен!Не мисля,че някой се интересува от 16 годишно дете
Казах го с разочарование,а и по думите му той си имаше приятелка ,някъде незнаейки че той флиртува с друго момиче,това поне не ми обягваше,а и ръцете му ме разсейваха за да съм сигурна,когато спря това не ми хареса,когато се отправи към тениската си събрах смелост
-Остани с мен,ще ми е приятно да те опозная
Глупости,щеше да е удоволствие,а дори и нещо повече

Арес бавно закрачи към нея. Не, че му отне повече от една крачка, но това нямаше значение. Радваше се, че след толкова столетия продължаваше да обект на женски желания. Пфф, какви са тези простотии. Той беше вечно млад, прекрасен, чаровен. Никога нямаше да остане без женско внимание. Успя да вземе тениската си и я просна до хавлията й. Седна на нея и погледна Елена.
-Защо си мислиш, че не може да стане война за теб. Това е пълна заблуда от твоя страна. Щом аз казвам, че е възможно, значи е така.
Искаше да се разкрие пред нея. Чувстваше, че тя нямаше да се разплямпа наляво и надясно. Но той трябваше да запази истината само за себе си. Все пак имаше доста врагове на този свят, които искаха смъртта му. Вярно, че никога нямаше да я получат, но това пак нямаше значение. Излегна се назад като използва дланите си за възглавница.
-Е, Елена, как обичаш да се забавляваш в този скучен град?
Попита я той като продължаваше да я гледа през затъмнените си стъкла

Усмихнах се когато той се върна при мен,не бе далеч,но друго щеше да е да е по-близо,какво ми ставаше,не бях такова момиче,но когато непознат секси странник се доближи хормоните ми бушуваха.Май бе от възрастта,всички говореха какво е да имаш гадже,да правиш..как му казваха секс,а аз ...всъщност бях любопитна,но и плаха отностно това
-Ограничени са възможностите на едно 16 годишно момиче,особено тук,градът е скучен..обичам билярда и разходките по плажа и гората...-погледнах го,беше се изтегнал и използваше ръцете си да се потпре - Ами ти,как се забавляваш?

-Защо да е ограничен живота ти,ако искаш нещо, защо просто не го направиш?
Попита я Арес като вдигна очилата си на главата и я погледна с бистрите си очи. Можеше да отиде навсякъде, ако си направеше фалшива лична карта. Барове, дискотеки, алкохол, трябваше да опита от всичко.
-Знаеш ли имам идея.
Възкликна той като се навдигна от пясъка и и подаде ръка, за да може да се изправи. След като стана той взе тениската си и я изтупа като я облече.
-Отиваме да ти купим някоя секси рокля. Тази вечер ще те заведа в някоя дискотека.
Лека усмивка се плъзна по устните му. Това не беше нормално за него. Той никога не се усмихваше.
-съгласна ли си ?

-Градчето ми е малко,живота ми е ограничен,а и тук повечето ме познават
Идеята която му хрумна нещо не ми допадаше,но пък беше нещо ново за мен,може би от това имах нужда ,да наруша правилата поне веднъж и защо да не е с някой секси сладур който ми предлага секси рокля и дискотека..
-Че на мен не би ми отивала рокля!До сега не съм носила
Но все пак поех ръката му и се изправих,как да откажеш на това?
-Съгласна!

-Глупости имаш страхотни крака!
Отбеляза той като наклони главата си настрани, за да може да ги види по-добре. Девойката беше с перфектни пропорции, нищо й нямаше. Но тя си беше тийнеджър, беше нормално да не се харесва.
Арес търпеливо я изчакваше да си събере багажерите, за да могат да си тръгнат вече от тези горещи пясъци. Макар и да беше бог, този пясък не му беше от най-добрите приятели. След като Елена си събра нещата двамата притичаха по плажната ивица като той беше преметнал плажната й чанта през рамото си.
-Колата ми се намира малко по надолу. Там ще може да си оставиш нещата и да отидем до някое магазинче. Все пак и аз не мога да се поява така и ти не може да се появиш така с тези къси гащи.
Докато вървяха към колата му намериха някаква обща тема на разговор. Не след дълго бяха пред любимата му сребриста кола. Той отвори врата до шофьорското място и направи път да мине. Затвори плавно вратата и седна зад волана. С мръсна газ потегли към мола.

Погледнах го странно,наистина ли мислеше че имам хубави крака?едва не се изчервих,бяха ми казвали че съм сладка,но никога някой като него.Приличаше на истински бог,не само носеше името му,незнаех аз ще предиззвикам ли война,но той определено предизвикваше навсякъде където минеше ,особено като идем в мола..
На път за колата си поговорихме доста,намерихме тема на разговор,а в мола вече се смеехме заедно,а той привличаше погледите
-Всяка жена тук се пита какво правиш с дете като мен!

Арес паркира возилото си отпред на паркинга и отново и отвори вратата, чакайки я да излезе. Двамата вървяха един до друг. Влязоха в мола и започнаха да обикалят по магазините. Арес усещаше жадните погледи, които се забиваха навсякъде по тялото му. Идваха от всички посоки. Той се спря, след като чу думите й и застана пред нея.
-Ще престанеш ли да говориш такива неща. Защо те интересува толкова много чуждото мнение. Щом съм избрал да съм сега с теб, защо пак недоволстваш, ако искаш мога да си тръгна.
Говореше тихо и спокойно, не искаше да създава драми, но в гласът му се усещаше яростта, която се навдигаше в него. Ако Елена наистина не спреше да говори такива неща, той щеше да излезе от мола и да се прибере в хотела. Хвана ръката й като вплете пръстите си с нейните. Закрачи бавно из мола с високо вдигната глава въпреки че носеше очилата си, той не обръщаше внимание на никоя. Цялото му внимание беше отделено за девойката до него.

Явно се дразнеше на подобни коментари,усетих това когато се оъбрна към мен.Не исках да си тръгва,не исках и да им обръщам внимание,но тези жени бяха свикнали да плетат интриги винаги когато им се дадаше повод
-Изнинявай!Не исках да те засегна,благодаря ти че си с мен,просто е трудно да се откажеш от навиците си ...
Топлината която се плъзна по мен когато той хвана ръката ми не можеше да се сравни с жегата на плажа,той го направи нарочно,за да ми затвори устата и тези на останалите в мола,оглеждашже роклите като експерт от дълги години,очите ми можеха да останат в една,но ако той не я харесаше дори не се спираше

Двамата крачеха и кръстосваха мола, оглеждайки магазините отвънка. Арес търсеше един специален магазин. Не след дълго той се спря и погледна към нея.
-Мисля да влезем тук.
Усмихна се той като вдигна очилата си на главата и двамата премина през остъклената врата. Минава през щандовете,търсейки перфектната рокля за нея. Няколко рокля грабнаха погледа му. Рокля 1, рокля 2, рокля 3. Макар и да беше мъж, Арес разбираше от мода.
-Е харесват ли ти?
Попита той като я погледна, държейки и трите рокли. Елена изглеждаше, че се чувстваше неудобно да избере.
-Предлагам да вземем и трите. Това е подарък за теб от мен.
Усмихна се той, очаквайки одобрението й.

Явно търсеше точно определен магазин и точно определена рокля,защото не оглежда много когато ми показа три от тях,бяха наистина невероятни,но три за мен,можех ли да му позволя да похарчи за мен тези пари
-Една е достатъчна,познавам те от час ,а ти ми купуваш рокли...не е необходимо наистина!
Но знаех ,че ще настоява,за това все пак реших да ги пробвам,бяха удобни,но и секси,как да се покажа пред него така и все пак излязох с първата
-Е?Как мислиш стои ли ми добре

-Всяка една жена има нужда малко да бъде поглезена. Аз избрах теб.
Гласът му беше равен и спокоен. Дълбок и дрезгав. Елена видя, че просто няма смисъл да спори с него и се запъти бавно към съблекалните. Не й отне много време да се преоблече. Открехна завесата и плахо показа главата си.
-Не се срамувай покажи се!
Насърчи я Арес, седейки на фотьойла срещу кабинката. Младата девойка се показа. Ако беше нормален мъж, войнолюбецът би ахнал, но той не беше. Беше виждал къде,къде по-красиви жени. Но това щеше да й го спести.
-Мисля, че тази рокля е създадена за теб.
Чаровна усмивка се плъзна по устните му. Той се изправи и застана пред нея. Хвана я за ръката и я поведе към огледалото.
-И ти ми казваш, че нямаш красиви крака!
Сподели с нея като я остави да се наслади на гледката. Тя се беше превърнала от грозното пате, в красив бял лебед. Колко обичаше да бъде полезен на красивите жени.

Избрал?Това беше странно изказване,но не му обърнах внимание,бях отказала да споря с него и правех каквото ме подканеше,защото определено не опитваше да заповядва ,а и трудно би го направил дори със сила.Показах се плахо с първата рокля,а той остана равнодушен,явно бе виждал доста красота по света и това не ми обягваше,но и не ми пречеше той бе мъж,а аз дете,можеше да има която поиска,но сега аз бях обекта на желанието му,дори да не е в смисъла който по принцип влагаха в този израз,а просто желание да угоди дори на себе си
-Създадена е за друга,на мен просто стои добре и да още мисля,че краката ми не са кой знае какво,но няма да споря с експерта!
Не дочаках отговор и коментар и се върнах в съблекалнята за да сложа втората рокля.Тя също бе красива,а аз се чувствах жена в тях и под неговия надзор,макара да не ме гледаше така както може би ми се искаше беше приятно да знам че е там от вън и иска да ме види в някоя от тези рокли

-Защо си мислиш, че не си красива?
Попита я той като отново седна на бялата мебел. Елена имаше проблем със самочувствието. Това си беше рядкост за това хилядолетие. Всички жени се имаха за големите красавици. Нямаше значение дали бяха грозни, красиви, дебели, слаби.
А, тя беше красива, но явно не можеше да го проумее. Трябваше да и го покаже по някакъв начин. Но все още беше рано, за да показва истинската си същност. Ако си признаеше, че той отговаря на името, което носеше, имаше стопроцентов шанс, девойката да избяга с писъци от магазина. Не даде отговор на това което беше казала. Просто не искаше да започват нов спор. Този път не се срамуваше да се покаже, явно беше преодоляла срама.
-Черното ти ходи много не мислиш ли?
Попита я той като леко наклони глава, за да я огледа по добре. Как му се искаше да съблече тази рокля и да и се нахвърли. Тези прекрасни крака и бюст, стегнатия т й задник, сочните й устни. Ако знаеше какви мисли му минаваха в мозъка по неин адрес, щеше да потъне от срам в земята. Една одобрителна усмивка се плъзна по устните му, а сините му очи я изпиваха с поглед.

Защо наистина?Може би защото не бях,а дори да бях не исках да се фукам с това.Стигаха ми момичетата в училище които се имаха за голямата работа защото всяко второ момче им повтаряше че са красиви,че са уникални и тем подобни.Аз исках да го чуя веднъж,но да е истина и не защото иска да спи с мен или просто да ме лъскае,а защото наистина го мисли,защото ме харесва каквато съм независимо нося ли тонове грим или съм току що станала от сън.Арес явно го мислеше,но в погледа му сякаш се криеше и още нещо...
Втората рокля сякаш му допадна отново,очите му блестяха,имах усещането че гледа на мен като на жена а не на дете,че наистина вижда в мен нещо,но както до сега щях да остана разочарована,той бе като модел,защо му беше да иска една гимназистка неопитна в живота в любовта като можеше да има всяка жена само с поглед и то доста опитна в области в които аз си бях напълно невинно дете...
-Предпочитам бяло - отговорих просто и се върнах в съблекалнята за последната.
Тази определено беше секси,къса и като за мен,харесваше ми повече от другите,но ципът като че ли ми заяде
-Би ли ми помогнал за ципа,не мога да го вдигна

Доста интересни мисли се въртяха в главата й. По принцип не се ровеше в на хората мислите, но Елена му беше интересна и привлече вниманието му с това, че беше различна от другите момичета. Беше сладка, скромна и красива. Такива жени се срещаха доста рядко. Арес стоеше седнал, чакайки я да се покаже с новият тоалет. Бавеше се. Отвътре се чу гласа й. Явно се нуждаеше от помощ. Стана от мястото си, правейки няколко крачки. Вмъкна се в съблекалнята и погледна към огледалото. Там засече нейният поглед. Лека розовина беше покрила страните й. Ръцете му нежно минаха по раменете й, карайки тялото й да потрепне. Придвижиха се леко надолу по цялата дължина на гръбначния й стълб. Хвана ципа и бавно започна да го издига нагоре. Не отделяше очите си от нейните макар и да се гледаха в огледалото. Стигна до горе и една доволна, от свършената работа, усмивка се показа на лицето му.

Макар да очакваше той да влезе ,когато се показа зад завесата тялото ми потрепери,засякох погледа му в огледалото и през цялото време не се отдели от този образ,докато той прокара ръце по раменете и по целия й гръб,кожата и настръхна от усещането и ел почувства топлина на място което не очакваше,нова тръпка премина през нея докато той вдигаше ципа.В съзнанието си видя как всъщност той го сваля,как от раменете и смъква тънкия плат и тя остава полугола пред мъжа зад нея,за миг затвори очи знаейки че това е невъзможно,че бе само една фантазия породена от прекаленото гледане на телевизия,това се случваше само на избрани момичета но не и на нея,не и в този град,тази вечер тя щеше да излезе с него,но повече едва ли щеше да го види,той щеше да изпълни може би един свой каприз да подари една разбична нощ на едно отчаяно дете и нищо повече...
елена наруши мълчанието
-Е тази ми харесвай най-много,нужно ли е и трите?

Всяка една нейна мисъл влизаше в съзнанието му. Знаеше за какво мечтае и мислеше да и го даде. Беше му ясно, че щяха да навлязат в територии, които бяха непознати за нея. Трябваше да стъпва внимателно и да действа бавно. Все пак беше на 16 и не беше докосвана от друг мъж. Честно да си признаем, Арес беше фен на девиците. Те бяха най-чистите създания, но след като даваха най-ценното те жадуваха за още и още. Страстта се увеличаваше както и желанието за нови неща.
-Настоявам.
Каза той в отговор като наклони главата си, отмятайки с ръка си, косата на Елена на една страна. Топлият му дъх галеше нежно врата й, карайки по цялото й тяло да преминават тръпки, наподобяващи лек и приятен ток. Ако някой ги видеше щеше да каже, че имаше огромна химия между тях. Топлите му устни започнаха нежно да галят врата, а след това преминаха в малки целувки. Ръцете му също не стояха безучастни.
Разкопча ципа, след което смъкна презрамките на роклята. Те се спуснаха по ръцете й. Не съблече напълно роклята, остави я да падне до кръста й. Едната му ръка я придържаше да не падне, притискайки я към корема. Устните му се разхождаха по шията, а свободната му ръка потърси нейната. След като пое ръката му, той с едно движения я обърна към себе си. Вече можеше да види прекрасните му очи от близо. Ръката му се спусна отново по цялата дължина на гърба й, улавайки роклята малко преди да падне по таза й. Сините му очи бяха по-дълбоки и от морето. Ако се загледаше за по-дълго, щеше да се изгуби в тях. Скъси дистанцията помежду им. Усещаше как дъха ми галеше лицето и. Връхчетата, на два от пръстите му преминаха през корема й, улея на гърдите й, шията й, стигайки на накрая до желаната дестинация. Погали с опакото на пръстите си, порозовелите й страни. Лицето му се придвижи към нейното толкова бавно, че на нея сигурно и се стори като цяла вечност. Плътните му устни се впиха в нейните. Целувката беше кратка, но сладка. Отдели се от тях, но не за дълго. Отново се върнаха при нейните, езика му успя да си поправи път и се заигра с нейния.

Искаше да му напомни,че не нужно,че едната е напълно достатъчна,но той сякаш четеше мислите й,което я разконцентрира и изхвърли мислите и в посока на фантазията която преди малко бе минала през главата на Елена.Усети косата си която той прехвърли за да открие шета и,усети горещия му дъх по кожата си която настръхна сякаш се намираше в най-студената точка на земята,а всъщност не бе така.Беше в неговите ръце които сега се отърваваха бавно и нежно от роклята,пръстите му си играеха с Елена ,ръката му се вплете в нейната и когато я обърна тя се изгуби в окена,всъщност в океаните на очите му,ако бе виждала синьо то това което беше в очите му тя не можеше да сравни с нищо познато.Отново тръпка побягна по тялото и когато рпъстите му преминаха по гърдите и се спряха на вече почервенелите и бузи,едва не се задави когато устните му плътни и меки намериха нейните за кратка целувка коята на Елена се стори като век,затвори очи и отново видя нова фантазия,но не искаше да и дава нова воля,сега се наслаждаваше на това.Престраши се да го докосне когато той отново завладя устните и в нова изпепеляваща целувка в която езикът му танцуваше с нейния.Светът който познаваше се завъртя,докосна ръцете му над лакътя където усети стегнати мускули които в момента се напрягаха.Вълна на паника я заля но тя не можеше да го спре

» Мистик Фолс преди 2 дни
» Мистик Фолс преди 3 дни
» Мистик Фолс преди седмица +18
» Преди три месеца в Мистик Фолс/Бела и Ксандра/
» 1848 г. Мистик Фолс