Филаделфия, САЩ / преди 2 години

Поклатих глава:
-Не,мислех си колко би бил хубав секса с Богиня,а това ме кара да въздъхна.-засмях се и пред нас се появи езерото с лилиите.Погледнах я и се подсмихнах.Вдигнах я и се затичах към езерото знаех,че е плитко все пак водата бе толкова чиста и бистра,че се виждаше дъното скочих вътре заедно с нея и я пуснах във водата.Когато изплувах на повърхността се засмях.
-Как е Богиньо?

Засмях се на думите му и се
Това изобщо не го очаквах. Когато бяхме във водата се приближих към него и го напръсках няколко пъти.
-Поне можеше да предупредиш - казах и се засмях, докато продължавах упорито да го пръскам.
-И как мислиш, че е .. мокро е! - отговорих на въпроса му.
Цялата бях вир вода, освен малка част от косата ми, от което бях много доволна. Не, не че бях цялата мокра, а че косата ми все още беше суха.
-Много долно изпълнение от ваша страна господин Уинчестър. Затова.. няма да разберете колко хубав е секса с богиня - констатирах и кимнах с глава, след което се засмях.
Огледах се наоколо, наистина имаше много лилии, а и беше красиво. Особено начина по който луната се отразяваше във водата.

Повдигнах вежди.Това само ме предизвикваше да искам да знам:
-Не хубавице.Имам намерение да разбера!-отбелязах тихо и се приближих към нея,сложих ръка на талията й и я дръпнах към себе си.Вгледах се в очите й преди да я целуна и всъщност в момента го правех повече,за да я подразня не толкова,за да правя секс с нея.Не ми допадна начина по който го каза "Няма да разберете" Как пък не...Все едно ми беше такава цел или нещо друго.Дали с ангел или с Богиня все тая.Пак е секс,но важното е,че двете бяха коренно различни и сега бях в езеро с лилии,а тогава в имаплата на задната седалка.

Колко мразех да се правя на инат, когсто всичко ми харесваше. Не можех да си кривя душата, Дийн беше страхотен и определено обираше точките за това как се целууваше. Прокарах ръце по корема му, изкачвайки дланите си към гърдите, само за да.. го отблъсна от себе си. Дори аз не можех да повярвам на това, което направих току-що, но явно инатът ми идваше малко в повечко точно днес. Точно сега. По дяволите, Афродита.. глупачка!
-Защо си мислиш, че ще успееш? - попитах го поглеждайки го въпросително.
Стоях и го наблюдавах, едва забележимо прехапах устни, копнеейки отново да усетя устните на Дийн върху тях. Но мамка му, аз го бях блъснала от мен, шансовете бяха нулеви. Разбира се, винаги можеше да приеме действието ми като по..-разпалено. Не, не.. шансовете си бяха нулеви. Да си бях мислила, преди да върша глупости, заради които ми се искаше да върна времето назад. А пък и защо го сторих? Не е като да не познавах Дийн, една целувка не беше нищо..

Затворих очи и свих устни,когато тя ме бутна и зададе въпроса си после я погледнах и се подсмихнах,като наведох глава надолу гледайки към рецете й,който стояха все още на гърдите ми:
-Кажи ми хубавице,честно ми признай,че това което направих и това което ще последва не те възбужда и не те кара да ме желаеш,ако наистина етака то аз ще те пусна ще те извадя от водата и ще се правя сякаш нищо не се е случило,но ако не е така...-млъкнах и както бях казал я целунах отново,обърнах я към изкуствената стена на езерото и подпрях ръка отстрани на главата й.Притиснах я към себе си и после леко се дръпнах поглеждайки я несигурно.

-Ни най-малко.. - отговорих му, когато ме попита и поклатих глава, но устните му стопиха съпротивата ми по най-бързия възможен начин.
Целуна ме и се дръпна малко назад и ме погледна. Аз също го погледнах и за краткото време от едно примигване устните ми откриха неговите. Едната ми ръка се плъзна нежно по врата му, като се заигра с едно кичурче на косата му. Кракът ми бавно се заизкачва от вътрешната страна на неговия, като малко след това се беше настани на таза му.
Езичето ми си проправи път и се заигра с неговото, докато тялото ми беше плътна притиснато до неговото, така че усети всяка една извивка по мен максимално близо до себе си. По най-еротичния начин, по който можеше. Знаех, че това не е правилно, но всяка една грешка беше толкова сладка. А и не е като да не познавах Дийн, поне нямаше да изляза някое леко момиче. Никога не бях и не бих пуснала на първа среща, никога това не можеше да се случи! Компанията му ми беше приятна, беше мил.. поне с мен се държеше добре.

Подсмихнах се и вплетох пръсти в косата й притискайки я още по силно към себе си.Беше невероятна.Да имаше значение дали е ббогиня или не.Поне до сега не съм бил с такава.Талията и беше идеална, бедрата й също.Особено онова,което се бе увило около мен.Повдигнах я и отново я притиснах към стената.
-Не трябва да продължаваме.-казах и се дръпнах от нея.Не исках проблеми с някой ядосан Бог на войната или ковач или пък гръмовержец.Предпочитах да се занимавам с глупостите на Кастиел,вместо някой да ми подпали задника със светкавица.Погалих лицето й и я пуснах леко,за да не падне.После погледнах към сушата и се измъкнах,като я издърпах със себе си.

Нормални ли беше докато усещах тялото му плъто до своето са мисля за това как не трябваше да позволим нищо друго да се случи.
-Зная.. - казах с безпомощен тон, защото най-малкото, което в момента исках да направя, беше това да спра.
-Защи избщо започнахме, това беше лоша идея, много лоша - казах си по-тихо и поклатих лекичко глава, докато Дийн ме погали.
Скоро вече бяхме на брега, като аз прокарвах ръце по дрехите си, опитвайки се да изцедя водата от тях и да не поглеждам към Дийн. Беше странно, неправилно.. споменах ли странно? Но и хубаво също така, едновременно с всичките си други недостатъци. Обърнах се и погледа ми се спря върху този на Дийн.
-Две ръце разстояние - казах и се усмихнах.
-Да не рискуваме да има втори дубъл - засмях се и понеже все още бях вир вода, както и той завихрих не особено силен ветрец, който сякаш дойде от нищото, но скоро поне щях да съм сравнително суха.

Засмях се и я погледнах.Дръпнах се и вдигнах невинно ръце:
-Не знам за какво говориш.-извадих телефона си,който за мое щастие не се влиаеше особено много от вода,куршуми и т.н.
-Хубавице аз ще трябва да се върна.Ела с мен ще те закарам до вас или до хотела в който си отседнала и най-вероятно ще се видим отново след няколко месеца.Ако искаш естествено може да се разберем нещо,но...-подсмихнах се и тръгнах следван от нея към бара.

Поклатих глава.
-Добре. Само не и до онзи бар - казах, прикривайки страха който изпитвах от всички онези мъже там. Пияни, половината с оръжия.. Не, нямаше сила или човек, който да ме накара отново да отида там.
-Щом трябва да тръгваш, тръгвай. Аз ще се оправя оттук - казах му и се огледах наоколо. Нямаше следа от някоя подпийнала групичка или бездобник, въоръжен с нож, така че щях да се измъкна жива от парка. Евентуално. Шансовете засега бяхана моя страна, а и не бях чак толкова крехка, че да не мога да се справя с евентуални нападатели.
-Да не те задържам, имаш си по-важна работа. Върви да спасяваш света на хората - казах и се усмихнах.
И без това днес заряза брат си сам в бара заради мен, сби се.. пак заради мен, разбира се. И като за финал се натискахме в езерце с водни лилии.. и всичко това в рамките на около.. колко беше? Час? И половина?

Погледнах я и поклатих глава:
-Не мога да те оставя.Съжалявам.Настоявам да те прибера до вас.-не исках да я оставям.Исках да съм още млако с нея.Не за целувки и секс,но просто исках да знам,че ще се прибере и ще е жива и здрава и...В дома си.Не исках да...Боже как да го обясня.Исках да съм сигурен.Хванах ръката й скъсявайки двете ръце разстояние и се усмихнах:
-И да искаш няма да се измъкнеш!Просто ще се примириш с факта,че един досаден ловец ще те придружи до вас.-свих безгрижно рамене и я дръпнах леко към себе си,за да тръгне.

Явно в случая той щеше да излезе по-упоритият от двамата. Въздъхнах победено и кимнах с глава, като след това го погледнах.
-Добре тогава. В един хотел наблизо съм - казах му.
Добре, не бях сигурна колко наблизо е, но не беше на повече от петнадесет минутки пеша. Нямаше да отнема чак толкова от времето му.
-Шт! Да не съм чула повече думата "досаден", произнесена от теб за.. теб - казах и се засмях.
Той не беше досаден. Напротив. Беше забавен и като цяло страхотен човек. Винаги времето ми минаваше страшно бързо, когато бях с него и никога не ми е било неприятно в неговата компания. Един от малкото хора, които винаги се радвах да видя и май никога не ме беше засягал по какъвто и да било начин.
-Ти си всичко друго, но не и досаден - казах му и се усмихнах. Е, разбира се, под "всичко друго" имах предвид само положителни черти, дано да не приеме съвсем буквално думите ми.

Засмях се и я погледнах.Повдигнах закачливо вежди и започнах да говоря:
-Значи всичко?Като например....Задник,копеле,идиот и добри неща.Секси,умен,забавен,красив,да не забравяме секси.-подсмихнах се и я погледнах отново.Да беше ми забавна.Тръгнах заедно с нея към хотела в който бе отседнала и всеки път щом видех някой бях готов за подвизи.Кофти е да се размотаваш късно вечер по тези паркове,а най-лошото бе,че онзи бар тепърва се изпразваше и пияните рокери щяха да плъзнат като хлебарки във всички посоки,а някой обичаха да се забавляват с млади момичета и да бият други момчета или мъже.Имаше един плюс.Всички ме познаваха и нямаше да ме закачат,нито пък нея щом е с мен,но не бе добра идея тя да се връща сама тук.Освен ако не иска да я изнасилят.Е да тя е богиня сигурно ще ги размята или ще се появи онзи....Арес и ще ги изпепели и ще спи върху кожите им,но пък няма нужда да се рискува.

Повдигнах пръст във въздуха.
-И знаеш ли какво забрави.. секси! - казах след него и се засмях.
Колко пъти ли го бяхме повторили. Всъщност.. колкото и да бяха, щяха да са малко да опишат сексапила му.
След известно време, което лично на мен ми се видя като няколко минутки, вече бяхме пред хотела, в който бях за краткия си престой във Филаделфия.
-Ами.. аз май съм до тук - казах и се завъртях към Дийн, като му се усмихнах.
-Мерси, че ме изпрати, нямаше нужда наистина. Като отидеш да вземеш Сам от бара, се извини от мое име на момичетата, заради това, че ги лиших от компанията ти. Дано скоро пътищата ни пак се засекат.. - казах и се усмихнах.
Повдигнах се на пръсти и го целунах по бузата и го прегърнах за известно време.

Усмихнах се когато я пуснах и се поклоних :
-За мен беше чест Богиньо.Дано престоят ви тук да е бил приятен.Довиждане Афродита.-обърнах се едва когато тя влезе в хотела и тръгнах към бара с бавна крачка.Не бързах.Не ми се отиваше пак към шума и курвите.Знаех,че сега ще отида ще взема брат ми и ще отидем да убиваме изроди,а след това ще се върна с някоя нова рана.Ще я зашия или промия ще се напия и ще намеря някоя евтина курва за през нощта.И това ще се повтаря и днес и утре и с месеци.
Телефонът ми извибрира.Боби.Отговорих на обаждането и както и предположих след няколко минути щеше да ми се наложи да отида там където ми е мястото.

» Чикаго, преди 90 години
» Мистик фолс преди 2 години
» В гората преди преди седмица
» След 2 години в Кипър
» След три години по улиците на Чикаго