Филаделфия, САЩ / преди 2 години

Влязох в бара с бавни стъпки, предпазливо оглеждайки се наоколо. В последно време всички бяха много озлобени дори в мое присъствие. Точно в този момент в главата ми кънтяха думите на Арес, които макар и изречени преди толкова време, помнех сякаш е било вчера. И всеки ден разбирах колко прав е бил, когато ми е казал всички тези неща за земята на хората. Не беше място за мен, а това беше един от моментите, в които си припомнях именно това. Вярно, харесваше ми тук, но често се случваше да размишлявам за Олимп и дали там не ми е било по-добре. Седнах на бара, докато жадните погледи на пияниците се бяха впили в мен. Това ме отвръщаваше, а при мисълта, че може и аз да се напия и да сторя един Бог знае какво, още повече ме отвръщаваше. Поръчах си "нещо по-силничко", поне така бях казала на бармана. Не знаех какво ми поднесе, но след като отпих една глътка за пореден път съжалявах, че не предлагаха амброзия. Разбира се, това нямаше как да стане. След като се огледах наоколо за пореден път виждайки как ме наблюдаваха всички, изпих питието в чашата си на екс и станах, решена да си тръгна. Но това мое намерение беше временно отложено, след като невнимавайки се блъснах в един мъж. Надявайки се да не е някой от пияниците, отворих очи.
-Дийн! - възкликнах учудено и същевременно с това радостно.
-Измъкни ме оттук или не им давай да се доберат до мен - казах и се засмях.

Филаделфия.Не харесвах това място и въпреки,че бях идвал хиляди пъти така и не бях обиколил всички барове.Освен тези с хубави момичета,които се събличат.Подсмихнах се и слязох от импалата заедно с брат си.
-Не искам да ми досаждаш,ако има шанс тук да си намеря компания.НЕ МИ ДОСАЖДАЙ.-тръгнах напред и влязох в бара,като усетих как някой се удари в мен.Погледнах надолу и забелязах русото създание което ме гледаше мило.Тя възкликна името ми и чак сега се сетих коя беше тя.
-Афродита?-да богинята на любовта.Е кажете не е ли секси?А представете си я гола.О да..И аз така бих реагирал.Е шанса да я видя гола не беше особеног олям особено с онези истории за браковете на боговете,а ако тя беше жена на Арес бога на войната.О не стигат ми демоните и вампирите.
Огледах бара и забелязах как пияниците ни оглеждаха и погледа на брат ми които сякаш казваше "Току що влезе и вече си имаш компания" ухилих му се и я погледнах:
-Да отидем...На близко има парк?-попитах тъпичко и изчаках отговора и.

Погледнах го и кимнах с глава.
-Навлсякъде другаде, но не и тук - казах и тръгнах към изхода по възможно най-бързия начин, като на излизане само леко махнах на брат му.
-Брат ти няма ли да се обиди, че го заряза сам в бара? - попитах Дийн, когато вече бяхме навън, а аз си бях отдъхнала, че бях далече от онези мъже. Признавам, най-умното нещо не беше да влизам във видимо не особено приветлив бар пълен с непознати пияници.
-Можем да се върнем, ако ти е гузно, че го остави? - попитах Дийн, обръщайки се към него.
Ох, още едно от глупавите ми идеи днес, беше да изпия онова неидентифицирано вещество в чашата си. Да, бързо се замайвах от алкохол и то силен. Това беше едно от нещата, които не бях научила на земята. Да пия. Просто не ми понасяше и не ми беше особено приятно.

Поклатих отрицателно глава и бързо казах:
-Освен ако не искаш да изпадна в делириум не ми го причинявай.Може да обичам брат си,но Бога ми напоследък е толкова досаден.-поклатих глава и огледах паркинга.Скоро пикапа на Боби щеше да спре тук някъде и най-вероятно да ми се обадят за да ми кажат след колкоч аса и къде трябва да отида.Погледнах я и отърсих главата си от тези мисли.Тръгнах заедно с нея към парка,като от време на време хврълях по някой и друг поглед на околностите.Все пак каквато и да бе тя и въпреки пистолета прикрепен на дънките ми не исках да се натъкнем на някой.
-Как си Богиньо?-попитах търсейки умалително с което да я наричам.Аф ми звучеше тъпичко,много даже.

На въпроса как съм обърнах погледа си към него.
-Ами.. все още стресирана от онези пияници в бара - казах и се засмях. Колко глупаво звучеше, но просто.. не бях от тези, които се радваха изпаднали мъже да им хвърлят погледи.
-Осъзнавам, че това място може би наистина не е като за мен. Толкова различно от Олимп е и.. един приятел беше прав, че трудно бих се справила - казах и се замислих за момент. Дийн беше ловец, нали така? Вариант едно: В града е, защото преследва някакво създание. Вариант две: Ще се опита да убие каквото и да било създание, а в момента точно една богиня му беше подръка. Но след като бях цяла-целеничка след изминалите си две-три срещи с него, значи нямаше опасност да ми стори нищо и сега.
-А ти какво правиш тук? - попитах го.

Погледнах я и стиснах устни:
-Един приятел каза,че тук се случвали странни неща.Група тинейджъри живеещи около реката,ообличали се като вампири и се държели като такива,но от както те са тук е станало едно масово убийство на деца и много млади момичета са изчезнали.Трябва да убием това,което причинява този хаус,а докато не получим сигнал от Боби няма как да отидем.-е можехме да отидем и да ги сплашим,но пък нямаше да се получи желаният ефект.

-Ужас - казах кратичко.
-Не е ли страшно? Имам предвид, никога не знаеш срещу какво създание ще се изправиш, цялата тази неизвестност не е ли.. знам ли, изнервяща? - попитах го, докато вървяхмиз парка, в който точно бяхме стигнали. Мислех си ако аз не бях богиня, а ловец. Всичко това би ме държало в напреженине нон-стоп, не знаех какви нерви трябваше да има Дийн, за да запазва хлъднокръвие винаги.
-Защо от толкова срещи досега не си ме нападнал? Все пак и аз съм свръхестествено същество - попитах го.
Вярно, не бях от злите демони, които сееха само смърт и разруха след себе си, но все пак спадах в графата свръхестествени същества. Не знаех каква им е политиката на ловците, но явно не целяха да избият всички. А и точно на богинята на любовта и красотата да видят сметката.. Колкото и нескромно да звучи, би било загуба. Един свят без любов..

Погледнах я и поклатих глава:
-Ти си Богиня и не правиш злини.Е освен,че си секси и то прекалено,но пък това не е злина,поне има за кой да си мисля в самотните нощи.-закачах се с нея след коетоп родължих;
-Ти не убиваш хората,не ги ядеш не ги изпиваш,нито пък душшите им.А и не искам да те убивам.Ще бъде жалко.-погледнах към една пейка и тръгнах на там.Седнах и се отпуснах.Леко хладният въздух бе приятен,а пък и начинът по които светлината от лампите се отразяваше в косата и кожата й бяше уникален.Въздъхнах и се загледах в нея.

-Сякаш ще си мислиш точно за мен, вместо за десетките си жени - казах и се засмях, поклащайки леко глава.
Значи бях права, за цел на ловците беше не да избият всички свръхестествени същества, а само тези, които са си го заслужили. Той се запъти към една пейка наблизо, а след него и аз седнах. Обърнах се към Дийн и забелязах как нескрито ме наблюдаваше.
-Точно заради тези погледи избягах от бара - казах на шега и се засмях.
-Какво става с теб, не си ли намери някоя за постоянно? - попитах го.
Малко след това осъзнах, че това е толкова възможно, колкото пингвините да полетят.. и то към Африка.

Погледнах я и се усмихнах:
-Няма да гледам повече към теб.Съжалявам.А иначе нищо не става.Няма връзки в моя живот само брат ми.Това брой ли се?-аз го зачитах.Все пак той бе досаден и като ревнива съпруга.Да брой се.Погледнах я за кратко и се сетих за думите и"Сякаш ще си мислиш точно за мен, вместо за десетките си жени" Е всъщност не бе права.Десетките ми жени,ама аз не ги помнех повечето,но пък...Нейното мнение си е нейно.

-А, гледай си колкото искаш - казах му и се усмихнах.
-Нямам против - допълних след това.
Бях се пошегувала, но явно тонът ми беше по-сериозен, отколкото очакваш, че ще е. Имах против някакви долни типове да ме оглеждат, а не Дийн. Той бепе приятна компания, а и беше.. е, беше си хубав, щеше да е лъжа, ако кажа нещо друго.
-Е, брои се, като няма други - казах и се засмях.
-И как така някоя не си те е присвоила? - попитах го.
Най-вероятно жените му се лепяха, където и да ходеше. Бас държа, че ако някоя сега мине покрай нас щеше да го изгледа похотливо.

Погледнах я и се усмихнах свих рамене и погледнах към небето:
-Не ми и трябва.Само ще им навличам неприятности на главите.Демони и вампири.Не искам да страдам като брат си и баща си.Загубил съм достатъчно,а и брат ми загуби годеницата си.Не искам и при мен да стане така.-наистина не исках.Нямаше да мога да понеса повече.Баща ми,майка ми,приятелите ми и кой ли още не.Не, стига толкова загуби.

Слушах внимателно всичко, което казваше, като се пяхоблегнала назад на пейката. След известно време усетих, че аз се бях загледала в него, докато ми обясняваше защо си няма приятелка.
-Защо не се откажеш от това да си ловец? - попитах го и отклоних поглед от него.
-След като това ти носи само лоши неща, защо продължаваш да го правиш? - бързо зададох още един въпрос, още преди да е отговорил на първия.
Не звучеше като животът мечта, а пък и тонът му не беше такъв, сякаш това много му харесва. Но може би веднъж разбрал за свръхестественото и да искаше, нямаше как да се откаже. Винаги щеше да го преследва миналото. А и сигурно ловът на всички тези същества вече беше станало пълноценна част от живота му.

Погледнах я и се усмихнах:
-Не скъпа,не мога да се откажа.Това е моят живот.Аз съм роден такъв и такъв ще остана.Децата ми ще са такива....Защото ако няма такивакато мен и брат ми,такива като теб и останалите ще се превърнете в голяма напаст.Не се обиждай ти си красива и добра и мила.А другите са...Не искаш да знаеш.-ухилих се и пак се загледах в небето.
-Ами ти.Защо не си на Олимп?Защо си тук?Не е ли по-лесно да си пиеш амбррозиа,да командаваш от високо и да имаш всичко,което пожелаеш?

При последните му думи не знаех как да се чувствам. Наведох глава, но едновремнно с това бях и една идейка ядосана. Всички мислеха, че на нас гоговете ни е лесно, че сме разглезени създания, които са свикнали да получаат всичко, което поцелаят. Тези думи ме нараняваха, а преди просто не ги харесвах.
-Дълга история - казах простичко.
-Предполагам може да си чувал, че Зевс беше решил да ме омъжи за Хефест. Но вместо това да му бъда вярна имах.. да я наречем афера, връзка или както искаш.. с Арес. След като на всички им стана ясно просто се махнах оттам - казах и се усмихнах.
Не знаех какво се случваше там, не знаех как бяха олимпииците, не бях чувала нищо за никой от тях.
-Ако ми беше по-добре да си пийвам амброзия и да командвам отвисоко, дали щях в момента да говоря с теб? - попитах го и повдигнах вежди.

Вдигнах ръце на горе в знак "предавам се и казах"
-Дишай хубавице.Не искам да ме убиваш и да ме изяждаш.Аз просто предположих.Защото бих искал да живея като бог,а не простосмъртен.-свих невинно рамене и въздъхнах.Богове как да им угодиш?Огледах парка изабелязах група момчета,група пияни момчета!Да приближава.Присвих очи и преметнах ръка около раменете й,обръщайки се към нея.Не ми се искаше да почнат да и подсвиркват или нещо подобно.Не мога да го обясня,но не ми допадаше тазим исъл.Тя да е с мен и да я задяват други.

-Всеки иска да е бог, а повечето богове искат да бъдат простосмъртни. Не е ли това ирония? - казах и се засмях.
Дийн постави ръката си около раменете ми и чак тогава видях приближаващите момчета. Защо на всикчи им харесваше да са пияни и да пият? Дори не беше приятно. Хареса ми това, което Дийн направи, сякаш искаше да ме защити от тях, макар че бяха просто едни пияни момчета. Подвикваха си нещо, докато двама от тях не се сбиха и скоро единият лежеше на земята. Погледнах Дийн, след това към онзи на земята и се изправих, тръгвайки към тях, като направих знак на Дийн че до няколко секунди съм тук.
-Хей, добре ли си? - попитах го, като се наведох към него, само за да забележа, че от главата му се стичаше струйка кръв и че всъщност той май беше най-трезвен от всички. В този момент останалите от групичката започнаха да ми говорят разни неща, които особено много се радвах, че не можех да чуя добре поради това, че думите им се преплитаха, но всички подмятания включваха думата легло. Когато забелязаха, че не им обръщам внимание, продължиха да нахалстват. Усетих как единия само рокарва пръсти през косата ми, мирис на алкохол ме лъхна. Изправих се рязко и тръгнах назад, докато беше хванал китката ми и упорито настояваше да не се дърпам.

Сериозно ли ще отиде?Сериозно.Изправих се след нея и видях как пред очите ми сценката се разви сякаш на бавен каданс.Присвих очи и блъснах момчето пред мен,което падна на земята.Онзи,които я държеше за китката не се отказваше.Потупах го по рамото и,когато спечелих вниманието му стоварих дясното си круше в слепоочието му.Той залитна и падна,а приятелите му ме заобиколиха.Погледнах към нея и се усмихнах,преди да ме ударят в корема.Както винаги си отнесох доста,но пък и направих доста поразии.Паднах на земята и изплюх добро количество кръв.Не,не ми се играеше на тази игра.Извадих пистолета прикрепен към дънките ми и се изправих,като вдигнах предпазителя,но вместо да стрелям по които и да е било.Разбих дръжката на пистолета в главата на едно от момчетата й опрях дулото в главата му:
-Разкарайте се,преди мозъкът му да бъде разпилян по асфалта.-и за мое щастие след петнадесет минути от тях нямаше и следа,а приятелят им още лежеше на земята.
-Можеш ли да му помогнеш?-попитах я докато бършех кръвта от лицето си.

Всичко стана страшно, бързо че едва имах възможност да реагирам на това, което се случваше около мен. Опитвайки се да разтърва Дийн и момчето, което налагаше не постигнах абсолютно никакъв успех. Когато извади пистолет замръзнах на място, надявайки се да не направи някоя глупост. Скоро всички се бяха измели оттук, оставяйки онова момче на земята. Аз че можех, можех да му помогна, но така щях да разкрия, че не съм човек. И все пак беше наложително. Допрях ръка до лицето му и когато раната заздравя го погледнах.
-Изчезвай - казах кратко, а той не се нуждаеше от повече убеждаване. От много време не ми се беше налагало да използвам Духа, за да помагам на някой и първоначално си помислих, че няма да успея да се справя.
-Твой ред е - обърнах се към Дийн.
-И не приемам не за отговор, нито каквито и да било други откази. Все пак аз предизвиках това, най-малкото, което мога да направя е да ти помогна - казах му. Не че имаше някоя голяма рана, но все пак нямаше да го оставя така.
-Май щеше да ти е по-добре, ако си беше останал в бара с брат си - поклатих глава.

Хванах ръцете й и поклатих глава
:-Не!Не искам да ми помагаш.Хайде нека се разходим?!-не отговорих на тъпия коментар за бара и брат ми.Нямаше да ми е по-добре.Да сега щяха да ми духат пред бара или в тоалетната докато пия бира ис е гавря с момичето пред мен,но пък щях да изтърва забавлението и въпреки,че знаех ,че тя е Богиня не можех да повярвам,че това можеше да се случи ако е сама.А пък и да пропусна шанс да се фукам?Да бе все едно ще се случи.Въздъхнах и погледнах към алейте:
-Хайде Ваше Височество нека отидем до езерото с лилийте.Може пък да реша да ви подаря една.Не е амброзия,но пък е просто цвете,което всички жени харесват.-закачах се с нея.Отново преметнах ръка през раменете й и тръгнах към езерото.

-Няма не искам. Такава опция не съществува - казах, като се опитах да дръпна ръцете си.
-Няма никъде да ходя, докато не ми разрешиш - казах и спрях изведнъж, като кръстосах ръце пред гърдите си и докарах една сърдита и недоволна физьономия.
-Виж, ако не бях аз, нямаше да ти се случи това, искаш да се чувствам виновна до края на съществуването си? - попитах го и повдигнах вежди. Не можеше да не се съгласи, след известна доза мрънкане и мили очички нямаше как да не ми позволи да му помогна. Нали така? Сърце нямаше да му даде да не приеме..
-Няколко секундички и после ще ти позволя да ме обсипеш с колкото лилии си поискаш - казах и се засмях накрая.

Погледнах я свих устни:
-Може да приличаш на ангел,но си голямо зло.-хванах ръцете й и ги сложих на лицето си:
-Мразя това чувство,когато ме извадиха от ада пак беше нещо подобно.Гадно е.-поклатих глава и после притворих очи под допира на пръстите й.
-Действай,но по-бързо.Нямам цял живот.-засмяхс е тихо и отново си поех дълбоко въздух.Не знам защо,но в мислите ми изникна онова детинското "Д й на мама да го цунка и ще ти мине".

-Знам, в това ми е чара - казах и се засмях.
Доста хора ми бяха казвали, че не съм чак толкова добричка, колкото се предполагаше, че трябва да съм и че съм използвала красотата си, за да стане това, което аз искам. Може би понякога беше така, но поне винаги беше за нещо добро, а не за някакви зли цели.
След няколко секунди вече няма и следа от кръвта по лицето му, не че и преди това беше много, но сега нямаше и помен от нея.
-Като нов си - казах му и се усмихнах.
Задържах пръстите си известно време на лицето му и го наблюдавах. Когато усетих колко глупаво изглеждам с изцъкления си поглед поклатих глава и се обърнах, правейки две малки крачки напред.
-Тръгваме ли? - попитах го, задавайки въпроса си без дори да се обърна към него, след което застанах на мястото си, изчаквайки отговора му.

Погледнах я леко натъжен и въздъхнах,когато тя тръгна напред:
-Да...Нека отидем при лилиите.-подсмихнах се и тръгнах след нея,когато я настигнах пак за пореден път прокарах ръка през раменете й и я придърпах към себе си.Нямаше да кажа нещо от типа на "Да не ти е студено",но пък лигнята скоро щеше да ме залее,ако не направех нещо по върпоса на желанието което ме изгаряше.Не не трябваше да мисля за това.Въздъхнах и погледнах към русата и глава,коятос е движеше до мен.

Сгуших се в него, когато прокара ръце около раменете ми. Вървяхме известно верме така един до друг, когато той тихичко въздъхна, а аз вдигнах глава към него, поглеждайки го.
-Има ли нещо? - попитах го.
-Ако не ти се ходи.. - казах, по-скоро предположих, понеже не знаех на какво точно се дължеше тази въздишка.
Аз ли бях виновна за нещо? Освен за това, че беше отнесъл няколко удара по-рано. А ако беше останал в бара щеше и с момиче да се уреди. Не можех да си обясня обаче защо тази идея нещо не ми харесваше много-много. Да не кажа изобщо, но защо?!
-Ако имаш някакви планове.. за нещо.. просто кажи - усмихнах се.
Все пак беше в града по работа, може би в момента аз му провалях всички планове, които е бил замислил.

» Чикаго, преди 90 години
» Мистик фолс преди 2 години
» В гората преди преди седмица
» След 2 години в Кипър
» След три години по улиците на Чикаго