Из тъмната част на града, преди 8 месеца

Бяха минали едва няколко месеца, откакто се бях превърнала, но вече имах чувството, че всичките ми близки се бяха отдалечили от мен, сякаш за тях отдавна бях умряла. Това от една страна наистина беше така, но нима тази мисъл трябваше да ме успокои?
За пореден път се бях скарала с майка си … единствения човек, с който исках да споделя всичко, но не можех да кажа нито думичка. Все пак беше шериф а на града, а след като Деймън реши да „пощади” живота ми, реши да ми разкаже за страничните занимания на майка ми. Беше в някакъв таен съвет, където всички бяха ловци на вампири … сериозно, можех ли да имам по-лоша съдба?
Облякох коженото си яке, защото започваше да захладнява и сякаш вече беше зима, а не есен. Беше прекалено късно, за да занимавам Елена с проблемите си, пък и най-вероятно беше със Стефан, а Бони ме ненавиждаше заради това, в което се превърнах. Сама бях се скара с Мат … за да го защитя от себе си, така че общо взето си нямах НИКОГО в този момент.
Тръгнах да обикалям безцелно по улиците, като бях сложила слушалките в ушите си и си татаниках. Неусетно се озовах в някаква една глуха уличка близо до училището ми. Дори не знаех за съществуването й … принципно не обикалях сама по това време на вечерта, така че усетих как започнаха да ме побиват ледени тръпки.
Тръгнах назад, без да се обръщам и това определено беше грешка, защото в един момент се блъснах в нещо. Едва не го съборих, когато се обърнах и осъзнах, че това е човек. От устните ми започнаха да излизат нервни извинения, надявайки се да не съм го ядосала.

Излязох от бара и тръгнах към колата си,която бе паркирана в една затънтена уличка близко до гимназията на града.Вече няколко месеца бяхме тук и наоколо бъкаше от създания.В града се знаеше за това.Не всички,но имаше хора които...Сам както винаги бе останал в хотела,явно имаше среща с Руби.Тази долна курва,дори да гори в ада не би и било достатъчно.Имах да убия цяла нощ,а вече не ми се спеше с курви,Боби не бе в града и освен да обикалям по улиците с Импалата явно нямах друг шанс за оцеляване.Докато разсъждавах усетих как нещо,поправка.Някой се разби в мен истниктивно протегнах ръце,за да задържа..Момичето което се блъсна в гърдите ми.От устните и започнаха да се откъсват хиляди извинения и ако сега я помолех да ми се извини на Японски може би щеше да го стори.Усмихнах се и поклатих с глава:
-Спокойно.Не е станало нищо.Добре ли си?-погледнах я,знаех че не съм някой Рамбо,че да си счупи крайник щом се с блъска с мен,но пък жените понякога са...

Усетих как ръцете му ме държаха здраво, докато се обръщах към него, но в момента, в който видях как устните му помръднаха, просто изгубих представа за всичко. Не знам защо точно те ми бяха направили впечатление … не беше като да искам да го целуна, та аз дори не го познавах, но нещо в тях ме плени. Накараме да се вгледам така запленено, че не обърнах внимание нито на тялото му, нито на очите му, нито на едва забележимите му лунички, който принципно ме впечатляваха от далече.
Все още гледах леко нагоре, когато устните му спряха да мърдат и той се вгледа в мен. Чак тогава обърнах внимание на красивите му очи, които обаче не можеха да откъснат мислите ми от онези две плътни розови устни. Все пак се опитах да запазя самообладание, като много добре помнех какво ми беше казал Стефан – „Всичките ти емоции и чувства ще се изострят и може да те побъркат”.
Премигах нервно и усетих колко пресъхнали бяха устните ми, затова преминах бавно с език по тях и стъпих хубаво на краката си, демонстрирайки му, че вече мога да се оправя и сама. Така и не бях чула какво ми беше казал, защото бях заслепена от гледката, затова реших да импровизирам.
- Наистина съжалявам – повторих за стотен път – не знам какво ми става, но напоследък съм някъде в облаците.
Усмихнах се нервно и чак тогава осъзнах, че може би не беше сам … ами ако с него имаше още някой и … о хайде стига, какво можеше да ми направи един човек, най-вече след промяната. Просто отстъпих една крачна назад и започнах да дишам малко по-шумно, като го гледах право в очите, което не ми беше особено лесно.

Пуснах я и пъхнах ръце в джобовете на дънките си:
-Няма проблем наистина.-усмихнах се отново и я погледнах.Стоеше точно на пътя ми.Изчаках малко,за да видя какво ще реши.Дали да тръгна на ляво,дали на дясно.На някъде да живне,но тя стоеше и ме гледаше.Беше млака.Определено беше още дете.Не на 16 години,но не беше на повече от 19.Значи с..Леле колко беше малка.Останах така вгледан в нея и после огледах улицата.Чувствах се неловко.
-Амм...Аз съм Дийн.-казах най-накрая вече чудейки се какво да направя.Или да завържа разговор или да се кача в колата и да си бия шута на някъде.
Зачудих се защо бе така отвеяна.Е как да не се
зачудя,все пак в очите ис е виждаше такава мъгла сякаш бе напушена.Може би и това бе правила.Все пак тук не идваха много свестни хора,а и край училищата само това се продава освен цигари и алкохол.

Какво по дяволите ми ставаше? Седях като пън, вместо да направя нещо. Старата Каролайн щеше да го сваля, а новата щеше да избяга уплашена като зайчетата, които ядеше, но и в двата случая щях да изглеждам много по-добре, отколкото в момента. Завъртях очи в знак на досада, но не от него, а от самата себе си. Дори можеше да се каже, че се чувствам разочарована … не бях някое слабо момиченце, което изпадаше в паника в подобни моменти. Не, аз бях от онези, които никога не млъкваха, никога не получаваха не в отговор и винаги правеха каквото им дойде на ум.
- Каролайн – казах с леко сковано, но се приближих отново към него и подадох ръката си.
В момента, в който я докосна и усетих пулсиращите му вени, имах чувството, че са моите. Сякаш кръвта ми още кипеше … гореща и гъста, без да се нуждая от ничия чужда, затова мина малко време, преди да го пусна, но поне на лицето ми се появи усмивка и усетих как ме заля огромна вълна ентусиазъм. Съвсем самоуверено отворих устните си, а от тях започна да се излиза порой от думи, който не можеше да бъде спрян така лесно.
- Здрасти. Не че моята ситуация изглежда страхотна, но аз не бих те посъветвала да се разхождаш тук сам. Повечето хора, които минават тук по това време си тръгват доста зле и точно това е причината да бързам да се разкарам. Знам, че не ме попита, но само за да сме наясно … бях сама, разхождах се и не знам как се озовах тук. Сега обаче си мисля за едно горещо кафе в грила, който е на близо. Искаш ли да дойдеш с мен?
Дори не знам как бях изстреляла всичко това наведнъж. За момент отново се почувствах себе си. Бях цяла и 100% жива. Чаровната усмивка не слизаше от лицето ми и се надявах това поне да го подлъже да дойде с мен, защото очевидно наистина имах нужда от някой.

Погледнах я леко зашеметен.ВТФ?Останах като ударен с мокър парцал за секунда и после кимнах с глава:
-Да.Ще те придружа.-усмихнах се и я изчаках да тръгне.Не я оглеждах както правех с другите жени.Нещо в мен не ми даваше да я приема като другите.Да и преди бях излизал с момичета по-малки от мен.С тази разлика,че те бяха или демони или вампири или.Барабани моля Богини на любовта,което само по себе си потвърждава,колко всъщност аз съм млад сравнение с тях.И въпреки тези предразсъдъци тя бе очарователна.Момиче в разцвета си.Усмихнах се и,когато пред очите ми се появи неонов надпис "Mistyc Gril" или нещо подобно не обърнах особено внимание и отворих вратата й изчаках да влезе.До колкото забелязвах тя познаваше всички тук.А погледите които тези всички ми хвръляха ясно ми даваха да разбера,че докосна ли я ще бъда арестуван за педофилия.

На лицето ми се изписа вълнение, а аз просто минах покрай него, чакайки да ме последва. Стъпките му бяха доста тихи, но напоследък нямах абсолютно никакъв проблем със слуха и само се надявах да не ми стане навик и да започна да подслушвам хората, защото вече бях започнала да го правя с майка си, Мат и още няколко не чак толкова близки хора. Поне бяхме достатъчно близо и онова неловко мълчание нямаше да бъде толкова дълго … е и на мене определено ми се беше отдало типичното за мен мърморене, но пък беше по-добре от реакцията ми преди малко.
Влязох в бара и видях много познати лица, но истината беше, че се чувствах невероятно добре в неговата компания. Може би, защото нямаше никаква престава коя съм и какво се случваше с мен, а това ме караше да се държа възможно най-естествено. Не ми се налагаше да лъжа, да увъртам, а ако не исках да отговоря на някой въпрос, то просто можеше да му кажа, че не е негова работа.
Свалих якето си, като отдолу бях само по тениска, но не беше като онези дълбоко изрязаните, които привикваха мъжете от далече. Самооценката ми беше, че съм секси, таз никога не намирах за нужда да се разголвам, за да направя „добро” впечатление на някой мъж. Оставих якето си на един от високите столове на бара и се настаних удобно, като бармана веднага дойде и ни поздрави. Единственото, което не харесвах в това всички да ме познават беше, че утре всеки щеше да знае с кого съм била и какво сме правили, а може би щеше да има и нещо добавено от въображението на някой.
Поръчах си единствено кафе, защото беше изключено да ми дадат алкохол … освен ако не повлияех на бармана, но не ми се искаше да го права пред Дийн. Не знаех дали нямаше да откачи, защото когато не знаех за вампирите, се чувствах така, сякаш съм на друга планета и само аз не разбирам езика им.
- Та … така и не ми каза с какво се занимаваш – казах весело, като се извъртях към него и го загледах с неприкрит интерес.

Последвах я до бара и седнах.Свалих якето си и го сложих на стола до мен,дръпнах тениската си надолу,за да не се забелязва какво по точно е прикрепено към дънките ми и си поръчах уиски.
Огледах помещението в което бяхме.Имаше доста добри напитки,маси за билярд и обикновени масички.Бе пълно с хора,основно тиинейджъри.Няколко момичета на възрастта на събеседничката ми,но се отказах бързо.Не исках проблеми.
Когато чух въпросът и обаче преглътнах и я погледнах..
-Това онова.Нямам точно дадено занимание.Ами ти?-не очаквах да ми зададе такъв въпрос.А какво очаквах всъщност за какво можехме да си говорим ние.Питието ми се озова пред мен,а след него последва и кафето й.
Отпих голяма глътка от уискито и въпреки че не бе от обичайното което пиех ми хареса.По-добре усики от колкото бира,все пак поддържах форма,а не исках плочките ми да бъдат заменени от бирено шкембе.

Това онова? Добре, не знам дали на мен така ми се стори, но май той също се възползва от тактичното „Не ти е работа”, затова побързах да отговоря на въпроса му, преди да е станало прекалено неловко. За момент ми се прииска да го излъжа и да му кажа, че живея сама, работя, живота ми е прекрасен и в него няма никаква вампири, но нямаше да се почувствам наистина добре от разговора с него, ако го лъжех на всяка втора дума. Е … разбира се, щях да пропусна последната част, но най-вероятно вече беше забелязал, че не съм някоя бизнес дама.
- Гимназистка съм – казах сякаш разочаровано и си поех дълбоко въздух, но после смених тона си, с малко по-весел – всъщност … тази година завършвам. Главна мъжоретка съм, ръководител на училищните танци … – продължих весело, като усетих въодушевлението в себе си, което изпитвах преди, когато изтъквах положителните си черти, но сега предстоеше най-голямата ми гордост – и също така Мис Мистик Фолс.
Леко прехапах долната си устна, като се надявах това да го е впечатлило поне малко или поне да не остани с лошо мнение от първите няколко минути на срещата ни. Ако не друго, то тези неща поне отговореха колко отговорен, но и най-вече амбициозен човек бях … съм. Все още бях амбициозна и май беше време да го докажа и на себе си.

Усмихнах се и вдигнах ръце изръкоплясках и казах:
-Супер.Продължавай в този дух и ще станеп известен адвокат или предприемач.А за Мис Мистик Фолс?Честбо хубавице аз за Мис Свят не бях чувал до скоро така,че не се обиждай.-усмихнахх се невинно и отново отпих от чашата си.Изгарях да я попиптам:
-Защо си сама?Честно...Къде е приятелят ти или приятелките ти.Не е нормално да излизаш сама.-поклатих глава.До колкото бях виждал и чувал такива момичета те са центъра на вниманието.Огледах се и забелязах как едно от момчетата в бара ни гледа.Не ненас,а мен гледаше ме така сякаш ме мрази от както се е родил.
-Мисля,че твоите приятели не ме храесват особено.-засмях се и когато тя погледна учудена кимнах с глава по посока момчето.

Проследих с поглед на къде гледаше и нещо в мен се сви, когато видях Мат. Искаше ми се да отида при него, да го целуна, да го прегърна и да му кажа колко го обичам, но единственото нещо, което ми минаваше през ума в момента беше, че можех да го нараня отново или по-лошо … този път да няма кой да ме спре.
Преглътнах шумно и се обърнах към бара, като недообмислено взех неговата чаша и отпих една доста голяма глътка. Усетих как силния алкохол се стече по гърлото ми и го загря, а лицето ми се появи леко намръщена физиономия, която бързо прикрих. Върнах чашата на мястото й и му се усмихнах като виновно детенце, което току що му беше откраднало шоколада и се надяваше да му се размине, защото имаше най-сладките очички на света.
- След като ще си говорим честно … - започнах нервно и се вгледах в чашата с кафето си – това е бившето ми гадже. Разделени сме от скоро и аз го нараних … много и просто не искам да повтарям грешката си. Едната ми най-добра приятелка е с нейното гадже и не ми се иска нито да провалям техните срещи, нито да се чувствам зле, защото те са заедно, а аз съм сама. Другата ми приятелка … тя ме мрази – усетих как сълзите започнаха да напират в очите ми, а гласа ми да изтънява, затова отпих от кафето си, давайки си малко време да се съвзема и просдължих отново колкото се можеше по-спокойно – заради това, че го нараних. Тя не може да приеме тази промяна в мен и сега не иска да ме вижда.
Реших, че е време да го погледна в очите и той видя колко се бяха зачервили моите, като през цялото време сякаш го молеха за разбиране. Бях забелязала обаче, че Мат не беше единствения, който го гледаше с поглед, затова побързах да му обясня ситуацията, но вече с усмивка.
- Всички други ме познават, но не бих ги нарекла приятели. Няма как и да не ме знаят … майка ми е шерифа на града. А що се отнася до онази група момичета … те май те намират за секси и по погледите им си личи, че с удоволствие биха ме удушили, за да седнат до теб. Сега ще ми кажеш ли какъв е твоя случай или тази вечер ще говоря само аз?

Останах зяпнал,за няколко секунди и после надигнах чашата си.Изпих останалото уиски и я погледнах:
-Майка ти е шериф,учиш в гимназия и аз си позволих да стоя при теб? На колко си?Седемнадесет или осемнадесет?-поклатих глава и погледнах към русокосото момче:
-Отиди при него и се сдобрете,каквото и да става ще се наредят нещата ако го обичаш.А за онези момичета...Предпочитам да си платя за пълноценен секс,вместо да седя и да чукам дървета.-смигнах и и поръчах още едно уиски.Погледнах я и въздъхнах.Беше ми досадно.Всичко това.
-Хайде хуабвице.Ако имаш намерение да си с мен по-добре да отидем някъде където..Няма да стойм като пънове.Сериозно не ми се стои тук,а пък и надали на теб ти се стои тук.Колата ми е на близо и можем да излезем дори извън града.-ухилих се и се изправих.Взех якето си и погледнах към плота.Изпих уискито си на един дъх и оставих банкнота от петдесет долара на плота.

Думите му ме натъжиха, защото знаех много добре, че на колкото и да стана, аз щях да си остана това седемнадесет годишно момиченце. Обвих чашата си с ръце и предполагах, че щеше да ме зареже на масата, с някое тъпо оправдание от сорта на това, че не може да си навлича проблеми с мен, но очевидно бях сгрешила. Начина, по който ме нарече, върна усмивката на лицето ми и дори прехапах леко устната си, докато гледах в чашата си. Това, че ме намираше за хубава, ми беше достатъчно, че да върна самочувствието си до сто процента и без да казвам каквото и да е, просто станах. Облякох якето си и тръгнах към входа, като отклоних погледа си от Мат, щом минах покрай него.
Не беше чак толкова трудно и се радвах, че Дийн не упорстваше, за да ме накара да говоря с него, защото нямах никакво намерение да му обяснявам какво се беше случило с врата на бившето ми гадже, докато се натискахме в гората. Навън беше ветровито, но отдавна бях спряла да усещам студа, затова и не си направих труда да си закопчавам якето. Изчаках го да дойде при мен, а за мое щастие, той не се забави.
- Е … къде ще ме водиш – попитах ентусиазирано и все пак реших да не му отговарям на въпроса за годините … едва ли щеше да му хареса, че все още бях на седемнадесет.

Погледнах я и казах:
-Изчакай тук докато докарам колата.Няма да се бавя,а ти помисли къде ти се ходи,но не и извън континента.Можем да се поразходим.-все пак бях с кредитната карта на богато копеле и с моята Импала.Какво повече можехд а искам?Освен по-възрастно момиче.Не нямаше да мисля за годините й.Нито ми се нравеше,нито пък ми допадаше факта,че е по-малка.Въпреки,че....Тръснах глава и завих зад ъгъла.Извадих ключовете за колата си и прибрах нещата които можеха да ме изобличат пред нея.След пет минути бях до нея и се усмихнах:
-Реши ли къде ти се ходи?-повдигнах вежди и я изчаках да се качи.Не пуснах уредбата.Надали щеше да и се понрави музиката,която слушах,за това просто я изчаках да заговори.Поне на мен ми изглеждаше от момичетата,които бяха доста приказливи.

Къде ми се ходи, къде ми се ходи? Защо не спирах да си мисля, за някое усамотено място, където ще можем да се натискаме на спокойствие и никой няма да ни прекъсва. Не можех да направя това с него и трябваше да си го напомням, преди да съм направила някоя глупост. Беше наистина секси и старата Каролайн щеше да го изяде с дрешките, но вече не бях този човек и не трябваше да правя подобни глупости, затова започнах да си изброявам различни причини, които се предполагаха, че нямаше да ми позволят да го направя и чак тогава се осъзнах … аз наистина точех лиги по него. Не, аз бях силна и амбициозна, а той беше приятел и само толкова.
Сякаш ме беше оставил да го обмисля и точно в момента, в който вдигнах главата си и се огледах, той спря пред мен. Без да се замислям, отворих врата и се настаних удобно, като пропуснах да сложа колана си … не че щях да умра, ако станеше катастрофа или нещо такова, затова и отдавна бях спряла да използвам предпази мерки.
- Хмм – измънках притеснено и се огледах, защото все още не бях решила къде точно ми се ходи, но веднага започнах да изброявам места, за които се сетих – в края на града има заведение и няма нищо общо с това, на няколко километра от него има река и красива гледка, но по това време не мисля, че ще успееш да се насладиш на красотата й, има също така и късни кино прожекции в старото кино, дават някакви филми на ужасите. Аммм … за момента се сещам само за това, но ще се съглася, ако искаш нещо друго.

Погледнахя и се усмихнах:
-Старото кино.Ще видим.Може пък току виж да пуснат Кошмари на улица Елм или пък Петък 13ти.-засмях се и настъпих педала на газта.Закарах към старото кино,което бе близо до Мотела в който бяхме отседнали.Неонови надписи изкачаха един след друг,а по улиците се срещаха все по-млако хора.Явно поради факта,че вече ставаше късно или заради глупостите с вампирите не знам,но все пак.
След няколко преки спрях пред старото кино и я погледнах:
-Искаш ли нещо?Бира,уиски,водка,кола,сок,шоколад или пуканки.-не знаех какво и се яде или пие,но бяхме далече от познатите й и от шерфиа,което значеше,че може да си позволи алкохол и по-освободено поведение.

Бях повече от доволна и не само усмивката ми, а и искрата в очите ми го показваше. Не знам от къде се появяваше това вълнение, но в момента усещах толкова много различни емоции, че и да исках, не можех да ги подредя, нито разбера. Честно казано, предпочитах да се отдам на желания и действия, отколкото да се затормозявах с подобни мисли, а и това беше целта на филма.
След няколко минути вече бяхме там и дори не чаках покана, а направо слязох от колата. Имах ужасния навик да огледам всичко, преди да си поръчам каквото и да е, като правех това и на места, където винаги си поръчвах едно и също. Е … със сигурност щеше да е бира, но ми се хапваше нещо … нещо сладичко, но нямах никаква представа какво точно.
Наредих се на една опашка, като огледах нещата, докато чаках Дийн да дойде и осъзнах, че имаше прекалено много хора, което значеше само едно – скоро щеше да има филм, а това можеше само да ме зарадва. Тогава очите ми се спряха на нещо, което наистина много обичах, а не бях яла доста отдавна, като в същия момент дойде и компанията ми.
- Аз искам бира – казах без да го поглеждам, сякаш бях хипнотизирана – и карамелизирани пуканки.Комбинацията едва ли щеше да бъде много добра, но не ми пукаше особено.

Усмихнах й се и кимнах:
-Няма проблем.-след десет минути бях готов.Взех две бири и два пъти големи карамелизирани оуканки.Исках да пробвам комбинацията.Последвах я.Все пак тя знаеше къде трябва да отидем,а през това време оглеждах хората.Имаше основно самотни момичета.Излезли на групички,една група по-малки момчета измъкнали се от вечерният час и двойки,които щяха да потърсят уединение към края на прожекцията.И всъщност типичните компании във всеки град,всяко кино и всеки ден.
-Странно.Защо,но ми е любопитно кой филм ще дават?-погледнах я и се загледах в очите й.Имаше хубави очи и кожа.Погледнах я по един по различен начин и потръпнах след което извънрах погледа си от нея.Не трябваше да я гледам така илид а я приемам така.Достатъчно проблеми си имах,че да си навлека и гнева на шерифа.

В напълно объркан ред, взехме първо храната, а после отидохме на касата за билети. Надявах се поне от филма да не ми се отяде, защото не бях много по онези брутални сцени, но чак сега се сетих, че кръвта във филма вече не би трябвало да ме притеснява.
Наредихме се на касата и забелязах, че се беше вгледал в мен, а това предизвика една искрена усмивка на лицето ми. Не знам какво очаквах, но със сигурност не беше да извърти погледа си от мен, което ме смути леко, но не можах да кажа нищо, защото беше нашия ред. Оказа се, че най-скорошния филм беше „Хълмовете стават червени”, а следващия чак след два часа, така че без да го питам, взех два билета.
- Май нямаме голям избор – казах и развях билетите пред очите му, опитвайки се да привлека вниманието му – надявам се да не си разочарован. Гледала съм филма и може да се каже … че става, не е никак лош, всеки има различен вкус. И да знаеш, че ще подскачам– казах весело, като тръгнахме към залата.

Повдигнах вежди и я погледнах "Ще подскача?".Нещо не я разбрах.Свих рамене след поредният жалък опит да я разбера и тръгнах след нея.Огледах се и си взех голяма шепа пуканки.Погледнах я и започнах да ям.Минута по-късно бяхме в залата.Да определено беше старо кино,но явнос ново оборудване.Явно ,за допълнителен ефект към филмите.Намерихме местата си и седнахме.Както обикновено вдигнах краката си и ги подпрях на долната седалка,попречвайки на една двойка да седне пред нас.Плюс поне нямаше да им слушам глупостите,а и звука от целувките им.
-Така....След три минути прожекцията трябва да започне.-обърнах се към блондинката до себе си и се усмихнах.

Бързо влязохме вътре и седнахме на местата си … като не бях много сигурна, дали неговото можеше да се определи като седене. Принципно бях ужасно критична, а това ме правеше непоносимо досадна, затова реших да си замълча, преди да ми се е наложило сама да си гледам филма, а и след подобни сцени, ме беше страх да се прибирам сама. Може би, изглеждаше ужасно смешно отстрани, но всъщност това беше идеалната причина да накараш едно момче да те изпрати, макар че се съмнявах Дийн да ме остави на улицата по това време … не че не ме беше срещнал там де, но в мен все още се таеше някаква надежда, че беше истински джентълмен … странно нали?
Настаних се удобно, като кръстосах краката си и взех едната бира. Отпих една много голяма глътка от нея, като усетих как след няколко секунди жаждата ми се утоли, а очите ми се притвориха от удоволствие, като се усмихнах. Не пиех много, нито редовно, да не казвам, че ме хващаше от наистина малко, но имаше нещо в бирата, което обожавах, а след като се бях превърнала, тя сякаш утоляваше не само обикновената ми жажда.
- Какво мислиш за мен? – изръсих ей така, след като чух, че имаме цели три минути и се обърнах към него с все същата нежна усмивка – предполагам, че времето ще ти стигне, за да ме накараш да разбера, защо въобще се занимаваш с мен.
Всъщност не знаех какво искам, нито какво очаквам да чуя, може би нещо хубаво, но напълно изпросено в момента. Не спирах да си мисля, че той не гледаше на мен като на жена, защото нито веднъж не се пробва да ме сваля, а начина, по който ме попита дали въобще имам осемнадесет, сякаш беше като намек. И все пак не разбирах … може би, защото наистина бях малка, но ако аз бях на негово място, щях да си намеря жена за компания, а не момиче. Може би, просто имах нужда да задоволя неизчерпаемото си любопитство.
Вгледах се отново в устните му, които придобиха съвсем различен вид в тъмното, но изглеждаха все така сочни, меки и привлекателни. Моите отново пресъхнаха, затова отпих от бутилката, но не можех да откъсна погледа си от там.

Погледнах я и улових погледа и.Подсмихнах се и се приближих до нея,сякаш за да не преча на другите:
-Приятна компания си,а ако не спреш да гледаш така ще ме изкусиш блонди.-усмихнах се отново и най-нахално взех от нейните пуканки.Погледнах надолу и забелязах как светлината се смекчава,докато не угасна съвсем,останаха само лампичките които осветяваха стълбите.Пода завибрира и секунди по-късно се чу звук.Филмът започна.Погледнах я и за малко да преметна ръка през раменете й,не не онези опити за свалка в действителност винаги на мен мие било по-удобно,но пък не исках да я паникьосам.Ядяхс и пуканките с вкус на карамел и пиех от бирата си.Не беше лоша комбинация,но се надявах да няма лош ефект след като приключи.Не бях гледа л този филм,не ми звучеше интересно.За това сега ми бе сякаш за пръв,но пък не знаех репликите на изуст.Плюс.След първите петнадесет минути ми доскоча ис е обърнах към нея,като се загледах в реакциите й.

Да го гледам така ли? … явно наистина беше забелязал онази искра в очите ми или по-скоро желание. За мой късмет, светлината започна да угасва, преди да съм се изчервила наистина много, като се надявах, че не го е забелязал. Набързо набутах няколко пуканки в устата си, преди да ми се е наложило да говоря и се облегнах спокойно назад, като усетих как тялото ми се опря в ръката му. Не бях забелязала, че е там, но и определено не ми пречеше, затова лекичко се усмихнах, като прехапах долната си устна и се вгледах във филма.
Както го бях предупредила, още в началото на филма бях започнала да подскачам или поне аз така се изразявах. Първата сцена беше … ами не беше много приятна, но пък като гледаш нещо подобно ти се набива в главата. Беше едно момченце, което режеше кожата си с ножица и макар да бях гледала няколко пъти филма, всеки път щом ножицата се затвореше и кръвта плиснеше, аз стягах тялото си и започвах да хапя долната си устна. Дори и като вампир, тези сцени не ми бяха лесни за гледане. Едно обаче не можех да си обясня – защо не можех да спра да гледам или поне да мигна. Едновременно ме стряскаха и пленяваха.
След това филма стана някак си по-спокоен и позволи на тялото ми да се отпусне, но не знам поради каква причина, още на първата секс сцена, се обърнах към Дийн, за да видя дали гледаше филма. За момент ми се прииска да беше така, защото вместо това той гледаше мен, а сърцето ми се преобърна няколко пъти и май спря да функционира. Сякаш аз бях тази, която го зяпаше, а той ме беше хванал в крачка, веднага се обърнах напред и се вгледах в екрана, без да виждам какво става с филма. Гърдите ми започнаха да се надигат все повече, докато се опитвах да успокоя дишането си, но вместо това, неусетно започнах да се усмихвам и да хапя нервно долната си устна. Не знаех, дали продължаваше да ме гледа, но от вътре просто изгарях да се обърна и да проверя.

Усмихнах се,когато очите и се заковаха на мойте.Погледнах към филма и дочух високото женско стенание.Типично за филмите на ужасите.Загледах се в сцената,но не исках това.Не ми се гледаше обърнах се отново към нея и погалих лицето й.Тя се обърна отново към мен и се усмихнах.Хванах брадичката й в шепата си и повдигнах лицето й към себе си.Вгледах се в очите й и след секунда бавно се приближих до нея.Целунах я,бавно и нежно.Няколко секунди по-късно се дръпнах и останах така вгледан в очите и,игнорирайки писъците във филма.

Нямах никакво намерение да се обръщам към него, но щом усетих онази нежна и приятна ласка върху лицето си, просто не се сдържах. Не бях сигурна дали само така ми се струваше, но имах ужасното чувство, че пулса ми заглушаваше дори и филма, но никой не се обърна към нас, напротив … останахме необезпокоени. Пръстите му нежно докоснаха брадичката ми, а аз напълно отдадено се подчиних на всяко негово желание, следвайки движението на ръката му, докато то не ме отведе до меките му устни. Вкуса им беше много по-приятен, отколкото си бях представяла, докато ги гледах, а сега ми изглеждаха и много по меки.
Леко отворих устните си, отдавайки се на удоволствието, без да се опитвам да правя целувката нещо страстно. Харесваше ми така … струваше ми се идеална, защото при момчетата на моята възраст имаше само хормони и възбуда, а това беше нещо ново за мен. Много пъти съм искала да целуна някой така, но никой не ме беше дарявал с такава нежност и сега ми се видя съвсем различно.
Той се отдръпна все така бавно от мен, както ме беше придърпал, но не се загледа във филма, правейки се, че нищо не беше останало, а продължи да гледа мен. Накара ме да се почувствам желана … не по онзи сексуален начин. По-скоро ме накара да се чувствам красива, може би до някъде жена. И сякаш не можех да бъда част от този страхотен момент, без да го съсипя. Вечно се чудех кой ме биеше през устата, за да ги говоря тези глупости, но просто нямах спирачки.
- На седемнадесет съм – казах накрая, сякаш нарочно исках да спре, но въобще не беше така … по-скоро исках да знае какво прави, ако реши да го направи.

» В кафене преди 5 месеца
» Сан Франсиско преди 3 месеца
» Преди 6 месеца в Италия
» Мистик Фалс, преди 6 месеца
» Преди три месеца в Мистик Фолс/Бела и Ксандра/