Алеята до парка

- Е значи трябва да се чувствам поласкан,че ще съм ти първия! - каза той като се усмихна докато тя гаврътна една от текилите.
Той подозираше,че тя лъже и може би се бе стреснала когато бе осъзнал,че той бе сериозен.
- Май доста обичаш да си попийваш!- каза той като започна да се съмнява,че него ще го огрее тази нощ тази малка игрива хитруша.
Пое си дълбоко въздух и издиша и се огледа наоколо да разгледа бара.
- Да не вземеш да повръщаш после. - каза той малко намръщен като погледна с вдигната вежда как тя си пие.
С този лимон не бе сигурен,че подобрява вкуса, но тя си знаеше сама.

-Да, добре, господин Банър, много съжалявам, но не мога да дойда...-започнах да се оправдавам аз на треньора по футбол. Искаше всички от мажоретния състав да присъстват на мача. Вървях по алеята и разговарях колкото се може по-тихо, за да не събирам погледите на минувачите.
-Но Бони, това е важно! - каза със строг тон треньора.
- Кер играе като за двама. - опитах да се пошегувам, но май не ми се получи. От другата страна на линията се чу въздишка. -Наистина се извинявам, но имам ангажимент. Семейни работи. - излъгах аз. Истината бе, че просто исках почивка от всякакви купони, мачове и сбирки.
След това господин Банър затвори телефона, а аз унило се загледах за пропуснатите повиквания от другите мажоретки, опитващи се да ме повикат.
Рязко бях изтръгната от мислите си като се блъснах в някого. Вдигнах поглед.
-Извинете, аз... - но вместо да довърша, останах с отворени уста.
Пред мен стоеше висок и мускулест мъж, който беше облечен с...и аз не знам какво. Гледаше ме смръщено явно защото го бях блъснала. Огледах се наоколо все още смаяна, за да видя дали не съм попаднала на някой парад, макар и днес в Мистик Фолс най-голямата новина бе училищния мач. Върнах поглед към мъжа и реших, че трябва да спра да зяпам като пълна идиотка.
-Това броня ли е? - не се сдържах и попитах, като посочих към дрехите му. Почувствах се адски глупаво, че попитах.

С дълбокия си и ясен глас той ме попита доста учтиво за името ми. Усмихнах се, незаейки как да реагирам. Какво му беше толкова сложното? Той просто ме пита как се казвам.
-Ъм...Бони Бенет. - отговорих, а той ми кимна. Не знаех какво друго да кажа.
Чувствах се миниатюрна до него. Аз и без друго не си бях висока, но сега ясно можеше да се докаже. Сините очи на мъжа обхождаха алеята. Той срещна погледа ми, а аз отново постъпих глупаво. Но просто не можех да откъсна поглед от лицето му. Не само облеклото беше необичайно, а самият той излъчваше нещо различно. Преди баба ми ми разказваше как някои вещици можели да виждат аурите на другите. Сега копнеех за тази дарба, за да разбера на какво се дължеше това излъчване у непознатия.
Най-после се упомних и тръснах глава, когато разбрах, че прекалено дълго съм се взирала в него.
-Ами Вашето име? Не съм ви виждала преди, не сте оттук нали? - зададох и двата въпроса наведнъж като спазвах учтивия тон. Изведнъж исках да узная колкото се може повече за тази личност.

За какво говореше Тор?
-О, Боже, не!- извиках след него, като разбрах, че това, което го сметна за заплаха, е автомобил. Мъжът беше вдигнал някакъв чук и се насочваше заплашително към един "Опел". Хванах го за ръката, за да го спра и имах чувството, че ще ме понесе като перце.
-Това не е заплаха! - обясних бързо аз, докато не е станало твърде късно. След още две крачки Тор се спря и се обърна със сериозно изражение към мен. Разбрах, че няма опасност да помете някой със себе си и го пуснах.
-Какво направихте...това е - още не можех да повярвам на станалото - Това е кола. Превозно средство. Помага на хората да се придвижват на по-големи разстояния. Като влак.-добавих аз.
-Какво е влак? - попита мъжът. Погледнах го изненадана и после си спомних за молбата му да го запозная с магията тук. Отново забелязъх и оръжието в ръцете му.
-Чакай малко...да не си кръстен на Богът на гръмотевиците. У нас имам енциклопедия за него. - обясних му аз, а той ме гледаше очаквателно.
-Като казахте, че не сте оттук имахте предвид този град или... - замахах ръце към небето, визирайки цялата планета.
-О, не, ти да не си дух от отвъдното? - попитах изплашена. Нали уж затворих портала. Откъде обаче Тор щеше да знае за магията. За моята магия.

След като ми отговори на всички въпроси бях и успокоена и разтревожена. Успокоена, защото разбрах, че си нямам работа с някой изгубил се на Земята и търсещ вратата за отвъдното. Разтревожена, защото Тор твърдеше, че е Бог.
Замълчах за миг, за да усмисля всичко. Той съвсем спокойно си използваше понятия от митологията, които аз бях забравила още в началните класове. Дали Тор, ако така се казваше, не се беше объркал малко. Може би се нуждаеше от помощ.
"Глупости" - помислих си аз. Той не бе повече различен от мен. Та аз карах предмети да летят и коли да се подпалват. Бях убедена, че съм по-странна е от новодошлия. Обърнах се към него усмихната.
-Да, ще те запозная с...обичайното за тази планета. - отвърнах аз на молбата му. Докато казвах тези думи се почувствах доста странно. С свито сърце очаквах той да ми се изхили в лицето и да ми съобщи, че се е шегувал с мен, но Тор просто се усмихна още по-широко в знак на благодарност. Не знаех в какво се забърквам, но ако мъжът наистина бе Бог от някоя друга планета щях да се радвам да узная повече.
-Извинявай за по-рано. Просто понякога се случва така, че имам неканени гости от паралелни светове. - казах притеснено, че спътникът ми ще се стресне от странното изказване. Но той просто продължи да ме слуша.
-Сам ли си тук или има и други от Асгард? - попитах аз. Минувачите се обръщаха да ни зяпат, но аз бях погълната от личността до мен.

Опитах се да си представя тези "великани". Щом ги наричаше така значи бяха големи. И щом Тор се биеше с тях, значи беше силен.
Той твърдеше, че и други слизат на Земята. Това доста ме изненада. Като запозната с магията би трябвало да знам всякакви свръхестествени неща. Но досега за богове не бях чувала да са ни посещавали. Ако Тор казваше истината, а не знам защо, но имах такова чувство, значи сега присъствах на разговор, способен да преобърне представите ми.
Реших, че трябва не само аз да задавам въпросите. Май беше време да го запозная със странностите на Мистик Фолс.
-Така...в момента се намираш в Мистик Фолс. Малко градче. - поясних аз.
-Тук живота не е много спокоен. Поне сега. Преди беше, но някои решиха да се намесят. - въздъхнах като се сетих за преди. Преди година и половина въобще нямаше да казвам последното изречение. Зачудих се дали е редно да му казвам цялата шантава истина за съществата тук, но като се замислех, той можеше и да не ми повярва, макар че и неговият разказ да бе интересен.
-Има такива, които са по-различни. И за жалост аз съм една от тях.
При тези думи Тор се обърна към мен. Насилих се да продължа.
-Има и "добър отбор" и "лош отбор"...аз съм от добрите. - след кратка пауза реших да задам въпрос.
-Тор, ти безсмъртен ли си? Защото тук се срещат и такива.

Засега безсмъртен? Жалко, че моите "приятели" при благоприятни условия щяха да ни тормозят за вечни времена. Мисля, че Тор разбра долу-горе как стоят нещата тук. Преди да ми разкаже преданието мислех да му разкажа и за моята история.
-Аз съм на 18 и живея сама. Тук е често срещано, тъй като безсмъртните разрушават животи на воля. Произлизам от род на...вещици.
Извърнах поглед към Тор, но той чакаше да види края на историята ми.
-Имам предвид не като онези, които са вършели черна магия. Ние просто си живеем доколкото можем нормално и в повечето случаи помагаме. Имаме си книга от която учим всички заклинания. Бих казала, че съм начинаеща, макар, че съм изпълнявала и доста силни магии. А те ни изтощават и понякога са фатални.
Сведох поглед и се притесних, че съм разказала твърде много. Но просто имах нужда да споделя съдбата си с някой, нищо че звучеше налудничава.
И мисля, че Тор ме разбираше. Реших да се върна на темата с пророчеството.
-Чела съм за това пророчеството и сега като казваш, че е истина, наистина ли няма начин да го спрете. Спомням си само, че Локи събира армия от великани. Ами ако го спрете? - казах, като си помислих, че всъщност не разбирам много от тези неща.

Значи все пак бе запомнила нещо от митовете. Като Тор и разказваше това сега и стана по-интересно и я беше яд как досега не е виждала магията във всички тези книги, разказващи за други земи. Значи и в техния свят имало лоши, които не били по-малко вредни от нашите.
Когато ми спомена пък , че Бенет сме известни в другите земи направо останах без думи. Защо баба ми не ми бе казала нищо за Асгард. Може би е щяла, но неочакваната и смърт бе попречила на плановете.
Обърнах внимание на въпроса му за безсмъртните.
-Тук, на Земята, тези безсмъртни се наричат вампири. И много малко хора знаят за съществуването им. И както винаги има добри и лоши. - обърнах се към Тор, за да видя изненадата му. Току що му бях казала, че те разрушават животи, а сега казах, че се срещат и добри. Трябваше да обясня по-подробно.
-Добрите също са опасни, но поне се въздържат от лов на хора. Имам предвид, че вампирите се хранят с кръв. - като аз самата го изричах, все ми прилошаваше, а то оставаше на някой, който току що чуваш за тези същества. Но Тор явно все някак се опитваше да приеме странностите на света.
-Познавам много от тях. Принудени сме да живеем с вампирите, да общуваме...имам дори и приятели от тази раса, но те са на много строга диета. - разсмях се тихо, като си спомних как се цупеха срещу банките с кръв.
-Е, ти вече разбра кого най-вече трябва да избягваш в този град. Ами там горе кои са най-опасните твари? - попитах с искрено любопитство аз. -Бас държа, че могат достойно да се конкурират с вампирите.

Не исках да си мисля за евентуалната смърт на Тор. Никой не заслужаваше да знае как ще умре.
Той беше сигурен, че вампирите няма да му навредят. Така като го гледах и на мен ми се струваше малко вероятно да си има проблеми с тях. Вампирите бяха бързи и силни, но май Тор беше по-могъщ. Тръгнах да отговарям на въпроса му.
-Реално не съм по-силна. Ако ме нападнат в гръб е свършено с мен, но те рядко ме изненадват. Вампирите изпитват един вид уважение към вещиците, защото моята раса често им е помагала в миналото да скрият самоличността си. Особено рода Бенет. Но аз не изпитвам дълг да им се притичвам, когато ме повикат. Ако разбера, че намеренията им са лоши ги карам да изпитват болка. - Тор ме погледна изненадан.
-Не ме мисли за безчувствена, но никога не им се давам. - продължих с усмивка аз.
-Физически те са много по-силни, но с моята магия мога да ги поваля. А за въпроса ти с числеността ни...не мисля, че сме много. Цели родове вещици са били изгаряни в Средновековието, като нашият просто се е отървал на косъм. Сега май от Бенет сме останали аз и майка ми, която е вампир на диета. - с тъга си спомних за жената, която ме бе изоставила, а когато най-после бяхме заедно, стана жертва на кръвопийците. С времето успях да го преодолея и можех да говоря по-открито за това. Тогава един въпрос изникна в главата ми.
-Ами твоето семейство? - обърнах се аз към Тор с неприкрито любопитство.
-Знам от митовете, че боговете все имат дълги родословни дървета с много разклониния. Много ли е голям родът ти в Асгард?

Не си представях някой да не има доверие на Тор. Когато го опознах, сметнах, че мога да поверя тайните си, а това бе много. Но както и в митовете явно и в Асгард има много въпроси около трона.
-Ще бъдеш добър владетел! - не успях да се въздържа и казах. Вещиците можеха да се докосват до магията, а тази която Тор притежаваше бе могъща и смятах, че точно тя ще му даде сили за трона.
Тор се поинтересува за майка ми.
-Когато се превърна във вампир тя изгуби магията си, изгуби връзката си с природата, а това е най-голямото наказание за една вещица. Много страда и след това си тръгна, за да остане сама със себе си. Предполагам, че го преодолява по свой си начин. - отвърнах аз и се замислих къде ли е сега майка ми. Но беше невъзможно да гадая. Само усещах, че е далече.
Тор спомена, че не всичко написано в книгите с митове е истина. Не се изненадах. Все пак и вещиците ги описваха доста често като отшелници с дълги роби.
-Митовете доста помагат за укритието ни. Ако искаме да останем незабелязани, далеч от любопитните погледи. А с обикновените хора е лесно, защото те рядко търсят нещо отвъд нормалното. Може би ги е страх, че голямо откритие, свързано с магията ще разруши досегашните им представи. - разсъждавах на глас аз. Спомних си, че по-рано Тор спомена влиянието на религията. Но като се замислех имаше още нещо, което влияеше.
-Когато някой от Асгард слиза на Земята не се ли дават някакви знаци, като например буря. Мислиш ли, че има учени близо до това да открият другите светове?