Алеята до парка

Беше късно вечерта, а аз умирах от глад, затова отворих хладилника, надявайки се да видя специалитета ми вътре, но след като го направих осъзнах, че не бях ходила прекалено отдавна имението Салватор. Имах лошия навик да крада от запасите на Деймън, защото майка ми щеше да ме убие, ако продължавам да взимам сама кръвта от болницата ... беше я страх, че от съвета могат да ме заподозрат, но беше само въпрос на време това да стане. Нямаше какво да направя, освен да се обадя на Деймън, но както винаги, той не намери за нужно да ми вдигне ... не че и имах огромно желание да говоря с него, но Стефан беше ... ами Стефан. Още първите му думи щяха да бъдат, че това е грешно, че трябва да се храня с животинска кръв като него и какво ли още не, но да си кажем честно ... преди да стана вампир зайчетата ми се виждаха много по-вкусни.
Най-накрая се реших - извадих телефона си и му звъннах, като потропвах нервно с крак, чакайки да ми вдигне, като накрая се просто включи гласова поща, затова започнах с типичното за мен нервно говорене, като не можех да се спра.
- Стефан ... Каролайн е. Не се панирай ... няма да убия никого - казах смеейки се и преглътнах шумно - просто се чудех, дали можеш да ми донесеш нещо от фризера в мазето си. В момента нямам на кой друг да се обадя и се надявам, че не развалям плановете ти, но Дисни Пикчерс празнуват 50 години и всички горски жители са отишли да празнуват - пошегувах се отново и усетих колко съм нервна, че да говоря такива глупости, затова реших просто да приключа - та аз съм в парка и ще се радвам, ако дойдеш за вечеря.
Затворих телефона и нервно го въртях в ръцете си повече от 2 минути, като се оглеждах навсякъде, но нямаше как да е прочел толкова бързо съобщението и да дойде на секундата, затова сложих слушалките в ушите си, пуснах си музика и се отпуснах на пейката, като затворих очите си.

Бях сам в имението защото Деймън беше изчезнал някъде.С Елена отново се бяхме сдърпали и нямах настроение.Стоях и прещраквах програмите на телевизора и пиех от отлежалото уиски.Филмът който бях пуснал ме отегчи още повече..Беше за вампирите ,как ги пресъздават в 21 век. Пф.. скука.Нямаше нищо вярно от това,освен че е хубаво да се хранят с животинска кръв,както онзи тип от филма Едуард и семейството му.Ако бях нормален тийнейджър може би бих се запали,но сега не...
Телефонът ми започна да звъни,но не можех да го намеря.Когато най-накрая го открих отворих полученото гласово съобщение което беше от Каролайн.Искаше да и занеса кръв?! Аз... Съобщи ми ,че е в парка и силно се надява да отида.Явно определено имаше нужда от вечеря,защото звучеше нервно.Днес не бях в настроение а и реших да си поговоря с някой.Слязох до мазето и взе бланка от запасите на брат ми.Облякох се набързо и излязох.Когато отидох в парка алеята беше чисто празна и мрачна,само уличните лампи я усветяваха и то на места.Чух музиката която си беше пуснала Каролайн и се запътих към нея.Тя ме усети и веднага махна слушалите си.Хвърлих бланката в ръцете й и седнах до нея.
- Само този път.. и не е нужно да се шегуваш.. - каза сериозно и след това се засмях.
Тя беше нервна и изглеждаше самотна.
-Защо си сама? Къде са останалите? - попитах я облягайки се назад.

Бях започнала да се отчайвам, когато усетих нечие присъствие. Веднага махнах слушалките от ушите си и се поизправих леко, като се огледах. Веднага го видях и още преди да успея да кажа каквото и да е било, вече държах кръвта в ръцете си и я отварях внимателно, докато слушах какво ми говореше Стефан. Оставих малката тръбичка на мястото й, защото нямах чаша и започнах да смуча от нея, сякаш пиех пакетирано сокче. Две глътки ми бяха достатъчни, за да се почувствам достатъчно добре и да набера сили, за да започна с влудяващите ми приказки, очаквайки поне той да ме разбере.
- Ами нямам абсолютно никаква идея къде се намира Тайлър в момента и само се надявам да не е с Ребека. Въпреки, че прекъсна връзката си с Клаус, имам неприятното чувство, че тя все още се навърта покрай него. Мат е на работа и мислех да отида при него, но знаеш колко много мрази, когато съм така гладна, защото започвам да се изнервям прекалено много и знаеш как въобще не обича да му напомням, че съм вампир. Бони май отново ще се събере с Джеръми, защото двамата си търсят причини да се виждат и реших да не я безпокоя, за сметка на това, реших да проваля твоята вечер, за което се извинявам на теб и Елена - изстрелях невероятно бързо, като накрая отново засмуках сламката си и отпих още няколко големи глътки, усещайки как кръвта в банката намаляваше доста бързо.
Чак тогава обърнах внимание на това, че Стефан все още седеше тук и ме слушаше. Обикновено клатеше глава, докато млъкна и се връщаше при Елена, но днес определено беше различен. Усмихнах се леко тип "Какво е станало", но той не беше от най-откритите, затова реших направо да питам.
- Какво е станало? Къде е Елена? - попитах най-накрая и започнах да се оглеждам.

Както винаги Каролайн не спираше да говори,но това ми харесваше в нея.Можех да стоя и само да клатя главата си или да изричам едно ''мхм'' и тя нямаше да се сърди ,защото дори нямаше да ме чуе.Разказа ми набързо къде са всички.Тактично си призна,че ревнува Тайлър от Ребека,че не иска да е с Мат защото и е скучно,че Бони и Джеръми вече са и станали банални а след това ми се извини ,че е прекъснала мен и Елена.. винаги го правеше,но този път нямаше смисъл.Елена не беше с мен.Аз все още стоях и я слушах какво ми говори без да помръдвам.Бях вперил погледът си в празното пространство пред мен и си мислех за съвсем различни неща.Но когато се усмихна напрегнато и ме попита къде е Елена отново се върнах на пейката.
- Ще ми се да знаех,но... явно ти също си нямаш и идея - казах и се засмях нервно.
Започнах да си играя със малките цвят който беше паднал от дървото над пейката,хвърляйки го надалече.
- Не сме се карали,но отново не ми вдига.. - казах отново се разочаровах
Имах нужда да я видя и да е до мен,но нея пак я нямаше.. вече се чудех дали е с Деймън или просто не иска да е с мен

За момент се зарадвах, че не бях провалила плановете им, но какво имаше за радване … те отново бяха в обтегнати отношения, а това тласкаше Елена в ръцете на Деймън. Нещата хич не ми харесваха така, но не можех да направя абсолютно нищо, освен да повтарям на Елена, че Стефан е нейната голяма любов и това никога няма да се промени, затова подкрепям връзката им й я съветвам да бие шута на злия брат. Чак тогава се досетих, че най-вероятно беше с него и за това реших да не повдигам тази тема, защото бях напълно сигурна, че и той се беше замислил над това, но все пак трябваше да кажа нещо, защото иначе щеше да ме заподозре … все пак никога не млъквах, но като че ли той беше свикнал.
- Може би спи – казах леко притеснено, защото бях наясно, че го лъжа и бях сигурна, че ще го усети, но ми се искаше да го успокоя поне малко – а може и да си е загубила телефона или да го е оставила в кухнята – заявих накрая още по-неубедително и сложих ръката си на рамото му, като нежно го погалих – сигурна съм, че ще ти звънне веднага, щом види, че си я търсил.
Не знаех какво повече да добавя, а и не виждах да има особен ефект, затова нервно потърках ръцете си една в друга и погледнах напред. Трябваше да направя нещо и да го разсейвам, докато елена го потърси, а ако случайно решеше да не го направи, щях да я намеря и сама щях да и вдигна скандал.
- Хайде – казах и станах, готова да тръгна, а Стефан ме погледна с онзи въпросителен поглед – няма да седим цяла вечер тук, нали – попитах с усмивка и преди да ми е отговорил, започнах да му дава възможности – може да отидем в грила и да играем билярд, да отидем на някое парти … все ще си намерим или да се забие в имението ти и сами да си направим купон. Трябва малко да живнеш … погледни се, приличаш на мъртвец – добавих накрая шеговито и се усмихнах широко – и не, няма да спра да се шегувам, докато не направим едно от тези неща.

Каролайн обичаше да се изпуска ,но този път наистина не знаеше нищо ,какво се случва с Елена.Опита се да я оправдае ,но не се получи много.. Знаех,че не е хвърлила телефонът си никъде или че го е забравила.Минаваха ми най-лошите мисли през главата нищо,че и клаус го нямаше.Все пак бях загрижен за нея,дори когато бях с хибридът и се държах като най-злобното същество на планетата,дори тогава.Кар предложи да се разходим и да направим нещо забавно.Започна да изрежда всичко възможно което можеше да се направи в града и аз вече се замислях,докато не получих смс ,че телефонът и най -накрая е включен.
Написах по най-бързият начин смс обратно към нея и се обърнах към Русокоската до мен.
- Не ми се сърди,но трябва да тръгвам.. обещавам,че ще се реванширам някой път - казах и се засмях.
След това забързах крачката в обратна посока на тази в която вървяхме.

Погледнах учудено Стефан и очевидно бях права за това, че Елена щеше да му се обади веднага, щом види, че я е търсил. Не можех да се сърдя, затова просто се усмихнах и преди да кажа каквото и да е било на Стефан, той вече беше тръгнал, за това можех само да извикам след него, надявайки се, че ме е чул или че поне няма да се направи на глух.
- ЩЕ СЕ ВИДИМ В УЧИЛИЩЕ.
Да ... това беше тъпо от моя страна. Всеки ден се виждахме в училище, а аз просто винаги трябваше да съм тази, която е казала последната дума. Понякога започвах да се чудя сама на себе си, но все пак в това ми беше чара и много хора ме харесваха точно такава. Затова се успокоих, хванах леко със зъбки стърчащата тръбичка от банката кръв и отново отпих няколко глътки от нея, като започнах бавно да се разхождам. Нямаше какво да правя, така че може би, щях да се прибера вкъщи и да се надявам, че Тайлър ще ми звънне.
Сложих слушалките в ушите си, като усилих музиката до край и дори започнах да си тананикам. След няколко секунди, пликчето беше напълно празно и се беше сбръчкало, защото бях изсмукала всяка капка от него, затова го пуснах в първото кошче за боклук, извадих една салфетка от джоба си и се почистих. Не че се бях омазала ... просто имах хубави навици.

Мрака се спускаше над града и обвиваше в пълна тъмнина малките улички без осветление.Хладен вятър подухваше от време на време напомняше,че смъртта се движи във въздуха.Единствено тихите стъпки на една фигура отекваха в нощта.Мъж облечен в елегантен костюм вървеше бавно като следеше с поглед русо момиче което вървеше на поне десет метра от него.Тя като,че ли не го чуваше и той точно на това се надяваше.Мъжа който бе преследвал до сега се бе срещнал с нея и й бе предал пратка която вещаеше само присъствието на вампири в този град, или поне на дилъри на кръв.Те бяха най-долните от всички защото крадяха кръв от болниците за да ги продават после на истински вампири.Като ловец, мъжа в костюма бавно и търпеливо денеше своята плячка, а именно това русо момиче.Той скъси разстоянието между тях като засили крачката си, като се стараеше да не дига шум и да я накара да усети ,че той я следи вече от няколко минути.Пое си дълбоко въздух и продължи да следва всяко едно движение на нейното тяло, а очите му не се отделяха от нея нито за миг.Толкова беше загледан в нея,че пропускаше да премигне с очи понякога.Вече беше на поне четири метра от нея като изглежда тя имаше намерение да се прибере в къщи,но той искаше да знае от къде кой беше онзи мъж с който тя си бе говорила до сега и той наистина ли беше дилър.През цялото време я гледаше в гръб та не знаеше точно какво прави с ръцете си нито какво има в устата си.Просто продължи да прави леки крачки към нея.

Може би нямаше да усетя чуждото присъствие, но това, че се бях овладяла, благодарение на кръвта, не означаваше, че вече не съм гладна. Някои казваха, че когато вампира е гладен, жаждата ми заглушава животинските инстинкти, но не беше много вярно, защото единственото нещо, което чувствах в момента, беше туптящото сърце, което се приближаваше към мен. Не бях наясно, дали някой ме следеше или просто се разхождаше, но нямах никакво намерение да се обръщам, затова просто забързах крачката си, излизайки от парка. Веднага щом завих в една от уличките, се придвижих със свръхестествена бързина, криейки се в сенките, като чух, че човешкото същество продължаваше да ме следи.
Най-накрая видях преследвача си, който изглеждаше някак разочарован от това, че не ме видя там. Бях изключила музиката си, така че това може би го заблуди и продължи да ме търси, опитвайки се да бъде тих, но нищо не можеше да се скрие от моя слух. За секунди се придвижих, като се намирах на около метър зад него – достатъчно далеч, че да не ме наръга веднага в сърцето и достатъчно близо, че да мога да се защитя, ако извади пистолет с дървени куршуми.
- Простете за безспокойството, но следите ли ме? – попитах спокойно, като надигнах едната си вежда. За разлика от другите пъти, когато говорех прекалено много, сега мерих всяка своя приказка.

- А ето къде сте били! - усмихна се чаровно той като се обърна към нея. - Простете,че съм оставил такова впечатление у вас, но всъщност просто исках да видя дали не сте някой от онези ученици за които чух,че продавали медикаменти крадени от болницата.
Той всъщност намекваше за крадените банки кръв, и лекарствата бяха само фасада за това което търсеше.
- Името ми е Арън Корвин и аз съм частен детектив! - отново се усмихна той като бавно извади една визитка от вътрешния джоб на своето сако и я подаде на момичето.
- Разбира те ли, мой клиент....дарител за болницата се безпокои ,че животоспасяващите лекарства за които е дал пари изчезват.И ето ме тук да говоря с вас дали знаете нещо за това.Простете,че се случва толкова късно през нощта, но имам съмнения да вярвам,че мъжа с който се срещнахте преди малко е замесен по някакъв начин със случващото се.Чудех се дали можете да ми помогнете и да ми кажете дали знаете той да има участие в това което се случва?!

За щастие, той реши да спази дистанцията между нас и единствено се протегна към мен, за да ми подаде визитката си. Завъртях я няколко пъти в ръцете си, докато слушах оправданието му, което не ми се стори никак правдоподобно, защото майка ми щеше да ме уведоми веднага, ако нещо подобно се случваше в града. Все пак му дадох време да се обясни, а за да поддържам илюзията за добро момиченце, просто се усмихнах леко и му върнах визитката, без самия той да си я е искал.
- Съжалявам, но не бих могла да ви помогна – казах все така студено, опитвайки се да не показвам никакви емоции, защото не бях добра лъжкиня, но поне той не ме познаваше, така че имаше голяма вероятност да не се осъмни в мен – майка ми е шерифа в този град и съм сигурна, че ще ви помогне за разследването, ако се обърнете към нея. Що се отнася до приятеля ми … бих гарантирала, че той не е този, който търсите – казах напълно сигурна, защото все пак този, който крадеше каквото и да е от банката, беше Деймън – той е просто приятел, дошъл да изслуша разстроената си приятелка, която се е скара с гаджето си – казах накрая и се усмихнах широко, като вдигнах ръцете си, сякаш съм невинна – предполагам, че и вие сте имали такива моменти в гимназията – добавих накрая, но реших все пак да се застраховам – ако желаете, веднага ще звънна на майка си, за да я уведомя за случващото се?

- Всъщност моите години в гимназията бяха.....доста по нетрадиционнни! - каза той като си припомни на ум как неговите съученици се забавлявах, имаха гаджета, правеха драми, а той помагаше на своите родители да ловят онези същества които правеха "пакости".
- Няма нужда да звъните на майка си!Аз ще се срещна с нея в най-скоро време.Но все пак ще е добре да споменете за мен пред нея за да бъде информирана за присъствието ми тук.
Той кимна с глава и се усмихна като зацъка с език докато гледаше към момичето.
- Доста е тъмно за момиче като вас да се разхожда сама!Може би ще е добре да ви изпратя от дома ви, за всеки случай! - предложи той като кимна с глава в посока към пътя.

О ... определено щях да спомена за него пред майка ми, защото какъвто и да беше, определено не беше сред любимците ми. По някаква необяснима причина му нямах, а и не исках да му имам доверие, макар че на пръв поглед изглеждаше мил и готов да помогне на всеки, но вече мина почти година, откакто се превърнах във вампир и осъзнах, че хората като него наистина ще помогнат на ВСЕКИ, освен на тези като мен. Затова и погледнах на нещата леко скептично, решена да му откажа, но в крайна сметка, щеше да изглежда невероятно нередно, ако го направех, затова измислих перфектния план - щях да се държа точно така, както се държах преди да се превърна, а тогава бях ... празноглава блондинка, готова да сваля непознати мъже посред нощ. Нямаше да е честно спрямо Тайлър, но мъжа пред мен беше секси, а аз бях напълно сигурна, че това ще го заблуди.
- Ще бъде много мило от ваша страна - казах с широка усмивка и се приближих към него, надявайки се да не долови притеснението ми - предполагам, че сте нов в града, защото аз имам набито око за красиви мъже, а вас не бих ви пропуснала.

Арън се подсмихна леко и огледа момичето от глава до пети като я преценяваше с поглед.
- Не сте ли малко малка за това, въпреки,че младо красиво момиче?!
Тя си беше от сладките блондинки които са винаги симпатични на всички или поне така изглеждаше.Нейните думи го накара да подозира,че тя флиртува с него и за това реши да поиграе на нейната игра.
- Ако не бяхте дъщеря на шерифката сигурно след вашите думи срещата ни би продължила в някой храсти за един вид необуздан секс, но това е само хипотитично казано.
Очите му запримигаха на парцали докато преглъщаше собствената си слюнка.
- И да нов съм в града!Пристигнах преди няколко дни! - заяви той тържествено.

Думите му ме учудиха, но може би забеляза флирта и реши да ме подразни, като ми изтъкна основателна причина защо няма да ме ощастливи още сега, както очевидно му се искаше. За мое огромно учудване, веднага усетих една топлина в горната част на лицето си, която ме накара да осъзная, че съм се изчервила, но все още не можех да го проумея. Не бях толкова добра актриса, а и определено не се стремях към това ... напротив, опитвах се да го прикрия. Преглътнах шумно и чак тогава осъзнах, че седя и го гледам втрещено, вместо да кажа нещо.
- Ами ... на осемнадесет съм - казах с изтънял глас и осъзнах, че се държа като истинска хлапачка, а това ме подразни. Прочистих гърлото си и се приближих към него, като го хванах под ръка и му се усмихнах широко, но този път можех да оправдая притеснението си с последните му думи - за мен ще бъде чест, да ви разведа из града - казах, прехапвайки долната си устна, като гледах право в очите му.
Разбира се, нямах такива намерения, но не може да го оставя да си мисли, че ме е страх от него. Само гузните хора се страхуваха, а сега трябваше да бъда силна, защото в противен случай можеше да се окажа мъртва.

- Ами давайте тогава!Разведете ме! - усмихна се той като видя как чаровно е бе изчервила тя и прехапа устна докато го гледаше в очите.
Не бе очаквал тя да дойде до него и да го хване под ръка, но той не се дърпаше.Всъщност му хареса, но се опитваше да прикрие това.
- Е къде ще заведе млада г-це? - попита я той като очите му се вгледаха в нейните.
Тя имаше красиви очи, и беше лесно човек да се изгуби в тях като я гледа твърде дълго.За това той отмести поглед за да отдели внимания на други части от тялото й като облиза неволно собствените с устни в желание да ощастливи момичето което бе почнала на флиртува с него.
- Съмнявам,че ще бъде някое публично място след като предпочитаме нещо по интимно нали?! - тихо прошепна той.

Мислех, че това ще бъде възможно само, ако майка ми не беше шерифа, но очевидно бях сгрешила и този път. Сега беше мой ред да кажа нещо, с което да го накарам да промени желанията си, преди наистина това да се е случило и за мое щастие, днес бях достатъчно разлигавена. Дори се сетих за коментара му по-рано ... дали не съм била прекалено малка. Това ме накара да се усмихна и без притеснение му отправих един доста хаплив коментар.
- Не сте ли прекалено стар за мен?
Без да се притеснявам, че това може да го е засегнало или нещо такова, просто го задърпах към най-близкия бар. Защо пък сама да не разбера какъв беше ... щях да го напия и да го накарам да си каже всичко. Да, плана ми беше върховен и после просто щях да го зарежа в бара, освен ако не ми дожалееше за него ... тогава можеше и да го изпратя до вкъщи.
- Отиваме да пием - казах весело - и понеже нямам 21, ти черпиш ...

- Аз не пия!- отвърна той с гордост в гласа. - И не се чувствам никак стар за вас.
Той не обичаше да пие и честно казано смяташе това за слабост у повечето хора.Освен това напит човек лесно издаваше своите тайни и желания, а това в някой моменти можеше да е доста опасно.
- Защо не отидем някъде другаде?Заведете ме където поискате, но аз няма да пия! - хитро се измъкна той. - Освен, ако не искате вие да забравите ,че майка ви е шерифа и не искате да ви случат някой работи.
Подсмихна се той като очите му заиграха по нейното тяло някак си със желание въпреки,че не бе предприел никакви физически действия.

Добре ... това не го очаквах, но не ми се вярваше съвсем да не пие. Все пак имах нужда да го напия, защото нямах вещерски способности, с които да го накарам да си каже всичко сам. Той обаче намери идеалната лъжа, която се опитвах сама да измисля, а може би не беше чак толкова лъжа, но нямаше да обръщам внимание на това точно сега.
Минах пред него, като застанахме лице в лице, а аз се радвах, че сложих високите си обувки, защото така бях на приблизително еднаква височина с неговата и можех да му отправя онзи предизвикателен поглед. Сложих ръката си на гърдите му и се приближих максимално, като оставих около пет сантиметра между устните ни, но не можех да спра да гледам в неговите.
- Искам да се напия, за да имам оправдания, когато започна да си търся бельото в храстите - казах шепнейки и за момент започна да ми харесва, но тогава се сетих каква беше целта ми и продължих - но не обичам да пия сам, така че ... избора си е ваш.
Оставих го да помисли над предложението ми, а аз тръгнах напред, като вече вървях към бара и го оставих да се наслади на гледката. По принцип не бях точно такава, но и това май беше причината да харесвам актьорското майсторство ... обичах да го използвам преди секс.

Думите й направо го сразиха и той просто нямаше оправдание вече да откаже на нея.Докато тя бавно се отдалечаваше той се наслаждаваше на гледката пред него.Припна с няколко крачки напред като се изравни в една линия с нея докато вървеше и обви една ръка през кръста й и я придърпа към себе си.
- Е в такъв случай по-добре да не губим нито секунда време! - отвърна той.
Изглежда момичето направо си просеше да прави секс с него, а той нямаше нищо против и дори споделяше нейното желание.Искаше му се направо отскочат от близките храсти,но тя явно настояваше на бара.Спомни си как неговите родини ми даваха съвети как да пие така, че това да не му оказва голямо влияние, ако някой ден му се наложи да се напива.
- Май вече и за двама ни няма значение чия дъщеря сте! - с тих нежен глас прошепна той в ухото й.

Добре де ... чувствах се поне малко поласкана от думите му, макар че продължавах да се държа като лека жена. Може би просто му се искаше да оправи нещо, без значение какво е, но определено можех да се чувствам поласкана, че избра точно мен. Едва ли бях единственото момиче, което беше готово да се напие като лудо с него, а и със сигурност не бях момичето с най-чисти намерения.
- Ти май си ми много навит - казах като се извъртях към него и дори се изненадах от въпросителния си глас.
Разбира се, че ми беше навит ... та аз изглеждах повече от страхотно и не беше първия, който се опитва да спи с мен, но поради някакви неизвестни за мен причини, усещах странна тръпка, докато бях така прилепена към него. Имаше и малко страх, което правеше нещата още по-приятни, но определено имаше и желание ... желание, което трябваше да преодолея.

- Не си ли личи ,че съм навит?Защото съм! - отвърна той на въпроса й.
Ако зависеше от него веднага щеше да я оправи на задна в храстите, но се съобрази с желанието й за пиене.Все още я държеше прилепнала към него докато се движиха към бара.
- Май и ти си много навита! - не и остана длъжен и той като зададе риторичен въпрос.
Тя изглеждаше повече от прекрасно и той много харесваше факта,че се държи като леко момиче, но не по онзи гнусен начин като някой проститутка, а по -скоро като жадно за секс младо девойче което искаше да бъде оправено грубо от мъжа до себе си.
- Иска ми се прескочим до бара чак след като си свършим забавлението в храстите. - тихо прошепна отново той с мек глас като отърка носа си в ухото й нежно.

Усетих как се отърка в мен и веднага ми се прииска да го притисна грубо към стената, да разкъсам дрехите му и да сляза надолу по тялото му с устни. Не знам как успяваше, но все още не се бях напила, а вече започвах да си фантазирам какво ли не. На моменти забравях главната си цел и това ме плашеше, защото определено не бях готова за него.
Откакто се бях превърнала, секса беше станал нещо различно за мен. Изпитвах желание да го правя много по-често, а понякога това желание се превръщаше в нужда, която трудно преодолявах, точно както в момента. Затворих очите си и устните ми се разтвориха, като от тях се изниза някакво подобие на стон, докато той се притискаше в мен ... май не беше чак толкова добра идея да го правя.
- Стигнахме - казах накрая леко задъхано и отворих бавно очите си.
Намирахме се пред обикновен бар, където хората танцуваха, пиеха, понякога се биеха, но общо взето беше забавно. Преди да съм размислила, го хванах за ръката, преплитайки пръстите си в неговите и влязохме навътре. Бармана ми се усмихна мило, но познавах това изражение, което сякаш ми казваше "Тази вечер няма да стане", затова се обърнах към ... компанията си и му прошепнах да поръча десет текили, като накрая плъзнах езичето си по цялата дължи на врата му, изкачвайки се бавно нагоре, като накрая придърпах с него меката част на ушенцето му и я захапах лекичко.

Той усети езичето й по врата си , а това го накара да изтръпне и после ухото му беше нападнато от игривите й зъби.Беше му трудно да се отдели от него, но го направи и с жал отплети пръстите си от нейните като отиде да ги поръча.Бармана веднага се зае, а после Арън издебна русата красавица в гръб и гушна като не се сдържа и хвана дясната й гърда и я замачка шепнейки малко мръсничко в ухото й.
- Тази вече много ще те чукам палавнице малка! - след това лекичко я бутна към една от празните маси като той седна на единия от празните столове който имаше висока облегалка достатъчна да покрие малко повече от половината му гръб.
- Тази вечер ще е доста дълга! - каза той като се усмихна на нея и белите му зъби се показаха.

» Някъде из Парка
» Из парка на града,1 юли 2012
» На разходка в парка след един ден