Храмът на Арес

-Аз... не знам. - пророни Елена явно още потресена от вида на чудовището пред храма.
Стийв отново огледа помещението.
-Там!-беше видял петънце от пода, огряно от лунна светлина на пода зад една от статуите.
Без да се обръща назад, Стийв хукна напред, следван от Елена. Прекосиха на бегом храма и заобиколиха статуята. Прозорецът се отвори лесно. Беше по-малък от колкото се надяваше Стийв, но това беше достатъчно за да се измъкнат навън.
-Побързай.-той кимна на Елена да излиза.
-Ами ти?-попита тя.
-Не можем да се изправим срещу хидра с голи ръце. Трябват ни оръжия.
Докато Елена пропълзи навън през прозореца Стийв взе един меч и една запалена факла. Подаде факлата на Елена, която вече беше навън и също излезе.
-Внимавай с нея.-каза той.-Ако огънят изгасне нямаме шанс срущу хидрата.
Надяваше се да успеят да се измъкнат и да повикат помощ, преди да им се наложи да се изправят срещу чудовището, но шансовете за това бяха малки.
Звуците, които се чуваха преди малко от предната част на храма бяха утихнали. Явно елена също го беше забелязала.
-Стана тихо.-каза тя.- Може да си е тръгнала.
Стийв поклати глава.
-Съмнявам се.
Ако съдеше по реакцията на Елена градът не беше посещаван често от подобни чудовища. И това беше обяснимо. Хидрите обитаваха горските зони и блатата. Не биха дошли тук без причина. Сигурно търси храна - помисли си Стийв.
Усети как някой подръпва ръкава му.
Обърна се. Видя Елена , вперила очи в чудовището.
Отблизо хидрата беше още по-заплашителна. Беше голяма поне два метра и половина и имаше четири глави, насочени към тях двамата.
-Без...резки..движения. - каза Стийв и бавно и внимателно започна да отстъпва назад.
Елена последва примеа му.
-Какво ще правим?
Мъжът се опитваше да да обмисли ситуацията.
Пред тях стоеше огромна хидра. Гладката й кожа блестеше на нощната светлина Четирите дълги шии завършваха с ромбовидни змийски глави, от които стърчаха дълги остри зъби
Стийв и Елена разполагаха само с меч, който Стийв беше закрепил на колата си и една факла. Шансовете им не бяха никак добри. Нямаше как да повикат помощ и трябваше да се справят сами. При това по най-трудния начин.
-Трябва да отрежем всяка от главите и да обгорим чуканчетата.
-Звучи лесно като го казваш така, но имаш ли идея как ще го направим.-попита Елена.
Отговорът беше не. Последният път, когато се беше изправял срещу хидра Стийв разполагаше с екип от квалифицирани ловци на чудовища. Тогава бяха използвали магия за да вкаменят хидрата и по-късно я бяха раздробили на парчета. Къде бяха магьосниците, когато ти трябват?
-Да започваме.-каза Стийв.-Искам ти да й отвлечеш вниманието, Дръж факлата високо, но не де доближавай до хидрата. Стой на безопасно разстояние Аз ще опитам да се промъкна по-близо. Когато отсека някоя от главите ще трябва да действаме много бързо. Разбра ли?
Елена кимна.
Стийв извади меча си. Щеше да се промъкне незабелязано и да отреже една от главите на хидрата. След това трябваше да отвлече вниманието на останалите, докато Елена си свърши работата.
Секунда след като острието проблесна на лунната светлина, Стийв разбра, че първоначалният план се е провалил. Божествен бронз. "Проклетият меч, беше изработен от божествен бронз!!"
Това беше едно от най-омразните неща за чудовищата.
И четирите глави вече гледаха към него по-освирепели от всякога.
-Нов план.-извика той на Елена и хукна, заобикаляйки хидрата. Тя не отделяше поглед от него. Елена напразно замахваше с факлата.
-Бъди подготвена с огъня.-извика Стийв.-И се пази от...
Писъкът на Елена го прекъсна. Тя току-що беше избегнала една слузеста топка, изплюта от хидрат.
-...от отровата.-довърши Стийв
Пушек започна да се издига от слузестата локва
Стийв се покатери на гърба на хидрата. Наведе се, избягвайки изплютата към него отрова, изправи се и замахна с меча. Една от главите тупна на земята.
-Елена!-извика той. и като размахваше острието от божествен бронз се спосна по гърба на хидрата, надявайки се, че е привлякъл вниманието на всичките й глави.
Чу съскане зад себе си и силен вой.
Това означаваше, че Елена си е свършила работата.
Обърна се и видя, че хидрата приближава към него. Когато беше на по-мабко от метър, Стийв замахна, но тази път не успя да обезглави чудовището, а едва се измъкна от поледната топка слуз. Част от отровата попадна върху тениската му и прогори плата.
-Добре ли си?-попита Елена, като застана до него
-Да.-отвърна той.-Пази се!-извика секунда по-късно и дръпна момичето.
Хидрата отново беше запратила отрова към тях.
Двамата паднаха на земята. Елена се изправи и побърза да вдигне факлата. За щастие огънят още гореше.
-Сега е моментът.-каза тя, като видя, че главите на хидрата са насочени към нея.- Отсечи й главата.Аз ще й отвлека вниманието.
На Стийв не му се искаше да оставя Елена на прицела на освирепялата хидра, но нямаше друг избор. Като внимаваше, острието на меча му да не среща лунната светлина , той се доближи до чудовището и отсече две от главите му с един удар. Надяваше се, че ще успеят да ги обгорят преди да пораснат нови. Елена дотича с факлата. Чудовището отново наддаде ужасен вик.Стийв замахна за да отсече и последната му останала глава, но беше посрещнат от отрова. Отскочи встрани, но не беше достатъчно бърз. Усети изгаряща болка в ръката си. Стийв отново се изправи. Хидрата отвори ширака уста, показвайки всичките си остри като шипове зъби. Стийв замахна с все сила и главата й с все така отворена уста отхвръкна на няколко метра. Елена побърза да обгори чуканчето. Тялото на чудовището продължаваше да се гърчи за кратко след което застина и се превърна в пепел.
Стийв хвърли меча и седна на земята. Беше изтощен. Краката не го държаха. Болката в главата се връщаше.
Елена седна до него.
Беше изгасила факлата.
-Добре ли си?-попита той
Елена кимна.
-Ръката ти...-каза тя.
-Добре съм.-Стийв почти беше забравил за раната на ръката му.Със спомена за нея се върна и парещата болка. -Преживявал съм и по-страшни неща.
Двамата постояха мълчаливо няколко секунди...или минути.
Звънът на телефона на Стийв наруши тишината. Беше Никол. Стийв не отговори. Само се изправи мълчаливо. Елена направи същото.
-Мисля, че вече е време да...-пророни той тихо.-...тръгвам.
-Да.-кимна Елена
-Сигурна ли си, че си добре?-попита Стийв.-Ако имаш нужда от нещо...да те откарам.-досети се, че не може да кара в това състояние, освен това колата му не беше тук.-искам да кажа... да те изпратя.
-Не.Няма нужда-каза момичето
-Аз...-Стийв не знаеше какво да каже. Не знаеше дали да си тръгне или да остане тук.Чувстваше, че и едното и другото е неправилно.-Дали ще те видя отново. Може би при по-добри обстоятелства?
-Може би.-каза момичето
Стийв не беше сигурен дали е доловил усмивка на лицето й или просто си беше въобразил.
Елена се обърна и тръгна през малкия парк към близката улица. Стийв остана за кратко, гледайки отдалечаващия се силует на момичето.