Местния Бар,преди два дни

Току - що бях пристигнал в града и вече имах нужда от питие. Излязох от хотела почти веднага,след като влязох. Не можех да стоя на едно място,а и трябваше да разгледам града. Бях чул,че е пълно с привлекателни момичета,което означаваше само едно - щях да се задържа по - дълго тук.
Вървях бавно по улиците,докато не ми омръзна и спрях такси. Качих се и заповядах на шофьора да кара към някой бар. Затворих очите си и оставих на чичката да ме закара до някой бар. Когато пристигнахме му платих и излязох,без да изчакам рестото си.
Да си призная на пръв поглед бара не изглеждаше чак толкова зле,може би хората тук не обичаха да купонясват. Колко жалко? Сега трябва да ги уча как се прави добър купон. Не ми пречи.
Влязох и започнах да се оглеждам за свободно място,каквото открих при бара. Седнах и поръчах двойно уиски. Огледах наоколо. Имаше доста хора. И да. Доста сладки момичета. Още преди да се усъзная питието ми беше в ръката,а едно готино момиче се приближаваше към мен.
- Здравей. - усмихнах `и се и отпих от уискито.

Нямаше начин.Не не беше възможно.
Единствените мисли на Мой докато обикаляше напред назад нервно.
-Няма алкохол и това е ..
Измрънка тя недоволно и отиде в нейната стая.Отвори гардероба си и измъкна едни тесни дънки и бял потник.Облече ги и върза косата си.След като стоя пред огледалото две минути с недоволна гримаса отново пусна косата си.Обу високите токчета и излезе от къщата.Постоя малко в мисли и влезе в едно свободно такси.Изобщо не знаеше къде са баровете,за това колкото се може по учтиво помоли шофьора да я закара на място с много алкохол.През целия път нейния поглед бе насочен към прозореца наблюдавайки хората,колите и всичко живо и неживо които подминаваха.Нямаше да запомни пътя.Това никога нямаше да се получи.
Колата спря и шофьора се обърна с усмивка към нея като и каза,че в този бар идват най много от неговите клиенти.Мойра плати на шофьора и слезе от таксито.
Насочи се към входа ,но първо се огледа във някаква витрина.Влезе и без дори да се огледа наоколо,се насочи към бара.Метна един поглед на момчето което я поздрави и се усмихна.След това погледна бармана и се замисли за момент.
-Водка с лед ..
Любезността която бе придобила до скоро изчезна.
Погледа и се върна на момчето.Погледа и премина преценявайки през него и усмивката се върна.
-Здравей и на теб ..
Бармана остави желаното от нея питие върху подложка.От кога и барманите се загрижиха за това.Настани се на свободното място което си стоеше самотно и хвана чашата в ръка.Отпи солидно съдържание.

Погледна ми моментално започна да препуска по тялото `и. Да,определено си я биваше. Усмихнах се самодоволно и отпих от уискито си,приближавайки се малко към нея.
- Нека позная.. - започнах,преценявайки я с поглед. - Дошла си с цел да се напиеш и да се прибереш с компания? - предположих аз,усмихвайки се.
Не знаех дали това,което говоря е истина,но нищо не ми пречеше да си опитам късмета. В бара нямаше момичета като нея. Щях да имам късмет ако ми отговори. Надявах се само по - къснода не попадна на някое разглигавено богато момченце,което се смята за нейно гадже,защото тогава щеше да се наложи да си нацапам ръцете,но все пак това е нов град на всеки се случва да се изпусне понякога. За всичко си има първи път.
Още една глъдка уиски и нов въпрос се появи в ума ми. Дали не беше прекалено рано да го задам?

Мой веднага се засмя след като чу предположението му.Погледна го и се усмихна.
-Е,прав си донякъде ..
Каза тя и отпи отново от питието си.Погледна в чашата и определено не смяташе да чака ново и погледна бармана и го предупреди да приготви ново.
-Прав си за напиването .. за компанията не е сигурно дали ще се намери.
След тези думи Мойра промени усмивката си на несигурна и леко предизвикателна.
Този град спеше през деня.Може би защото някои същества тук предпочитаха нощта.Мойра не беше от мистичните същества,но и тя беше нощна птица.Тя понякога обмисляше да не излиза вечерта за да не стане жертва на някое кръвожадно същество.При тази мисъл почти не избухна в смях. Отдавна и беше спряло да и пука за живота.
След като реши да спре с тези мисли извади една кутия цигари от джоба на дънките си.Издърпа една и я закрепи с устни докато търсеше запалка.И скоро намери.Запали цигарата си и скоро около нея започна да се върти сино-син дим.

Усмивката се появи на лицето ми. Явно все пак ме биваше в това. Хората много често ми казваха,че съм добър в разкриването на същноста на другите. В момента бях леко объркан от това момиче,но мисля,че с времето ще започна да я опознавам малко по - добре.
- Нека кажем,че винаги можеш да намериш. Ако търсиш както трябва винаги ще си намериш компания за среднощни забавления. - допълних,намигайки ѝ загадъчно.
Още една глъдка уиски,а след това и един бърз поглед на бара. Точно се освободи една уединена маса в края на помещението.
Обърнах се към нея. Тя също гледаше нататък,затова най - вероятно е разбрала,какво искам да направим. Понаместих се малко на стола си,а след това се обърнах към момичето.
- Какво ще кажеш да отидем на малко по - уединено място? - попитах я. Тя ме погледна,а след това се усмихна. - Хапя,но съм безобиден. - допълних с усмивка и допих уискито си,като поръчах още едно. Изправих се и тръгнах към масата,а след малко забелязах,че тя също се е изправила. Вечерта ставаше все по - интересна.

Имаше ли тя избор.Да си стои сама на бара или да стои при все така по интригуващата компания която бе намерила в тези кратки минути.Стана и държейки чашата си в една ръка, а цигарата в другата и с нейните бавни крачки все пак се придвижи до масата която беше набелязана.Интересно,стигна без нито едно обичайно спъване.
Настани се с внимателни движения и с поглед търсеше пепелник на масата.И готово.Постави цигарата си там,а чашата до себе си и се облегна назад.
-Така и не разбрах името ти ..
Усмихна се тя и премести един рус кичур който и пречеше.Въпреки съмненията май трябваше все пак да върже косата си.Но винаги беше така.
Какво ли беше намислила.Дори самата тя не знаеше.
След като този така непослушен кичур не я оставяше ,тя започна да го върти на пръста си.
-Е,аз съм Мойра.. Мой..
Усмихна се тя.Мразеше името си.Мразеше най-много това ,че трудно се измисляше кратко име на това.И след всички варианти се спря на Мой.И това беше.

Погледнах към нея. Изглеждаше леко объркана. Може би за всичко това бях виновен аз. Попринцип винаги бях виновен за разни работи,но не си спомням да съм направил нещо лошо на момичето. Явно скуката бавно беше започнала да залива града и скоро нямаше да остане човек,който да прекарва времето си в нещо интересно и забавно.
- Аз съм Рик. - представих се на момичето.
Двамата замълчахме. Наместих се и отпих от уискито.
- Какво ще кажеш да изиграем една игра. - започнах аз леко предпазливо,надявайки се идеята да ѝ се хареса. - Който успее да изпие,поръчаното от другия,казва какво да правим. Ако ти изпиеш това,което ти дам казваш какво да направя. Но ако аз изпия това,което ми кажеш ти,аз решавам. - погледнах я.
Надявах се да съм я заинтригувал. За момента нямах особено много идеи.

Хъх.
Само това мина през мозъка и.
Тя не можеше да пие всичко.Всъщност тя не можеше да пие,но идеята бе добра.А и ако искаше можеше да изпие каквото и да е.
Замисли се за секунда и кимна с глава.
-Съгласна съм,Рик.
Усмихна се предизвикателно.Въпреки ,че знаеше ,че ще загуби щеше да е интересно.
Но определено нямаше да поръчка първа.
-Ти поръчвай пръв ..
След тези думи отново взе цигарата в ръка изтръска я и вдиша за последно и после я загаси в пепелника.

Докато тя мислеше имах чувството,че ще полудея. Трябваше да измисля нещо,ако се откаже от тази идея,но точно в момента мозъка ми отказваше да мисли за каквото и да е.
Но точно тогава тя се съгласи и аз се усмихнах. Изправих се и тръгнах към бара. Бармана беше леко объркан от това,което му казах,затова предложих аз да направя напитката,като му платих малко повече.
Минах зад бара и набързо приготвих онова,което исках. Бях барман за известно време и знаех,че нищо няма да ѝ стане,ако изпие питието,просто исках да видя дали е смела,или просто ще се откаже.
- Ето. - казах аз,като сложих чашата пред нея,а след това седнах срещу нея,като я погледнах с изчакващ поглед. - Ако го изпиеш казваш какво да направя. - допълних и скръстих ръце пред гърдите си.

Мой мислеше ,че ще и бъде донесена някоя странна бълбукаща течност, но не изглеждаше така.Изглеждаше нормално.Много нормално.
Поогледа съмнително чашата и я все в ръце.Преди да посегне да я изпие вдигна леко чашата и се засмя.
-Дано не ме убие..
След това доближи устни до чашата и изпи цялото количество.Премигна веднъж,после втори път и се усмихна.
-Е,жива съм ..
Засмя се отново и се замисли сега с какво да убие Рик.Нямаше да го убие.Но все пак.Това и мина през главата.
И все пак се зачуди какво е изпила тя и погледна Рик.
-А какво имаше в чашата?
Попита тя и погледна колкото се може по сериозно.Въпреки,че не и се получаваше.

Замислих се за момент. Не знаех дали трябва да издам толкова известната си напитка на едно почти непознато момиче,но все пак се усмихнах загадъчно. Надявах се това да ѝ покаже,че няма да ѝ кажа.
- Захарни пръчици,шоколад,любов и все хубави неща. - казах аз и след миг избухнах в смях.
След като спрях да се смея отпих от уискито си и погледнах към момичето. Видях,че не го приема толкова навътре. Явно беше готина. Все пак щяхме да намерим общ език след всичко това.
- Е,кажи ми какво да направя. - сетих се по едно време аз. - Все пак изпи питието,което ти приготвих. Сега трябва да ми кажеш какво да направя,а след това и ти да ми дадеш да изпия нещо...

"Захарни пръчици,шоколад,любов и все хубави неща."
Това определено се хареса на Мойра.И смеха който се чу след като Рик каза "рецептата" бе най-искрен.
Замисли се.Какво можеше да направи той за нея.Хм.До сега тя мислеше ,че няма да изпие това което щеше да и бъде налято ,и не помисли какво ще е желанието и.
-Не знам .. ами .. измисли какво ще изпиеш,че нямам идеи..
Засмя се тя.Всъщност не знаеше какво и той трябва да изпие.Всъщност тя изобщо не мислеше.
-Не,аз ще измисля нещо ..
Каза тя и скочи енергично от мястото си и с леки подскокливи движения стигна бара и започна да смесвах разни питиета.След като `и се стори достатъчно реши да го опита за сигурност ,че няма да убие някой.Стори и се .. ами доста добър.Жалко ,че не си беше записала какво слага.Взе чашата и се върна при Рик.
-Господине,питието ви ..
Усмихна се тя и се наведе да го остави.

Погледнах съмнително към чашата.
- Сигурна ли си,че няма да ме убие? - попитах я аз и вдигнах чашата,оглеждайки я от всякъде. Изглеждаше като съвсем нормална напитка,затова щях да се престраша.
- Докато го пия ти помисли,а после ми кажи какво ще трябва да направя... - казах аз и докато се усетя вече бях надигнал чашата.
Изпих я за няколко секунди.
Треснах чашата на масата. Намръщих се. Може би не трябваше да я изпивам на един път.
Погледнах към момичето.
- Е?

Мойра мислеше.И мислеше,но просто не можеше да измисли какво желание ще и изпълни Рик.
Можеше да е всичко.Е,да доста неща минаха през главата `и ,но все пак се замисли още по-дълбоко.
-От сега нататък ще си моят приятел по чашка .. и това е ..
Засмя се тя.Нямаше друга идея,а и не беше намерила човек който би изпил каквото и да му дадеш.
-Е,и двамата сме живи ..
Гласът и прозвуча замислено.И така беше.Опитваше се да се сети какво беше наляла в чашата му.Но нито спомен.
-И вашето желание е ?!
Попита тя готова да изпълнява.Гласът и беше ентусиазиран и дори в очите и можеше да прочетеш ,че иска да разбере каква е "задачата " `и.

» В гората преди преди седмица
» Преди седмица.
» В кафене преди 5 месеца
» Чикаго, преди 90 години
» Сан Франсиско преди 3 месеца