Миналото лято.Плажа на Лос Анджелис.Ранната сутрин.

Обичам лятото.Особено в Лос Анджелис.Плажа бе едно от малкото неща,който обожавах до такава степен.Брат ми все още спеше в съседното легло,докато аз си обличах едни къси панталнки,взех плеъра си и сложих слушалките в ушите си,както винаги се случваше първи засвириха Гънс.Супер.Излязох бързо от хотела и тръгнах към плажа в лек бегом.Да тичах да не повярвате не бях в Импалата.Подсмихнах се и когато се приближих до плажа се загледах в младите момичета и чат пат момчета,който тичаха.Телата им бяха със златист тен(На момичетата,аз момчетата не гледам) и бедрата им бяха адски стегнати.
Така се загледах в едно момиче и без да искам съборих някой,който се разби в мен.Свалих слушалките и погледнах към пясъка:
-Извинявам се,не ви видях....-поддадох й ръка и се усмихнах виновно.

Ето че е сутрин трябва да стана да се поразтъпча малко за това не се поколебах взех си един душ облякох се,и излязох навън.
Докато вървях към плажа телефона ми звънна и аз го вдигнах заговорих се,и изобщо не гледах къде вървя,докато изведнъж не се блъснах в някой.
Той започна да ми се извинява и ми подаде ръка,за да да стана,и ми се усмихна виновно като малко котенце тогава аз казах:
-Не няма нищо аз съм виновна бях се заговорила по телефона и не гледах къде вървя.
Тогава съзрях очите му бяха зелени и толкова красиви,а аз обичах зелени очи сините също,но зелените ме изкарваха извън равновесие.
Бях напълно изключила че си изтървах телефона и започнах да се оглеждам и да го търся,но без резултат.А и в момента не ми пукаше много за телефона за това реших да му се представя и без това не знам дали щях да го видя отново така че няма какво да губя.
-Аз съм Мадисън

-Дийн.-представих се и свалих слушалките.Погледнах я внимателно.Беше доста хубава.Всъщност много при това.Усмихнах се и пак се обърнах след едно момиче с доста къси панталонки на всичкото отгоре прилепнали по тялото й.Еееххх.Красота.Отърсих се след няколко секунди и я погледнах:
-Надявам се да си добре?Честно чувствам се гузно,не те видях ии...-огледах я за някакви външни белези от сблъсъка ни,но за мое щастие такива не се виждаха.Е и все пак не трябваше да има
на такова хубаво тяло белези.Виж обица на пъпа или секси татус над...Боже за какво мисля по дяволите.

Къде ли бях чувала това име.. оу да сетих се говорили са ми за Сам и Дийн Уинчестър че трябва да се пазя от тях и така нататък,но за пръв път се срещам с някой от тях,а и нямаше да му казвам какво съм освен ако не почна да говоря без да искам на глас все пак можех да чета мисли,и понякога не се усещах и всичко си казвах.
-Да, добре съм случва се, а и не ти беше виновен а аз.Бях се заговорила по телефона и не гледах къде вървя.
Той започна да ме оглежда за белези,но ако имах за секунди щеше да изчезне все пак бях вампир и това си имаше своите плюсове,и минуси.
И ето пак се загледах в очите му ах тези прекрасни очи.Още от малка са ме учили да гледам хората в очите когато ми говорят.И ето че не усетих кога казах:
-Имаш прекрасни очи.О божичко на глас ли го казах?
Думите сами се рониха от устните ми като водопад крайно време беше да си затворя устата,за да не взема да кажа някоя глупост.

» Търся си другарче за миналото?
» Англия в миналото, преди неопределено време