Из парка на града,1 юли 2012

Беше първият ден от ваканцията и времето беше просто чудесно.Не можех да си остана в къщи.Майка ми беше заминала за Лондон и къщата беше изцяло на мое разположение,можех да правя каквото си пожелая и никой не можеше да ми каже защо и как.
Никоя от приятелките ми не и се излизаше с мен.Всяка беше нанякъде с приятелят си.По някое време и на мен ми ставаше тъпо,че си нямах никого,но когато пресметнех плюсовете и минусите от това да си необвързан,осъзнавах че и така си ми беше много добре.
В парка имаше изключително много хора,най-вече деца,които щъкаха насам-натам без да се спрат.Беше леко дразнещо постоянно някой да ти пищи на главата,но слушалките щяха да ми помогнат да се изолирам от всичко.Постелих кърпата за пикник до едно дърво,облегнах се на дебелата кора,сложих слушалките си,очилата бяха задължително пред очите ми и наблюдавах гледката,която се беше открила пред мен.Ако и това лято не ми се случеше нещо интересно директно щях да се пратя някъде в пансион.Тук беше по-скучно,дори и от девическо училище!Вярно,че от време на време имаше някои готини купони,но сега всички се изнесоха нанякъде и едва ли скоро щеше да се случи нещо интересно.

Гост

Вървях във парка.Мислех си за миналото.Или по точно за определен човек.А този определен човек беше Дженифър.Как можеше да не ме оставя дори за миг.Дори вечер я сънувах.Когато целувах друга виждах нея.Всичко беше свързано с нея.Както вървях ритнах едно камъче.Проследих го с поглед и пред очите ми изникна гледка.Момиче .. очевидно отчаяно от живота.Слушаше музика и поклащаше леко глава във ритъма на песента.Усмихнах се.Одавна не се бях забавлявал.Прокарах ръка през косата си.Повдигнах дънките и се запътих натам.Дори не знаех какво ще кажа.Дали да не се блъсна нарочно в нея.Не не можех.Като я гледам само да я духнеш и ще полети.Наоколо беше пълно със малки деца.Обичах ги .. но вече не ми бяха толкова приятни.Блондинката, подпряна на дървото сякаш ме приканваше да ида при нея.Бях на няколко метра от нея когато се случи нещо което не бях планирал.А именно че се спънах във един камък.Най вероятно е било наистина смешно да се видя от страни,но .. на мен не ми хареса особено че паднах във краката и при това по нос.Тя веднага се юрна да ми помага.
-Добре ли си ?-попита ме тя.
-Охх добле съм ..а добре съм ! -мислите ми се смесиха като видях усмивката и.Беше толкова красива.Ето че можеше да ми се случи и нещо инетерсно а не само по цял ден да се садвам за отминали неща.Бях готов да грабна момента.Да се отдам на приключението.След като ми помогна да се изправя и казах:
-А .. може ли да попитам за името на очарователната ми спасителка?
Едва ли очакваше точно такъв въпрос.Беше ми навик да името.Просто си падах любопитко.Това си ми беше във природата.

Бях си пуснала любимата си песен,не знам кога щях да я сменя с някоя друга.Беше нещо,като отживелица,но пък на мен си ми харесваше.Леко поклащах главата си в такт с песента и се радвах на хубавото време и на това как слънцето гали кожата ми,когато усетих как някой се стовари право върху краката ми.
Веднага свалих очилата и погледнах надолу.Оказа се,че някой се беше спънал и падна точно в нозете ми.Едвам се сдържах да не се засмея,но реших да се държа на положение.Все пак едва ли щеше да му бъде приятно да се засмея на неговата излагация,защото да си го кажа направо наистина беше леко унизително,но на всеки можеше да се случи.Аз се бях унижавала по много и то доста по-крайни начини.
-Добре ли си?-все пак така беше учтиво,а и ми се виждаше изключително сладък и симпатичен.Бях се усмихнала някак детски и може би чаровно.
Помогнах на непознатото момче да се изправи,тъй като вече започвах да усещам погледите на околните върху нас."А .. може ли да попитам за името на очарователната ми спасителка?" Леко повдигнах вежда,но след това реших че нямаше да стане нищо кой знае какво ако му кажех името си.
-Казвам се Емили.-представих се набързо и подадох ръката си с още по-широка усмивка,която се беше лепнала на лицето ми и не искаше да слезе оттам.Всъщност бях права,наистина беше очарователен.Точно в този момент приличаше на малко дете,което беше направило някоя пакост и сега искаше да откупи вината си по някакъв начин.

Гост

-Емили .. ?! Наистина ли?Знаеш ли Емили преди много време познавах едно момиче с твоето име.Но .. Бога ми .. тя не беше толкова хувбава.
И ето отново сгафих.В момента във който се опитах да се подпра на дървото с ръка... паднах .. отново.Това момиче ми носеше само бели!Изглежда не можа да се сдържи и отново се разхили като ми помогна за кой ли път да стана.
–Емили .. сигурна ли си че не си вещица и не си ми направила някоя магия?
Попитах я шеговито.Надявах се да не е наистина вещица.Само това оставаше.От всички възможни момичета точно тя да е такава.
-Междодругото аз съм .. Ерик.
Вече бях станал.И се изтупвах.Тя още се заливаше от смях.
-Нещо смешно ли казах ?
Попитах го просто така макар да знаех че наистина си беше смешно.Ако не друго поне занех как да разсмея едно момиче.

» Алеята до парка
» След седмица из града
» На разходка в парка след един ден
» Молът на града
» Болницата на града