След седмица из града

Елена се чувстваше добре,за сегакато че ли всичко беше наред,Стефан бе почти същия,по малко Икормвач повече себе си,не бях виждала Деймън и Калус,да не говоря за Катрин,нямах желание,побиваха ме тръпки от нея,а и едва ли имаше защо да се гледаме.
Вървях през града,трябваше да съм в час след 30 минути а закъснявах доста вече,когато погледа ми се спря на Емили,двете скоро бяха станали близки приятелки и Елена се чудеше защо и тя не е в училище!

Беше останало още съвсем малко докато завърша и въобще не ми се ходеше на това проклето училище.Скитах безцелно из градът,имаше още малко време докато започне първият час,може би щях да закъснея малко.Нямаше да е кой знае каква загуба.
Докато вървях пред очите ми изникна една женска фигура.Елена?Тя пък какво правеше тук?Вървяхме една срещу друга и накрая бяхме близко и и казах.
-Към училище ли си се запътила?-принципно винаги подраняваше,явно този път беше станало нещо.Не че познавах Елена от много време и я знаех като петте си пръста,но понякога такива малки и незначителни неща ми правиха впечатление.Усмихнах и се леко и се огледах.Ако майка ми ме видеше,че още не съм на училище не ми се мислеше.За нея краят на годината беше най-важен,а на мен точно тогава не ми се стъпваше в тази глупава гимназия!

Емили беше от малкото хора които познавах от скоро ,но все пак ми беше станала симпатична!Не се познавахме много ,то мен напоследък никой не ме познаваше освен ..може би Стефан
-Да и закъснявам ужастно?Ами ти?
Беше ми нервно,Стефан имаше някакви планове и не знаех какви

Елена ми изглеждаше някак нервна.Както казах и преди малко не я познавах добре,но винаги можех да разбера кога някой е ядосан или нервен,а тя беше и нервна и се притесняваше за нещо.Не знаех дали щеше да бъде етично от моя страна да я попитам,затова реших да си мълча.Не ми се искаше да си вра носа там,където не ми е работата.
-Въобще не ми се ходи където и да било,но ако майка ми разбере,че не съм се запътила натам най-вероятно няма да излизам доста дълго време.-нямах търпение да замине за Англия.Имала някаква работа,отначало искаше да ме вземе със себе си,но да остана сама в цялата къща ми се струваше,като една чудесна идея и не можех да я подмина,само защото майка ми не иска да ме оставя самичка в къщата.

Всъщност истината бе че и на мен не ми се ходеше,нямаше смисъл,Аларик обаче настояваше,след смъртта на Джена той пое грижите за мен и Джер и все се опитваше да е строг.Но повечето време прекарваше с Деймън и грижите им за какви ли не глупости
-Да се разходим,честно и на мен не ми се ходи,вече не виждам смисъл в това
Въпреки че бе наред,имах лошо предчувствие,сякаш тъмна сянка бе надвиснала над мен и градчето
-Какво ще кажеш

» След една седмица / Някъде из горите
» Преди седмица.
» Из тъмната част на града, преди 8 месеца
» След 2 години в Кипър
» След няколко дни в хотел (18+)