В гората преди преди седмица

Беше рано сутрин и слънцето едва се показваше над хоризонта като със своите лъчи едва огряваше дърветата в гъстата гора.Птички вече си пееха и това само подобряваше настроението на може би единствения човек в гората по това време.Арън бавно вървеше из дърветата като се оглеждаше по земята замислено, като береше билки които слагаше в една малка кошница.Беше облечен с планински панталон и риза която беше леко разкопчана.Той бавно вървеше и гледаше къде стъпва, като реши да седне на един камък и да си почине под едно дърво като остави кошницата на земята до себе си.Затвори очи и се облегна на дървото по гръб скръствайки ръце пред гърдите си.

Защо толкова обичах гората?А да бях горски елф и това беше моя дом,макар от време на време да се движех и сред хора.Отново някой който се движеше из гората,мъж с кошница,това не се виждаше секи ден.
Стоях настрани и го наблюдавах,какъв беше и рано сутрин за какво бе дошъл?
Един бръшлян се придвижи бавно към него и го погъделичка докато мъжът се въртеше като пумпълче

Арън щеше да кихне и той се наведе настрани и се изкиха силно, като едва не се катурна към земята.Отвори очи и се обърна да види от къде беше дошъл този бръшлян.
- Хей! - каза той като видя една млада жена там.
Почеса се по носа и намръщено погледа към бръшляна.Не бе очаквал да види някой тук, особено по това време, но ето,че и това се случи.
- Какво правиш? - подозрително я погледа той с очи като примигна няколко пъти и бавно се изправи на крака.

- Аз бера билки!- отвърна той на момичето, но тогава се появи още една млада дама.
Боже, ако Арън знаеше,че момичетата в гората буквално никнат като гъби то той щеше редовно да ходи там.
- Здрасти! - отвърна той и се усмихна новодошлата като кимна с глава и ги и огледа и двете.
Очите му подозрително гледаха към тези две напълно непознати млади жени и той си нямаше и престава как се озоваха тук.
- Вие двечките да не се загубхите нещо?- попита ги той който въпреки, че беше нов околността беше добър в ориентирането.

Още една заблудена душа,всъщност той не беше но момичето да,по погледа и личеше,че се е изгубила,да я стресна ли или не?Въпроса беше деликатен...всъщност не
-Билки?Смееш да късаш рожбите ми ли?
И двамата ме погледнаха въпросително,ако момичето повече от момчето то бе обяснимо,беше мъж ,мислеше че сме в беда и ще ни спаси,ама само така си мислеше
-О да,ще ни искараш ли от тук

- Аз съм Арън! - каза той като взе кошницата и я подаде на чернокосото момиче. - Като са ти рожби си ги взимай, но ми върни кошницата после.
Той се усмихна и белите му зъби веднага се показаха като той гледаше ту към едната ту към другата.Все още не бе сигурен,че тяхното появяване тук беше случайно.
- Аз и се разхождам тук! - съвсем небрежно отвърна той на въпроса на русото девойче.

Само се усмихнах той реши че е много остроумен,остави кошницата,билките които бяха сами излязоха от нея и се върнаха в земята,това се случваше пред очите им,а кошницата...еми тя стана на дърво
-Сори и тя е моя!
Определено момичето ми хареса,но той ...ъм малко държанието му не ми допадаше!
-Мойра,аз съм Вивиана,скоро ще излезеш от тук!