Копунясването със Стефан не беше чак толкова зле, особенно след като вече си върна страната, с която се гордеех с него.Да убива без милост ми харесваше, а и аз се забавлявах достатъчно.Беше си предимство да бъда на по високо ниво от нея.Да контролирам съзнанието му и действията му.Но постепенно с това започнах да научавам и триковете му и да се оттекчавам.Беше късно,тъкмо се прах се след като изпих кръвта на една от студентките от близкият бар, която работеше като сервитьорка.Ребека я нямаше,а останалите бяха някъде навън.Имах поне малко време да отделя на себе си и да забравя как някои се опитват да ме убият.Легнах и след известно време вече бях заспал.
***
Поредният бар , в който се наливах .. след като се мъчех да намеря семейството си.Понякога се чувствах сам,а всъщост не бях.Можех да подчиня всеки,но всякаше вече ми беше писнало или не ? Поръчвах една след друга чашите,които бяха пълни до горе с алкохол.Обръщах се от време на време към входа на бара за да видя дали някой ще ми грабне окото.Но без резултата.Всички бяха просто един и същи.Хора,вампири ..върколаци ! Оттекчаващо.Когато вече реших да се прибирам към дома и през вратата на бара влезе една доста позната за мен фигура.Катрин ? Едва ли щеше да се излъже да дойде тук след като знае за идването ми във Мистик Фолс.Елена ? Не вярвам братята Салваторе да я пуснат сама да броди из улиците или най-малко по баровете след като знае , че искам кръвта й.И остана Шарлот.Да,определено беше тя.На лицето ми се появи усмивка и след като ме погледна с поглед я извиках при мен и се обърнах към бара.Не вярвах да ми откаже на по едно питие.