Сънят на Клаус със специалното участие на Елена Гилбърт ! ;дд

Бях прекалено уморен затова веднага като се прибрах се насочих към банята,а после и към леглото.Беше трудно да създаваш хибриди,след като ти трябваше кръвта на госпожица Гилбърт,а тя сега за мен беше трудно достижима тъй като двамата братя Салваторе я пазеха под крилото си.Но скоро и това време щеше да дойде.Щом успях да я използвам за ритуала значи и сега щеше да стане.

***

Вървях към гората за да намеря място къде да приканя Елена.Дали да бъде с помощта на Бони,вещицата,която ще ми е нужна за ритуала и ако не изпълнеше това,което исках щеше да загуби майка си,която отчаяно се опитваше да се пребори с това да е вампир.Оглеждах се наоколо.Определено имаше нечие друго присъствие в гората освен моето.Това донякъде ме зарадва,а от друга страна не.Тъкмо апетита ми се беше наострил.Човешко същество ? .. Страхотно ! Чувах стъпките и определено вървеше в посоката, в която и аз.На лицето ми се появи самодоволната усмивка.Забързах крачката и пред мен се появи не кой да е,а самата Елена Гилбърт.Колкото и да се чудех как да я извикам тук , тя сама падна в капана.Появих се зад нея.
- Май излиза,че си по-глупава отколкото очаквах,Елена ! - оточних след което я обърнах към себе си.
Огледах се за двамата глупаци.. най-вече за Деймън.Нали сега той заемаше мястото на добрия брат,а това определено не му подхождаше.

Сънищата ми се премесваха,след като Стефан ме остави в къщи сънувах гората,не знаех защо именно там,не знах но определено нямаше да е от любимите ми сънища.
Не виждах никой,беше тъмно и зловещо,а в гърлото ми сякаш засядаше буца,докато пред мен не изникна Клаус,супер и на сън ли щеше да ме тормози
-Не ти ли стига тормоза на яве ,а сега и на сън?Какво още искаш от мен?

Грубият език на Елена до никъде нямаше да я доведе.Даже можеше да се каже,че влошаваше нещата.Прочетох мислите на тъмнокосата за това дали и на сън ще я тормозя.Може би да .. поне тук щях да се наслаждавам на това удоволствие без да може да ми избяга.Не, че реално ако не беше пред мен в този момент нямаше да се случи същото.Приближих се до нея като няколко сантиметра ни деляха.
- Ако се дърпаш ще стане по лошият начин,Елена,но ако правиш това което ти казвам .. ще се разминеш със съвсем малки белези по тялото ти. - казах като минах с пръст по лицето на момичето ..
Определено не ме харесваше,но не мисля,че това трябваше да ме притеснява тъй като ми трябваше само кръвта й.

Не ми харесваше погеда му,не ми харесваха плановете му спрямо мени приятелите ми.Нямаше да допусна да си играе с мен,с хората,нямаше да му дам кръвта си така доброволно
-Не си познал,ако си мислиш,че тук ще ме нараниш!Няма да ти го позволя набий си го в извратената главица
Той бе до мен,галеше ме по лицето,тръпки ме побиха,исках да го ударя,да го нараня,но тук невъзможно

За беззащитно човешко същество устата на Елена беше прекалено голяма.Какво си мислеше , че можеше да ме спре ? Това единствено щеше да стане в нейните мечти. А относно за удара, който искаше да ми нанесе .. хъм ! Усмивката на лицето ми ставаше все по-голяма и по-голяма.Харесваше ми жертвите ми да се страхуват или да прикриват страха си.Ако си мислеше,че няма страх към мен .. значи сериозно се лъже и трябваше да създам такъв.
- Елена,Елена .. не се ли научи,че да се бориш с мен не е в твоя полза.Както и в ползата на онези двама глупаци братята Салваторе ? Винаги ще съм пред вас . Знам мисленето на Стефан.Все пак бяхме доста време добри приятели като беше "изкормвача" така , че се откажи ! - казах спокойно все едно не говорех на момичето,чиято кръв ми беше необходима за ритуала.

Мразех да ме притиска,да ме държи в ръцете си,исках това да спре,не исках да му давам нищо,нито кръвта си,нито живота на онези които обичам,а за него това бе единствения начин да ме шантажира
-Това ли е?Понеже не можеш по друг начин да си вземеш каквото ти трябва използваш заплахи и подли номера,типично за някой който няма приятели които да не е подчинил нали?Дори семейството ти те мрази ,не си ли взе поука
Знаех че го дразня,че с това няма да постигна нищо,но така бях насъбрала,че сега можех да си го излея

Да,Елена олучваше винаги точката ми на кипене като засягаше темата,че нямам никой до себе си.Дори и семейството ми.Стигаше ми само Ребека да е до мен,но ако и тя искаше да си тръгне така или иначе щях да си създам собствена армия от хибриди,които щяха да са ми благодарни след време.Нямаше да се поддам на думите й,затова направо минах към нова тема.
- Доста ти е голям езика за момиче,което скоро ще остане без кръв,не мислиш ли ? - попитах я като се засмях леко.
Не й харесваше това да я докосвам ? Хванах я за ръката като я стиснах.Определено усети болка,но си замълча.Поне за сега.Тръгнахме да вървим към имота на на бъдещия хибрид - Тейлър.След като бяхме вече вътре я пуснах.
- Е от тук няма къде да бягаш,нито някой от твоите как да го нарека ,Елена .. "бодигарди" да те намери тук. - казах като седнах от другия край на помещението,в което бяхме , но не я изпусках от поглед.
- Е кой е сега .. ? Стефан или Деймън ? - продължавах да задавам своите въпроси .. тъй като ми ставаше все по интересно.
Първо въпроси.После страдания ! Като за десерт.

Дразнех го,намерих слабо място и това ми допадна,Клаус можеше и да заплашва,но без мен нямаше да направи нищо,имах два варианта-да умра или да стана вампир и вече никога нямаше да има армия,защото аз нямах деца и нямаше да имам.Замъкна ме някъде,нямало къде да бягам,а всъщност имаше,просто трябваше да се събудя,но знаех какво прави,искаше да ме изплаши,но не бе възможно,прекалено много бях видяла за да ме уплаши и Клаус
-Не те интересува кой е!Не можеш да вземеш нищо от мен,няма да ти позволя

Елена,Елена ! Не спираше да повтаря,че няма да взема нищо от нея.Дори вече й запомних думите.Знам какво ще каже.Определено се е изчерпала.Няма с какво да ме дразни вече или ? Станах като започнах да обикалям около нея и да се чудя какво мога да направя.Така и така нямаше да ми отговори на въпросите , които и задавам.Можеше да минем към мъчението ? Беше в другия края на стаята,седнала на земята.Поне това помня когато за последно се бях обърнал към нея.
- След като сама не искаш да ми кажеш каквото и да е.Макар и да да гледам да съм мил първоначално преди дори и в съня си да направя това , което реално бих,ти все се държиш лошо.А нали знаеш грубия език до къде води ,Елена ! - казах като се усмихна , но все още бях с гръб към нея.
- И да,да,да не ми повтаряй ,че няма да получа кръвта ти,защото и ти самата знаеш,че мога стига да го искам.Няма от къде да вземеш кръв на вампир ! Няма къде да се самоубиеш,а ще бъде доста жалко за момиче като теб !

Обърна ми гръб,първа грешка когато държиш някого ,особено ако не е вързан.Писна му да ми слуша думите особено защото бяха едни и същи.Второ никога не ме дръж близо до стъкла или нещо чупливо,добре нямах кръв на вампир,но можех да умра
-Всъщност не можеш,какво?Ще ме мъчиш ..давай,това е сън,но не си мисли че наяве ще е така,не си мисли че си ме измамил и не мога да се превърна или да умра...мога го всяка една секунда на този свят Клаус,а ти оставаш без хибриди

Това,че бях обърнат с гръб към нея не означава,че нямах добър слух.Какво щеше да си прережа врата и да остави брат си сам .. Невъзможно.Но след като споменах за брат се сетих Кол.Той имаше доста добри взаимоотношения с брат й след като го изпратиха в друг град.Беше по лесна мишена.Но да я заплашвам с това , беше прекалено детинско.
- Щом имаш желание , давай направи го ! - казах самоуверено като се обърнах към нея.
- Хайде , Елена така или иначе няма да те спра ! Това е твоя избор ! - оточних като след това отворих желязната врата на имота.
Можеше да избяга,да се самоубие или дори да накара братята да я превърнат.Затова и дадох шанс да реши.Или исках наистина да я пусна,или това беше поредния ми номер ? Щеше да остана загадка за Елена , докато не направи следващата си крачка.

Да бе да се хвана на това,сериозно ли ме взе за идиотка?
-Може да съм момиче,може да нямам твоите години опит,но не съм идиотка Клаус,да ме пуснеш когато си ме хвана в съня си,да бе....аз мисля да остана и да видим с какво би ме мъчил?Давай!Но това е шанса ти...
А всъщност умирах да стана и да избягам,но къде,това бе сън,можеше да отиде където поиска,да ме намери на мига,на ме нарани на мига

Засмях се и направих няколко крачки към нея.Погледнах после към входа на вратата , за да и дам последен шанс да избяга.
- Добре щом ти не искаш да си тръгнеш аз ще го направя , Елена ! - казах спокойно като се върнах към първоначалното си място.
Хванах желязната врата,после погледнах към нея.
- Ти ли ще си тръгнеш или аз ? .. Но както виждам предпочиташ аз да съм първи ! - оточних като прекрачих прага на имението.
Може би някой друг път щях да си поиграя с нея.И този път нямаше да ме интересува какво говори,защото малко или много имаше някакъв страх.Все пак това беше нейният живот.А доколкото знам тя не иска да бъде вампир !

Нямаше да си тръгне,а може би щеше,но ако аз си тръгна,нямаше да ме пусне,толкова ли вярваше че не мога да се защитя
-ако аз си тръгна,ти няма да ме пуснеш,дали тук дали навън винаги ще ми дишаш във врата нали?Няма да позволиш да стана вампир,поскоро ще умра?Никога не бях мислила за това знаеш ли,преди ти да се появиш,как ще бъда със Стефан или Деймън,независимо кой избера