Някъде из Парка

Беше късно след обяд,аз излязох от новата ни къща,докато леля ми спеше съвсем спокойно в новото си удобно легло.Не познавах добре града , затова тръгнах в една посока без да знам къде ще ме отведе тя.Вървях с леко забързана крачка,макар че нямаше за къде да бързам.Бях облечена с лилава туника,дънки и сандали.Подухваше лек ветрец,който развяваше пуснатата ми,леко къдрава коса.Пътя , по който бях поела, ме изведе до парка,където беше почти пусто.Тук-там се виждаха хора,които или седяха на пейките или пък се разхождаха между алеите.Всичко изглеждаше съвсем спокойно и обикновено.

Гост

“Каква жега !“Възможно ли е да е тооолкова топло ?Пуснах телевизора ... прогнозата за времето супер!Какво ?! 39 градуса ?! И се очаква температурите да се повишат ?! Не беше възможно!Не ми се стоеше вкъщи.Просто ми беше невероятно скучно и топло !Зачудих се къде да отида и .. ето ..защо не във парка ?Но преди това един ледено студен душ ! Ахх .. супер сега .. дрехи.Най-трудния избор.Добре още не бях свикнала със тези панталони.Благодарение на брат ми 90 години ни приемах ни предавах .. и сега не знаех дори какво е компютър!Охх само да ми паднеше този неблагодарник.Такъв пердах щеше да яде.Толкова години .. пропилях във опит да бъда със семейство ми.. а единственото ми семейство беше той .. до онзи миг във който не ме наръга с кинжала.Отърсих се от тези мисли и си облякох една зелена рокля а косата ми я вдигнах на кок.Обух си токчетата и дим да ме няма.Тръгнах из парка.Беше тихо и спокойно .. и имаше комари .. просто уникално.Вървпх известно време между дървета и се оплаквах мислено докато нещо не ме шокира.Дори от толкова далеч можех да го позная.Клаус.. тук пред мен на около 10 метра стоеше и като ли чакаше нещо.В първия момент не ме видя но после .. Стоях и го гледах като ударена с мокър парцал по главата.Какво за Бога правеше тук ?Защо ме гледаше така .. толкова много въпроси се залутаха из ума.“Е няма друг начин да разбера освен ако не говоря с него“ Приближих се бавно и му казах:
-Здравей .. братко ..-вдигнах вежди и направих от онези мои иронични усмивки.

Даваха го доста горещо днес а и щях да направя една обиколка из града и може би щях да срещна Елена в удобен момент сама без онези двама глупаци и да взема това което ми е нужно от нея.Седнах на една от пейките които бяха в парка и зачаках да видя тъмнокосата наоколо.Все от някъде щеше да се появи за да види най добрата си приятелка.Но ето че стана нещо по интересно .. и не кой да е а самата Ребека която не бях виждал от доста време стоеше пред мен.Изправих се и я погледнах сериозно.Тя ме оздрави а на лицето ми се появи насилствена усмивка.Не си падах много по изненадващите срещти но все пак ми бе сестра.
- Здравей и на теб Ребека ! - казах като се приближи още по близо към нея.

Гост

Тази насилствено усмивка.Бях забравила колко много ме дразнеше.Поздрави ме и по погледа му си личеше че ако не му бях сестра изобщо нямаше да ми обърне внимание.Ох .. как ми се искаше да го убия .. но не можех .. все пак първо ми беше брат а после хибрид и .. просто нямаше начин.Реших да карам направо без заобиколки:
-Защо се върна Ник ? Да не би да си се сетил за семейството си .. о не чакай .. не говорех за мен и Илайджа .. та ние сме резервата ти! Говорех за хибридите ти .. онези твои подчинени които изпълняват всяко твое желание от изкуствена лоялност.
Обичах да го изнервям още от малки винаги съм го правела.Но вече не бяхме деца и тази игра беше опасна.. повече дори от играта с огъня.Виждаш че вече се беше ядосал.

Не ми харесваше това че подчертаваше опитите ми да създам своя армия от хибриди и да затрия почти всичко тук което на мен не ми харесва.Ребека започваше остро .. и явно искаше да си припомним старите правила на игрите от малки .. но проблема точно сега беше че не биваше да се има взимане даване с мен .. защото само една лека захапка и щеше да е аут от играта.Затова продължих спокойно все едно нищо не се беше случило.
- Та и ти Ребека ... не си нещо повече от мен ? Да се влюбваш в чужди приятели и аз да те измъквам от кажи не беше хич добра идя нали знаеш ?! - оточих като се огледах отново за Елена да не би да е някъде наблизо.

Гост

Kак за Бога имаше наглоста да ми напомня за Стефан .. и още по малко да намеква че ме бил измълкнал.Та той насила ме затвори в ковчег!Направих скептична преценка на положението.Той беше по малкия ми брат който можех да надвия без проблем.Но неговите хибриди .. хм .. бяха леко .. трудни за убиване.
-Не си и помисляй да споменеш още веднъж Стефан!-просъсках тихо.-Може да си хибрид но все още си малкото ми братче за което сменях памперсите ! И знаеш ли може би не беше добра да те заговарям! Върви на майната си заедно заедно с твоите проклети изроди мутанти !!! И ако някой ден когато умреш .. Изобщо няма да пролея нито една сълза за това твое жалко подобие на живот !!
Врътнах се готова да си тръгна.

Да,старата Ребека Майкълсън .. можеше да се каже,че беше едно към едно с баща ни , но аз предпочитах да го напичам Майкъл .. тъй като беше готов да съсепе живота ми.Съща така като малката ми дъщеря.Понякога не навиждах Ребека за това държание към мен и ми се искаше да я убия , но ме спираше това, че тя и останалите са ми цялото семейство .. но да кажем , че с Ребека на моменти се по близки.
- Доста остър език .. за дрвна, която може да умре всеки момент от една моя захапка,Ребека.Дръж си палавият език зад зъбите и няма да съжаляваш след време ! - усмихнах й се леко , но после усмивката ми помръчи.
Не обичах това да се изхвърля,че е по голяма от мен.Може да е , но няма такава власт като мен.

» След една седмица / Някъде из горите
» Алеята до парка
» Из парка на града,1 юли 2012
» На разходка в парка след един ден