1848 г. Мистик Фолс

Заглавие: 1848 г. Мистик Фолс Съб Юни 16, 2012 9:26 am

-Ставайте г-це Катрин!
Завесите се дръпнаха рязко, и слънцето ен ме пробуди толкова много колкото гласа на Емили.Отворих очи.Беше сутрин.Сякаш бях спала миг.Обърнах се на другата страна и се сгуших във въглавницата.
-Г-це .. Хайде ставайте! Г-н Салваторе всеки момент ще дойде а вие сте още по ношница!
Стефан .. като че ли именно това име ме пробуди от унеса ми.Скочих за секунди и тръгнах към банята, по пътем казах:
-Емили, приготви ми най-новата рокля .. онази зелената която купихме вчера и .. шапката .. да не забравиш обувките !! - една секунда мълчание - И копринените чорапи !!
Набързо се приготвих.Накарах Емили да ми направи букли.Шапката и .. бързо в двора.Охх този корсет колко стягаше.Не че се оплаквах .. бях готова на двойни мъки за да бъда красива.Не трябваше да чакам много за да видя как във другия край на двора Елими водеше Стефан.Усмихнах се.Той се приближи и ми целуна ръка.
-Здравейте господин Салтаворе !- бях си лепнала тази усмивка и тя не искаше да слиза !!

Поредният ден в който Катрин беше в имението.Още със събуждането ми исках да отида ,за да я видя,но нямаше да е учтиво от моя стана.Когато Емили слезе долу в гостната я помолих да съобщи на Катрин,че искам да я поканя на разходка.След около час Емили ме намери и ми каза,че Госпожица Пиърс е пред имението.Дори не и благодарих и се затичах на там.Когато наближих намалих темпото и се усмихнах.Целунах ръката на прекрасната брюнетка пред себе си и след това впих поглед в шоколадовите й очи.
- Надявам,се че сте спали добре Мис Катрин - казах спокойно а след това подадох ръката си така,че да ме хване под ръка за разходката.
Тръгнахме около голямото имение на баща ми да се разхождаме.До нас имаше и гора ,както и езеро,но нямаше да е прилично да заведа млада прекрасна дама като Катрин там.

Попита ме дали съм спала добре .. хм .. до колкото беше възможно.Подаде ми ръка.Аз я хванах и тръгнахме покрай имението.Изглежда го беше страх да ме заведе във гората.Е, той още не знаеше тайната ми.Беше ме страх да му кажа .. как ли щеше да реагира?Реших да отговоря на въпроса му и чак после да мисля по тази тема.
-Ами спах горе долу добре.Но се чудя .. г-н Салваторе вие дали сте си отпочинали достатъчно за една гоненица ?
И след като казах това се затичах между живия плет.Е не кой знае колко бързо .. дадох му възможност да ме хване.Но изглежда имаше нужда да бъде предизвикан:
-Хайде .. не ми се вярва че искате да ви се изплъзна толкова лесно ..
Затичах се направо като по едно време се обърнах.Почти ме беше настигнал.

Катрин определено беше много игрива.Веднага ме попита дали аз съм спал добре защото явно реши ,че ще си играем на гоненица.Когато тръгна да бяга се засмях и заклатих глава ,но секунда след нея тръгнах.Не исках да бягам бързо,защото нямаше смисъл да се преуморяваме.Когато я настигнах я хванах за талията и я обърнах към себе си.
- Гоненица а?! - повдигнах вежда и се засмях
Имаше кичур коса пред лицето си и бавно посегнах към него и го преметнах назад.Кожата и беше толкова мека и кристална,че ме привличаше всяка секунда все повече и повече.
- А какви са правилата в днешната ни игра на гоненица? - отново зададох въпрос към нея и се ухилих глупаво.

Обичайно за Стефан .. винаги обичаше да спазва правила.Отмести един кичур от лицето ми.Погледнах го.Приближих се до него .. бях на сантиметри от лицето му и прошепнах:
-Няма правила Стефан, никога не е имало.
Знаех как да го накарам да ме пожелае.Знаех как да го омая.И точно когато си помисли че ме е спечелил се дръпнах.Може би защото бях почуствала и аз нещо или просто защото исках да го накарам да чака. Незнам .Обърнах се и тръгнах към гората.Знаех че ще ме последва .. трябваше да ме последва.Добре де признавам си.Бях гладна.Последно хапнах от Деймън .. вчера .. но днес .. кръвта на Стефан беше някак по .. топла.. и приятна.Мислех да му призная че съм вампир.. все пак .. на Деймън вече казах... но Деймън .. си е Деймън ..

Катрин беше способна да ме накара да направя всичко което пожелае.След като ми каза,че няма правила и никога не е имало нещо вътре в мен заигра.Беше на милиметри от лицето ми и усеща силният и парфюм.Тръгна към гората а аз веднага я последвах.На една от пътеките се затичах и я хванах за ръката.
- Щом няма правила .. - беше единственото което казах.
Обърнах я към себе си и впих нежно устни в нейните за една дълга и изпълнена със страст целувка.Тази жена ми беше влязла под кожата.Никога не бих целунал някой така,имах уважение и възпитание,но тя ме побъркваше дори само с погледът й и не можех да и се наситя само да я.. гледам.

На един завой той ме настигна хвана ме за ръката и ме целуна.Не можех да кажа че бях изненадана .. все пак точно това беше целта ми .. да накарам всяка една част от него да иска само мен.Но дълбоко в себе си знаех че и аз изпитвам същото към него.Отговорих на целувката му.След като ме пусна не знаех как да реагирам.Главата ми беше във някаква друга вселена.Остнах миг два със затворени очи.После рязко ги отворих.Той ми се усмихваше.Може би не трябваше да му казвам че съм вампир.Не трябваше да правя нищо за което после щях да съжалявам.Не исках да се издавам че целувката е значела нещо за мен, но не исках и да го отблъсквам.Тази вътрешна борба вътре мен ме убиваше малко по малко.Обърнах се на една страна и видях че сме близо до един от големите фонтани на имението.Май това беше единствения начин да се измъкна.
-Страх ли ви е от вода ?
Той ме погледна въпросително но след миг вече го бях бутнала във фоната и добавих:
–Мисля че се понамокрихте малко.Подадох му ръка за да излезе като се заливах от смях.Но бях забравила стария номер.След секудни бях до него.. и се мръщех,докато сега той се смееше.

След целувката имах чувството ,че съм направил грешка.Катрин се обърна и не каза нищо,дори не последва и втора.Почувствах се гузно,защото явно не бях човека който искаше да я целува.След това ме попита дали ме е страх от вода?! Какво по дяволите..? Жените винаги обичаха да сменят темата.След по малко и от секунда вече бях в един от големите фонтани на имението.Кога изплувах я погледнах с недоумяващ поглед.След което тя ми подаде ръка и си и го върнах.Катрин доброволно дойде при мен във водата.Смееше ми се когато ме бутна,а сега аз бях този който се смееше.
- Надявам,се че вас не ви е страх .. - казах закачливо след това се изправих.
Водата беше някъде до коляното ми.Подадох й ръка и и помогнах да се изправи.Не знам как не падна с тази тежка рокля,но ако беше се случило определено щях да се смея.. много

“Добре че съм вампир“ помислих си докато вдигах всичките простутии на роклята.Определено нормално момиче щеше да падне.Вече не ми беше весело.След като се намокрих и аз.А на всичкото отгоре имаше наглоста да ми каже че се надявал мен да не ме е страх от водата.Реших че преди да продължим със лигавенето няма да е зле да сложим дрехите да изсъхнат ..
-Ако роклята ми е съсипана заради Вас ще ви пратя при съдията!- казах закачливо .. но наистина мислех да го направя.Влязохме вътре.Имението беше празно.. като не броим прислугата.Поканих го във стаята ми.Скрих се зад паравана и започнах да се преобличам.
-Цялата съм вир-вода !
Ето че сега трябваше да сложа корсета но .. сама не можех да го завържа.. Показах глава от едната страна и извиках:
-Емили.. ЕМИЛИ !! -усмихнах се на Стефан.- Винаги е тук а когато ти трябва сякаш потъва вдън земя !Нали не възразяваш ? – Попитах го като се обърнах с гръб към него за да може да завърже вързанките.

Катрин започна със закачливите изрази които бяха нормални за нея.Предпочитах тя сама да ме накаже,отколкото съдията.Не че той щеше да ми направи нещо,защото беше личен приятел на баща ми.Прибрахме се в имението и всички бяха изчезнали.Само прислугата беше там.Катрин ме покани в стаята си а аз не можех да откажа.Когато влязохме тя веднага влезе зад паравана и започна да се съблича,като мрънкаше ,че цялата е вир вода.Засмях ,но смехът ми беше прекъснат от виковете и по Емили. Защо ли трябваше да вика като аз съм тук?! Не исках да го казвам на глас ,защото щеше да я обиди. Но явно тя беше на същото мнение.. Дойде при мен и се обърна с гръб.Попита ме дали имам нещо против.Естествено ,че нямах.
- С удоволствие,ще ви помогна да свалите мокрите дрехи мис Пиърс. - казах и се ухилих.
Започнах бавно за развързвам връзките на корсета,които се опускаше все повече и повече.Накрая имах чувството ,че ще се свлече,ако не го придъжъше с ръцете си.

Естествено той нямаше против.Започна бавно да развързва вързанките,докато накрая .. ако не бяха ръцете му щеше да падне забравен на земята.Много добре знаех какво иска.. и аз го исках .. но някакъв глас вътре мен сякаш казваше “ не прави глупости !! “ Но това не беше глупост.Обърнах се към него.Нарочно или без да иска ръцете му изпуснаха корсета.Аз не се смутих ни най-малко приближих се до него и .. го целунах незнам какво ми стана.Просто изпитах чувството че трябва да го направя.След секунди когато вече устните ни не бяха слети, той се опита да каже нещо но аз само прошепнах тихо .. толкова тихо че едвам ме чу и той:
–Моляте , не разваляй момнета. - Погледнах го умолително.Просто нямаше как да каже “Не“..

Тя сякаш прочете мислите ми.Обърна се бавно след което ''изпусна'' корсета.Преближи се още повече към мен и впи нежните си устни в моите.След прекрасната целувка отворих уста,но това което излезе от нея дори и аз самия не го разбрах. Катрин ме помоли да не развалям момента.Определено не исках да го развалям.Чаках го прекалено дълго,но не смеех да си го поискам,отново заради поведение и мнение.Възпитанието което имах беше съвсем различно от това на брат ми,той не му пукаше че ще целуне някоя безпричинно и еднократно или пък ще си легне с нея.Но аз не бях така.Дори понякога се ядосвах сам на себе си как мога да съм толкова странен в това отношение.Придърпах Катрин към себе си и поставих ръката на лицето й.Помилвах я леко а след това отново започнах да я целувам.Страстната целувка която се проточи доста време ме караше да се чувствам доста добре.Щом сама си го търсеше щеше да си го получи.Вдигнах я и я поставих да легне на леглото като се присъединих към нея.Целувките ми започнаха да обхождат усните и вратът й като оставях леки влажни следи след себе си.

Със устни си той започна да шари по устните и врата ми.Беше много по нежен от Деймън .. Стоп .. Какво за Бога ставаше ?! За всяко едно нещо го сравнявах с Деймън.Това беше лудост .. отърсих се от мислите за брат му и се отдадох на момента.Можеше да не го признавах .. но точно в този момент разбрах че го обичам истински...за секунда бях аз върху него.Винаги съм обичала аз да контролирам нещата.
-----------------------------------------------
Отпуснах се на леглото до него.Думата която описваше преживяното беше:“Уау!“ Не знаех че е толкова .. пламенен.Със сигурност ми хареса.Гушнах се във него като той преметна ръка през рамената ми.Чувствах се сигурна.. до някъде.Всеки един момент можеше някой да ни завари по този начин .. е, ако беше Емили нямаше никакъв проблем .. тя вече беше свикнала.Не веднъж бях водила мъже в леглото си.Понадигнах се малко за да го мога да го погледна в очите.Косата ми, вече разпусната,падаше на вълнички по рамената ми.Гледах го в очите .. сякаш исках да му кажа нещо,но .. не знам някак не ми достигаха думи.Той сякаш разбра неизказаното, само ме целуна по челото и от ново се отпусна назад.Тогава чух че някой се прибира .. или по точно .. г-н Салваторе старши.Все още не беше влязъл но скоро щеше да стане.. ами ако завареше Стефан тук?! Най-вероятно щеше да ни накара да се оженим или нещо такова .. Ах .. защо всички са толкова параноични.Не можех и да им въздействам .. взимаха върбинка.Една мисъл пропълзя през ума ми “Ами ако насила ме омъжат за Стефан и след 5 /10 години забележат че не остарявам .. ?!“ Това беше немислимо.Трябваше да се махне от тук и то веднага.. но как щях да му обясня че съм разбрала .. Е.. все ще намеря някакъв начин.
-Стефан .. баща ти се прибира..
Опитах се гласът ми да не звучи паникиосано...

» Мистик Фолс преди 2 дни
» Мистик Фолс преди 3 дни
» Мистик Фолс след няколко дни
» Мистик фолс преди 2 години
» Мистик Фолс преди седмица +18