Хълма на влюбените

Хладък вятър подуха от към североизток избутвайки малко облаче така,че леко закри слънцето което грееше силно.Време идеално за разходка и за пикник какъвто Арън бе решил да си направи.Облечен в бяла риза и дънки, той се разхождаше край полята извън градът като носеше в една ръка една плетена кошница,а във другата голямо одеалце.Той повървя малко преди да се спре на един голям хълма като се наведе и постели завивката на тревата и я разпъна цялата.След това седна на нея и взе кошницата като извади от една малка торбичка пълна с ягоди като извади една от там и я захапа като сочно започна да дъвче и похапва от нея.Мъжа се излегна по гръб на одеалото и продължи да си похапва от сладките ягоди все така лакомо като напълно се наслаждаваше на всяка една хапка.Пресегна се с една ръка и извади малко бурканче с шоколад и го отвори за да опита да вкуси ягода потопена в шоколад.
- Ммм! - замърка като доволен котарак той наслаждавайки се на комбинацията между двете.

Природа. Чист въздух. Спокойствие.
Точно от това се нуждаеше Кристина в момента. Имаше нужда за малко да избяга от ежедневието си и да отиде на някое спокойно място, където никой не познава и никой няма да и досажда. Крис беше решила да отиде на един хълм извън града, където всичко беше много красиво и нямаше много хора. Напоследък беше много объркана и имаше нужда да остане поне за малко сама. Или не. Може би пък трябваше да се запознае с нови хора и да си намери нови приятели. Дори самата тя не знаеше, беше объркана. Може би просто се нуждаеше от ...
Промяна.
Това е може би едно от най-хубавите или едно от най-ужасните неща в живота. Двете крайности. Всеки се променя, понякога за добро, понякога- не. Това се случи и с мен, дори доста пъти. Макар и да си мислех, че съм преживяла абсолютно всичко лошо, което може да се случи на някой, защото все пак съм на на доста години, винаги се оказва, че не е така. Когато този момент дойде, не знам какво става с мен. Или съм съкрушена, или съм абсолютно друг човек. Тогава е прекалено трудно да се съвзема, затова започвам отначало. Намирам си нови приятели, местя се да живея в друга държава или град, опитвам се отново да стана привидно силна и да създавам впечатление, че се справям с всичко или пък, че изобщо не ми пука. През целия си живот съм играла толкова много "роли"...
Когато момичето пристигна отиде на една поляна. Там имаше някакъв мъж, който беше седнал върху едно одеало. Явно беше тук на пикник. Приближих се до него и като се опитах да не го уплаша казах;
- Хей- като се усмихвах и чаках мъжа да се обърне.
Наистина се надявах да не го притеснявам.

Арън надигна се от одеалото се и оглеждайки се видя една много красиво младо момиче да се приближава към него.
- Хей! - поздрави я той също като примигна с очи и се усмихна.
Той я огледа с поглед и кафявите му очи я обходиха от глава до пети преди да проговори той отново.
- Ела, да се присъединиш към моя пикник, ако искаш. -каза той и помаха с ръка да дойде и да седне до него. - Искаш ли ягоди и шоколад?
Протягайки ръка той й предложи и от двете като се усмихна и кимна с глава към тях.
- Вземи си!- подкани я той като й намигна игриво с око та да се престраши и да си вземе.

Когато момчето ме чу се надигна от одеалото и се обърна към мен и също ме поздрави.. имах време да го огледам.. беше сладък и имаше уникални очи.. толкова сини. "Ела, да се присъединиш към моя пикник, ако искаш." Не исках да се натрапвам, но щом ме покани.. всъщност можеше и да го прави просто от любезност.. нямаше как да знам. Просто седнах до него и продължих да се усмихвам, тогава той ми каза да си взема ягоди и шоколад и ми намигна с око.
- Не благодаря. - отказах му, защото нямах никакъв апетит.
След известно време мълчание му подадох ръка, усмихнах се и казах;
- Приятно ми е, аз съм Кристина. - след това дори не му дадох възможност да каже нещо като допълних- Казвай ми Крис.

- Приятно ми е да се запознаем Крис! -усмихна се той като пое ръката й и се здрависа с нея. - А съм Арън!
Усмивката му не слизаше от лицето му дори когато дъвчеше една ягода в устата си.Тя му се видя много красива и чаровна като принцеса от някоя приказка.Беше му лесно да се изгуби в красивите й очи и за това се опитваше да не гледа твърде дълго в тях.
- Е какво те води насам, Крис? - попита я той с любопитство като преглътна ягодата след като вече я беше сдъвкал достатъчно добре.
Загреба малко шоколад с пръст и облиза с език като след това затвори капачето на бурканчето с шоколада.
- Надявам, се не чакаш гаджето си...иначе би трябвало да отложа плановете си да флиртувам с теб. - допълни мъжа след известно време.

Арес отдавна не беше хващал меч в ръката си, което беше странно, защото преди векове той не можеше да се отдели от него. Намираше се в голямото маза на вилата. Там не допускаше никоя от момичетата, които живееха с него. Помещението беше скрито зад една карти, а вътрешността му беше фрашкана с какви ли не неща.
Шурикени, катани, ками, мечове, боксове, боздугани, лъкове, арабалети това беше една част от колекцията му хладни оръжия. А огнестрелните бяха револвери, пушки, къртечници. Но честно да си признаем той си беше любител на стоманата. С нея можеше да убие човек по безброй начини. Болезнено и бавно, бързо без болка. Ако трябваше да изреди всеки начин, по който можеше някой, щеше да му отнеме два или три дни. Облече си нещо удобно за тренировки. Излезе, заключи вилата и се качи в черния си Рейнчроувър. От там пое към планината. Трябваше му някое местенце, на което нямаше хора, защото в яростта си Арес можеше да убие някой. Нямаше да му е за пръв път. Караше Рейнча си донякъде, а оттам пешачката. Изкачи стръмният път, стигайки до една поляна. Беше равна и полегата, идеалната за него. Хвърли сака на земята, изкарвайки любимият си меч. Хвана го в дясната си ръка и започна умело и безпроблемно да го върти.

Всичко беше толкова объркано. Ник съвсем скоро бе извадил камата от тялото ми и все още се приспособявах към новите неща на двадесет и първи век. Всички неща изглеждаха толкова .. бляскави. Технологиите и всичко бе различно, преминало на по-горна степен в развитието си. Дрехите също бяха различни. И то много. Бяха толкова къси и разголени .. каращи те да изглеждаш буквално като проститутка. Радвах се, че успях да си намеря някакви дрехи, които да ми се понравят. Определено бях в добро настроение, може би поради факта, че отново можех да ходя по твърдата земя и да се радвам на живота.
Утрото бе започнало добре. Няколко от прислужничките в имението ми бяха послужили за закуска, тъй като не си падах по храненето от кръвни банки, взети от болницата. Предпочитах да пия кръвта право от източника, да усещам пулсиращото сърце на обикновените хора и кръвта циркулираща по вените им. Хората бяха толкова жалки същества, важни единствено за нас вампирите , за да ни държат сити и силни.
След няколко часа обикаляне из имението, търсейки най-малкото несъвършенство и раздавайки заповеди на прислужниците, излязох от имението. Тръгнах безцелно по улиците и не след дълго се озовах в гората. Зеленината обгръщаше всичко в своята нежна прегръдка, а настойчивите слънчеви лъчи се мъчеха да си проправят път през високите клони на дърветата. След още няколко минути вървене се озвах върху равна поляна, на която тук-таме се забелязваше по някое и друго цвете. Погледа ми премина по хоризонта, а русата ми коса се развяваше назад под въздействието на лекия вятър. Не след дълго погледа ми бе привлечен от познат мъжки силует. Не бях виждала Арес повече от век и половина, но все пак той си беше абсолютно същия. Реших, че не губя нищо ако се приближа и се подразня с него. Определено така настроението ми щеше да стане още по-добро. Използвайки вампирската си бързина се приближих и започнах да обикалям около него, а накрая го повалих на земята с по-силен удар и сложих крака си върху гърдите му. Тока на обувката ми бе точно върху сърцето му, а на лицето ми се появи злобна усмивка.
- Все още мога да те изненадам, Арес.
Заявих доволно и повдигнах победоносно вежди, скръствайки ръце пред гърдите си.

Тренировката продължаваше вече от половин час. Заради топлите слънчеви лъчи и движенията, Арес беше облян в пот. Свали тениската си и избърса потта от тялото си с нея, а след това я метна, в близост до него. Вече във всяка една ръка имаше по един меч. Движенията му бяха точни, бързи и ловки. Беше се съсредоточил в това си занимание и не се интересуваше от нищо, което се случваше около него. Точно това му изигра лошо шега. Ребека го беше повалила за част от секундата на земята. Но тя не се задържа дълго време върху него. С бързо движение той я свали на земята, като беше върху нея.
-Виждам, че са ти извадили камата.
Гласът му беше все така дълбок и дрезгав както го помнеше. Връхчетата на пръстите му се раздвижиха по лицето й и погалиха нежно скулите й.