Тайната пътека

Заглавие: Re: Тайната пътека Чет Юни 28, 2012 7:52 am

Обикалях спокойно по някакви доста объркани пътеки. Не целях да се изгубя, но явно на там отиваха нещата. Но вълчата ми страна не позволяваше това и дори много да мечтаех да се изгубя, никога нямаше да се получи.
Примирих се с това, за това и просто продължих да вървя по някакви непознати за мен пътища. Гадното беше. че макар и да не го знаех добре този път, постоянно чувствах, че бях минавал оттук. Огледах се и дали нямаше някой, но мястото беше толкова затънтено, че шанса беше 1 към 9000.

Заглавие: Re: Тайната пътека Чет Юни 28, 2012 8:19 am

От няколко дни се разхождах безцелно из горите. Или поне на мен ми се струваше че е от няколко дни. Косата ми въобще не беше в същия вид с който излязох учудващо, но в момента това не ми направи голямо впечатления, просто я вързах на опашка. Усетих как забързах темпото и започнах да се движа по-бързо измежду дърветата. Не че ме беше страх от нещо, но в момента имаше същества които бих предпочела да не виждам. Изведнъж се озовах на една пътека. Не ми приличаше от тези по които обичат да се разхождат хора. Всъщност въобще не ми приличаше че някой нормален би се разхождал от тук. Огледах се на едната страна и нямаше нищо. Погледнах и в другата посока и погледа ми се спря върху един мъж който изглеждаше доста изненадан от "появяването" ми.
- Уоу! - беше единственото което успях да кажа.

Заглавие: Re: Тайната пътека Чет Юни 28, 2012 9:03 am

Може би стояхме в минута мълчание, а през това време аз я оглеждах объркано. Тъкмо изчислявах на ум, че е невъзможно да няма никой тук и изведнъж.. дори аз си изневерих на мислите.
- Глупаво ли ще е ако попитам как изобщо намери този път?
Опитах се най-накрая да я заговоря малко по-малко след като спрях да я оглеждам, за да спра да си мисля, че е просто сън.
- Следиш ме, признай си!

Заглавие: Re: Тайната пътека Чет Юни 28, 2012 1:23 pm

Как намерих този път ?- повторих въпроса му - Ами чакай да помисля .... специално се вгледах в картата, за да открия тази пуста пътечка, най-вероятно в средата на нищото.
Усмихнах му се миличко, като се надявах да има чувство за хумор. В днешно време такива хора се срещаха рядко. Много рядко. Колкото по-дълго стоях при този непознат младеж, толкова повече се убеждавах че не е човек.
- Да те следя? - попитах леко учудено и повдигнах едната си вежда. - Извинявай, но точно тази сутрин не станах с мисълта да следя когото и да било.... не уцели момента. - засмях се лекичко. Последва кратко мълчание което аз наруших.
- Ами ти? Дошъл си тук с надеждата да не срещнеш никой, или какво ?