След една седмица / Някъде из горите

Разхождах се из гората, когао чух чум, но първоначалнмо не ми направи впечатление. Помислих си, че може да е някоя животинка. Затова просто си продължих по пътя без да се спирам. Вече се смрачаваше, затова щеше да е добре да си тръгвам оттук, но беше толкова приятно и спокойно. Оправяше ми се настроението, което днес не беше кой знае колко добро.
Отново чух някакъв шум. Струваше ли ми се, или не бях сама?! Едва ли ме гонеше параноята, понеже не ме беше страх да остана сама в гората, затова сто на сто бях сигурна, че имаше някой. Направих няколко безшумни крачки към мястото, откъде се чуваше този звук и застанах до едно дърво, когато не видях един мъж. Значи той беше човекът .. или по-скор съществото, което ме беше стреснало и ме караше да мисля, че полудявам и чувам някакви шумове. Бях се скрила зад дървото и направих една крачка назад, но под крака ми се оказа някаква тъмна пръчка, която се счупи и се чу сравнително силно. Упс. Можеше да не е чул.

Гората беше моето място, ако не си бях в апартамента или в някой бар киснех тук. Разходки сред дърветата, животните и дръгите неща които не ме интересуваха бяха по поносими от това по цял ден да гледам телевизия и филни които съм гледал достатъчно много пъти че да ми се доповръща от тях. Някой се приближаваше, но не обърнах внимание... Тогава чух и как някакво клонче се счупи и не издържах. Отидох до дървото и надникнах зад него. Бях в много лошо настроение и май щях да си го изкарам на някого, но зад дървото имаше само едно красиво момиче, не можех да си го изкарам на нея...
- Изгуби ли се? - Попитах момичето, като се усмихнах накриво и наклоних глава. - Това е лошо, може да попаднеш на някой извратеняк в гората.
Приближих се с няколко крачки към нея и се наведох така, че да съм точно пред лицето й, а ръцете ми бяха в джобовете, така че да не я стряскам допълнително.
- Не можем да си позволим такава красива млада дама да пострада по този ужасен начин, нали?

Е, явно все пак ме беше чул. Не се стреснах от това, но щях да съм по-спокойна ако знаех какво точно се върти в главата му. А днес лично на мен не ми беше един от най-розовите дни, затова не бях в най-доброто си настроение. Когато непознатият заспана пред мен се намръщих.
-Извратеняк значи.. в такъв случай съм в пълна безопасност, няма повод за никакви притеснения - отговорих на думите му и се подсмихнах леко. Най-малкото можех да се пазя от подобни типове. От толкова време бях на земята сред хората, че се бях осъвършенствала. Първите седмици беше трудно. Всеки един ден речта на Арес за това какъв ще е живота ми на земята кънтеше в главата ми. Повтаряше се отново си отново. А сякаш картините, които рисуваше с думи на Олимп оживяваха пред очите ми. Но се радвах, че не всичко беше истина. Или по-скоро, че не успя всичко това, което чух от него да ми се случи.
-Както казах.. на тази красива млада дама няма да й се случи нищо - допълних малко след последното му изказване и поставяйки ръце на гърдите му го избутах назад. Е, вярно, че ако искаше нямаше да мога да го помръдна. Беше демон, те бяха доста силни, не ги харесвах особено. Бяха злобни, поне повечето, а аз проповядвах любов. Взаимно се изключвахме от общата картинка..
-Лично пространство - намигнах му и се усмихнах.

Усмихнах се отдръпвайки се от нея. Добре, не беше от тези момичета които като ме видеха бягаха с писъци или от другите, които само като ме видеха се засилваха и скачаха върху мен без да ги интересува дали ще ги задържа или не, а просто ме целуваха така сякаш бях първата им любов.
Отдръпнах се от нея правейки няколко крачки назад и се облегнах на дървото като я загледах проницателно.
- Какво те води в гората тогава? Очевидно си безстрашна... Все с нещо те е привлякло това забутано място... - Брей, ама аз наистина ли се интересувах. Не, просто ми беше скучно сам. Протегнах ръката си и се усмихнах накриво. - Аз съм Браян... Може да не ме познаваш, но аз съм нещо като страшилището на града, този с който плашат децата си.
Засмях се на собствения си опит за шега, но това не беше само шега, имаше и чатица истина във всичко това.

Подсмихнах се леко и го погледнах.
-Е, аз не съм дете, Браян. Няма причина да се плаша - казах и повдигнах вежди, като усмивката все още играеше на лицето ми.
Когато се представи, реших,че и аз трябва да сторя същото. Истинско име или фалшиво? Или да кажа истинското и да се правя, че майка ми е била най-лудата фенка нагръцката митология? Но от друга страна той беше свръхестествено същество, аз също. Нямаше причина да крия самоличността си.
-Аз съм Афродита - казах и аз след известно времеимето си.
Тонът ми беше толкова горд от този факт..
-А относно това какво правя тук.. какво мога да правя? Разнасям любов.. ти си ми най-новата жертва - казах и се засмях.
Разбира се, това беше просто шега.
-Ами ти какво правиш тук? Търсиш някоя заблудена девойка, с която да се позабавлязаш или такава, която да убиеш.. или може би две в едно? - попитах го.

Засмях се леко, освен Богиня на любовта и красотата, трябваше да прибавят и шегата. Афродита инаше някак странно, но много забавно чувство за хумор.
- Ще ме принудиш да се влюбя ли? Това ли правиш наистина, караш хората да се обичат? - Попитах повдигайки едната си веежда. Аз бях демон и женкар, две напълно съвместими неща, и двете не можеха да се спрегнат с дума като любов. Тя всъщност беше почти най - големия ми враг. Намаше как да ме накра да се влюбя, освен ако не притежаваше нещо като моята контролиразща чувствата дарба. Знаех, че моята не действа върху богини вече бях пробвал с една.
- Аз не търся, защото те винаги ме намират първи. Освен това не убивам играчките си. - Усмихнах се накриво и отново измерих Богинята с поглед. Какви ли бяха дарбите й. Не вярвах да са свързани само с любов.
- Защо питаш, нима ти искаш да бъдеш една от тях? Едно от момичетата, които ме мислят за неустоим? -Попитах и тръгнах отново бавно към нея. - Вече разбрах, че не си от тези които се плашат... Какво ще направих ако поискам да си поиграя с теб?
Вече ни делеше по малко от крачка, а аз спуснах пръспи по меката кожа на бузата й. Да, наистина беше богинята на красотоата. Трябваше да спра да се забърквам с Богини... те бяха жените които са по силни от мен и верочтно тези които можеха да ме убият.

-Помисли си.. без любовта ти нямаше да съществуваш - казах.
След малко ме попита дали не желая и аз да бъдаот момичетата, смятащи го за неустоим. Изсумях тихичко, но бях сигурна, че ме е чул. Беше до мен, а пръстите му се спускахапо бузата ми, докато ми задаваше въпроса какво ще направя, ако поиска да си поиграе с мен.
-Зависи на каква игра - казах аз и се усмихнах похотлива, като същевременно в погледа ми пламтеше игрива искрица.
-Аз предлагам една игра - казах с тих, съблазнителен тон и поставих ръка върху неговата, като пръстите ни се преплетоха. През това време онази палава усмивка не слизаше от лицето ми.
-Казва се "Не докосвай нещо, което не е твое" - казах а и с тези думи нито впогледа, нито в тона ми имаше нещо похотливо и палаво. Махнах ръката му от кожата си с едно грубо движение . Не че Браян не беше секси, но това негово его ме предизвикваше да върша действия, обратни на тези, които сеочакваха в момента.

Любов ли? Та по онова време в което аз бях роден хората се женеха по сметка и за пари, аз не бях създаден с любов, аз бях само задължение на майка си и баща си които не даваха и пукната пара за мен. Лягах и ставах с бой докато не пораснах достатъчно че да ми омръзне и да убия мъчителите си. Вярно, че бяха родителите ми, но не ми пукаше особенно. Аз нигога не съм имал истински родители такива които да ги е грижа.
- Аз не притежавам нищо Богиньо, но все пак се забавлявам както сметна за добре. - Тък в гората където само дърветата ми бяха свидетели, не веднъж съм се забавлявал като за последно. - Защо си мислите, че вече не ви притежавам?
Наглата нотка в гласа ми дразнеше и мен понякога, на аз бях такъв по природа. Бях нагъл, егоистичен, умопомрачително красив, гоределив задник.
- Моля за извинение... Натрапих ви писъствието си. - Хванах нежно ръката й и я повдигнах към устните си като леко докоснах кокалчетата й. - Нека започнем отначало... Аз съм Браян Бастард, а вие сте Афродита, Богинята на красотата. Нмого точно определение Богиньо...

» След седмица из града
» След няколко дни в хотел (18+)
» Gilbert House, преди една година
» Преди седмица.
» Мистик Фолс преди седмица +18