Късния следобед на 20/06/2011 - Париж,Франция

Вървях сама.Без посока.Сякаш .. сякаш търсех нещо но .. не можех да го намеря.Бях във един от най-хубавите градове на света а .. а се чувствах сама.Винаги нещо ме гризеше отвътре.След всеки следващ имах нужда от все повече и повече пространство.А сега .. сега когато бях сама ..исках да имам някой до себе си.За 500 години живот, човек виждаше много неща.Дори повече от колкото би поискал.Спомних си някогашната Катрин.Онази Катрин която не беше кучка.Точно онази която обичаше повече от всичко живота.И отново онази която беше добросърдечна.Както се бях замислила едно малко момиченце на има няма 5-6 години беше застанало на пътя ми.Имаше такива хубави очи.Напомняше ми на майка ми.Усмихнах се и приклекнах до нея.
-Хей красавице какво има ? Да не би да си се изгубила ?
Тя не каза нищо.Само ми подаде една червена маргаритка която държеше във ръцете си.Беше толкова сладка.След това се врътна и отиде при майка си за да разкаже за преживяното.Останах все така загледана.Липсваха ми.Наистина признавам си че ми липсваха.Цялото ми семейство.Всички до един.Но най-вече тя.Жената която винаги ме беше подкрепяла.. а аз .. аз толкова пъти я бях наранявала.Вдигнах маргаритката.Някога във България по това време на годината беше пълно със тях.За момент във съзнанието ми изникна старата ни къща и .. “Стоп ! Катрин стига!Това е минало не можеш да го върнеш!Сега с вампир!Ако не убиваш ще бъдеш убита!“ Именно точно това би казала майка ми във подобен момент.Седнах на една пейка.Пред мен имаше един голям фонтан.Заслушах се във звука на падащата вода и на говоренето на хората.Защо френския беше толкова труден?Не разбирах нищо от него.Тогава както най-спокойно си стоях .. усетих че сякаш някой ме наблюдава.Обърнах се но нямаше никой.“Хм .. “ Не мислех че е само превиждане.Там имаше нещо или някой.Въпреки че бях с гръб се заслушах внимателно за най-малкия шум.

Мина доста време докато обикалях наоколо и реших този път да посетя "градът на влюбените" - Париж.Поне да видим дали това,което казват е вярно.Не вярвах в такива измислици,но ако някой разбере какъв съм всъщост .. определено ще каже,че съм достатъчно изперкал да не вярвам,че любовта може да се роди в Париж,но да вярвам в това,че вампири и други свръхестествени същества съществуват.
След като пристигнах щях да се настаня в хотел както всички останали нормални хора тук .. не исках да изпъквам.Макар и да не се задържам много тук.Оставих си багажа в стаята и щях да направя една малка разходка около парка с фонтаните,където докато идвах насам минах.
Седнах на една от пейките там .. миришеше на кръв .. прясна кръв ! А това усилваше гладът ми още повече.Минаването на хората и това да се сдържам да не захапя нечии врат ме изкушаваше.И едно , че една позната фигура спаси това положение.Фигура,която познавах толкова добре .. чак до болка или може би преовеличих с това си изказване ? Катрин Пиърс .. момиче,което завъртя главата ми.Както и тази на Илайджа,но проблема е,че аз винаги получавах това,което искам.Не исках да ме вижда веднага затова реших да го давам по бавно.Но уви .. тъмнокосата ме усети..това й очаквах.След като се обърна отново напред и се съсредоточи върху звукът,който трябваше да издам за да се обърне отново.Облегнах се на седалката на пейката и точно на ухото й ми се озоваха устните.
- Мина доста време,нали Катерина ? - казах след което се отдръпнах от нея и седнах на пейката.

“Какво ?Клаус .. тук ?Пред мен?Какво за Бога ... “ така и не си довърших мисълта заради неговите думи:
-Мина доста време ,нали Катерина?
Гледах го със ужас в очите.Нямах си и на идея какво искаше да направи с мен.Е , ней-вероятно ако искаше да ме убие до сега главата ми щеше да е хвръкнала някъде на далеч.Следователно не трябваше да се поддавам.Нали си бях мъжко момиче.. окопитих се и казах:
-Здравей и на теб Клаус..
За миг си спомних когато въртях него и Илайджа на малкия си пръст .. ех какви времена .. всичко беше докато .. хм .. той не реши да ме принася в жертва на неговото пролятие.Точно тогава избягах от него и се превърнах във вампир.Хм..От части той беше виновен за това че сега бях такава кучка.Именно заради него се промених.Продължавах да му се усмихвам.Винаги съм си имала добрите обноски макар че на последък не ги прилагах кой знае колко много.

Катрин определено не се зарадва много на тома,че ме вижда след толкова много време.Нямаше да я видя .. все пак исках да я използвам за да разваля проклятието си,но уви .. Елена ми помогна.За което сега трябваше да съм и много благодарен.Гледах напред към падащата вода от фонтана и не отклонявах периферието си от нея.Знаех каква е станала сега ... можеше да те преласти и с нокти да ти извади очите.Все пак това е Катрин, да не забравяме.
- Е мила .. - започнах разговоря,който се надявам да ни беше достатъчно интересен и на двамата и да не се налага да приключва насилствено.
- .. В колко гърла си вкара прекрасният език .. и колко така подло измами ? - засмях се като след това погледите ни се пресрещнаха.
След всичко,което беше направила все още си беше такава каквато е .. да се самоубиеш,за да не станеш жертва на нещо .. си беше истинско геройство.
- А какво стана с онези глупаци .. братята Салваторе ?

Мила .. уникално начало.
- .. В колко гърла си вкара прекрасният език .. и колко така подло измами ?
Погледнах го с пренебрежение и казах:
-Със сигурност не са повече от твоите.-ироничната ми усмивка не падна дори когато ме попита за братята Салваторе.-О .. ами да речем че беше нещо като .. е теб и Илайджа ..но със повече приключение.
Бях забравила колко гаден можеше да бъде стига да поиска.Е, вярно от това което беше можеше да се превърне във наистина очарователен мъж .. пак .. само ако искаше.Бога ми .. той можеше да привлече дори най-недостъпната!Та коя бях аз! Нали и аз до последно тичах след него.Въпреки всички намеци на Илайджа и всичко което можеше той да ми даде аз си бях решена да съм с него.После естествено разбрах що за стока е .След минута на мълчание реших че може би е мой ред да задавам въпроси:
-А ти какво ще кажеш за тази твоя хибридска страна ?

» Нощен Бар '' Париж ''