Рим,Италия преди 1 година.

Беше топъл юнски ден и наистина ми се искаше да се излежавам до късно в леглото...но не можех.На леля ми и предстоеше важно интервю относно новият си филм и аз трябваше да я придружа,въпреки че изобщо не ми беше до това.Беше ми писнало постоянно да се мъкна по разни интервюта и приеми с нея,но нямаше как.Потърках сънено очи и станах от леглото.Взех си душ,облякох набързо някакви къси дрешки,взех си чантата и слязох на долния етаж от къщата ни,разположена в централната част на Рим.Бяхме се уговорили,че ще се срещнем пред студиото за интервюто в 12 на обяд,а все още беше 10:30,затова реших да се отбия до близкото кафене за да си взема нещо ободряващо.Вървях бавно и спокойно,влязох в кафенето и поздравих продавача,който беше мило и симпатично момче.Поръчах си лате както обикновено и седнах на една от масите до прозореца.

Най-накрая тишина и спокойствие. Как можеше леля ми да е толкова досадна. "Бони, добре ли си, искаш ли нещо?". Та аз съм на 17. Знаех, че нейните грижи са притеснение как приемам смъртта на баба, но от летището до тук не преставаше с този досаден въпрос. "Да, лельо, добре съм!" отговарях и всеки път аз. Можеше да се каже, че лъжех.
В Рим беше много красиво, но може би ако бях дошла преди два месеца щях да мога да се насладя на града. Леля ми трябваше да остане с братовчедка ми в хотела, но аз бързо се изнизах. Тъй като хотелът се намираше в центъра на града имах голям избор на кафенета. Избрах едно, в което май имаше малко по-малко хора от другите. Отидох до продавачката и си взех кафе. Бързо се настаних на една маса, която беше в ъгъла, далеч от чуждите погледи, макар че беше трудно. Кафенето не беше голямо.
На масата видях, че е поставена свещ, явно за късните вечери. Това събуди интереса ми. От смъртта на баба силите ми бяха силно отслабени. Дали щях да се справя с простата магия да запаля свещта.
Огледах се наоколо, за да се уверя дали някой се е обърнал към мен. Единствената опасност някой да ме види бе едно момиче, седнало до прозореца, и едни мъж зад нея. Те стояха най-близо до мен.
Но засега те си пиеха кафето спокойно и аз се съсредоточих към работата си. Не останах разочарована, тъй като свещта се запали без проблем.

» Преди 6 месеца в Италия
» Gilbert House, преди една година
» В гората преди преди седмица
» Преди седмица.
» Местния Бар,преди два дни