Преди три дена в гората

Обикалях гората търсейки си някоя заблудена жертва за сплашване. Беше толкова забавно да плашиш невинните хора, особрнно по тъмно и в гората. Не знаеха какво се случва и кой е там, а аз изкренно се забавлявах. Забелязах някой и започнах да се придвижвам внимателно натам.
Видях ниска фигура, но в първия момент не можах да разбера какво стой на сеща ми, след като видях късата ръса коса и чух гласа й, вече бях наясно. Шериф Форбс, жената пазителка на законите и градчето. Не и завиждах чесно. Извадих си цигара и запалих, а когато тя продълчи да върви напред, аз я последвах.
Трябваше по няккакъв начин да привлека вниманието й. В себе си вероятно носеше два пистолета едния с дървени и единия с обикновенни кършуни. И двата не можеха да ми напраявт нищо. Изпратих силово поле, като дъга към едно дърво пред нея, а то падна сякаш до бях отрязал с брадва или елекртически трион.
Шефката на полицията веднага се обърна към мен.
- Добър вечер Шериф. Проблем ли имате? - Попитах когато очите ни се срещнаха, а тя не беше на повече от крачка от мен...

Седях си на спокойно на кабинета, когато телефона ми звънна и някакво изплашено момиче ми каза, че е с приятели в гората, но се е изгубила и има чувството, че нещо я следи. Може би беше просто пиана, може би някой от приятелите й си правеше шега с нея, а може би беше вампир, който щеше да я убие всеки момент, но не възнамерявах да рискувам. Веднага събрах няколко полицаи, които бяха наясно с вампирите в града и две коли се отправиха към гората, като аз бях в едната.
Разделихме се, като всеки тръгна в определен участък, но явно на мен се беше паднал късметлийският, защото не спирах да усещам някой около себе си. Вампирите обичаха да се прикриват, така че може би наистина беше шега на някои деца, а това правеше работата ми още по-трудна, защото държах пистолет в ръката си.
Нещата започнаха да стават все по-плашещи и точно си мислех, че това може да е последния ми момент, когато усетих нечий дъх във врата си и веднага се обърнах, като отстъпих една малка крачка назад. Лицето ми беше пребледняло и ръцете ми трепереха, докато държах пистолета, когато видях познатото лице на Браян Бастард. Това момче умееше да плаши хората, дори не беше нужно да се крие в сенките, а само да те погледне и вече си го помислил за сериен убиец, но до сега нямаше нито едно провинение.
- Не мислиш ли, че е малко късно за разходки – попитах, след като се успокоих и спуснах ръцете си на долу, но все още стисках пистолета – съветвам те да се прибереш. Гората не е най-доброто място за купон, организирайте си парти в някоя къща – казах накрая, като се опитвах да го махна от тук, защото не знаех какво можеше да дебне зад дърветата.

Усмихнах се и наклоних глава на една страна, явно шерифа не беше наясно, че не съм обикновен човек. Аз сам си спретвах къпони, освен това обичах гората, затова предпочитах да остана тук. Шерифа не беше най - удачната жена за шеги, но нищо не ми пречеше да си поиграя малко с чувствата й. тя пиеше върбинка, за да не може да бъде контролирана от вампирите, но беше напълно уязвима към мен.
- Аз не просто се разхождам шериф, аз се забавлявам, а гората ми осигурява точно това от което имам нужда.
Засмях се и се вгледах в очите й. Сега тя можеше да усети чувствата, които аз и внушавах. Започнах с малко страх. Обожавах страха, той ме подсилваше... Усетих че скоро ще вдигне пистолета и ще ме гръмне без да и мигне окото, а щеше да е много неприятно когато разбере, че всъщност нямаше значение къде ще стреля или с какво, кършума просто щеше да мине през тялото ми без да ми направи нищо, а аз да усетя нещо.
- Може да Ви помогна, какво търсите тук? Сама казахте, че гората не е подходяща за разходки...
А сега беше ред на малко по различно чувство... желание. Чисто и поросто привличане към мен. Какво ли щеше да направи пазителката на закона, когато изпита желание за някой игри с момче, което изглеждаше доста по младо, отколкото е всъщност. Дали щеше да се поддаде или да го подтисне? Затова реших да го засиля това чувство в тялото й.

Той не разбираше опасността, в която се намираше, но и беше нормално за него, затова моето задължение беше да се погрижа да е добра. Е … това щеше да бъде много по-лесно, ако в главата ми спряха да се въртят тези странни мисли и желания. Започна с лек страх, който някак си се превърна в привличане, към Браян. Та той беше само дете … очевидно менопаузата ми се обаждаше по-рано, отколкото я очаквах и това определено трябваше да свърши веднага.
- Съжалявам, но това е работа на полицията – казах строго и въздъхнах тежко, защото с всяка секунда се обърквах още повече, но въпреки това продължих – Ще те помоля за последен път да напуснеш. Ако ми откажеш, ще се наложи някой полицай да те заведе в участъка, за неподчинение на служител на реда и възпрепятстване на работата ни.
Усещах колко слаб беше гласа ми в момента и изпитах огромна нужда за чаша вода, а може би и за още нещо, но пред двете предпочитах водата. Обаче не се и шегувах … щях да го закопчая и да накарам някой от дежурните полицаи да го заключи. Започваше прекалено много да ме съмнява, но не можех да намеря абсолютно нищо за него, което да ми позволи да го задържа дори и за 24 часа.

Тази жена беше по силна отколкото предполагах. Някак си успяваше да въздържа чувствата си... Това ме караше да усилвам желанието й, докъде лищеше да стигне всичко това накрая? Изнервяше ме че беше толкова своенравна. Знаех, че й влиая, но тя не искаше да си го признае. Даже ме заплаши с участъка... Беше невъзможно да издържи още дълго, просто и трябваше малко време преди да ме нападне, знаех го, защото от толкова внушение на желания бях готов следмалко аз да и се нахвърля.
Макар и по възрастна, жената беше привлекателна, а и кой не си пада по полицайки? Направих една крачка към нея и протегнах ръцете си напред близо една до друга.
- Ще ме закопчаете ли полицай? - Прошепнах с много по перверзен глас, отколкото тя би очаквала. - Или предпочитате да се овъргаляме в тревата.
Продължавах да говоря по същия начин и се наведох към нея, защото бях по висок а и защото исках да се приближа повече към нея, това трябваше да я насърчи и да ме пожелае още повече, ако беше възможно в този момент.
- Ако сме голи усещанията ни ще са по приятни... - Очите ми бяха на сантиметри от нейните, а носовете ни на милиметри. Бях сигурен че усеща топлия ми дъх по кожата на лицето си, затова просто скъсих разтоянието до минимум, като я целунах, така сякаш целувах първата си любов, но с много повече страст...

Не можех да повярвам, че беше толкова нагъл. За пръв път бях изпитала привличане към момче на неговата възраст, а той веднага го усети и реши да се възползва. Устните му бяха меки, сочни, плътни и усетих как моите се разтвориха леко, за да се отдадат на удоволствието, но много бързо се осъзнах.
Ръката ми беше заета с пистолета, затова без да се замислям, го ударих с дръжката му, но не прекалено силно, защото можеше да припадне … разбира се, ако беше обикновен човек. Използвах изненадата му, за да се отдръпна крачка назад и веднага щом се осъзнах, го обърнах с гръб към себе си и го подпрях на едно дърво. Щях да го закопчея и въобще не се шегувах, а на него сякаш му беше забавно … Та аз имах дъщеря, която беше почти на неговата възраст и бивш съпруг гей, ако си мислеше, че ще се отдам на нещо подобно, то въобще не знаеше що за жена съм.
- Съжалявам, но не си мой тип – казах напълно сериозно и хванах ръцете му зад гърба, като ги заключих, но не усещах съпротива … може би го болеше мястото, където го ударих и не искаше да се повтори, а аз завърших гордо – харесвам мъже, а не момченца.
Закопчах го и го притисках с едната си ръка към дървото, а с другата извадих станцията и се свързах с полицаите, които бяха в гората. За жалост се оказа, че всички бяха прекалено далеч, а аз трябваше да го махна, преди нещо или някой да го е изял.
- Тръгвай – казах ядосано и го дръпнах от дървото.
Хванах го за лакътя и тръгнахме към колата, като щях да го заведа в участъка и да се върна, за да продължим търсенето.

Мамка му... Тази жена беше много по издражлива отколкото предполагах че е възможно. щях да спя в участъка, но нали тя щеше да е там, имах възможност да изиграя още няколко номера. Но най - вече исках да я притежавам още повече, когато тя се дърпаше.
Като за начало трябваше да излезнем от гората, преди да ме качи в колата и да ме откара към очастъка, а до там имаше не малко разтояние.
- Може би се заблудавате шериф. Може би не съм толкова млад колкото изглеждам и преди да си помислите нещо... не, не съм вампир. - Видях объркването й. - Да знам за вампирите в града... дъщеря ви не беше ли една от тях?
Усмихнах се леко и спрях да вървя. Колкото и да беше силна не можеше да ме влачи, все пак беше жена. Не бях спирал да подбуждам желанието й нито за секунда, но то явно не беше достатъчно затова прибавих и едно дръго, така любимо мое чувство - страстта.
Може би не беше подходящо да я разсейвам в такъв момент, но дърветата около нас започанаха да се цепят на две или три части, а някой от тях падаха като отрязани.
- Какво става. - Попитах объркано, сякаш не аз бях виновника за всичко това. Както разбрах подкреплението и беше достатъчно далече от нас, че да чува какво се случва тук.
Погледнах към шерифа и се усмихнах леко, като се вгледах в нея. Влиянието на чувствата които пораждах беше отслабнала заради другата дарба, която използвах.
- Мислите ли, че има някой дръг освен нас тук? - Попитах, като не спирах да се усмихвам. Всичко затихна и желанието и страста я заляха на много силна вълна изведнъж. - Защото аз мисля че сме само двамата...

Не знаех какво да кажа, нито какво да направя. Усещах страха, но прекалено слабо, защото страстта и желанието сякаш ме заливаха и ме караха да се чувствам невероятно горещо в тази униформа. Започнах да дърпам и разтягам яката си, като все още държах пистолета в едната си ръка и не знаех дали да го откопчея, за да може да се движи по-бързо или щеше да ме забави още повече, като продължи да се инати.
- Браян, имам сделка за теб – казах накрая напрегнато, като не гледах него, а само се оглеждах – ако стигнем възможно най-бързо до колата, ще те закарам до града и ще се направя, че тази вечер не се е случвала. Няма да прекараш и една минута в участъка, но искам да се движиш и то бързо.
Казах всичко това, но той все още не беше помръднал. Накрая се извъртях към него и го погледнах с един изплашен поглед. Беше ме страх както за себе си, така и за него, но не можех да говоря за каквото и да е било с него … дори и за дъщеря си. Трябваше да кажа на Деймън, преди някой друг да е разбрал за нея.

Толкова ли й беше трудно да рабере, че аз правех всичко това? Не ме интересуваше тъпата и сделка за мен. Ядосах се защото, тя не разбираше и това ме дразнеше.
- Добре шериф, нека аз ти предложа сделка. Няма да мръдна от тук, докато не направите това, което ви се иска най - силно! Искам да махнете тъпите задръжки, защото тук няма никой друг освен нас. - Натъртих на пследната дума. Дано този път беше разбрала намека защото вече не ми се играеха игрички. Гледах я напълно сериозно, а мозъка ми щеше да експлодира от все повече и повече засилващото втълпяване на чувствата, които тя не изпитваше. Бях започнал да ставам лош, а това не беше добре. Започваше да ми става не по горещо отколкото на нея.
- Лиз, нека минем на малки имена, няма да кажа на никои за Керълайн ако го направиш. Това ще те мотивира ли повече?
Усмихнах се и казах напълно сериозно.
- Защо не откопчееш белезниците и не направиш това което така силно желаеш? - Отново се приближих и я целунах. Ако този път не се поддаде вече щях да се откажа от всичко, защото не можех да засиля повече чувствата й.

Всъщност, чувствата бяха достатъчно силни, но може би ако не бях изплашена, щях да мига по-спокойно да помисля над тях. Бях отговорна жена и не можех просто така да се впускам в разни неща, без да ги обмисля, но просто усещах как изгарях отвътре.
Не съм сигурна, дали беше свързано със заплахата, макар че се опитвах да се убедя, че точно това е причината, но този път му позволих да ме целуне. Усещането беше така приятно и ме накара за момент да се почувствам отново млада и желана, а честно казано, на неговата възраст бях доста красива жена.
Веднъж отдала се на удоволствието, просто не можах да се спра. Ръката ми се спусна зад врата му, притискайки го към мен, като усетих как устните му се изпънаха в доволна усмивка. Дори и това не ме спря, а напротив – амбицирах се още повече. Сложих другата си ръка на гърдите му, като го бутнах, докато не беше притиснат към едно дърво. Не знаех какво правя … сякаш някой ме контролираше и ме накара да откача ключовете, които бяха на колана ми и без да спирам да го целувам, да търся ключа за белзениците.

Точно това чаках, усмихнах се насеъзнателно, но Лиз явно много дълго беше подтискала чувствата си. Даже не можеше спокойно да разкопчее белезниците, може би щеше да и е по лесно ако ги поглеждаше поне за миг, но явно не можеше да отплете езика си от моя. Да, беше много по вълнуващо отколкото очаквах да бъде, до сега не го бях правил с привидно по възрастна жена от мен, макар че това си беше лека педофилия от моя страна... Аз бях на 400 години.
Усетих ръцете си свободни и веднаха се заех да и сваля якето, дразнеше ме, не беше чак толкова студено за яке. Положих я на тревата, като махнах всички оръжия от нея, нямаше да е много забавно,ако изведнъж решеше да ме гръмне.
Дрехите и се сваляха бързо защото бяха направени така, че да се обличат лесно. За по малко от минути беше по бельо и можех да и го призная изобщо не си личеше че някога е раждала. Беше доста добре запазена жена, даже имаше тяло на двайе годишна. Отново се усмихнах, като продължих да я целувам и да спускам ръце по тялото й.
- Видя ли, че не беше толкова трудно Лиз? - Свалих си коженото яке и го хвърлих в тревата при нейните дрехи. - Обещавам ти, че няма да те разочаровам.
ПРошепнах сваляйки от тялото й и последната дреха.

+18

Нито за секунда не се възпротивих, докато ме събличаше, макар че първоначалната идея беше само да го целуна. Дори започнах да помагам със свалянето на неговите дрехи и макар да не исках да го осъзная, бях невероятно възбудена и не желаех да спираме до тук.
Ръцете ми свалиха блузата му и почувствах леко раздразнение, защото ми се наложи да откъсна устните си от него за няколко секунди. Веднага се заех с колана на панталона му, който след това избутах с босите си крака. Якето ми беше доста дебело и меко, затова беше останало под мен, а ние двамата бяхме единствено по бельо. С всяка секунда това ми се виждаше все по-нередно и все по-възбуждащо.
Не помнех от кога не бях спала с мъж, но определено беше много преди мъжа ми да ме напусне. Бяха изминали няколко години на самота и в момента цялото ми тяло крещеше, че има нужда от внимание и нежна ласка. Е … ласките му не бяха чак толкова нежни, но съм сигурна, че щеше да се справи невероятно добре. И все пак, самата аз не можех да го разбера. Защо правеше това с мен? Нима наистина го възбуждаше? Е … имаше един начин да се разбере, затова спуснах ръката си надолу, като не обърнах особено внимание на боксерките му, а просто я пъхнах в тях …

+18 +18 +18

Това че беше неприкосновена за мен, ми действаше като наркотик. Желаех ч защото не можех да я имам, но ето че дарбата ми свърши добра работа и сега тя щеше да е моя. преди да разбера как се случи защото бях зает да изучавам тялото й с ръце, се жях оказал без повечето си дрехи. Усетих ръката й, която се спусна по корема ми и навлезе под боксерките ми. От устата ми излезе някаква смесица между ръмжене и стон на удоволствие когато Лиз обхвана члена ми с ръката си. По дяволите, наистина ли щях да спя с шерифа на града? Никога не ми е пречело да наръшавам правилата, но сега направо прекалявах. Въпреки това я желаех напълно истински. Свалих всичко което беше останало по тялото й защото ми пречеше неветоятно много, както и мойте дрехи. Още усещах ръката на шерифката на място което ми доставяше несравнимо удоволствие. Колкото и да си го пред ставях, не можеше да ми е по хубаво след това което се канех да направя. Без да направя какъвто и да е намек за предстоящето събитие навлезнах в нея с пениса си.

+18

Не бях обърнала достатъчно внимание на размера, защото нямаше да ми е първия, но очевидно липсата на секс ми се беше отразила и то много. Първите няколко секунди изпитах лека болка, но бях достатъчно възбудена, за да усетя как се заменя с удоволствие. Независимо, че все още се целувахме, от устните ми излизаха доста звучни стенания, като често засмуквах езика ми и си играех с него. Не се бях чувствала така повече от десет години, а той ме караше да се чувствам отново желана. Не знам от къде беше дошла тази възбуда към мен, но това определено започна да ми харесва.
Той се задвижи спокойно, като постепенно ускоряваше темпото и за сега не беше станал груб, но днешната младеж имаше друго виждане над секса, така че не знаех какво да очаквам. Харесваше ми начина, по който се развиваха за сега нещата, но нямаше да се учудя, ако решеше да смени тактиката си.

+18

Усещах вибрациите, от стоновете които издаваше, върху устните си, в устата си. Беше някак странно и хубаво да карам тази жена да прави такива неща с мен. Харесваше ми начина, по който си играеше с езика ми. Бях целувал много жени, невъобразимо много, но незнам дали заради желанието ми да имам точно нея се чувствах изпълнен с едно много приятно чувство. Отделих устните си от нейноте и ги преместих на врата й. Исках да чувам стоновете и още по - силно и работех по въпроса. Движенията ми в нея бяха бързи, но внимателни, целящи да и доставят пълно удоволствие, без капка болка. Ръцете ми се плъзнаха по бедрата й, като хванах единия и крак под коляното и го преместих на кръста си, а след извесно време направих това и с другия. Така направих проникването по дълбоко, но все още нежно. Не исках да нарушавам правомощията си, а и освен това тя ми изглеждаше много по - крехка и лесно чуплива от много жени, с които някога съм бил, а те бяха много. Тя успяваше да ме върне в момента, когато се правеше секс, само когато имаше любов. И макар аз да не бях влюбен в нея и тя да не беше влюбена в мен, това което правехме беше от чисто желание и доставяше и на двама ни невероятно удоволствие.

+18

Увих крака си около кръста му, като стегнах доста захвата, а той навлезе докрай в мен. Удоволствието беше изразено в силно и оглушително стенание, което предсказваше, че всеки момент ще застена много по-продължително. С всяка секунда усещах как удоволствието нараства и скоро щеше да бъде много по-голямо, отколкото някога бях изпитвала.
Определено беше хубаво да си припомня хубавото старо време, когато все още имах време за подобни удоволствия. Можеше да е прекалено млад, но нямаше как да си изкривя душата … точно това ме беше възбудило толкова много. Беше млад, красив, силен, с достатъчно голям сексуален опит, че всяко на всяко момиче й омекваха коленете … на мен ли нямаше да омекнат?
Стенанията ми отново се засилиха, а с това и движенията му. Не беше груб, но жена с моите виждания, би определила това като диво и енергично. Бях свикнала с Бил, а той винаги беше нежен, но от къде пък да знам, че искаше да бъде и от нежния пол.
Не бях изпитвала толкова голямо удоволствие прекалено отдавна, а тялото ми също си го показа. Започна да се извива под него, подобно на дъга, а това му разрешаваше да навлезе все по-надълбоко в мен, докато устните му обхождаха врата ми и дори се приближаваха от време на време до гърдите ми.

+ 18

Шерифката беше силна и борбена жена, но под целия този образ се криеше невероятна жена с крехко тяло и чиста душа.Чувствах се леко виновен, че я бях накарал да направи това, но ми харесваше. Харесваха ми стенанията, които излизаха от устата й и галеха слуха ми. Харесваше ми начина, по който ме притискаше към тялото си, а най много ми харесваше това как ме обгръщаше целия, карайки ме да желая да навлизам в нея по бързо и грубо, но все още се сдържах с неубозданоста.
Целувах всичка част от тялто й, която достигах. Тя заслужаваше да бъде с някой прекрасен за нея мъж, някой който наистина да я заслужава. Но повечето идиоти в града я мислеха за твърде възрастна. Е за мен беше идеална.
- Харесва ли ти шериф? - Казах задъхано, твърде много прекалявах с цигарите и в последно време това ми се отразяваше. - Трябва да знам дали ти харесва Лиз.
Гласът ми беше леко прегракнал, а шепотът го правеше невероятно възбуждащ. Има доказателство, изжижащото й се тяло под моето, но исках да го потвърди. Да ми каже, че и доставям удожолствие, да прошепне името ми... а защо не всичко на веднъж?

+18

Не бях свикнала да говоря по време на секс и единственото, което излизаше от устните ми, бяха леки стенания, но май в момента се очакваше да кажа нещо. Бях готова да се подчиня, не заради друго, а защото не исках удоволствието да приключва. От началото не можах да овладея стенанията си, но изпитах някакво много странно и необяснимо чувство, което ме караше да желая да го направя.
Хванах нежно лицето му, като го спрях и го накарах да ме погледне в очите. Той все още не спираше да се движи от кръста на долу, но погледа му беше закован в моя, а по челото му бяха избили няколко капчици пот. Беше красив и невероятно секси, от което идваше и силната ми възбуда, но и от това, че знаеше как и къде да ме докосне.
- Да – казах тихо, а това го накара да се усмихне, но въпреки това продължих да говоря – харесва ми повече, отколкото е редно.
Ръцете ми се спуснаха към врата му и го придърпаха към мен, като леко се надигнах, за да мога да го целуна. Тялото ми изведнъж се разтрепери в ръцете му, а аз изпитах прекалено голяма нужда да дишам, затова го пуснах и отново извих тялото си, като гърдите ми изпъкнаха нагоре, а краката ми затегнаха захвата си и не му позволиха да се отдръпне от мен.

+18

Лиз Форбс, ловецът на свръх естествени същества извиваща се в ръцете ми, нямаме по голямо удоволствие от това... явно може би това което следваше да се случи. Оставих я да прекъсне целувката ни, а аз се насочих към гърдите й. Макар буквално да ме беше приковала към тялото си, успявах да правя някакви движения с него. Спазмите, които съпровождаха оргазма й, ме изтреляха на седмото небе, защото тя се свиваше и ставаше все по - тясна, а аз се опитах да забързам ритъма, за да може удоволствието й да буде пълно.
Устните ми намериха пътя стигайки до гъдите и а езикът ми се заигра с едното и зърно. Това, че стенеше от удоволствието ме възбуждаше още повече и ме караше да я желая така изцяло както ми се отдаваше. Забавих отново темпото, оставяйки я да си почине малко преди да продължим започанатото. Не бях от добрите хора, но тя ме караше да се чувствам добър.
- Кажи ми какво искаш и аз ще изпълня желанието ти... - Прошепанх, като се отделих за секунда от кожата й, след което устните ми затърсиха нейните. Целувката, която последва беше нежна и чувственна, а движенията ми в тялото й отново започнаха да се забързват.

+18

Не знаех какво повече можеше да искам в момента. Може би за него не беше достатъчно, но аз се чувствах напълно задоволена и на върха на екстаза, а той отново се засилваше и за момент се притесних отново, защото нямах никаква представа колко точно щях да издържа. Не исках да го разочаровам, но бях свикнала да го правя на меко легло, веднъж на няколко дена, а не няколко пъти за един, а после да си почина в прегръдките на любимия си … е, той все още не беше сред любимците ми.
Беше ужасно странно, но изведнъж желанието ми просто изплува най-отгоре в съзнанието ми, но нямаше нищо общо със случващото се в момента. Исках нещо така силно и знаех, че нямаше това предвид, но може би то беше единственото нещо, което все още ме държеше напрегната, затова трябваше да се отърва от този товар, а ако не … то тогава щеше да ми се наложи отново да поискам услуга от Деймън, което знаех, че ще направи и все пак бях започнала да прекалявам.
- Не искам никой да разбира за дъщеря ми – казах напълно сериозно, като отново оставих възбудата и желанието настрани.
Бях достатъчно силна и възрастна жена, за да знам как да контролирам чувствата си и въпреки, че се въргалях с това момче в тревата, нямаше нещо по-важно от дъщеря ми, а аз нямаше да се почувствам спокойна, докато не се убедя, че нищо лошо нямаше да й се случи.

+18

Отново се напрегна, усещах, го. Явно сексът не й действаве отпускащо, както ми действаше на мен. Притесняваше се за дъщеря си и я разбирах, но всъщност го споменах само, за да привлека вниманието й. Нянах намерение да издавам Керълайн, тя беше още дете, но явно шерифът не го знаеше.
- Не искам нищо от нея Лиз, ти направи това, което исках и ще отнеса тайната на дъщеря ти в гроба си... - Надявах се сега вече да се отпусне и да ме остави да продължа започнатото. Не бях сигурен вече от какво идва желанието ми. Може би заради това, че тя отново се отпусна, а аз можех да правя каквото ми дойде на ум. Въпреки това се съобразявах с възраста й, реди десет години френската любов все още беше табу за някой наций.
Задвижих се отново, като внимавах да не я нараня или обидя. Възхищавах се на тази жена и не исках да й сторя нещо, което можеше да и се отрази зле.
- А след като разбра, че Керълайн не е застрашена ще ми позволиш ли да продължа... моля те... - Върнах устните си на нейните, като внимавах с нежноста и подтисках страста. Уважението ме караше да ставам банален...

+18

Това наистина успя да ме успокои и май беше крайно време да спра да си измислям всевъзможни причини, за да не продължим. Отпуснах се върху мекото си яке и отговорих нежно и бавно на целувката му, като нямах никакво намерение да бързам. Въпреки, че бях целеустремен човек, нямах никаква представа какво искам сега и от какво точно се нуждая, тъй като нашата игра беше донякъде нова за мен.
Израза „моля те” отекна в съзнанието ми, без да разбирам защо ми беше направило толкова голямо впечатление … може би, защото не го бях очаквала, но не мисля, че беше само това. Устните ми бавно се отделиха от неговите, като сложих ръката си на гърдите му и му дадох знак да спре, а той ме погледна някак недоволно. Не бях наясно, защо е така нервен … може би аз го изнервях с поведението си на девственица, но се вълнувах доста, точно както и първия ми път, макар че тогава бях … ами тогава нямаше и да се замисля защо е искал да легне с мен, а по-скоро защо аз с него. Можеше да съм единствената от семейството, която не беше участвала в мис Мистик Фолс, но бях достатъчно секси, за да го спечеля … може би, малко по-консервативна.
- Направи каквото пожелаеш – казах тихо и махнаха ръката си от гърдите му, позволявайки му отново да се приближи към мен, за да ме целуне.

+18

В началото, когато ме спря си помислих, че това ще е края, но аз все още и втълпявах желание, макар да бях сигурен, че вече няма нужда от това. Но тогава получих позволения за всичките ми действия, които бях намислил. Въпреки това не мислех да правя секс с нея както със всички дръги, защото тя заслужаваше нещо по добро. Не бях сигирен как точно ще й го дам аз след като бях пълен задник, но като за начало можех да започна всичко от там докъдето бяхме спряли.
Бавните ми движения отново се забързаха, но този път, освен нейните стонове, от устата ми излизаха и мой. Нищо от това не беше престръвка, просто сега и аз се отдавах на удоволствието което си доставяхме взаимно. Отново спуснах устинте си по врата й усещайки меката кожа под тях. Тогава реших че това не ми е достатъчно. Обвхванах кръста й с ръце и ни завъртях, като я преместих така че сега тя да е отгоре, застанала на колене, на не толкова меката земя. Ръцете ми се спуснаха надолу обхващайки все още стегнатото и дупе.
- Надявам се, че нямаш против да сменим за малко позата... - Надигнах се леко като отново пресрешнах устните й.

+18

Дали имах нещо против? Оооо да и то много. В тази поза се чувствах невероятно уязвима, неопитна и каквото още можех да се сетя … проблема беше, че дори не можех да мисля в този момент, а това ме плашеше допълнително. Не можех да си обясня чувствата, които бушуваха в мен, но не можех и да ги отрека вече, затова скочих с двата крака в глупостта, която правих, за да може поне да й се насладя.
Сложих ръцете си на раменете му и се приведох надолу, като нежно и отдадено впивах устните си в неговите, докато се движех доста по-бавно, отколкото преди малко той, но все пак беше приятно и то много. Надявах се не само за мен да е така, защото не се чувствах като някоя разкрепостена тинейджърка, която да се вихри върху него, сякаш е яхнала механичен бик. В мен напираше главно възбудата, а след това идваше страстта, която не бях наясно как да изразя, тъй като не бях свикнала да правя секс просто така. Дори за момент пак се замислих какво правя, но усетих как удоволствието се отдалечи от мен и веднага върнах мислите си на Браян.

+18

Усетих ръцете и и внимателните й движения върху мен. Притесняваше се и го усещах, макар да се опитваше да прикрие всичко с целувки, но не и се получаваше много добре. Не исках да е притеснена, исках да не й пука какво ще си помислят хората или какво ще си помисля аз, или дали за това, че външно изглеждам по – млад от нея ще я съдят. Исках да се отдаде напълно на чувствата си, защото вече бях спрял да я контролирам, и бях изморен от цялото това прилагане на “магия”. Трябваше ми само малко почивка и отново щях да ни разменя. Виждайки, че в тази поза се чувства несигурна. Протегнах се и я погалих по бузата, не бях сигурен защо го направих, имах някакво усещане, че точно това трябва да направя.
– Не се тревожи Лиз, ти си красивя, а тези които не го виждат са слепи... – Започнах бавно да надигам тялото си от земята, следвайки нейния ритъм. Мускулите по цялото ми тяло започнаха да се стягат от напрежението и това да движа тялото си само от кръста надоу. Ръцете ми обгърнаха кръста й и също синхронизираха движенията. Сега вече не само тя беше тази която издаваше онези звуци на удоволствието, от моята уста също излизаха.

» В гората преди преди седмица
» Ню Уорк преди 4 дена +18
» Преди два дена, когато се срещнахме...
» Фолс преди месец
» В кафене преди 5 месеца