На разходка в парка след един ден

Бях обещал на Сали да я заведа в парка и да й купя сладолед. Приведох се в по нормален вид, така че да приличам на човек. Те предпочитаха да се обличат с дънки и тениски, затова и на мен ми се наложи да си сложа такива дрехи. Взех Сали и я заведох в близкия парк с катерушки.

Трябваше да я пазя изключително много, защото тя беше малко, невинно момиченце и можеше да се нарани на всяко едно нещо. Бях и обещал двоен ягодов сладолед, но щеше да го получи след като се наиграе, защото стомахчето и не трябваше да е пълно, особенно ако се качи на въртележката...
- Е къде иска да си играе Сали? На пързалката, въртележката, люлката... Само трябва да си избере.

Днес батко Браян щеше да ме изведе на разходката която ми беше обещал.А разходката включваше и сладолед.Бях толкова весела.А и батко Браян беше забавен,но понякога много се тревожеше.Нямаше да ми стане нищо от една рана.
Много ми беше забавно да гледам към лицето на Браян.Той беше много висок и когато го погледнех беше като великан, а аз като малко джудже.Но аз си знаеш ,че някой ден и аз ще стана висока.Може би не колкото Браян,но висока.
След като стигнахме площадките и избора ми на игра беше разкрит,аз просто се затичах към люлките и седнах със скок на едната и започнах да се засилвам на люлката.
-Люлки ..
Звънливото ми гласче бе придружено от хихикане докато люлката се засилваше с лен напредък напред и назад.
Обичах люлки.

Сали се затича към люлките а аз тръгнах след нея. Когато се залюля вече тези така безобидни неща ми се сториха опасни. Аз нямах вампирската бързина и ако паднеше не бях сигурен дали ще успея да я хвана. Ставах параноичен и дразнех Сали затова застанах зад люлката и започнах да я побутвам, а тя се засилваше все повече и повече. Сали се смееше високо и това караве и мен да се усмихвам. Обичах това хлапе.
- Искаш ли са ти съставим график с катерушките малчоган? - Попитах я и се усмихнах по широко. - Може след това да идем на въртележката...
Виждах че там родителите се въртят заедно с децата си и затова ми се виждаше най - безопасното нещо тук. Но този ден беше на Сали и каквото си пожелаеше щеше да е нейно. Поне сега, когато още беше малко момиченце трябваше да бъде щастлива.
- Избери си какво да правим, и когато ти омръзне в парка, може да идем и на друго място.
Знаех колко много обичаше сладките и си помислих, че освен сладолед, можем да минем през някоя сладкарница и магазин за бонбонки.

Но аз можех с часове да се люлея и люлея.Това беше толкова забавно.Издигаш се във въздуха после падаш назад.
И отново.
Обичам люлките.
Не спирах да се смея докато люлката падаше назад,но докато се издигаше смехът ми бе най-звънлив.Но въпреки ,че беше страхотно когато люлката загуби скорост скочих от нея докато беше напред и се приземих със леко залюляване.Но все пак успях да не падна.
Обърнах са с мила усмивка към батко Браян.
-А ти къде искаш ?
Гласчето ми сега беше максимално невинно заради "каскадата" която бях предприела преди минута.Едва ли се беше зарадвал много.
Но беше забавно.

Щях да получа удар, докато се люлееше и смееше Сали изведнъз изхвръкна напред. Стиснах зъби за да не изпсъвам като шофьор в задръстване, а когато видях че е добре и и няма нищо се приближих бавно до нея, защото краката ми просто не искаха да се движат. Коленичих пред нея и я гушнах, а лед това я освободих от прегръдката си и се усмихнах широко, но някак си не можах да се стърпя.
- Обещай ми че никога повече няма да правиш така... Изплаши ме... - Огледах се наоколо докато не съзрях нещо в далечината. - Може да идем на батута...
Посочих на Сали, там на където гледах и аз.
- Но първо да си вземем сладолед, няма по забавно нещо от това да скачаш на батут и да ядеш сладолед...

-Добре няма да правя повече така..
Усмихнах се.Явно наистина батко Браян се стресна.Е,аз не исках.Просто скочих,защото ми се стори забавно.И беше,но май само за мен.
След предложението за батут едва не се затичах към него,но последва сладоледена оферта.
-Няма ли да ти стане лошо на стомахчето?
Казах аз и сложих ръчичка на моето.А след това се замислих и отново измънках.
-Или да си оцапаш блузката.
Но този път,дръпнах неговата блузка.Засмях се и отново дръпнах тениската на Браян.
-Но както ти искаш..
Усмивката ми си стоеше.Винаги тя си беше там.Рядко я нямаше.А,как ставаше.
След като знаех,че лошото същество което се крие в гардероба или под леглото ти до някъде съществува.И Браян беше от тези интересни същества.Просто любопитството ми беше толкова голямо ,че покрай баща си бях запомнила как се движат създанията.И се бях научила да ги различавам.

Сали беше умно дете, вероятно можеше да ти прилошее и сто процента щеше да се нацапаш, но това му беше забавното на всичко. Изправих се и вдигнах Сали на конче, като я качих на ръменете си и заподскачах като заек към щанда за сладолед. За малчо взех двоен ягодов поръсен с шаени бонбонки, а за себе си шоколадов. Когато бях около нея самият аз се чувствах като дете. Подадох сладоледите на Сали защото ми беше трудно да я държа и да я нося и тръгнах към отдалечения край на парка.
- Ако искаш може после да идем до някоя сладкарница, за торта? - Днес щях да поглезя нея и детето в себе си. Свалих я долу когато стигнахме батутите и без да ми пука, че надвишавам теглото, за да ме издържи един такъв се качих заедно с нея на единия батут.
- А сега да скачаме... - Казах на дребосъка и се засмях.

Скок.Скок.Скок.
Чувствах се като жабка която скача от камъче на камъче.
Беше много забавно.Сякаш летиш за секунда и после отново отскок,а понякога дори стигах на по високо.
Разбира се смеха ми не спираше.Как ли побирах толкова смях във себе си.Но беше толкова забавно да скачаш.
-Ти си жабка ..
Засмях се аз отново и погледнах Браян.Той изглеждаше като голямо дете.Всъщност щом беше с мен сякаш изваждаше детското в себе си и се държеше почти като мен.Но беше внимателен и предпазлив във всяко действие.
А мен не ме беше страх да падна и да се ударя.Разбира се ,че щях да мрънкам,но после пак щях да се смея.
Но ние децата сме странни.Разсъждаваме,но не действаме.

Смеех се заедно с нея, беше толкова забавно... Забелязах, че тя се беше намазала със сладолед по малко отколкото аз, но тя беше и по внимателна.
- Не, ти си зайче, аз съм кенгуру... - Засмях се още по звучно. - И мога да скачам по високо.
Отскочих колкото може по високо но се оставих да падна по гръб, сладоледа ми се заби в тениската, а аз се задъхах. Цигарите си казваха думата...
- Продължавай да слачаш дребосък - обърнах се лъм Сали. - Аз мисля да си почина малко...
Сезнах от батъта и седнах на най близката пейка до него като не изпусках Сали от очи. Беше толкова забавно да си малък, а тя имаше невероятната възможност да изживее прекрасно детство.
Погледнах блузата си която на нищо не приличаше, свалих я и я хвърлих в близката кофа за боклук. Щях да си купя нова от първия магазин, преди да идем в сладкарския рай на тортите.

Зайче.Кенгуру.Жаби.
Засмях се весело докато поредния висок скок ме забавляваше.
Направих още няколко и излязох от батута и изтичах до пейката на която Браян беше седнал.Погледнах тъжно.Нямаше тениска,нямаше да мога да го дърпам за тениската.Но после погледнах сладоледа в ръката ми и усмивката се върна.Не успях да се оцапам в размерите в които си мислех,че ще свърши това скачане.
-Сега къде искаш да ходиш бате Браян.
Казах аз и се засмях.
Днес щях да му ходя по петите.Обичах да го правя.Да ходя след някой.

Сали дойде при мен леко нацупена. А после ме попита къде ще ходя. Засмях се леко.
- Ами мисля да ида на кино, но няма кой да дойсе с мен... Много ми се гледа "Ледена епоха 4"... Малчо искаш ли да дойдеш с мен? Ще си вземем пуканки с шоколад и скреж, както и начос и още каквото продават в киното...
Засмях се, Сали ме гледаше и се усмихваше, а аз не изчаках отговора й. Хванах я и я вдигнах високо като я завъртях няколко пъти в кръг, а тя се смееше.
- Но първо трябва да си къпя блузка и ще ми помогнеш да си я избера... Ако искаш... Искаш ли?

-Даа.. ще и вземем блузка.Розова или лилава.Може и червена.
Казах аз и се засмях.Как ли щеше да му стои една розова тениска.Но много много розова.И с една пеперуда или пони.О,прелест.
Разбира се образа веднага излезе във мислите ми и смеха ми стана още по силен.
-Как ще побереш толкова много храна ?
Погледнах много объркано.Аз не можех да изям сама и един шоколад.А той изброяваше каквото се сети.Но не се знае какво количество храна мога да изям и аз ако изглежда вкусно.
Бях от децата които си хапваха това което харесат на външен вид.За разлика от Били който в детската градина изяде буболечка.Но това беше отдавна.И беше в Чикаго.
-Не.Наистина трябва ти розова тениска !
Казах аз и пляснах с ръце като видях един магазин наблизо.

Засмях се леко. Обичах това детенце, може би това беше единственото същество на света, което наистина обичах. Хванах я за ръчичка и я поведох към магазина към който гледаше.
- Аз съм голям и трябва да ям много за да правя от тези... - Стегнах мускула на ръката си и се засмях. - Трябва да поддържам форма, за да може какичките в парка да ме харесат, след като видят теб и колко си сладка.
Наведох се и я целунах по бузката, а после я хванах и я качих на гърба си, като се затичах към магазина и се смеех колкото ми се искаше. Влезнах вътре и пуснах сали пред закачалките с блузи.
- Дребос, ти избираш. Аз ще съм твоята кукла и ще ме облечеш както си поискаш...

-Супер !
Плеснах с ръце и започнах внимателно да оглеждам блузите.Имаше червени.Но не и розови и лилави.Обикалях.Оглеждах.
Нямаше розово и това беше.
Накрая се появи едно петно.Отдалеч беше като петно.Розово петно.Почти не се затичах към него.Беше розова тениска.Бледо розова,но розова.Взех я със закачалката.Имаше някакъв надпис,но не можех да го разбера.
След като целта бе намерена се затичах към Браян и му дадох блузата.
-Етоо..
Казах весело и му подадох закачалката.

Сали разглеждаше магазина, сякаш търсеше нещо определено. Затича се и след секунда ми връчи розоба блуза с надпис. Бях и обещал, че тя ще избира, а държах на обещанията си. Взех блузата, като я облякох. Беше като изваяна за тялото ми, даже леко впита. Призмъкан Саличах на обратен, но щео това беше нейният избор, щях да се съобразя.
Усмихнах се на малкото момиченце, което никога не спираше да ме радва.
- Е, мисля че ровозовото ми отива, а? - Не дочакх отговор, защото можеше да реши да я смени с нещо още по гейко, затова побързах да я платя и да и да измъкна Сали от магана, преди да намерила нещо наситна впото и изкрящо розовзово.
- Какво предпочиташ сега, торта или кино? Избери си кое да е първо

-И то много !!
В този момент забелязах и една лилава,но вече беше късо.Излязохме от магазина.Поне ако изгубех батко Браян,щях да го вида отдалеч с тази розова блуза.Но ако бяхме честни наистина му ходеше.Може би ако беше по розова.
Хм. Замислих се прекалено много над тази блуза.А тя вече беше беше свършено дело.
И след като започнах да мисля над новия въпрос.
-Кино.
Плеснах аз доволно с ръце и се засмях.Обичах киното.И филмите.И онези странни очила които даваха ако гледаш 3D филм.
-Но ако искаш може да отидем за торта.
Усмихнах се аз и се засмях.

Щом искаше кино, щеше да бъде кино. Обичах анимацийте, особенно "Ледена епоха", беше толкова завно филмче. Тъй като дях със Сали не си бях взел превозното стредство от гаража. Щяха да ме глобят ако я качех на мотор, освен това няма да рискувам да падне.
Хванах я за малката ръчичка и двамата тръгнахме към киното. ОБичах да слушам смеха й, това доказваше колко е щастлива и като знам че аз правя така да е щастлива бях на седмото небе.
Влезнахме в киното и отидохме на щанга за пуканки и другите неща , които продаваха за киното.
- Големи пиканки със шоколад, голяма кола, един от онези големи пакети с бонбони и ... - Поръчах, а после се обърнах към Сали. - Дребос ти какво ще искаш?
Нведох се леко към нея като и прошепнах заговорнически.
- И си избери между "Ледена епоха 4" и "Мадагаскар 3", и си вземи много по голямо количество от това което можеш да изядеш, за да можем да целим останалите деца в киното. - Намигнах й и се ухилих като малко дяволче.

Засмях се весело.Това беше много много добра идея.
Замислих се и след като нищо не хрумна в моето малко мозъче направих умислена гримаса и после се усмихнах.
-Същото като теб ..
Друго не ми беше хрумнало.
Сега следваше другата дилема.Ледена епоха или Мадагаскар?И двете бяха забавни и имаше животни.Аз обичах животни.Но обожавах онази катерица която гони своя фъстък.
-Ледена епоха !
Казах аз сякаш на себе си и отново плеснах с ръце.Правих го винаги щом реша нещо или .. просто плясках с ръце.

Усмихнах се весело и взех двойна поръчка. Наредихме се да си вземем и билети, естествено за последния ред, за да можем да целим всички които са пред нас, а това бяха долните 20 реда. Беше пълно с деца на възраста на Сали малко по големи и по малки. Май аз бях едибствения възрастен, но не ми пукаше изобщо. Щях да се забавлявам истински, така както не бях правел от години.
Взехме си и билети и преди да влезнам в залата ни дадоха от 3D очилата. Сега вече щяхме да сме изцяло във филма. Помагах на Сали да носи нещата които си бяхме взели от щанда пред киното. Нямах дори как да си сложа очилата на очите. Качихме се до последния ред и заехме местата си.
– Дребос, ще ми помогнеш ли с това? – Кимнах към очилата които държеше, за разлика от нея аз нямах свободна ръка. – А след като почне филма се заемаме да напълним гърба на децата с пуканки.

» След няколко дни в хотел (18+)
» Мистик Фолс след няколко дни
» Из парка на града,1 юли 2012
» След седмица из града
» След 2 години в Кипър