Gilbert House, преди една година

Последните няколко дена бяха наистина приятни и всичко вървеше добре. Директора на училището все не ми се беше обадил, за да ми каже, че е хванал Джеръми в поредното нарушение. Елена преодоляваше раздялата си със Стефан, като прекарваше повече време в къщата с приятелите си, а Рик просто не спираше да ме глези, откакто се наръгах с онзи нож. Все още не можех да си обясня как стана, но бях решила, че вече ще поръчвам само готова храна от някой ресторант и никога повече няма да режа, дори и салата. Хората си режеха пръсти, дори ръце, докато готвеха, но аз просто ги бях задминала, като успях … както и да е. Не трябваше да мисля за това, защото само ме побъркваше.
Бях се излегнала на дивана в хола, като бях завила краката си с едно оделано и четях някаква книга. Беше ужасно скучна, но нямаше абсолютно нищо по телевизията, а за пръв път ме оставяха сама и реших да не мърдам от къщата, защото с моя късмет, щеше да се случи нещо ужасно и ако останех жива, никога повече нямаше да имам и една минута уединение. Точно тогава чух как ключовете се завъртяха и вратата се отвори, а аз се надигнах от дивана и извиха развълнувано:
- Моето спасение – нарекох весело Елена, а тя ми отвърна с усмивка – кажи ми, че имаш поне една добра клюка, че ми идва да си тегля ножа – пошегувах се и се засмях, но май на нея не й подейства развеселяващо – добре … трябва да сменя посоката на хумора си.

Последната година не можех да определя като цветуща, а може би и последните две...първа Арес,сега и научавах за вампири,върколаци,на всичко отгоре имах и двойница.Как си мислех мче искам вълнуващ живот,сега го проклинах.Със Стефан се разделихме заради Катрин и нейните манипулации,не можех да издържам вече на това,не можех да рискувам чужди животи,най-добре бе да вървя по гайдата й
Прибирах се от Бони,нищо интересно и тя не можа да направи,но не я винях,също изстрада достатъчно,когато леля ме посрещна с възгласи и странен черен хумор
-Какво да ти кажа,грачето ни е все така спокойно и скучно,а ти не мърдай и не ми говори за ножове,къде е Рик?Мислех,че не те оставя сама?
Напоследък тези двамката прекарваха много време заедно,а и Джеръми се кротяса което беше голямо облекчение,но скоро нямаше да мога да държа Джена на страна от това
-Искаш ли нещо?

Не знаех, не всъщност знаех, защо ме третират като дете, но просто не ми харесваше. Искаше ми се всички да се успокоят малко повече. Дори самата аз полудявах, а всички знаеха, че не бях човек, който си правеше подобни шеги, но по цял ден излегната на дивана, гледам някакви предавания, от които оглупяваш допълнително и вече не издържах. Дори не можех да правя секс, защото съм щяла да си разкъсам шевовете, но това разбира се пропуснах да го споделя на Елена и Джеръми.
- Отиде до училището – отговорих накрая на Елена, избягвайки втория й въпрос, но понеже нямах с кого друг да споделя притеснението си, щеше да е с нея – макар, че съм напълно сигурна, че чух гласа на Деймън по телефона. Просто не мога да си обясня, какво е толкова важно в училището, че стана така и една не се затича през вратата … но той не би ме излъгал – сякаш последното го казах на себе си, а после погледнах Елена с онзи изпълнен с тъга и надежда поглед – Нали?

Прекалено странно Рик да ходи в училище пък и с Деймън,тези двамата сериозно ме съмняваха.Но пък нищо чудно да бяха измислили как да разкараме Катрин от картинката,заради нея не можех да съм със Стефан,чудех се кога ли всичко това ще приключи,сега оставаше да опита да провали и маскения бал у Локууд и бих и извила врата собственоръчно,но едва ли можеше да стане
-Не,няма причини да те лъже Джена!Явдо с Деймън обсъждат нещо свързано със Стефан и училището
Мразех да я лъжа,мразех да я лъжем всички ,но най-добре беше да не знае нищо,стигаше ми Джеръми и проблемите с Ана и Вики

Нямах никаква причина да не вярвам на Елена. Можеше и да имаме някакви караници и разногласия, но когато ставаше въпрос за нещо наистина важно, винаги разчитах на нея, дори повече, отколкото на Джеръми. Приех думите й за истина без дори да се замисля и се изправих от дивана, като видях как тя разпери ръцете си, сякаш всеки момент щях да се строполя на земята.
- Добре съм – казах с нежна усмивка, вместо да й се скарам и я погалих по рамото.
Радвах се, че наистина се интересува от състоянието ми, защото това само показваше колко много ме обича, но не исках да се притеснява толкова много. Бях достатъчно добре и ходех спокойно изправена, като не усещах абсолютно никаква болка … все едно можех да усетя нещо след всичките онези хапчета, с които ме тъпчеха.
Бавно се придвижих към кухнята, като Елена ме следваше, сякаш съм някое четири годишно момиченце и всеки момент ще бръкна в някой контакт. Сама си бях виновна за това, така че не можех да кажа нищо, но просто ми се искаше да си направим по един чай и да си поговорим. Хубавото на всичко това беше, че прекарвах повече време вкъщи и наистина се сближавах с тях, а не както в началото.

Знаех,че на мен ще повярва,напоследък с Джена бяхме много близки,повече от преди и това ме радваше за това всеки път щом изричах лъжа сякаш пирон се забиваше в сърцето ми,но нямах избор не исках да забия кама в нейното и да изложа и нейния живот,не че Катрин не я намеси вече,но това щеше да и е за последно!
-Сигурна ли си?
Тя се изправи и се отправи към кухнята,жал ми бе да я гледам така,ами ако беше малко по встрани и по дълбака,сега щях да я оплаквам,а това трудно бих понесла наистина.
-Искаш ли чай,я кажи как върви с Рик?

Отворих един от шкафовете в кухнята, където държахме подправките и извадих онзи чай, от който Елена ме караше непрекъснато да пия. Не знам какво му беше толкова специалното, но вече започваше да ми втръсва, но тя не ми даваше дори да го сменя. Имало някакви си билки с лечебни свойства и общо взето глупости, от които никой не се интересува в днешно време, но в момента не бях в състояние да споря с нея.
Допре поне, че имахме от онези кани, в който водата се сваряваше за секунди с натискането на едно копче, защото не само ножовете вече ме караха да се чувствам неприятно, ами и самата кухня. Извадих две чаши и докато правех това, видях как Елена ме гледаше с неприкрито любопитство и задаваше странни въпроси.
- Ами … добре – казах леко притеснено и инстинктивно се огледах, за да съм сигурна, че сме сами – всъщност върви повече от добре. Мислех си, че не е преживял жена си, но той ме накара да мисля точно обратното. Точно преди … това – казах и кимнах към стойката с ножовете – прекарахме една страхотна вечер – завърших замислено и видях как Елена ме гледаше, сякаш очакваше още, но не трябваше да забравям, че съм й леля, а не само приятелка – не очаквай подробности.

Интересно ми бе как ....подяволите имунитета към върбинката,тя можеше въпреки това да я контролира тъкмо щях да я скастря че не пие чая,когато го извади и пусна да се топли водата.
Притеснявах се за нея,не искаше чая а бе необходимо,не че помагаше особено ,но все пак с него и без него...главата ми се пръскаше,исках Стефан да е тук сега и да ме подкрепя но уви ,трябваше да се справя без него.Както винаги се справях сама,първо родителите ми ,после Стефан,какво още
-Радвам се
Но тя не пожела да ми каже повече,супер,сега намеси и Изабел,добре,че не знаеше че е жива,иначе щеше да е интересно тогава.

Истината беше, че повече от две седмици не бях пила чай, защото вкуса не ми харесваше и наблягах повече на кафето, но сега предпочитах да изпълнявам всичко, защото още малко щяха да го сложат в бутилка с биберон и да ми го натикат в устата.
Сложих чая в чашите, като изсипах водата в тях и извадих едно от онези сладки малки тумбести бурканчета с мед. Откакто си бях сама вкъщи, бях започнала да обръщам повече внимание на малките подробности, които по принцип не ми правеха никакво впечатление. Сега обаче нямаше на какво да обръщам внимание, освен …
- Забелязала ли си, че Джер прекарва доста от времето си с Бони – попитах накрая и надигнах едната си вежда – не че имам нещо против, напротив. Просто до сега не съм ги виждала толкова често заедно.

Да,хубавото на цялата работа беше че успя да сближи Бони и Джеръми,след всичко което се случи с Вики и Ана има право да е щастлив,но се моля само всичко между тях да е наред и Бони да не го нарани
-Да,забелязах,само да не си въобрази че е влюбен и тя да не му отвърне,според мен Бони се бои от моя реакзия,все пак ми е брат,но ще се радвам да са заедно,но ...не съм примера за връзки нали?
Не исках да мисля сега за това,но беше май неизбежно

» Рим,Италия преди 1 година.
» В гората преди преди седмица
» След една седмица / Някъде из горите
» Преди седмица.
» Местния Бар,преди два дни