Рейкявик, Исландия / Пет години по-рано

Лошото ми настроение не можеше да се опише с прости думи. Но дори природата схващаше, че не съм в настроение. Тъмни облаци бяха надвиснали, в хармония с моите настроения. Каква идилия. Вървях по улиците, докато всеки момент се канеше да завали. Токчетата ми потропваха по асфалта. По улиците нямаше много хора, всички се бяха скрили, очаквайки снеговалеж. Само на мен явно грам не ми пукаше, ама изобщо. Да, бях си най-големия непукист, не ме интересуваше нищо и никой и това беше сред хубавите ми качества. Не бях от най-приятните хора, освен с близките си хора. Но пък такива почти нямаше, затова се вписвах в графата на кучките. В далечинаа видях някаква тъмнокоска, която беше първата жива душа /ако можеше да се нарече жива, понеже долових, че е вампир/, която виждах от около петнадесет минути насам. Започнаха да прехвърчат снежинки и влязох в близокото кафе, минавайки точно покрай тъмнокоската. Лъхна ме топлина и ароматите на кафе, канела и какао, които се преплитаха в една уникална комбинация, която можеше да накара дори и мен да се усмихна.

Времето беше лошо,но на мен не ми пукаше.Всеки се беше скрил някъде,само едно момиче беше навън,но и тя като другите се навря в кафенето за да не я навали или намокри.Сравнение с нея и времето,аз бях много радостна и щастлива.Останах известно време под снежинките и се радвах като малко дете.След дозата забавление влязох в кафенето.Имаше само една маса със свободно място,а масата беше именно на момичето което видях отвън.приближих се и я попитах.
-Здравей.Може ли да седна при теб ако не досаждам разбира се?

Брюнетката, която видях навън също не се забави и влезе в кафето. Запъти се към мен и ме попита дали може да седне. Огледах се наоколо, явно нямаше друга свобона маса, всъщностнямаше свободно място.
-Предполагам, че да - казах, когато се убедих, че няма да имам избор, освен да кажа да и да изчакам брюнетката да се настани на свободното място.
"Дръж се мило, ти можеш. Не я гони още на.. втората минута" повтаярх си наум, но по дяволите бях толкова зле настроена към всичко и всички днес, че можеше да се скарам дори с глухоням.
-Не е като да досаждаш много.. имам предвииид.. - започнах да преплитам език, мислейки как от не особено приветливо, изречението коео започнах да стане едва ли не направо приятелски настроено.
"Ксандра, ти можеш"
Нее, определено не можех и този вътрешен глас го знаеше много добре.
-Имам предвид.. не досаждаш - казах и направи жалък опит за усмивка.
-За теб не знам, но на мен не ми се умира тук, докато чакам някой да ни обслужи - казах и затърсих с поглед някоя сервитьорка. Едната седеше до барплота, а другата, която успях да видя пушеше. Да им имам организацията.

Усетих че не и беше приятно моето присъствие,затова избързах да си тръгна.
-Ако не си в настроение кажи и ще си тръгна.Нямам за цел да досаждам.-тя се огледа за сервитьорка,но видя че и двете бяха заети със странични занимания.Реших да се намеся щото бях прекалено жадна за да ги чакам.Въздействах на едната и тя веднага дойде.
-За мен кола с лед и едно дълго кафе.-сервитьорката ме погледна и се обърна към момичета срещу мен.Тя си поръча и аз я питах.
-Аз съм Клеопатра,а ти как се казваш?

Поклатих глава и докарах една прилична усмивка.
-Просто не ми е ден днес.. както и много други дни - измърморих най-накрая.
-Случиха ми се кофти неща и съм в лошо настроение, но да не ти прави впечатление.. - казах малко след това, като пропуснах да спомена нещата, заради които се бях озлобила толкова напоследък. Все пак "Бях в Ада" не е едно от най-обичайните неща, които можеха да бъдат чути в малко уютно кафене, ухаещо цялото на топъл шоколад и канела. След малко непознатата брюнетка се представи и попита и мен за името ми.
-Ксандра - отвърнах й почти веднага.
Тя си спести фамилията, затова и аз не споменах моята. Която вкъщност нямах, а истинското ми име беше прикрито като фамилия. На пръв поглед завъртяно решение на проблема да не разбере никой коя съм, но в действителност беше толкова просто и ефикасно. Сега, когато обикалях скандинавските страни трябваше да съм особено внимателна, поради факта, че спомена ли Вернанди като свое има.. вариант 1: ще ме помислят за луда, предвид факта, че се представям за една от богините на съдбата. Вариант 2: ако някой беше по-вярващ ще разбере, че всъщност съм аз. А изключително много мразех да ми мрънкат а главата. По дяволите, сестрите ми също отговаряха за съдбите на хората и все аз попадах на някакви недоволни от живота човеци, които отчаяно ми се молеха да променя начина им на съществуване. Ехооо, аз случайно да не излизам от лампа и да изпълнявам по три желания?!

Аз не си казах фамилията защото тя постоянно се сменя.Тя също не я каза и това ме успокой че не съм само аз.Имах много добри сетива и въпреки че миришеше на шоколад и канела,пак подушвах острата миризма на прясна кръв.Това не ми действаше добре защото бях гладна и то не за каквото и да е,а за прясна човешка кръв.Не издържах сред тия литри кипяща кръв и излязох малко навън.Стоях така около 5 минути и отново влязох вътре.Тя се притесни и аз и отговорих с цел да я успокоя малко.
-Гладна съм....а тук и пълно........с храна...-нарочно заеквах за да се усети за каква храна говоря.
Отново станах,но този път се насочих към тоалетната с жертва.Нахраних се и изчистих всичко след себе си.Върнах се след 10 минути с грейнало лице от щастие.Бях кръвопиец,чудовище,вампир,но не ми пукаше изобщо.Това беше моята природа и живот.Настаних се отново на масата сякаш нищо не е станало.

-Да, за теб е пълнос храна тук - казах и се огледах около нас.
Дали беше от по-младите вампири и не можеше да се сдържи при мириса на кръв около себе си. Преположих така, когато стана и след като се върна на лицето й се четеше задоволство. Ясно.. населението на Рейкявик току-що намаля с един човек. Не че беше голяма загуба, аз не съдех създанията, които убиваха. Все пак това й беше в природата на Клеопатра. Тя убиваше, за да може да живее. Така беше, имаше победители и победени дори в този случай. И винаги победителите бяхме ние, свръхестествените създания, за които хората едва ли имаха някаква представа, че съшествуваме.
-Точно навреме - казах, когато и поръчките ми дойдоха.
Още малко ако ме бяха накарали да чакам щях да ги избия всички без окото ми да мигне. Предимството на безсърдечността. Никога не ти пука за тези, чиито животи си провалил. Никога не се чувстваш виновен.

Не бях млад вампир,а просто не бях яла от много отдавна.Дори ни се спомням с точност от кога.
-Недей си мисли че съм млад вампир.Просто не бях пила кръв от много време и се възползвах от ситуацията и си угодих.-поръчките дойдоха точно преди някой да пострада заради бавното им движение и бавната работа.Изпих си колата на един дъх и си поръчах нова с повече лед.Хората се изненадаха от държанието ми и им въздействах с което постигнах ефект.Навън спря да вали и половината кафене се изпразни.Жалко.Това беше 50 процента по малко кръв за мен.Не е голяма загуба.Все пак аз рядко се хранех за да не ощетявам населението.

» Чикаго, преди 90 години
» Филаделфия, САЩ / преди 2 години
» След 2 години в Кипър
» Мистик фолс преди 2 години
» След три години по улиците на Чикаго