Richard Swan or a story yоu might already know...kinda.

Име на героя: Ричърд Суон


( лик: Richard Kraznin)
Възраст: 25 годинки
Раса: Човек
Характер: Ако сте наблюдавали лебед от близо, вероятно знаете, че освен божествената грация, която той излъчва, в него се таи особена войнственост и ревнив, подозрителен нрав. Не бихте се учудили, че нашият герой Ричърд притежава тези черти. Особено характерно за него е недоверието и неочакваната, прикрита арогантност, която е изписана по лицето му и скрита дълбоко в хладните му, зелени очи, в които честичко проблясва искрица добре завоалирано презрение.
Словоохотливостта сякаш е подминала господин Суон, защото той рядко общува вербално дори с познати.
И разбира се, зад всички тези не до там лицеприятни черти, изброени по-горе, трябва да се спомене, че в гърдите на Ричърд бие едно леко, витално, птиче сърце, което повече от век чака да се докосне до истинската любов.
Външен вид: Човешката и зооморфната форма на Ричърд подозрително много си приличат. Какво странно има в това бихте попитали вие, та нали става дума за едно и също същество, подвластно на прокобата на зла магия.
Видите ли Ричърд в човешката му форма, ще се уверите, че казаното по-горе не са само празни приказки, защото той съвсем не прилича на обикновено човешко същество. Неговите платинено руси коси и почти прозрачно бяла кожа създават илюзията за божественост, сиреч лесно можем да го наречем ангел без да се замислим повторно. Сиво-зелените му очи смътно напомнят девствено планинско езеро, а стройната му, изящна фигура и исполинския му ръст подчертават чувството за нереалност.
История: Ричърд започва живота си като малко бяло вързопче, захвърлено незнайно от кого пред прашната дъбова врата на един лондонски приют. Грижливата госпожа Стенли взима малкото момченце по крилото си, виждайки в него необикновен потенциал. Малкият сирак трудно общува с другите деца, чужди са му простите им изрази и слова. Той прекарва дните си загледан през малкото кръгло прозорче над леглото си, с очи вперени в безоблачното небе над приюта, което сякаш го зове.
На петгодишна възраст той се запознава с едно божествено изкуство, което става притегателна сила и център на живота му и негов специален начин на общуване със света. В онзи заветен ден през декември, когато госпожа Стенли взима момченцето със себе си в концертната зала, тя едва ли подозира, че само след година-две Ричърд ще впечатлява със своето изпълнение изисканата, аристократична публика в Кралския лондонски балет.
Кариерата си на балетист, Суон започва на седем години, а няколко месеца по-късно е осиновен от бездетния хореограф Стравински, който остава негов ментор до края на живота си десет години по-късно.
На седемнадесет Ричард попада в обкръжението на лондонската буржоазия. По това време той вече е завоювал световна слава със своите затаяващи дъха изпълнения и се радва на множество почитатели, сред които се оказва и граф Монтагю. Нездравото влечение на аристократа към Суон се оказва пагубно за танцьора, защото след няколко резки отказа за интимност между двамата, графът използва магия, за да прокълне своят "любим".
Изведнъж историите от сцената, и особено една от тях, не изглеждат вече толкова абсурдни, защото на следващата сутрин, след последната среща между Монтагю и Ричард, последният се събужда не в обичайната си форма, а в тази на...лебед. Оказва се, че младият танцьор може да бъде себе си само вечер, когато сребърната луна докосне кожата му.
Вероятно вече очаквате и трагичната завръзка и ще я получите. Като предполагам вече знаете, тук трябва да се намеси голямата любов, която да освободи нашият герой от проклятието му и тя ще се появи в лицето на американския челист Теодор, който Ричърд среща съвсем случайно след едно от своите представления.
Уви, между двамата не избухва очаквания пламък, най-вече благодарение на липсата на комуникационни умения от страна на Ричърд. За съжаление, музикантът напуска Англия прекалено рано, за да узнае чувствата на балетистът, който остава сам, уповаващ се единствено на магията, надеждата и балета.