Сан Франсиско преди 3 месеца

Гост

Събудих се целия във студена под.Отново бях сънувал кошмар.Отново Дженифър.Все един и същи сън.Как тя пада а аз не мога да я стигна.Толкова много ми липсваше.Но знаех че не може .. не трябва да бъда с нея.Отидох в банята и си измих лицето.Подпрях се на чешмата с ръце и погледнах отражението си във огледалото.За стотна от секундата ми се стори че беше зад мен.Обърнах се но .. я нямаше.Какво за Бога ми ставаше ?Върнах се във стаята ми да се облека.Нямаше смисъл да стоя вътре при положение че навън вече слънцето беше изгряло и беше топло.Хубаво време.Най-много обичах така.Тръгнах към пъвото кафене което ми видяха очите.Трябваше да се разсъня и да се отърся от мислите за .. тази мощ първа и най-вереоятно последна любов.Влязох вътре.Беше почти пълно.По това време всеки отива на работа ,но преди това минаха през кафенето.Отидох при сервитьорката.
-Извинете може ли едно кафе ?
Тя се обърна към мен.Имаше очите на .. “Не стоп ! Край Ерик! Повече това име няма да го казваш било то на ум или на глас !“Тя ми се усмихна и ми го даде веднага.Настаних се на една от масите и се загледах във вратата.От там влезе едно русо момиче.При това с доста хубава визиа.Личеше си че се потдържа.Почти всички мъже се обърщаха да я гледат.Какво толкова им беше любопитно .. нима не бяха виждали красиво момиче и преди.Подсмихнах се и се отпих от кафето.

За пореден път закъснявах ужасно много за училище, но този път повече от обичайното. Бях прекарала вечерта при Тайлър и сутринта едва успях да вляза в стаята си, преди майка ми да се е събудила и да се направя на заспала. Лошото е, когато наистина заспиш и получиш гневно събуждане по телефона, защото директорката вече имаше номера на майка ми на бързо набиране.
Можеше да съм закъсняла, но това не означаваше, че трябва да тръгна веднага. Откакто бях вампир, ми беше много по-лесно да поддържам външния си вид, защото правех нещата значително по-бързо, а колкото и смешно да звучеше, вместо за се изправям със сешуар след като се изкъпя, просто правех няколко невероятно бързи обиколки на къщата и косата ми беше по-страхотна от всякога.
Написах смс на Тайлър, че ще бъда в кафето, но за жалост, май щях да бъда сама. Бях пропуснала теста, на който сега всички бяха и останах без компания, но все щях да го преживея някак си. Влязох в кафето и си поръчах едно бяло фрапе, докато се оглеждах и търсех свободна маса, но такава не намерих. Очите ми се спряха на едно момче, което просто гледаше към мен и очевидно беше съвсем само, затова реших да си пробвам късмета.
- Извинявай за нахалството – започнах леко притеснена и се усмихнах широко – но се надявам да нямаш нищо против да седна при теб, защото всички маси са заети – казах с надежда, точно когато момичето зад бара ме попита дали го искам за тук или в пластмасова чаша, а аз все още не знаех какво да кажа.

Гост

Момичето се приближи до мен и ме попита дали може да седне.Огледах се свободни места нямаше.Ижглежда аз бях “щасливеца“ във кафенето.Усмихнах се и кимнах.
-Да, да заповядай сводобно.След като и донесоха кафето попитах:-А ти защо не си на училище ?
По вида и си лечеше че е все още ученичка.Какво за бога им ставаше на днешната младеж ?Никой ли не ходеше на училище?Какво толкова им коставше да седнат и да поучат малко вместо да си развяват някой неща по улиците и кафентата?Огледах я добре.Нямах намерение да и се карам просто ми беше люботипно защо се е чупила сама?

Погледнах го малко странно и не можех да повярвам, че ме пита това. Толкова малка ли изглеждах и защо всъщност ми се струваше, че той изглежда по-малък от мен. А и защо всички ме питаха това днес? Тази година завършвах и не беше чак толкова належащо да съм във всеки час, но в продължение на няколко години бях главна мъжоретка и главен отговорник по организирането на училищни събития ... имах нужда от малко почивка от време на време.
- Защото кафето е най-важното ядене от деня - казах с широка усмивка.
Така и така вече бях минала на течности, така че кафето определено се броеше за закуска. Наблягах повече на него и на алкохола, когато имах силна нужда от кръв, а не можех да си набавя. Предпочитах да пия водка, отколкото да пия от някой човек. Поне за това можеше да се каже, че имам напредък.

Божееее ... въобще не съм видяла, че пише Сан Франсиско :Х Сори, не брой това дето съм се успала за даскало на почивка ще съм

Гост

Кафе .. за закуска .. звучеше ми като вампир.Нищо чудно и да е.Все пак едно момиче на нейната възраст едва ли щеше да седи по това време на това място с непознат.Но кой знае можеше и да греша.За толкова години никога не се научих да различавам доброто и злото... особено пък при вампирите.Винаги ми беше странно.Погледнах към чашата си.Имаше едвам няколко капчици на дъното.Обърнах се и повиках сервитьорката.Платих и няколко банкноти за моето кафе и това на момичето.Отначало тя се опита да възрази но аз само я погледнах с поглед който и казваше “Я не се излагай !“.След като приключих със сметките се обърнах към момичето:
-Ако искаш да ми се отплатиш че ти платих кафето .. може да ми кажеш името си.
Подпрях се на лакетите си и се наклоних напред.Усмивка пропълзя през лицето лицето ми.Беше ми толкова забавно да шашкам малките момиченца.А тази нейна физиономиа направо ме разбиваше.

Погледнах го леко учудено и надигнах едната си вежда. Беше доста самоуверен, но очевидно не ме познаваше, защото едва ли щеше да се захване на такъв тип игра с мен. Можеше и да не го очаквам, но това не означаваше, че ме е хванал неподготвена. Винаги бях готова за каквото и да е било, а за нещо толкова забавно, да … това си беше почивка.
Не изчаках нито секунда, а веднага се пресегнах през масата, като му позволих да докосне ръката ми. Усещането беше доста приятно, а усмивката на лицето ми беше така широка и мила, че предизвика една и на неговото.
- Елена – казах с онова сладко гласче – само не разбрах, след като вече пропуснахте шанса си да ми вземете номера, с какво ще ме изнудите след малко.
Доволната усмивка все още не слизаше от лицето ми, нито си дърпах ръката. Бях достатъчно уверена в себе си, че да го гледам право в очите, без въобще да се притеснявам за каквато и да е била реакция ... все пак не бях себе си - сега бях Елена.

Гост

Лъжеше..сто процента бях сигурен.Усетих го.Нямаше как просто.Можеше да не различавах доброто от злото, но винаги разбираш как някой ме лъже.Реших да ен го правя на въпрос.Така или иначе нямаше да го помня дълго.Засмях над нейните думи и казах:
-О повярвай ми Елена .. има още много неща които бих могъл да ти взема !
Усмивките ни не слизаха от лицата.Беше забавен момент.
-Е какво ще кажеш би ли приела една разходка с мен ?
Беше прекалено самодоволна.Мислеше си че ме е излъгала.Е .. както и да е.Оставих я.Подадох и ръка и тя я пое.Излязохме навън
-Е къде искаш да отидем ?

» В кафене преди 5 месеца
» Преди 6 месеца в Италия
» Мистик Фалс, преди 6 месеца
» Из тъмната част на града, преди 8 месеца
» Преди три месеца в Мистик Фолс/Бела и Ксандра/