Преди два дена, когато се срещнахме...

Отново не ми се спеше, сънищата на хората бяха скучни и нямаше нищо за правене... Разхождах се безцелно, просто си търсех занимание. Дали да не отидех в някой бар? Нямах идея какво точно искам да правя. Беше ми все тая вече... Завих по една калдаръмен уличка, беше толкова спокойно тук.

Спрях се за малко и си запалих цигара, чух стъпки които приближаваха от далеч. Скрих се в тъмнината и просто наблюбавах. Щеше да е страхотно да стресна някой човек! Стъпките се прибличаваха към мен, а аз реших да направя още по забавно нвщо. Използвах дарбата си, като лампите започнаха да присветват и накрая изгаснаха. Видях момиче, не не повече от два метра от мен. Вероятно можеше да види огънчето от цигара ми, но още не го беше забелязала. Още едно силово поле и близката кофа за боклук се премести леко. Момичето започна да се оглежда и тогава сигурно вече ме видя...

Бяха се минали няколко дена от както бях пристигнала в това малко градче.Може би се питате защо точно тук?Е.. ами просто чух слухове,че тук гъмжи от свръхестествени същества,което значи,че ще има повече работа за мен.. и без друго нямаше какво да правя.Разхождах се из света вече не знам.. педесет години?!Е макар и за някои,които бяха по - стари от мен и имаха по - голям житейски опит.. това си беше нищо,но за мен беше доста време!Както и да е.. прекалено се задълбочих в тема работа и минало.Миналото си е минало.. точка и нека продължим напред.Това беше една от поредните безсънни нощи,които и тази вечер са решили да не ме оставят да заспя.Погледнах часовникът беше един без десет късно вечерта.Бързо станах от леглото,на което може би няколко часа лежах и гледах тавана,а след това отидох до дрешника за някакви дрехи.Не исках да ходя чак до другата част на стаята да паля лампата,макар,че така или иначе щях да отида,защото вратата на стаята ми се намираше там и ако не отида няма да изляза.Взех първото нещо,което ръцете ми напипаха в тъмния дрешник,а това беше една до колкото виждах в тъмното шарена рокля,през която минаваше един жълт колан.Веднага се съблякох,а след това облякох роклята,прекарвайки отпред прешипаната коса от роклята.Сега оставаше обувки,но в стаята беше толкова тъмно,а да не говорим в дрешника,за това бързо отидох до другия край на стаята за да пална лампата,а след това се върнах до гардеробната за да си избера и обувки.След много чудене реших,че ще съм с обувки на токчета пасващи си точно с роклята.Бързо ги грабнах,обувайки ги и запътвайки се към малката тоалетка,където се намира всичките ми аксесоари,гримове и прочие.Седнах на малкото столче,оглеждайки се в огледалото,а след взех четката сресвайки косата си.След това взех няколко произволни аксесоара,които да си паснат с облеклото ми,а после и малко грим.Не си падам по многото грим.. един гланц,спирала и съвсем малко грим,колкото да потчертае очите и тоалета беше достатъчен.Вече напълно готова станах от столчето и се запътих към вратата,но тогава се сетих и бързо се върнах до бюрото ми,отваряйки чекмеджето,а вътре имаше една малка стара и овехтяла книга,бързо я взех,слагайки я в чантата,която си бях подготвила да изляза.Може би се питате,защо се върнах за такава овехтяла книга.. ами просто в нея бяха написани лист по лист имена,някои зачертани,а други все още не.Да,тази книга беше пълна с хората,които са умряли и съм ги проводила към мястото,на което заслужават или все още живи,които времето им все още не е изтекло.Макар и да не беше нужно да имам такава книга,защото все пак ние жътварите можехме да видим кога човек ще умре,а аз предпочитах дори и аз не знам защо да записвам имената им.След като напълно вече бях готова.. тръгнах с бърза похотка навън.Веднага щом излязох топлия повей на вятъра ме посрещна.Е беше разбираемо да е топло на вън все пак сега беше лято.. края на юни.За миг спряла се,отново тръгнах на някъде без посока.Просто исках да разгледам града.Нямаше значение къде ще отида,просто исках да го разгледам и да видя в какъв град щях да живея.Вървях напред оглеждайки всичко до най - малък детайл.Вече всички спяха!Е не всички.. аз,вероятно пияниците в баровете и тинеджърите по дискотеките и клубовете.Не знаех колко време се лутах из улиците,но определено не беше малко!Докато се усетя се намирам на някаква тъмна и зловеща улица,а това ми навя спомени за нощта,в която умрях.Ъгх.. мразех все пък,когато минавах през такива улици този спомен да изплува в съзнанието ми.Спрях се за момент,като разклатих глава за да се отърва от този спомен,а след това отново продължих ходенето си.Наистина си беше малко зловещо,но да си призная аз обожавах зловещото,особенно като плашиш някого.Лампите светеха едвам едвам,колкото да виждаш къде ходиш,а само звукът от тропането на токчетата ми по кълдеръмената улица огласяше тишината.Колкото повече ходех напред усещах чуждо присъствие... на демон.. хмм това щеше да интересно.Изведнъж лампите започнаха да присветват и накрая изгаснаха,а аз от своя страна реших да се направя на леко уплашена.Е какво да кажа.. все пак аз бях актриса преди време.Какъв по - добър начин да покажеш таланта си?След малко и кофата за боклук до мен леко се помести.Само това ли можеше?Пхахаха.. В близост от мен забелязах огънче от цигара,което в момента само то светеше в тъмнината.Усещах демонското присъствие толкова близо.. Е щом иска плашене.. ще му го дам.Уплашената физиономия на лицето ми,бързо се смени с ехидна и зловеща усмивка.Усещах как ме наблюдава.. всяко мое движение,за това просто използвах невидимостта,която получих,когато станах жътвар.Всъщност ние сме невидими за всички същества и само по - старите могат да се показват пред хората и останалите същества.В мига щом изчезнах усетих лекото му объркване.. С едно щракване на пръститете,лампите присветанаха отново,но този път гръмнаха.С другата си дарба се телепортирах до кофата,която той до преди малко беше преместил леко и я бутнах.След това се телепортирах до него и прошепнах тихо:
- Не е хубаво да плашите малките момичета така! - След това се засмях леко и отново се показах,за да ме види.

Докато стоях и наблюдавах изплашеното й изражение, то изведнъж изчезна от лицето й и на негово място се появи подобна на моята усмивка. Момичето изчезна за част от секудата. Беше там, а после я нямаше. Какво ставаше нима си бях въобразил, че я виждам? Лампите в уличката присветнаха един два пъти и после гръмнаха, кофата за боклук се премести отнова, но аз не правех нищо. Какво ставаше? Не бях от тези които се плашат, но това беше странно. Тогава чух тихия шепот, подсмихнах се леко, а пред мен стоеше момичето от преди малко. Беше облечена в лятна роклоичка, а косата й изглеждаше страхотно спускаща се така отстрани на лицето й. Изглеждаше на не повече от двайсе, даже беше и по малка, но не беше човек. Не знаех какво точно е тя, но успя да ме заитригува.
- Може да не е хубаво, но е забавно. - Не ми беше задала въпрос, но можех да се заяждам. Какво щеше да ми направи? Да ме убие? Това нямаше как да се случи аз бях безсмъртен и бях бродел достатъчно по земята... - А малките момичета какво правят по това врене навън?
Ако беше послушна щеше да си е вкъщи и да си чете книжка, да гледа филм или да спи, но мещо ми подсказа, че не е от наи добрите мили момичета, и не беше само защото се опита да изплаши този, който се стремеше да изплаши нея.
- Какво всъщност създание е младата госпожица? - Усмихнах се, дръпнах от цигарата си и издишах дима в лицето й. Беше ми интересно на какво е способна за да се защити от заплахата в мое лице. Макар че тя явно не виждаше заплаха в мен. Дали си мислеше че съм човек?

» Ню Уорк преди 4 дена +18
» Преди три дена в гората
» В гората преди преди седмица
» Преди седмица.
» Мистик Фолс преди 2 дни