Сънят на Катрин (Със специалното участие на Браян)

Сън .. сън ... СЪН !! Това беше думата която ми се въртеше още от момента във който излязох от бара за да се прибера мъртво пияна.Бях излязла за да се забавлявам а не да се настряскам и да заприличам на парцал.Не знам как но успях да стигна до вратата без да падна.Отворих я и в първия момент се оплаших.Точно срещу мен имаше жена която изжлеждаше камо мен .. но във не такъв претнат вид.След 5 минути говорене на огледалото най-сетне разбрах че това съм аз.“До къде може да стигне човек!“Събух високите токчета и се тръшнах по лице на леглото.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Мириз на трева.Това подушвах.. свеж въздух .. нима беше възможно ?Отново тук след толкова години ?Отворих рязко очи и слънчевите лъчи ме прорязаха.Лежах върху зелена трева.Поогедах се.Небето над мен беше синьо и ясно .. без нито един облак.Станах и се погледнах.Бпх облече във дълга бяла рокля със зелени ресни.Имах венец на главата и .. какво какви бяха тези обувки?Започнах да се озъртам прямо.Все трябваше да има някой тук.

От сън в сън и в сън, и в сън... Сменях ги като каналите на теливизора с дистанционно. Безсънните нощи бяха толкова скучни и сънищата на хората толкова еднакви. Винаги имаше или момго, много разрорещени сцени, или убиици тичащи с ножове и пистолети. Скука! Нямаше къде да се намеся, хората и сами сануваха кошмари, но изведнъж попаднах на нещо различно Трева, небе, слънце... това място направо ме викаше да го съсипя. Огледах се наоколо и видях едно момиче. Супер, те пищяха.
Момичето беше облечено с дълга бяла рокля, а това й придаваше някакъв детинско-ангелски вид, имайки предвид съня, сигурно беше ангел. Тези същества ме дразнеха, но все пак щях да се държа мило, преди да превърна съня й в истински кошмар. Приближих се до нея, като хванах ръката й и я докоснах с усните си като истински джентълмен.
- Бихте ли ме удостоили с невероятната чест да танцувам с вас. - Около нас зазвуча нежна музика, която беше провокирана от мен разбира се , но нямаше как да го знае...
Какво ли щях да направя с този сън? Имаше толкова много потенциал.

От нищото се появи един млад мъж .. не можех да чуя сърцето му .. следователно или беше свръхестествено същество или просто сигналите ми бяха заглушени.Покани ме да танцуваме.. е на такава джентълменска покана можеш ли да откажа ?Добре .. музика .. пак от нищото .. тук имаше нещо странно.За щастие аз си бях добре подготвена.. все пак 500 години живот не бяха за нищо.Винаги очите ми бяха на четири .. дори и в сънищата.Аз се поклоних както изискваха някога традициите във моето семейство и поех ръката му.
-Е, бихте ли ме светнали как за Бога се озовах точно тук .. с вас .. и с тази непоносимо бяла рокля ?!
Гледаше ме втрещено явно ме беше подценил.Разбирам кой знае какво си е мислил за мен като ме е видял в тази .. та това дори не беше рокля а .. килотите на баба ми но във по широк вариант!

Това не беше точно въпрос, по точно беше провокация да се издам, но аз не смятах да го правя Само се усмихнах и я завъртях, както повеляваше музиката. Сложих едната си ръка на кръста й, а с другата си ръка хванах нейната.
- Съжалявам госпожице, но няма как да знам отговора а този въпрос... - Това че за сега отричах не означаваше че по късно може да разкрия какво става всъщност. Небето се покри с облаци, закриващи слънцето. - Какво мислите за дъжда, защото аз го обожавам.
Няколко капки паднаха от небето. А аз се усмихнах още по широко.
- А щом тази рокля не ви хресва... - Роклята се промени, придоби нов цвят - бордо. Скъси се и промени дизайна си. Косата й се спусна от двете страни на лицето й, а устнте и придобиха червения цвят на роклята.

- Така по добре ли е? - До нас се появи огледало, предоставящо и възможност да огледа, новата си придобивка.

Започнах най-сетне да загрявам.Още в момента когато когато ме попита какво си мисля за дъжда и то заваля наистина ..разбрах че нещо е както трябва.. “Не идва от там от където си мислиш ! “ прошепна гласче вътре в мен.Добре не можех да отрека че роклята беше прекрасна.Просто нямаше начин.Погледнах се във огледалото:
-Трябва по често да нося този цвят нали ? Подхожда ми..! - усмихнах се някак самодоволно.Обичах да карам хората да излизат извън нерви.Каквото и да се оптваше да направи със мен.. аз като че ли толкова повече отдръпвах и той не можеше да ме стигне.Косата ми бързо се превърна от чисто права на някакъвки неоформени къдрици и всяка една от тях беше със собствено мнение.Мразех да изглеждам така.Затова казах някак прехласнато:
-Нека отиден някъде на закрито ?

- Да този цвят ви стой наистина чудесно. - В първия момент се запитах защо изобщо ме попита, нали аз бях създал роклята... а да, тя май не го знаеше.
Останх за минутка така, без да помръдвам. Искаше да бъде на закрито, бобре, можех да го оредя. Тревата под краката ни изчезна и на нейно нясто се появи неравен каменен под. От четерите ни страни се издигнаха стени, като в затвор, а над нас вече нямаше слънце или облаци. На тяхно място се беше почвил нисък каменен таван. Бяхме като затворени и кутия и ако тя страдаше ор каустрофобия оределено щеше да се развика.
- Внимавайте какво си пожелавате госпожице! Може и да се сбъдне. - Смият аз не обичх тесни пространства, затова всичко изчезна и двамата се озозовахме на поляната от преди малко, имаше облаци, но не валеше, а косата на момичето беше отново права.
- Така не е ли по добре?

Добре .. вече наистина започваше да ме плаши.Имах коустрофобия .. а това не беше много добре когато около мен се появиха тези стени.Точно когато вече бях готова да се разпищя .. мирисът на трева ме удари чак във мозъка.Беше успял да ме изкара извън нерви.Но въпреки това най-сетне бях разбрала какво е той.Демон ... просто някакъв си демон който си играе със сънищата на хората.И имаше на всичкото отгоре да ме пита дали така е било по добре ?! По природа си бях буйна и това ,това което се случи не можех да предотвратя.Приближих се до него и му удар една силна плесница .. е не бях много сигурна дали може да я усети .. все пак това беше просто сън.
-На каква игра си мислиш че играеш ?! - погледнах го със ненавист.Това си беше нечовешко .. да се бъркаш във сънищата на хората ..

Шамар ли ми удари? Себе си ли питам, сякаш не го усетих? За нея това може и да беше просто сън, но аз наистина бях там... Въпреки това май и за нея не е само сън, защото когато веднъж убих човек в съня му и на следващия ден пишеше за това във весника. Засмях се тихо и погледнах изпод вежди към очите й.
- Аз не играя, просто се забавлявам... - Около нас отново зазвуча музика, но този път беше бърз инструментал на пияно. - Защо и ти не опиташ?
В крайна сметка нямаше да успее, все пак аз бях лошия, нали? Явно не обичаше тесни пространства, жалко че аз също не ги обичах. Сетих се за друго...
Картината отново се промени и сега се намирахне в центърана огромна бална зала, около нас имаше много хора, като извадени от баловете през осемнадести век в Англия, на които не веднъж съм присъствал. Мъжете бяха облечени в стилни за онова време костюми, а жените с огромните рокли, пристегнати с корсети. Всички бяха направили широк кръг и се втренчваха в нас двамата, вероятно защото бяхме по средата на кръга или защото аз така исках да правят.
- А сега ще може ли да си продължим танца? - Попитах момичето като протегнах ръката си към нея.

Този човек ...а ... демон .. не беше наред.Наистина ли си мислеше че след това което той направи ще танцувам пак с него?! Е, изглжеда нямаш голям избор освен да му угодя ако не исках сънят ми да се превърне в кошмар.Хм .. какъв беше 18 век .. спомнях си го много добре.Особено тези корсети.Не ги обичах кой знае колко много но въпреки това ги носех.Подадох му ръката си и волю не волю започнах да танцувам.Въпреки това бях на щрек и най-вече продължавах да го гледам из под вежди.Не бях кой знае колко доволна от случващото се.Искаше ми се да го убия .. но не можех .. за жалост.Всички се бяха втренчили в нас.От това ме побиваха тръпки.
-Нужно ли е всички да ни гледат така втренчено ?!?
Не вярвах че ще го промени .. все пак от опит не болеше нали ?! Вдигнах вежди когато той се засмя.Ясно .. нямаше нищо да стане ...

Засмях се леко, да беше забавно. След извесно време цялата тази работа с танците ми омръзна. Освободих я и усмихвайки се се доближих до един от мъжете, като сложих ръка на гърдите му и тя потъна в тялото му. Извадих отвътре белите му дробове, а той птосто продължаваше да сеи и да се взира в нея, това им харесвах на сънищата, винаги мога да реша кога трупа да падне или да остане прав. Повдигнах вътрешностите му с ръката си, белите му дробове бяха почернели от тютюневия дим който поглъщаше.
- Пушач... - отбелязах, поглеждайки към момичето. - Ако искаш може да поиграем на тази игра, трябва само да предположиш дали пуши или не и после да ми покажеш или...
В същия момент седяхме във въздуха, без да падаме, просто седяхме
- Как си с височините, защото аз обичам свободното падане, особенно когато, отдолу има... - Много надолу под нас се появи басейн с плуващи акули, които се биеха за нещо, озверели от глад. Ако погледнеше настрани и надолу можеше все още да види балната зала с застиналите хора. - Тъй като съм кавалер ти оставям да си избереш едно от двете забавления? Кое си избираш, но побързай преди да паднем...
Когато казах това и двамата се помръднахме с няколко сантиметра надолу...
- Фиул, за малко... - Усмихнаха се като изчаках избора й.

“Бели дробове-добре .. високо- добре .. свободно падане -супер ! акули-ТИ ДОБРЕ ЛИ СИ ?! “ Този не беше наред .. със всяка негова крачка се убеждавах в това наистина нещо му хлопаше дъската.Погледнах със ужас в очите а когато се смъкнахме няколко сантиметра така се среснах че .. нададох нещо като тих крясък.Той какво ?! Искаше да ме убие ли ?! Не знам този се беше побъркал тотално ! И ме караше да избирам .. е вярно акулите едва ли щяха да минаправпт кой знае какви поражения.. освен ако не ми отхапят главата но .. предпочитах първата игра.
-Знаеш ли .. това с акулите .. някак си ми допада.-До сега правеше почти всичко наобратно на това което казвах.Следователно реших да рискувам .. обичах рисковете и особено адреналина с който ме преизпълваха.

Усмихнах се весело, акулите й допадали, на мен също, като изключим това че ако паднем в басейна с тях и двамата умирахме. Напълно наистина! Но тя нямаше как да го знае, мислеше си че това е просто сън, но не беше така.
- Наистина ли? Аз също много си падам по акули, затова и избрах тях... - Чух предишния път когато извика, а се бяхме преместили само сантиметри. - Добре, щом дамата предпочита акулите, пред пушачите.
Усмихнах се с една от моите зловещи усмивки, и започнахме да падаме надолу, бързо, много бързо. Адреналинът ми се качи в главата, а сърцето ми заби невъобразио бързо. Чух как момичето извика, а аз се засмях.
- Чудесен избор госпожице. - Бяхме на няколко метра от басейна и се осъзнах навреме, спряхме се на милиметри от водата, а която една от акулите излезе на повърхноста и се опита да ни захапе жсичко изчезна и отново бяхме стъпили на поляната. Винаги се връщах към нея, някак си ми харесваше.
- За малко да се превърнем в храна за рибките. - Засмях се и я погледнах. - Е оставям следващата игра на теб, но аз предлагам да е някъде на по хубаво място. Лунапарк или какво ще кажеш за зоопарк. - Когато споменах зоопарк, вече се намирахме в клетка, а срещу нас идваха няколко лъва. - Или вече ти омръзнаха животните?

Той само по животни ли си падаше ?!Първо рибки .. сега хищници.Защо не можех да се събудя ?!И като нищо ме замъкна във някакъв зоопарк.. или по точно направо клетка в джунглата.Срещу нас идваха два тигъра.Е в обичайни обстоятелства не бяха проблем но сега когато сънувах.Силите ми си ги нямаше и бях просто човек.Залепих се за решетките.Два от лъвовете вижда в мен най-вероятно някое сочно бутче.И точно когато вече бяха на път да си ме хапнат за закуска, във релания живот прозореца се тръшна и стълко се разпиля на всякъде.Събудих се от силния шум.Цялата бях потна.Нормално след такъв шантав сън.“Прекалено много пих!“ си казах тихо и се обърнах на другата страна.Беше ме страх да заспя .. но нали все пак беше само сън ?!Но дали наистина е така ?Можех да умра в съня си .. а това не си беше добре .. Не след дълго се унесох и заспах спокен сладък сън без сънища ..

» Сънят на Клаус със специалното участие на Елена Гилбърт ! ;дд
» Сънят на Клаус със специалното участие на първата му любов - Шарлот Петрова ! ;дд
» Сънят на Арън с Катрин Пиърс и Каролайн (+18)
» Сънят на Дийн.( С участието на Катрин Пиърс,дата 12.06)
» Сънят на Петрова *с Дийн* (+18)