Сънят на Сам и Клеър

Денят беше дълъг и уморителен. След гореща топла вана, легнах в мекото легло и скоро бях в страната на сънищата. Сънувах често, затова не се учудих и този път.
Отворих очи и поех дълбоко въздух. След това рязко затворих очи. Някаква силна синя светлина ме заслепяваше. Постоях така около минута, след което малко по малко ги отворих. Бях привикнала със светлината. Осъзнах, че лежа на земята в някаква пещера.
Изправих се бавно и се огледах. По някаква странна причина бях облечена в лятна рокля и не ми беше студено. Та аз рядко носех рокли.... Защо сега бях облечена така?
Намирах се на нещо като поляна от сини светещи цветя и син мъх. Гледката беше невероятна. Напомняше ми на някоя книга, която Жул Верн би написал. Подсмихнах се на сравнението.
Бях в седнало положение и с ръце от двете ми страни. Бързо смених позата си. Застанах на колене и бавно приближих едната си ръка към едно от цветята. Погалих го нежно като с учудване осъзнах, че то излъчваше топлина. Нямаше да го късам. Оставих го така.
Знаех достатъчно за сънищата. Александър ме бе научил на всичко, което знаеше. До колкото ми бе известно - каквото се случи с тялото ти в съня, се случва и в реалността. Това бях осъзнала след като се бях одрала в един от сънищата си и се събудех само за да осъзная, че имах същата драскотина като в съня. Бях предпазлива. Макар че атмосферата предразполагаше съм спокойствие и може би малко мистерия. Това само подбуждаше любопитството ми.
Изправих се и се завъртях няколко пъти. И тогава го видях. Младо момче, горе-долу на моята възраст ме гледаше от нещо като тунел. В първият момент се стреснах, но след това се стегнах. Загледах го с любопитство, предпазливост и очакване. Имах чувството, че го познавам и в същият момент не го бях виждала никога преди.

Непознатият ме гледаше през цялото време. Аз също не отделях поглед от него. Опитвах да доловя намек или нещо което ще подскаже дали е враждебно настроен. Все пак се намирах на непознато място и не бях сама. Нормално бе да съм предпазлива.
Присвих очи в опит да го видя по-добре. Беше облечен с черна тениска и джинси. Това беше добре. Открояваше се. Щеше да е труден за забелязване ако беше със синьо. Аз от своя страна бях облечена в бяло. Пълната противоположност. Радвах се, че роклята не беше прилепнала, а свободна. Това ми даваше възможност да се движа свободно дори, ако ме се наложеше да бягам или да се бия. Макар че най-вероятно щеше да е труден за побеждаване като се има в предвид телосложението му. Беше едър, висок и мускулест. Хубавото беше, че не бях толкова беззащитна и невинна колкото изглеждах. Имах няколко скрити коза.
Той ме поздрави леко колебливо, което ме върна към настоящият момент, а не предполагаемото бъдеще.
- Здравейте. - отвърнах му и зачаках.
В един момент се напрегнах, защото момчето се раздвижи. Нямаше за какво да се стряскам толкова, защото той само погледна към ръката си. Чак сега забелязах, че той държеше откъснато цвете. От това, което можех да преценя това място беше непознато и за него. И това твърдение беше потвърдено от следващите му думи. Малко по уверено ме попита дали знам къде се намирахме.
Осъзнах, че се държа нелепо. Това беше само сън и беше моят сън. От което следваше, че можех да правя каквото си пожелая. Нямаше от какво да се притеснявам. Освен това, той не изглеждаше толкова враждебно настроен. Отговорих му с мел, но все пак подозрителен тон.
- Не. Никога не съм виждала това място.
- А вие? Как се озовахте тук? - попитах го след няколко секунди.
Забелязах, че той е решил да спази дистанция помежду ни и аз сметнах, че така е най-добре засега. Поне докато не разгадаех намеренията му.

Непознатият изглеждаше напрегнат и нащрек също като мен. Но това беше защита. Все още бях нова в цялата история с ловци и така нататък и затова гледах на нещата доста подозрително. Или поне в началото. Докато не го опознаех щях да имам едно наум.
Той каза, че мястото му е непознато и че просто се събудил тук. Ококорих се и изстенах тихо. Също като мен. Какво ставаше тук? Как се бяхме озовали на едно и също място. Възможно ли беше и двамата да сънуваме едно и също нещо? Или единият бе влязъл в сънят на другия? А може би това беше видение и аз трябваше да го спася. Но от какво? нови и нови въпроси изникваха в главата ми и не можех да ги спра.
Момчето говореше бавно, дори спокойно. Дали той знаеше повече от мен, но просто не го казваше? Или имаше също толкова много въпроси, но просто не го показваше. След известно време прекарано в мълчание, той отново проговори:
- Казвам се Сам .
Обяви го почти официално и с леко усилие осъзнах, че се бе усмихнал. Ако това беше видение, предполагах, че няма да е зле да се представя.
- Аз съм Клеър Грей. Приятно ми е. - отвърнах и се усмихнах на свой ред.
И аз незнаех защо му бях казала и второто си име. Просто го направих. Може би в такъв момент би било добре да се ръкостискаме, но в случая това все още не беше добра идея. Щях да изчакам още малко преди да осъществя някакъв физически контакт с него. Било то в самоотбрана, защита или просто ръкуване.

Замислих се за момент. Сам, Сам... защо името ми беше познато? Дали Алексадър не ми го бе споменавал, но едва ли е говорил за същият човек. Все пак какъв е шанса? Колко много момчета на име Сам има по света...едва ли ще съм се натъкнала точно на онзи за който учителят ми ми беше казал.
Той наруши размислите ми като каза, че му е приятно. Кимнах и зачаках да каже нещо. Имах чувството, че има въпрос към мен.
През това време се огледах. Светлината излъчвана от цветята не намаляваше, както и топлината им. Дори можех да се закълна, че чувствах как температурата се покачва. Ако това място ставаше все по-топло с всяка изминала минута, щяхме да се озовем в много голямо подобие на загряваща се фурна и това не ми харесваше.
Тогава Сам проговори, като върна вниманието ми към него. Той каза името ми и това ме накара да се стресна. Отдавна не се бяха обръщали към мен с името ми. Погледът ми намери неговият и зачаках следващите му думи. Той ме попита какво ще правим сега.
Дали и той бе усетил промяната в температурата или бях само аз. Замислих се как по-точно да отговоря на въпроса му. След това започнах бавно и с внимателно преценени думи да му обяснявам:
- Предлагам, като за начало да научим колкото може повече за това място и то за по-кратко време ако е възможно. Колкото по-скоро, толкова по-добре. - дадох първото си предложение. След това продължих и с второто.
- И ще е добре да разберем защо сме тук и защо точно ние. Ако работим заедно ще постигнем по-голям успех и по-добри резултати. - завърших.
Млъкнах е го загледах. Изчаках търпеливо да премисли думите ми и да ми отговори. След това се сетих да допълня нещо.
- Ако имаш някакви идеи ще те изслушам.

Сам пусна откъснатото цвете на земята. След това го погледна леко тъжно, но не след дълго изражението му се промени. Той вече изглеждаше уверен и непоколебим...спокоен.
Момчето се съгласи с предложението ми да работим заедно. Не го познавах и не знаех какви са възможностите му, но нещо вътрешно ми подсказваше, че той е повече отколкото изглежда.
От личен опит бях научила, че чрез притеснение и колебание, работата няма да бъде приключена. Затова реших да се оттърся от всякаква несигурност като я заменя със самоувреност. Знаех, че знанията, тренировките и обучението ми при Александър ще са от полза в ситуация като тази, дори и тя да не включва чудовища, които нараняват невинни.
Сам предложи като за начало да огледаме обстановката и заобикалящото ни и да се опитаме да стигнем до някакви изводи. Кимнах и се заогледах. На пръв поглед нямаше нещо необичайно, но винаги уловката беше скрита някъде. С периферното си зрение забелязах как момчето се приближава към стените на пещерата. Той допря ръката си до нея и я задържа там известно време. По лицето му се четеше, че е установил нещо, което допреди му е избягвало. Обърнах се към него с очакването, той да сподели откритието си. Не след дълго той проговори и потвърди опасенията ми. Пещерата действително се затопляше, и то бързо.
- Забелязах това преди минута. Предполагам, че е от топлината, която цветята излъчват. - млъкнах за момент и след това продължих. - Повече ме притеснява факта, откъде идва топлината, която загрява цветята. какво има под тях?!
Сам започна да върви плътно до стената, като проследяваше с ръка грапавата и повърхност. Той стъпваше бавно и някак предпазливо, като че ли очакваше всеки момент подът да се срине изпод краката му. В началото само стоях на едно място и го наблюдавах, но след секунда осъзнах, че той се е запътил нанякъде и аз трябва да го последвам. Стигнах по възможно най-бързият начин до стената и го настигнах. Вървях след него като поставих едната си ръка на стената, за да разбера до каква степен е загрята. Осъзнах, че е по-топла от очакваното. Но по-голямо впечатление ми направи факта, че колкото повече го следвах, толкова по-топла ставаше стената. Сякаш вървяхме точно към източникът на топлина.

Сам установи, че наблизо трябва да е източникът на всички беди.
- Да съгласна съм. - отвърнах на извода му.
Все пак ние се приближавахме към по-топло място. Това установявахме от докосването до стената. В един момент тя стана твърде гореща, за да понесе кожата на ръката ми и аз рязко я дръпнах от стената. След няколко минути Сам направи същото.
Продължавахме да вървим напред. За секунда се обърнах и видях, че по пътеката няма нито едно цвете. Чак сега осъзнах, че около самите стени няма цветя. Но защо? Да не би и цветята да бяха като луната - просто отразяваха част от светлината и топлината на слънцето, или в случая на източника!?
Отново се обърнах напред, за да не се спъна докато вървя. И тъкмо навреме, защото Сам се бе спрял и се оглеждаше. Той обърна главата си към мен и ме погледна, след което кимна. Отвърнах на незададеният му въпрос като кимнах утвърдително в отговор.
Продължихме напред. След още няколко метра той се спря рязко. Малко ми оставаше да се блъсна в него, но за щастие се спрях точно на време. От тялото му не виждах много, от това, която е пред нас. Той блокираше гледката ми и аз надникнах отстрани, за да мога да видя причината за спирането ни.
Тогава забелязах, че на мястото на синята светлина и цветя, имаше ярко огнено червени. Сякаш бяхме в друга зала, копие на първата, но в различен цвят и с различна атмосфера. Пристъпих една крачка и така застанах до Сам. Тогава усетих тежестта на въздуха, причерня ми и усетих как тялото ми бавно пада към земята. В момента докато падах се зачудих защо само аз падам. Защо Сам стои прав и невредим. Нима бях толкова слаба?