Мистик Фалс, преди 6 месеца

Беше прохладна нощ. Все още улиците бяха ледовити, но доста празни в по-малките квартали на града. Тук-там се виждаше и някоя лампа, която огряваше улиците. Карах доста бързо, защото по тези улици попринцип нямаше хора. Пушех едновременно цигара и карах, като не внимавах много по пътя. Но това не доведе и до нищо хубаво. В една затънтена улица за момент спрях да гледам и когато вдигнах погледа си към пътя, забих рязко спирачки, но гумите започнаха да се пързалят и успях да спря на милиметри от едно момиче. За момент блокирах. Фаровете ми осветяваха пътя и момичето, а аз само дишах накъсано, а сърцето ми щеше да се пръсне. Веднага изскочих от колата с притеснено изражение.
- Ей, добре ли си?
За момент останах до колата, но след малко се приближих и леко се намръщих.
- Кое време е, че да си вън?? Нямате ли вечерен час?

Бях на почивка със съучениците от класа ми в единствения хотел в Мистик Фолс.Градчето , в което леля ми щеше да снима най-новият си филм.Вървях през улиците на града ,защото не можех да заспя.Знаех ,че след половин година това ще бъде моят нов дом,заради работата на леля ми.Признавам,че градчето изглеждаше спокойно,твърде спокойно ако питате мен.Може би просто бях свикнала на шумотевицата в големия град.Изведнъж в мрака блесна някаква светлина и аз закрих очи с едната си ръка.Не можех да видя какво става,докато изведнъж не чух някакъв мъжки глас,който ме питаше какво правя тук и защо не съм си у дома.Свалих ръка и го погледнах.
-Да,добре съм...-промърморих аз.
-Вечерен час?-досега никой никога не ми беше забранявал да се разхождам където и когато си искам. -Ами...не...

- Е на колко си? На 16 горе-долу?
На физиономия изглеждаше на толкова. Пък и усещах до някъде това. 15-17 да беше. Можеше да мине и за по-голяма, но й личеше.
- В 11 вечерта не мисля, че ще пуснат 15 или 16 или 17 годишно момиче на вън. Не бяхте ли до 10 вечерта по закон?
Кога пък и аз се интересувах от закона? В повечето случаи винаги го нарушавах постоянно, но сега се правех явно на тежкия пазител на закона.
- Сериозно, какво правиш тук, не внимаваш ли малко? Улиците са заледени, можеше всеки да те блъсне, дори аз, ако не забих спирачки на време!

Ужасно се ядосах от думите на непознатия,който стоеше пред мен.За кого се мислеше той?За мой баща?Тръснах глава и леко ядосано му отвърнах.
-Прав си.На 16 съм и какво от това?Не мисля,че ти влиза в работата, а и едва ли нещо ще ми се случи в този град.А и какво ти пука?Ти дори не ме познаваш.
Говорех толкова бързо и ядосано,че дори самата аз не се познах.Но осъзнавах,че вината не беше на странника пред мен,просто не исках да местя тук.
-Знаеш ли?Дори не знам защо ти отговарям...Аз..аз трябва да вървя.-казах смутено и понечих да тръгна обратно.

- Едва ли нещо ще ти се случи в този град?! Леле, не си оттук,нали?
Засмях се високо при думите на горкото момиче. Едва ли не идваше в клетката на Дявола в този град, а тя ще ми се прави на голяма. А да не говорим, че беше просто човек.
- Какво сега? Не ти отърва отговора ми, дори и да знаеш, че е истина и, че изобщо не ме интересуваш, но съм прав? Признай си, няма смисъл да отричаш и да се правиш на инат.
Пак се засмях грубо като не помръднах от мястото си, а само щях да й гледам сеира. Нали се имаше за голяма, давай сега да видим какво ще направи голямото момиче.

Смеха на непознатия ме подразни още повече.Обърнах се и ядосано му отвърнах:
-Да,не съм от тук.И какво от това?Кажи ми какво би могло да ми се случи в малко градче като Мистик Фолс,където повечето от жителите са възрастни хора с бастуни?-попитах го и устните ми се извиха в саркастична усмивка.
-И повярвай ми.Не се правя на инат,аз съм.Но едно нещо не ми е ясно,защо щом толкова не ти пука си все още тук и ми четеш лекцията какво мога и не мога да правя преди да навърша пълнолетие?

- През деня да, но..
Приближих се бавно към нея и спрях на милиметри, като я погледнах страшно.
-.. нищо не сме казали и за вечерта.
Последвах примера й и също се усмихнах, но с арогантна усмивка. Харесваше ми да плаша новаците тук, особено като не знаеха какво правят и, че нямало страшни неща точно в този град.
- Може аз да съм психопат и... да те убия сега! За това да ти обръщам толкова внимание в момента!

След като изслушах думите му,аз вдигнах глава нагоре,така че погледите ни да се срещнат.
-Да си призная...аз харесвам нощта повече.По тихо е,няма много хора ,спокойно е и винаги можеш да подредиш мислите си.Та казваш,че може би си психопат?-засмях се,погледнах за секунда надолу след,което се приближих по-близо до непознатия и прошепнах в ухото му.
-А ако аз съм истинския психопат и затова се разкарвам сама посред нощ?
Интересно ми беше каква щеше да е реакцията му сега.Самото му присъствие и целия този разговор ме беше изнервил,но нямах нищо против да изгубя още няколко минути.

- По-тихо, но нали знаеш, че тихите води са най-дълбоки? Може да е тихо вечер, но това е просто заблуда за повечето човешки същества. Спокойно? Това, че зад всеки ъгъл се крие нещо, което би те убило за секунди, не го прави и безопасно.
Смигнах й, но миг по-късно я гледах на доста близко разстояние. Навярно беше от онези лигавите момиченца, идващи от Ню Йорк, пълни с пари от техните.
- И какво като си психопат? През живота си знаеш ли на колко такива съм попадал? И ако беше психопат, сега нямаше да се занимаваш с мен, а вече щях да съм навярно с нож в корема, проснат на земята.

Засмях и се отдалечих няколко крачки от него.
-Всичко това за тихите води и така нататък...може би си прав.И какво от това?Щом се разхождам посред нощ сама,значи знам какво би могло да ми се случи и съм решила да поема риска.Второ:Откъде знаеш,че бих те наръгала с нож?Има къде,къде по-добри средства за убиване.Може би съм просто по-ексцентрична и обичам да изтезавам.Трето:Същото важи и за теб.Ако беше някакъв психопат вече щях да съм на десет метра под земята ,а не да си бъбрим като старци.-намигнах му.

» Преди три месеца в Мистик Фолс/Бела и Ксандра/
» В кафене преди 5 месеца
» Сан Франсиско преди 3 месеца
» Преди 6 месеца в Италия
» Из тъмната част на града, преди 8 месеца