След три години по улиците на Чикаго

Гост

-Добре дошли в Чикаго госпожице !
Това бяха думите с които ме посрещнаха на летището.Мечтата ми най-сетне се беше осъществила.Свободна .. как добре звучи.. това беше новото ми име.Без родителски контрол, без домашни, Без никакви досадници а още по малко и риба..Сега беше мой ред да се забавлявам.Излязох със малкото сакче от пред.Беше ли възможно да няма нито едно свободно такси ? Обиколих летището цели 10 пъти .. няма и няма!Добре .. явно се налагаше да тръгна пеша.“Добре, Лейни не се паникьосвай.. ще намериш път до квартирата ти !“ Загледах се със във картата .. По неясна не можеха ли да я направят ?! Слънцето ми блестеше във очите.Реших да извадя слъчевите очила от чантата ми.Това се оказа огромна грешка.Вместо очилата извадих без да искам разни други простутии и с картата във ръка.. Тогава се блъснах във един човеки паднах.Всичко от чантата се разпиля на асфалта.
-Извинявайте !Ох Прекрасно ! - обърнах се нагоре - С още нещо да ме кажеш ?!

Вървях си по улиците доволен от живота и тогава в мен се удари едно момиче.Вече бях стар за такива неща.Момичето в което се бях блъснал падна на земята и се извини.Не беше щастлива от живота личеше и.Наведох се й и помогнах с нещата й.Погледнах я и се усмихнах:
-Добре ли си?-замислих се за Сали.Дали и тя някой ден щеше да е таква?Надали с баща като мен.Може би щеше да стане по-добра или пък ловец като мен и чичо си.Хах не нямаше да се случи.Тръснах глава,за да не мисля за това и погледнах момичето.

Гост

-Аз .. да добре съм!-започнах да говоря объркано.Той ми помогна.
-Аз такова .. благодаря! - усмихнах му се.Беше не повече от 5-6 години по голям от мен.При това доста хубав.Но ... сигурно беше женен или си имаше сериозна връзка.
-Така и така сте се спряли .. ам .. на къде е улица “Манголия 12“ ?
Погледнах го с надеждата че ще ме опъти .. дори и придружи макар че имаше много малък шанс да се случи второто.

Погледнах я и се усмихнах:
-Да продължете нагоре и после завиите на ляво.-Погледнах я отново мило и после извадих телефона от джоба си и погледнах смс-а които бях получил.Съобщение от Сали,Това дете не трябваше да борави с телефон.
Обърнах се към момичето и попитах:
-Ще ви изпратя!-беше ми по път и без това трябваше да се върна в апартамента за млако.

Гост

“ЙЕС ЙЕС ЙЕС !!“ ето това исках да кажа но от устата ми излезе само:
-О ам .. добрем.
Кой ли беше пратил смс ? Хм.. реших да не питам .. все пак вярно бях приказлива но .. чак клюкарка:
-Аз съм Карълайн но .. предпочитам Лейни.
Подадох ръка за да се здрависаме.Все пак не можехме през целия път да си говорим на “Вие“ нали ?! Тръгнахме нагоре по един баир.Не беше много висок но крехко момиче като мен естествено че би се изморила.Едно от хубавите неща да си върколак беше че заякваш искаш или не искаш.Като стана дума .. днес пълнолунието трябваше да започне след малко.Хванах се за врата.Набарах един тежък медальон с капаче.“Добре! Тук е! Няма да да се окосмяваш тази нощ! “ Потръпнах при таи мисъл .. защо трябваше да има толкова много космалаци ?!

Поех ръката й и се усмихнах:
-Дийн.Приятно ми е Карълайн.-смигнах и и продължихме да вървим.След известно време стигнахме до входа към апартамента ми.
-Ако искаш ела с мен.Трябва да свърша нещо.Може да ме изчакаш и да отидем да пием кафе.-засмях се и изчаках да отговори,като усетих силна вибрация да ме разтърсва,ужас.Сам.Защо я научи?

Гост

Той се представи като Дийн.Хм .. беше ми познато .. сякаш го бях чела някде .. “Дали пък .. не едва ли е точно в този регистър.. иначе до сега да беше разбрал че съм върколак“ Добре .. има хор ас еднакви имена случва се.Покани ме на кафе.Аз приех естествено! Можех ли да отакажа на такава покана, но телефона му пак започна да вибрира и само казах:
-Ам .. мисля че е по добре да вървя .. като гледам приятелката ти иска да се свърже с теб.- усмихнах се някак тъжно.Кимнах на една страна страна-Благодаря че ме опъти Дийн !

Погледнах я слисан:
-Това е дъщеря ми не приятелката ми.Просто брат ми я научи да използва телефон и тя успява да става досадна.-засмях се и продължих хайде:
-Ще я харесаш!Забавна е.-хванах я за ръката и я дръпнах към входа.Натиснха бутончето за асансьора и влязох вътре,като отново я дръпнах,за да не се се отметне.

П.п. Аре да викнем и щерка ми :Д

Гост

Дъщеря му ?! Какво за Бога .. Така и не можах да си добърша мисълта защото той ме задърпа към асансьора.Гледах го объркано и същевременно стреснато.Ние току що се запознахме а вече щеше да ми представя щерка си !Бях се вцепенила дори не можеш да свързвам думите:
-Ама .. аз какво .. ама къде .. кой ?! Дийййн !! - казха когато бяхме пред врата.-Спри !
Той ме погледна .. аз .. не знаех как да се измъкна ..
-Аз .. трябва да си оставя някъде сака ... нямам намерение да ходя така по улуците !! -Вдигнах вежди и с една ръка му показах голямото претъпкано зелено нещо в ръката ми..

п.п. Викай я :д ама тя да пише сега ;дд

» На разходка в парка след един ден
» Чикаго, преди 90 години
» След седмица из града
» След 2 години в Кипър
» След няколко дни в хотел (18+)