Плажната ивица

Заглавие: Плажната ивица Чет Юни 14, 2012 2:18 am

Spoiler:

Заглавие: Re: Плажната ивица Съб Юни 16, 2012 3:45 am

След като се изкъпах излязох от имението и се отправих към плажа. Движех се с моето Камаро кабрио и вятъра развяваше косите ми. Беше приятно, но още по-приятно щеше да бъде, ако имаше от кого да си сръбна малко свежа кръв. Паркирах на паркинга пред хотела, които се намираше на плажа и слязох. Закрачих бавно като усещах горещината, която се задаваше. Но това не ми пречеше. Бях облечен в дънки, тениска и кожено яке, а маратонките ми.. еми надявах се да не се напълнят с пясък. Просто спрях до басейна, където свършваше частта със плочките и застанах, като загледах пясъка. Беше пълно с млади жени и се надявах да си избера някоя, като я заведа в някоя част, където имаше дръвчета и просто.. да я изпия. Тогава привиках една руса красавица към себе си и зачаках тя да се приближи. Аз бавно се задвижих към горичката, която беше зад басейна и забелязах, че тя ме следва. Това беше момента, в който щях да изчезна със супер бързината си и след това да я приклещя някъде, но...

Заглавие: Re: Плажната ивица Съб Юни 16, 2012 6:04 am

Каква скапана сутрин..Нима беше възможно да съм пила толкова много .. изглежда май да .. заспала съм със халата !Ох .. и този рум сервиз .. не помня да съм поръчвала закуска във колко .. 11 по обед ?!?Отворих вратата.Влезе едно момиче .. някаде на около 20 години.Едвам се сдържах да не й се нахвърля.Изглеждаше толкова апетитна.Реших да се възползвам от хубавото време.Излязох на терасата.Седнах и започнах да похапвам от яйцата.След като привърших се приближих до парапета.. но веднага се отдръпнах .. Слънцето беше започнало да ми изгаря ръцете.За секунди раните ми зарастнаха веднага.Погледнха лявата си ръка където обикновенно стоеше гривната ми от камъчки.Нямаше я! Всеки момент слънцето щеше да приникне във стаята ми.Със светкавична бързина влязох дръпнах пердето и започнах да търсп гривната.По леглото .. няма я .. Някае по пода .. няма я.На нощното шкафче .. няма я !! Къде беше за Бога ?!? Започнах да се притиснявам.Тогава се сетих .. как може да съм толкова загубена ? Естествено че на плота във банята.Сложих си я и отново излязох на балкона.Слънцето огря тялото ми, или поне тази част която не беше покрита от кърпата.Въпреки че закусих .. друг глад много по силен от този не остана на заден план.Облякох набързо лилавия си потник и късите дънки.Пуснах косата си от стегнатия кок.Тя се разля по раменете ми на вълнички.Излязох от задния вход и тръгнах към горичката.Въпреки че бях вампир, обичах природата.Винаги ми действаше успокоително.Но както се бях замислила с какво да започна (някоя блондинка или някой синеок батко) Усетих миризмата на вампир.Нямаше нищо странно в последно време все така се случваше .. нали този град беше пълен със такива тайнствени същества.Реших да видя кой е .. но когато видях лицето му .. замръзнах на място .. нима беше възможно .. след толкова години ??Наистина ли беше той ?! Реших да се уверя и когато миризмата на кръв ме удари във чак във главата промълвих“:
-Деймън ?
Усетих туптящо сърце наоколо и видях че момичето гледа изненадано.

Заглавие: Re: Плажната ивица Съб Юни 16, 2012 6:11 am

Бях награбил русокоската и пиех сладката й кръв, когато чух името си. Пуснах отпадналото момиче, което се приземи на земята пред мен и се обърнах. Избърсах с ръка кръвта от устните си и казах:
-Катрин... ти.. си жива? - след тези думи просто преглътнах и допълних:
-Как така си жива - доближих се с невероятна скорост и погалих бузите й с палците си:
-Не си ли в гробницата? Какво е станало? Кой те освободи? - и я загледах с милия си влюбен поглед/

Заглавие: Re: Плажната ивица Съб Юни 16, 2012 8:30 am

Бях забравила как погледа му ме пронизваше по онзи начин по който ме пронизваше с неговите сини очи.Приближи се до мен по бързо от колкото очаквах .. Със палци ме погали по бузите.Беше с няколко сантиметра по висок от мен и затова вдигнах поглед нагоре.Започна да ме отрупва с въпроси за какво ли не.. но това можеше да почака .. Глада не отстъпи на желанието ми да си поговоря с него.
-Няма ли да ме почерпиш ? - попитах го като свих устни.-По добре разказвам на пълен стомах ..
Усмихнах се.Щях да му разкажа .. но след малко.Приближих се до момичето и изпих останала кръв във тялото и .. а тя не беше много.Видях прецизно свършената работа на Деймън .. е поне беше добър вампир.Той през цялото време ме гледаше .. най-вероятно си бе спомнил как преди време аз пих от него.. Приближих се до него и му казах докато избърсах кръвта от устните ми:
-Нека се разходим .. ?

Прокарах ръка през косата й и я доближих до себе си, за да я целуна страстно и казах:
-Липсваше ми.. - притиснах тялото й в своето и допълних:
-Боже.. от колко време те търся, а ти сама ме намери.. това е любовта.. съдбата.. това ни е писано да стане.. - след тези думи отново я целунах и допълних:
-Добре... да се разходим.. искам да ми разкажеш всичко - бавно закрачих с нея, като преплетох пръсти с нейните и я придърпах, за да не избяга. Не исках да я изгубя отново..

Точно такъв развой на нещата не бях очаквала.. Мислех че вече му е минало .. минаха повече от сто години.. нима още беше влюбен в мен ? “Та той те целуна естествено че е влюбен в теб“ каза едно тънко гласче някъде из мен.Говореше сякаш двамата сме били влюбени но нещо лошо ни е разделило .. Та аз дори никога не съм го обичала ! Просто беше забавление за мен.Никога не е било нещо повече от секс.Но той .. той не се беше променил изобщо.Все същия луднал по мен Деймън.Каза че му лупсвам и още сто и едно неща които след целувката не чух.Беше откачено.. беше странно.Въпреки това му разкарах на кратко за бягството ми от гробницата.Остана видимо впечатлен.
-А при теб как минаха тези .. дълги години?
Страхувах се от отговора .. но втпреки това бях длъжна да разбера..

Заглавие: Re: Плажната ивица Нед Юни 17, 2012 9:47 am

Преглътнах и казах:
-А защо не ме потърси? - след това издишах и допълних:
-Всички тези години се опитвах да те освободя.. за това се върнах.. метеорита.. всичко.. беше утре, но... ти.. ти си жива.. и.. - поклатих глава и допълних:
-Аз не съм ти нужен... аз.. аз съм бил просто играчка за теб.. - осъзнавах какво става и за това допълних:
-Ти си ме използвала, за да се забавляваш, нали? - всичко влизаше в главата ми:
-За това не си ме потърсила до сега...

Почувствах се гузно.Въпреки всичко, Деймън ми беше близък малко или много.Не можех просто да го погледна в очите и да му кажа това което той беше казал.От части казаното беше вярно, но ..въпреки всичко ..
-Деймън .. - казах го тихо .. но той не искаше да ме слуша,а само се обърна.Със светкавична скорост го залепих за едно от дърветата, като ръката ми беше пред гърлото му.Бях оголила зъби.Мразех когато някой ми обръщаше гръб.Просъсках тихо като наклоних глава на една страна:
-Ще ме изслушаш ако ще това да е последното което ще направиш !!- никога не се бях държала по този начин с него, във очите му забелязах не толкова изненада колкото уплах.-Никога не си бил играчка за мен .. е не мога да отрека забавлявах се с теб .. но това не значи че не означаваш нищо за мен ! Затова по добре ако ще отваряш устата си за нещо .. нека е за да ме целунеш !
И след тези думи го целунах по страсно от колкото той мен преди малко.