Болницата на града

Влязох бързо в болницат а с нея на ръце и тоидох на рецепцията.Казаха ми да изчакам.Не можех да чакам:
-Вие слепили сте?Не виждате ли,че тя кърви?Че е зле?Нима някаква бабичка с високо кръвно е по-важна от момиче на 20 години,което умира?-жената на рецепцията ме гледаше злобно.Присвих очи и кимнах с глава:
-Добре.-знаех къде е спешното и тръгнах на там с нея на ръце.Нахлух в първият кабинет в който видях доктор.
-Не не ме заплашвайте оправете я и чак тогава ми говорете.-сложих я на леглото и погледнах злобно към лекаря,е можех да го заплаша с пистолет,но надали щеше да помогне.

-Дийн..
Не го усещах повече,само тресенето на колата ,а после отново силните му ръце които ме носеха на някъде,чух сериозния му тон който се караше на някого,а чужди ръце се разхождаха по тялото ми..
Напълно загубих съзнание,а щом отворих очи бях в стая,нямаше въздух,това не беше на хубаво,а една сестра се суетеше около мен
-Прозореца-а тя само каза не - Мамка му отвори го..
Не ме послуша,а си излезе,огледах се,него го нямаше

Не знаех какво и правят,но останах пред спешното два часа.Най-накрая сестрата,която за последно бе влязла при нея излезе и преди да е казала каквото ида е било влязох вътре.
-Вив??-тя беше будна погледнах я и хванах ръката й:
-Как си?-бях разтревожен.Брат ми не бе спрял да ми звъни,бавачката на Сали,но не ми пукаше особено.

Видях го как влетя в стаята беше притеснен,нарече ме накратко,никой не ме наричаше така
-Тук си! - едва се усмихнах
Е добре може би трябваше да повярвам,но нямах въздух,не можех дълго без свеж въздух,а тук направо щях да се задуша
-Моля те,прозореца,отвори го...

Бързо отворих прозорците и се усмихнах като се върнах при нея:
-Искаш ли да те черпя шейк като всичко приключи?-знаех от личен опит за шоколада и витамините след загуба на много кръв.Поглаих лицето й.Беше прелбедняла,но все пак бе красива.Инстинктивно се наведох и нежно докоснах устните си до нейните.

-Въздух!
Поех си дълбоко въздух,на замърсено не издържах дълго,не можех да седя затворена,не и повече от час-два!Когато ме погали беше невероятно приятно,особено след всичко,дали си заслужаваше да мина през това,отговорих си на този въпрос след като устните му докоснаха моите съвсем нежно
-Хм..определено искам,ако пак ще ме целуваш!

Подсмихнах се и я погледнах:
-Да скъпа,ще те целувам колкото искаш само да те изкараме от тук.-усмихнах се нежно и я целунах отново,но този път настоятелно,дръпнах се отново и доктора влезе.Помнещ все още случката от преди три часа не каза нищо за посещението ми.Прегледа я набързо и каза,че през нощта трябва да остане тук.Въздъхнах и дръпнах един столк към леглото й:
-Така/Ще си постойм явно.

Исках да изляза незабавно от тук,не исках да стоя
-Още сега?
Но доктора влезе и ми каза,че не мога да си тръгна,искали да ме наблюдават още една нощ.Не не не ,това не бе възможно,още една нощ тук и щях да съм по зле и щяха да ме държат още
-Дийн моля те,не искам да оставам,изведи ме моля те!

Погледнах я и после погледнах към доктора.
-Не можели да я пуснете?-очите му се зкаоваха на лицето ми и въпросът бе изтрелян мигновенно:
-Вие какъв се водите на младата дама?-останах зяпнал за няколко секунди и после казах:
-Съпруг.И за това моля ви,трябва да се приберем.Имаме дъщеря.И не мога да оставя детето и майката разделени.Разберете ме.Момиченцето е на 9 няма да разбере.-сякаш го оставих в огромен шок.Той я погледна и сви рамене.След още пет минути умоляване и нацупени физиономии отнейна страна я пуснаха да си върви.
-Сега си ми длъжница.-прошепнах в ухото и точно преди да излезем от боолницата.
-Как си в действителност?Без лъжи.

В първия момент не знаех какво ще каже,какво ще измисли за да ме изкара от тук,но от къде му хрумна това със съпруга,че и дете!Трябваше да вляза в роля,успяхме да убедим доктора да ме пусне без много увъртане.Подписаха документите и ми помогна да се облека,дрехите ми не бяха от най-здравите,но нямах други сега,всъщност трябваше да си купя,но когато повече време...
-Само кажи как и кога
Засмях се,а той разбира се ме попита как съм всъщност,бях добре,малко разходка и чист въздух щях да съм нова
-Изведи ме на въздух и до 10 минути ще съм идеално

» По улиците на града
» Молът на града
» След седмица из града
» Из парка на града,1 юли 2012
» Из тъмната част на града, преди 8 месеца