Мистик Фолс преди 2 дни

Беше първият ми ден в града и не познавах почти никого и нищо.Беше някъде по обед,когато си надянах една туника и джинси и излязох навън,докато леля ми спеше в новото си и удобно легло на вторият етаж от къщата.Времето беше топло и слънцето грееше,улиците бяха почти пусти.Бях взела карта на града от вкъщи и реших да се отбия до KFC за да хапна.Градчето бе малко , така че до няколко минути бях там.Влязох в сградата на заведението за бързо хранене и се запътих към щанда за да си поръчам,когато изведнъж усетих как нещо или по-точно някой се блъсна в мен.Погледнах нагоре и видях русо момиче с разлят шейк по бялата си блуза.Явно двете се бяхме сблъскали,но нищо от това не беше нарочно.Не я познавах и не знаех как ще реагира,затова се притесних и едва успях да промърморя:
-Ъм...извинявай...- и сведох поглед надолу.

Катнис беше гладна. Още нещо което и напомняше че се превръщаше в човек. Хиляди години на Земята, нямаше как де не заприлича на тези долни същества. Тя им се възхищаваше защото ден след ден се бореха срещу най-тежката болка, любовта. Някога назад и тя беше изпитвала тази любов, но сега търсеше само отмъщение. Катнис реши да отиде до КФС за да похапне. Поръча си, погледна през прозореца, беше хубав ден според нея, дори и да валеше из ведро. Усмихна се и тръгна към масата с подноса си в ръка. Когато изведнъж усети силна болка в ребрата си. Подноса и се изплъзна, хамбургера се удари в пода, шейкът и се разсипа по чисто-новата и бяла блуза, капачката на пюрето се отвори и се изсипа по обувките на другото момиче.
-Ъм...извинявай...- промърмори момичето до нея. Катнис усети как очите и стават сиви и ги затвори рязко а крайчетата на косата и се превръщаха в черни затова я хвана назад възможно най-бързо. Вдиша и издиша няколко пъти и отвори сините си, както винаги, очи. Усмихна се и пусна косата си.
-Няма нищо и аз не гледах къде ходя, никога не гледам. -и се засмя.

-Не...наистина..вината беше моя...винаги съм толкова непохватна.-казах с леко огорчение.
-Аз съм Ани Торн и съм нова в града.-усмихнах се приятелски и грабнах две салфетки от близкия щанд.Подадох едната на другото момиче,а втората запазих за себе си и докато се навеждах да избърша обувките си казах:
-Дано да не остане петно.Блузата ти е наистина прекрасна...ако все пак не се изчисти,кажи ми и леля ми ще плати за химическо чистене или ще ти я изплати.

-О не! Не, не.. Не! Благодаря все пак. -засмях се докато взимах салфетката която ми подаваше. Почистих блузата си и си сложих якето отгоре. Беше останало доста голямо петно така че се закопчах.
-Доста е топло за яке. -ми каза Ани, инстинктивно се обърнах към прозореца, отново беше изгряло слънцето, и то какво слънце.. сигурно навън бяха над 37 градуса. Само пет минути преди това валеше че чак улиците се бяха наводнили, времето се менеше постоянно. Отидох до касата поръчах два хамбургера и две коли и платих, после я поканих да седне с мен и хапнахме.
-Аз съм Катнис, значи си нова в Мистик Фолс, е кажи ми как ти изглежда градът на сенките? -усмихнах и се и отхапах от хамбургера.

Бях доста изненадана от реакцията на все още непознатото за мен момиче.Очаквах да се развика или поне да се подразни заради петното на блузата си,което да си призная беше доста голямо.Тя ми се усмихна приятелски ,поръча ми един хамбургер и ме покани да седне при нея на една от масите в заведението.
-Да.-казах плахо- Нова съм в града.Всъщност преместихме се снощи с леля ми и днес е първият ми ден така да се каже. -засмях се и отхапах от хамбургера пред мен.
-Не се оплаквам.Градчето изглежда доста нормално и тихо...Но за жалост не познавам никого и самата мисъл,че отново ще бъда новото момиче малко ме плаши.

За секунди и беше станало много топло така че съблече якето оставяйки наяве гигантското розово петно. НОРМАЛНО?! Нормално градче ли?!
-Да знам какво е, местила съм се доста пъти но ти поне имаш някой. Аз съм винаги сама. -Катнис погледна бързо надолу и отпи от колата докато си играеше с сламката. Доста често и се случваше думите сами да излизат от устата и че вече дори не се изненада.- По добре е да познаваш повече хора, научаваш толкова много нови и различни неща. -каза с по-ведър глас.- А и това винаги е забавно, както виждаш! -и посочи блузата на която петното бе започнало да става лилаво.

Засмях се и отвърнах.
-Права си.Аз наистина обичам леля си , а и тя ме е отгледала след смъртта на родителите ми,но просто нейната работа съсипва живота ми.В буквалния смисъл.-въздъхнах и отхапах още една хапка от хамбургера.
-Просто ми се искаше да има нормална работа...без местене,без цялата тази олелия и шумотевица около нея.
Замислих се какво ли би било,ако наистина беше така.Дали щях да бъда по-щастлива? Вдигнах глава и се загледах към изхода на заведението и наблюдавах как хората влизат и излизат от него.Изведнъж осъзнах ,че се държа малко странно затова погледнах Катнис и се засмях.
-Извинявай...понякога се отнасям.

-А аз се чудех какво гледаш. -момичето се усмихна. -На колко си?
-Седемнадесет.
-И къде си родена?
-Ню Йорк.
-Доста си далечко. Хей! Искаш ли да се поразходим из града. Има много красиви места. -промърмори Катнис не и харесваше да стои затворена дълго време. Обичаше да е близо до морето там се чувстваше свободна. - Можем да отидем на плажа и без това е топло и после на по бира да честваме щастливото ти ново начало в Мистик Фолс, един "нормален" град. Какво ще кажеш?

-Това ми звучи страхотно,макар че аз съм на седемнадесет,помниш ли?Не ми е позволено да пия.-засмях се и я погледнах.
-Днес е първия ти ден в Мистик Фолс,сигурна съм ,че "властите" ще направят изключение.-Катнис се усмихна,стана от стола и се запъти към изхода.
Аз я последвах.Още в първия миг,когато напуснахме заведението видях мъж със камера в ръка на отсрещния тротоар.Не можех да повярвам,че са ни открили тук.Местонахождението ни трябваше да се пази в тайна.Бях ужасно ядосана не стига ,че следваха леля ми навсякъде,а сега не оставяха и мен да имам личен живот.Наведох глава надолу с надеждата да не ме забележат.

-Ани, Ани! -един мъж се развика докато тичаше към тях. Тъмнокосото момиче хвана Катнис за китката и се затича към плажа, дори и да си нямаше представа на къде върви. Скоро бяха двадесет тичащи мъже и жени, всички питаха неща Ани а тя само си криеше лицето докато един не я удари по китката за да си покаже лицето. Катнис усети как побеснява отново затова сграбчи ръката и и се затича към уличките където знаеше че щяха да ги и изгубят. Когато бяха сами вече се бе променила напълно така че взе слънчевите очила от чантата си и си ги сложи, после извади една голяма шапка и прибра сега черната си коса в нея. Ани я гледаше с отворена уста.
-Ще ти обясня в бара. -Катнис се обърна и закрачи към един от най-известните барове в Мистик Фолс. Барът беше на плажа така че не им трябваше много за да стигнат. Вътре беше много шумно и претъпкано.- Две бири, моля! -когато барманът им ги даде и те платиха излязоха навън. Плажът бе почти празен и имаше силни вълни. Седнаха на брега така че водата им мокреше босите крака и Катнис каза:
-Аз съм ангел, когато съм ядосана се променям. -момичето до нея отново бе отворило уста и мълчеше.

Въртях бутилката с бира ,която държах.Гледах Катнис с отворена уста.За какво по дяволите говореше тя?Ангел?Та Ангели и други подобни мистични същества не съществуват.Просто не можех да осъзная какво се случваше.Дали сънувах или беше истина?Гледах към морето и какви ли не мисли се въртяха в главата ми.Стояхме мълчаливо доста дълго време,когато най-накрая се осмелих и попитах:
-Но...как е възможно?Да си Ангел?Да си тук на Земята?Да говориш с мен?-погледнах я объркано.
-Този наш разговор истина ли е или някакъв шантав сън,от който ще се събудя скоро?Моля те,кажи ми истината,защото съм наистина объркана...нещо повече от объркана...може би дори малко уплашена от...това.-погледнах я отново плахо и зачаках отговора и.

Протегнах двата си пръста към челото и но тя се отдръпна, усмихнах и се и тя ме погледна объркано повторих движението но този път успях да я докосна преди да бе твърде късно. Всичко около нас се замъгли и изведнъж бяхме в някаква кола, бяхме седнали на задната седалка до едно не повече от десет годишно момиченце. Погледнах през прозореца докато родителите се смееха, изкачвахме се на някакви планини колата вървеше спокойно по пътя и бащата вземаше всеки завой без проблем докато изведнъж един камион не застана на пътя, усмивката на семейството се изпари и жената изкрещя, момиченцето отзад заплака заедно с Ани. Мъжът на волана опита да избегне камиона но вместо това мина през мантинелата и колата падна през планината. Скоро щяхме да се разбием така че протегнах отново пръсти и докоснах челото на Ани, бяхме на сантиметри от земята когато колата се замъгли и изчезна позволявайки нов спомен на момичето да се появи. Бяхме в някаква бяла стая с едно легло на което спеше същото десет годишно момиченце, Ани не бе спряла да плаче от както бяхме в колата. Влезе една млада жена и седна до нея. Момиченцето се събуди веднага и попита:
-Къде са мама и тате? -жената до нея се стресна и я прегърна а после извика сестрата без да обръща внимание на въпроса на момичето.
-Как е възможно?
-Беше три дни в кома.
-Добре ли е?
Чуваха се гласове от коридора и накрая жената отново влезе.
-Мила, мама и тате спят..
-Къде спят? -попита наивно момиченцето, след като чух гласа и осъзнах че това момиченце беше същото което седеше до мен и плачеше.
-Ани, те спят на облаците, те са на небето с други добри хора..
Не исках да седя повече там, отворихме очи едновременно и бяхме отново на плажа, Ани продължаваше да плаче, прегърнах я, не знаех какво друго мога да направя.

Спомените ,които толкова дълго време потисках вътре в себе си и се опитвах да забравя най-после отново намериха начин да се върнат.След толкова много време отново изпитах същата болка,която изпитвах и преди 7 години.Имах усещането,че беше вчера,когато колата се претърколи няколко пъти и аз изпаднах в кома.Помня много ясно как се събудих уплашена в стаята и как леля ми ми съобщи за смъртта на родителите ми.Помня всичките безсънни нощи прекарани в плач ,докато гледам общата ни снимка.Но с времето всичко ставаше по-леко и постоянното местене не ми даваше възможност да се замислям за това.Но сега,точно тук и днес това момиче ме накара да си спомня.Отворих очи и все още плачех безспирно,тя ме прегърна, а аз нея също.Не знаех какво да кажа,защото ужасната гледка беше все още в ума ми.Последните секунди преди и след катастрофата постоянно ми бяха пред очите.

» Мистик Фолс преди 3 дни
» Мистик Фолс преди седмица +18
» Мистик фолс преди 2 години
» Преди три месеца в Мистик Фолс/Бела и Ксандра/
» 1848 г. Мистик Фолс