Самотната бесетка

Обичах да идвам тук...беше толкова спокойно тихо...точно по вкуса ми.Идвах тук най-често за да остана напълно сама и да упражня и някое друго заклинание с което за помогна на някой.Днес подухваше лек ветрец който нежно разпиляваше косите ми...Слънцето грееше над главата ми.В последно време се уморих постоянно да говоря с обърканите мъртви.Не че не исках да им помогна както мога но...но даже и една вещица се изморява.Извадих древния си тефтер в който записвах всички заклинания и затърсих заклинанието за канализирането на силите...все още не го знаех и задължително трябваше да го науча.По едно време докато зубрех магията дочух тихи стъпки зад себе си.Инстиктивно се обърнах.Около бесетката се въртеше едно младо красиво момиче най-вероятно някоя покойница която иска де разговаря с мен.Уморено се приближих към нея.
-Здрвей!Знам че си объркана но ти си мъртва и мястото ти не е тук...ако мога да ти помогна с нещо...просто кажи.-говорех й.Тя ме гледаше объркано.
-Познаваме ли се?-попита ме красавицата.Мълчах и се чудех дали не се бях объркала че е мъртва....и май наистина се бях объркала.Момечето пред мен си беше жива...

Беше наистина прекрасен ден,четях едно ат многобройните исторически книги в библиотеката.Знаех какво ще стане,но въпреки всичко отново я четях.Беше малко странно,но през определено време преглеждах всички събития от историята и с времето ставаха все повече.Сякаш се бях уморила от всичко това и реших,че трябва да се разведря или поне да се преместя на място различно от трите зали на библиотеката ми.Качих се по стълбите ,защото библиотеката се намираше под дома ми,за да мога да събера всички книги.Малцина знаеха за съществуването й и не сулчайно се намираше под земята.Имаше два подземни етажа,единия беше библиотеката,а другия още се обзавеждаше,но и тези зали щяха да са превзети с книги,можи би нямаше да е скоро,но многобройните етажерки щяха д се напълнят.В библиотеката ми имаше толкова книги.Не събираше всичко,но за това наех складове.Скоро всичките тези книги щяха да завземат другата библиотека и все повече щях да се гордея с постижението си.
Излязох от къщата с книга в ръка,запътих се към бесетката с надеждата ,че няма да има никой,но там имаше момиче,което говореше неща,които не разбирах.Защо трябваше да съм объркана,та аз дори не я познавах и не бях мъртва
-Извинете ,но не ви позанвам,сигурно сте сбъркали!-Честно казано я помислих за луда,но се усмихнах вежливо.Помнех хората ,които познавах и след като я огледах разбрах,че тя определено не беше една от тях.Може би се бе припознала,но ме миселше за мъртва,което ме смути и учуди.Думите й ме доведоха до два извода или беше луда ,или и тя не бе обикновена.Щях ад я попитам направо,но първо зачаках да каже нещо,за да изключа възможноста за лудост и да остане другата възможност.Може би виждаше мъртви,но аз определено бях жива,бях попадала на такива хора,но все още не бях сигурна дали тя бе една от тях или просто един от онези хора,които трябваш еда затворят в лудницата час по скоро.

Вещица!Какво си позволяваше?Нима си мислеше,че може да използва някое заклинание върху мен,нямаше да стане така.За миг ръката ми се намираше на гърлото й ,но се успокоих и я пуснах.Не искаше да се захваща с мен.Можех да съм много добра,но и много лоша,когато се налагаше.Не вярвах,че се опита да използва заклинание,но реших да го преглътна и да не обърна особено внимание.Какво ли се опитваше да ми направи,всякакви ситуации минаха през главата ми.
-Какво си мислиш,че правиш?-Попитах я съвсем сериозно,като я гледах изпитателно,защото просто не й вярвах.Съвсем непозната се опита да използва заклинание върху мен,все още се питах какво си мислеше.-Не си помисляй да използваш заклинания!Знам какво си и повярвай ми не искаш да се занимаваш с вен!-Най-малко бе невнимателна ,да използва заклинание срещу непозната,без да знае какво същество е.Нямах кой знае какви сил,но познавах наистина силни личности. Умивката отдавна си замина и нямаше и помен от нея.Сега просто чаках отговор ,но поне се успокоих,защото никой не искаше да ме ядосва.Рядко постъпвах така,но рядко някой се опитваше да ми причини такова нещо.За спокойната ми личност това чувство бе непозанто и различно,рядко го бях изпитвала,а и не исках.Кой искаше да бъде ядосан,просто не го разбирах!
Седнах на беседката ,като не я изпусках от поглед.

-Какво си мислиш,че правиш?-попита сериозно тя и ме гедаше изпитателно.-Не си помисляй да използваш заклинания!Знам какво си и повярвай ми не искаш да се занимаваш с мен!-довърши тя.Аз наведох виновно глава и мълчах.Момичето седна бесетката и зачака отговора ми.През цялото време не ме изпусна от поглед.Реших че ще е най-добре да кажа нещо.
-Аз...ъмм ...аз съм вещица-тихо говорех аз.Момичето отсреща вдигна леко вежди.
-Знаех си.-каза тя.-Ии така и не разбрах защо се опида да използваш заклинание върху мен?-допълни тя.
-Исках да разбера дали преди малко се досети каква съм...преди заклинанието-отговорих.Момичето продължи да ме гледа.Интересно ми беше тя откъде знаеше за вещиците?За заклинаниета?Дане би и тя да беше вещица?
-И ти ли си вещица?-попитах я.Тя ме изглада странно и май се чудеше да ли да ми каже...явно не ми вярваше.

Искала да разбере?Ако бях нормална нямаше да си имам и на идея от вещици и щях да знам за тях единствено от филмите ,но беше различно.Те съществуваха и това бе факт,както винаги познавах историята й на вещиците,всеки със своето минало.Най-впечатляваща бе историята на вампирите и самия факт,че една вещица бе дала тяхното начало.Не се досетих,че е вещица,но разбрах ,че е свръхестествено същество или е луда и очевидно не беше луда,което беше някак успокоително от една страна.А от друга страна тя се опита да използва заклинание,което не беше никак мило от нейна страна.
-Не,не съм вещица!Аз съм...-Защо ли се хабях и без това едва ли щеше да повярва.-Чакай има ли някакво значение,с кого говоря?-Това трябаше да бъде въпроса,който трябваше първо да задам преди да й кажа,че съм покровителката на историята.Всичко това ме подсети за хората,които мислеха,че ние сме само част от митовете.Радваше ме по някакъв начин,но от друга страна те вече не вярваха в боговете,те бяха минало.Предшината власт ,която се разбпростираше на длъж и на шир вече беше просто нищо,а аз бях просто нищожна част от историята на света.Поне щях да бъда запомнена,както ерата на боговете.Е,беше факт всичко беше минало и сега боговете живееха като нормални хора,светът не бе толкова интересен.Сегашните войни с всичкете нови оръжия бяха скучни,този с по-новата технология печелеше,а преди всички разчитаха на хората и техните способности.Определено миналото ми липсваше много и сега можех да ес върна само докато четях.

-Не,не съм вещица!Аз съм...-започна тя.-Чакай има ли някакво значение,с кого говоря?
-Вижте найстина съжалявам... и ще ви помоля да не разпространявате че съм вещица.-говорех.
-Разбира се че няма да кажа.-отвърна тя и се загледа на някъде.След крадко мълчение проговорих.
-За заклинанието...съжалявам.-извиних се.Момичето само кимна замислено.Отново замълчахме.
-И в краяна сметка...от къде знаеш за вещиците?-тихо попитах.Тя се обърна и ме погледна.

Разбира се,че нямаше да кажа,всеки си имаше своите тайни и те трябваше да останат скрити.Всичко бе изяснено и нямаше да имам повече проблеми с това момиче или поне се надявах да е така.А откъде знаех за вещиците?Ако аз не знаех нямаше кой друг да знае.Все пак бях историк и нещо токова не можеше да ми убягне.
-Нещо такова не може да ми убягне.-Усмихнах се и се засмях.Изправих се и като се приближих към нея,като подадох ръка,за да се запознаем.Опитах се да й покажа,че не съм заплаха и,че няма да разкрия тайната й.И аз нямаше да се радвам,ако разгласяваха на ляво и дясно какво съм.
-Аз съм Клио,позната още и като покровителката на историята.Ще пазя твоята тайна,ако ти забазиш моята!-Така бяхме квит,тайна за тайна и двете щяха да останат скрити.Може би като се разкрих всичко щеше да е по-лесно и нямаше да се лъжем и да се опитваме да си правим заклинания.-Ти виждаш мъртви ,нали?-Всичко се подреди в главата ми.Вещицата имаше способност да вижда мъртви и определено не беше луда ,а по-скоро объркана.

-Нещо такова не може да ми убягне.-изсмя се тя.После се изправи и се приближи към мен.Подаде ми ръка да се запознаем.Стиснах ръката й.
-Аз съм Клио,позната още и като покровителката на историята.Ще пазя твоята тайна,ако ти забазиш моята!-допълни момичето.
-Аз съм Мелани,древна вещица.-предствих се и й се усмихнах.
-Ти виждаш мъртви ,нали?-беше схванала.Аз кимнах.
-Това е дарба... иии проклятие.-обясних.-Ти сама видя как се бъркам...-Момичето се усмихна широко.
-Аа ти си нещо като муза нали?-попитах.
-Точно.
-Супеерр!-възкликнах.-Само веднъж през живота си съм виждала муза.
Млъкнах за момент и се замислих...за семейството си...много ми липсваха..Майка ми сестра ми,тате...ако имах шанса да си пожелая нещо щя да поискам да са при мен.От кога не съм ги...от повече от 500 години.
-Клио..щом си покровителка на историята се чудех дали...дали знаеш нещо за моето семейство?Ние сме нещо като наследници на древните вещици...или по скоро аз.-бях свела глава и си говорех под носа надявах се да ме беше чула.Когато най-сетне вдигнах глава Клио ме гледаше със странен поглед.

Мелани,древна вещица...Годините започнаха да се въртят в главата ми и всичко бавно се нареждаше.Датите изкачаха,книгите се разлистваха и разни картини се появиха в главата ми.Тежка участ бе застнигнала семейството й и усмивката бавно изчезна.Съдбата им беше лоша и всичко бе станало заради ревност и заради нещо,което не са разбирали.Аз я погледнах и по погледа ми можеше да се разбере,че съдбата им не бе хубава.
-Ам,Мелани...-Последва кратко мълчание от моя страна,не знаех как да й го кажа ,за да не я заболи,но бе невъзможно.Такава загуба не можеше да бъде превъзмогната толкова бързо и нямаше как да не я заболи от такава новина.-Съжалявам,че трябва да го кажа,но те са загинали след жертвоприношение.-Казах го и не знаех как ще реагира.Бе минало много време,но това е било нейно семейство.Тя е избягала,но е било нужно,защото така е спасила живота си,но е погубила семейството си и всичко е започнало от една проста ревност.Тази ревност погубваше хиляди и можеше да се започне и от самия Олимп.Смърт и погром сееше едно просто чувство,но защото ни бе нужно да го изпитваме.Нищо хубаво не излизаше от това,но сега се притеснявах как ще реагира.Всеки губеше някой ценен за него,но тя разбираше чак сега и ми бе тъжно за нея и може би щеше да се наложи да я утеша,но щом се налагаше щях да й помогна.Хората трябваше да си помагат в трудностите ,а и да не бяха хора ,това беше просто малък жест.Щях да я попитам на коя от сестрите ми бе попадала,но не беше времето за този въпрос,не и когато на плещите й се стовари такава тъга.

Клио замълча и се съсредоточи.След 5секунди беше готова с отговора си.Погледна ме прави в очите.Погладът й беше станал тъжен. Последната ми надежда изгоря...Ясно...досетих се на секундата какво ще отговори....
-Ам,Мелани...-последва кратко мълчание от нейна страна.-Съжалявам,че трябва да го кажа,но те са загинали след жертвоприношение.-произнесе го най- накрая.Склоних глава и двете не бяхме подготвени за реакцията ми.
-Знаех си...-тихо казах.-...Знаех си-продължи да повтарям.Макар и простичката си реакция отвътре душата ми плачеше.Наведох се напред и закрих лице с дланите си.
-Мелани съжалявям...-тихо каза зад гърба ми Клио.В гласът й усетих състрадание.Когато бях способна да отговора й казах.
-Не си виновна ти....и все пак благодаря че ми каза...трябваше да знам.-Клио ме потупа приятелски по гърба.Поех си дълбоко въздух и се изправих.
-...А ти имаш ли си семейство?-попитах музата.

Наистина ми бе тъжно за нея,та тя бе загубила семейството си.Исках да я прегърна и да я успокой,но не я познавах.Единствено ми оставаше да хвана рамото й и да съм до нея с каквото мога.Само това можех да направя,но бешепо-добре да научи истината дори и късно вече знаеше и нямаше да се чуди какво бе застигнало семейството й.Лошото бе,че част от семейството й не е могло да изживее живота си ,не са могли да изпитат любов.Това бе чувство непознато за мен,не го бях изпитвала.Никой мъж не ме бе карал да го чувствам или да го кажа.Много дойдоха и си отидоха,но така й не чуха "обичам те" от моя страна.Сякаш не можех да обичам,но просто никой до сега не ме бе карал да почувствам такова нещо и да се влюбя в него,исках нещо различно от просто увлечение.А сега трябваше да разказвам за семейството си,можех да изброявам братята и сестрите си дълго време,но не ми се исакше да започна да разказвам за всичките деца на баща ми,чичовци,лели ,братовчеди,ставаше дълго и широко.
-Имам осем сестри,но ако продължа ... няма да ни стигне времето.-Опитах се да разведря настроението.Всъщност повечето богове по някаква линия бяха мои роднини,било то братовчеди,лели или чичовци.Даже баба и дядо имах,но всички изглеждаха прекалено млади,за да ги наричам баба и дядо.