Лондон,Англия /преди 1 месец

Бийп.Бийп.
Дразнещия звук накара Мойра да се разсъни.Беше получила СМС от баща си.След като го прочете се заинтересува от часа и погледна отново телефона си.Вече беше обед.Стана от леглото и тръгна към кухнята.Разтърка очи и затършува из шкафовете за кафе.Шкаф,след шкаф и нищо.Нямаше кафе.Баща `и сигурно бе изпил последната доза.Намръщи се и се върна в стаята си.Облече светло сиви дънки,които идеално очертаваха изящните `и крака.Комбинира ги с един сив потник на Мики Маус.Обу набързо едни обувки с висок ток,сиви почти като дънките.
Взе ключовете,телефона и цигарите си и излезе от апартамента.На 2 улици път имаше едно страхотно кафене,а тя нямаше друг избор да набави дозата си кофеин.
Вървеше спокойно.За сега никакъв изблик на обичайните спъвания.
Стигна за няма и минута.Отвън бяха наслагали столчета и стъклени маси.А на масите пепелници.Явно вече отделяха пушачи от непушачи.Тя кимна на себе си и се настани на един от плетените столове.Сервитьорката дойде при нея и застана мирно държейки тефтерче и химикал.Зачака я да си избере нещо, а не осъзнаваше ,че не и е дала меню.Мойра стисна устни и си премълча.
-Едно кафе.Силно.
Сервитьорката се завъртя на пети и тръгна.Мойра издърпа една цигара от кутията и я остави между устните си.Извади запалка от джоба на дънките си и я запали.
"Остана и кафето!" каза си тя и зачака.

Гост

Лондон .. какъв красив град .. Реших да го посетя.. не бях идвала от толкова много време.Настаних се във един хотел .. със някакво трудно за произнасаня име.Вече беше 7 сутринта нямаше смисъл да лягам за някакви си 3 часа.Метнах си един душ .. при това ледено студен .. но още ми се спеше .. Реших да изчакам няколко часа преди да сляза във кафенето.Облякох си дънките, един потник и коженото яке отгоре ... беше хладна сутрин.Късите ботушки с ток и дим да ме няма .. отне ми известно време докато разбера къде се намира съмото кафене и още толкова за да разбера този техен аглийски акцент.Всичко беше пълно .. само едно момиче седеше сама на една маса .. “Е,Ребеа .. нямаш кой знае какъв избор ..“ Отидох при нея .Тя пушеше.Стори ми се добро момиче защо ли си пропиляваше живота с тези цигари:
-Имаш ли нещо против да седна ? Всичко друго е заето..
Тя само ми кимна.Аз се настаних на стола срещу нея и казах:
-Ребека, приятно ми е.
Подадох ръка за поздрав.

Мойра следеше минаващите хора.Преценяваше ги и ги оставяше.Сервитьорката остави кафето и и тя веднага го взе.Изпи една голяма глътка,и въпреки,че не бе любителка на горещите напитки се наслади на всяка една капка от това кафе.Едно момиче скоро се приближи до нея и попита дали може да седне.Мойра никога не би отказала и само кимна.Тя се представи.Русокоска се казваше Ребека.На лицето на Мойра се изписа усмивка и се здрависа леко със Ребека.
-Мойра..
Изрече тя и отново надигна чашата с кафе.Отпи няколко глътки и ги преглътна.Горещата течност направо я накара да потръпне.Определено вече щеше да го остави да поизстине малко.Дръпна си последно от цигарата и докато издишаше от синьо-сивия дим загаси цигарата в пепелника.Заигра се с кутийката и погледна Ребека.
-Е,от тук ли си?
Определено на долавяше акцента в гласа `и.Мойра понякога успяваше да го докара,но рядко.Все пак беше от Ню Йорк.
Мойра остави кутията на масата и внимателно обгърна чашата с длани.Нагина я и духна няколко пъти в опит да изстуди по бързо кафето си.Реши да опита дали се е получило и надигна кафето.Отпи внимателно една малка глътка.Беше с подходяща температура и тя започна да пие смело докато не падна и последната капка ,но още усещаше умората.Спеше и се повече от всеки път.Направи жест на сервитьорката да донесе още едно и погледна Ребека.
-За теб?
Попита я .Днес явно не бе много разговорлива.Но второто кафе определено щеше да промени този факт и щеше да се раздрънка като клюкарка.Но щеше да говори за себе си.Ако започнеше .. нямаше спиране и ставаше опасно."О,определено трябва да си сложа спирачки!" помисли си тя и се усмихна весело.

Гост

Момичето се представи като Мойра .. какво хубаво име.Усмихнах и се.Попита ме дали съм от тук:
-О ами не попринцип съм от ..- а сега де ... по мое време дъжавата ми където бпх родена се казваше по съвсем различен начин.- Сан Франсиско.-казах набързо.
-Америка.. - добавих накрая .. все трябваше да съм отнякъде нали ?След като направи жест към сервитьорката да и донесе още едно ме попита какво ще искам .. Още гледах менюто , но се отказах и казах:
-За мен едно късо кафе и една чаша тоник с много лед.
Усмихнах се и пак се обърнах към Мойра:
-А ти до колкото виждам не си от тук .. съдейки по акцента .. Ню Йорк .. или Чикого.Едно от двете.
Положението започна да става тежко.Гледах как една от вените на врата и ме приканваше да я захапя.От вече доста време не се бях хранила а докато бях в ковчега е .. мах да си наваксвам.Но не можех да го направя тук пред всички.Трябваше да я накарам да излезем но не знаех как .. едва ли щеше да вързе че искам да се поразходим особено във това мрачно време.

» Лондон, преди четири десетилетия.
» Англия в миналото, преди неопределено време
» Фолс преди месец
» В гората преди преди седмица
» Най-мръсно рп на месец Юли