Чикаго, преди 90 години

Англия ми беше писнала. Всеки ден, чай, бисквити, Биг Бен, няколко сделки, чай, секс, бисквити. И не винаги нещата се случваха в този ред. Трябваше ми нещо ново, нещо различно. И каква по-добра идея, от това да избягам от Великобритания? Опаковах багажа си и се качих на първия самолет за Америка, слязох на летището в Чикаго и сложих слънчевите си очила. Прекрасен майски ден. Отидох в сградата на стария си апартамент, отворих леко вратата и влязох вътре. Оставих куфара си на колелца, до вратата и започнах да изкарвам дрехи и всякакви такива неща. Изкъпах се и реших да изляза, малко от нощния живот на Чикаго нямаше да ми дойде зле. Облякох си една червена рокля, малко над коленете, изсуших косата си, като я хванах с една черна лента и буклите ми продължиха да се спускат по раменете ми. Обух черно-червените си обувки и бях напълно готова. Естествено жартиерите не липсваха, но за това можех да благодаря само и единствено на французите. Заключих вратата и тръгнах към един билярден клуб. Уникално място. Пълни с идиоти, готови буквално да продадат душата си за десет години, изпълнени с курви и пари. Аз нямах нищо против да им дам всичко това, защото аз получавах много повече. От друга страна имаше и бизнесмени, които не бяха чак толкова изпаднали и с тях наистина можеше да се намери тема за разговор, но пък бързо омръзваха с намеците си. Започнах да играя сама билярд на една от масите, тъкмо си бях набелязала горен десен джоб, една от червените топки, когато чух нечий глас зад мен и пропуснах топката. Подпрях се на щеката и се обърнах, тогава видях моя "приятел" Арес. Извъртях очи и спрях погледа си върху него. Беше казал, нещо от сорта дали това е "единствената Али'', естествено саркастично. Той просто много обичаше да ме дразни нали?
- Същата, единствена и неповторима.
Просъсках аз и демонстративно му обърнах гръб. Наведох се над масата и тялото ми почти докосваше повърхността. Прицелих се по-прецизно и този път успях. Усмихнах се сама на себе си и леко обърнах глава към богът, стоящ зад мен. Стоях съвсем спокойно, познавахме се от достатъчно дълго, той знаеше колко бързо се ядосвам...ала и аз знаех какво удоволствие му доставя това. Затова просто стоях и не правех нищо показващо, че присъствието му ме дразнят.
Нямаше да си развалям серията, само защото Господин-Аз-Съм-Толкова-Важен-И-Всичко-Се-Върти-Около-Мен, беше тук и ме разсейваше. Хвърлих му един бегъл поглед, изглеждаше доста добре. Повече от добре бих казала, черен костюм, сива вратовръзка...прехапах леко устни и после отново се съсредоточих върху играта.
Изправи се и отидох до бар-плота. Беше на едва няколко метра от масата, на която играех. Взех чашата с уиски, която той държеше в ръцете си и изпих това, което беше останало в нея. Видях раздразненото му изражение и на лицето ми се изписа огромна усмивка. Раздразнения ЕАрес беше толкова по-забавен и приятен от Дразнещия Арес. Оставих чашата в ръката му и взех една от другите щеки.
- Ще играеш ли? Или те е страх да не те победи момиче?
Наклоних леко главата си на една страна и оставих русите ми букли да проследят движението ми. Доколкото го познавах или щеше да ми откаже, или щеше да направи играта още по-интересна и щяхме да включим някакъв облог.

Виждах как ме гледа и едвам се сдържаше. Преди време с него бяхме гаджета, ако изобщо нашето можеше да се нарече някакъв вид връзка. Всичко се свеждаше до караници, дори сбивания...и накрая завършваше със секс. Винаги. Константа. Извъртях саркастично очи, знаех че това го дразни. Винаги го дразнеше как му се противопоставям и как всичко, което той прави за да ме вбеси, всъщност повечето пъти адски много ме забавляваше. Е, разбира се нямаше как да не спомена, че и той си имаше своите "звездни" моменти и понякога думите му наистина ме нараняваха, но тъй като нямах душа, това не траеше дълго. Забравяше се...все пак Арес не беше някой, чиито думи биват да се вземат на сериозно, нали? След това игнорирах думите му за "мъченето", отново извъртях поглед и го наблюдавах как бавно отпива от уискито си. Арес се изправи и се доближи до мен. Проследих движенията му, облягането на масата и целия "съблазнителен" поглед. Присвих леко очи и повдигнах вежди. Наистина ли Арес? Мислиш си, че си толкова неустоим? Е, аз щях да опровергая тази теория. И вътрешната богиня в мен, се усмихна доволно, на новата си мисия. Хм, мислеше си за секс, за извратен секс. Добре, признавам си, падах си по извратени неща...но не и с него. За него секса беше като пиенето на кафе. Нещо, което му беше нужно...но винаги го оставяше след като беше готов с него. Колкото и коравосърдечна да бях и да нямах почти никакви чувства, не можех да се примиря с това, че спи с други. Аз също го правех, но ми идваше в повече. След това трябваше да убивам глупавите кучки, а това си беше доста работа.
- Хайде...поиграй с мен, спомням си, че преди обичаше да...играем.
Усмихнах се леко и запърхах с мигли. Бях на сантиметри от него, едната ми ръка се спусна по вратовръзката дърпайки я леко надолу.
- А можем да играем на ,,Истина или Предизвикателство.''
Поклатих глава, оставих вратовръзката му и спуснах ръка по дължината на черното му сако.
Облизах долната си устна, махнах се от него и подредих топките на масата в триъгълника. Аз щях да разбивам. Нагласих се добре, като държах погледа си впит само и единствено в бялата топка. Ударих я силно, тя разби останалите и три топки влязоха в джобовете. Усмихната се отдръпнах от масата и разходих прекрасните си крака до Арес, който ме гледаше с нескрита злоба. Защо толкова злобно, скъпи? Явно не му се услаждаше идеята да загуби от момиче. и затова не искаше да играе. Наведох се над билярдната маса и роклята съвсем леко се качи нагоре, разкривайки част от красивите ми бедра.

- Бих искала да ми покажеш тези игри...как точно ги играеш...Арес.
Прошепнах тихо, казвайки името му така съблазнително, че за момент видях как облизва долната си устна. О, да не би, да му се искаше да ме напляска? Подсмихнах се самодоволно и нарочно пропуснах следващата топка. Не, нямах намерение да изгубя...аз не губех имаше доста време до края на играта. Беше отново негов ред, разходих красивите си крака и застанах точно зад него. Богът се беше надвесил над масата и над мен, бяхме толкова близо един до друг, че усещах парещият му дъх. Спуснах ръце по тялото му, докосвайки грубия плат на ризата. Насочих се към вратовръзката и се заех с рязвързването и. Можех да го вържа за масата и хем да го поизмъчвам, хем да се позабавлявам с него. Усещах как потръпва и при най-малкото движение на пръстите ми. Харесваше ми да го виждам такъв...уязвим. Колкото и да казваше, че никоя не можела да му устои, аз го правех и това го дразнеше. Имах чувството, че даже мира не му дава. Арес беше стиснал силно щеката, а с другата ръка стискаше ръба на масата.
- Спокойно...хайде играй де. Нали затова е билярдната маса, за да се играе на нея.
Прошепнах срещу ухото му и дръпнах вратовръзката. Обичах сивите вратовръзки, имах странен фетиш към тях...възбуждаха ме по някакъв необясним начим. Откопчах няколко копчета от ризата му и свободната ми ръка, в която не държах вратовръзката, съвсем леко докосна оголената част от оформеното му тяло. Докосването, почти можеше да се счете за нежно, но бързо промених това и впих ноктите си в кожата му. Той реши най-накрая да удари топката и вкара както от неговите...така обаче и от моите топки. Усмихнах се победоносно и се оставих на целувката, която ни завладя. Захапах леко долната му устна, а след това бързо махнах ръцете си, отметнах косата си назад и преметнах вратовръзката през шията си. Оставих я просто да виси, съвсем небрежно.
- Браво скъпи, браво.
Той се опита да ми изшътка, а аз буквално останах с отворена уста.
- Не ми шъткай и не съм виновна аз, че не ставаш...
Спуснах ръка по скулата му и му изпратих въздушна целувка. Междувременно бях станала от масата, за да натрия щеката си в талка, след това обаче се набрах и седнах върху масата, кръстосвайки най-безцеремонно крака.
- Май аз ще те науча да играеш. Няма лошо да поискаш помощ от добър и отзивчив човек, като мен. За билярда и за други....по-трудни неща. За тях се изисква повече от красиво лице и голямо самочувствие. Иска се опит, който ти скъпи нямаш.
Поклатих глава и свих рамене, все още държейки ръката си върху скулата му.