Лондон, преди четири десетилетия.

Страстта й към Англия никога нямаше да утихне. Обожаваше да се връща отново и отново в родината си, и най-вече в този величествен град. Лондон.
Но този път не се бе върнала току така, за да усети атмосферата на големия град или да се потопи в сладникави спомени за отминали времена. Древната отдавна бе изключила чувствата си, загърбила любовта и до голяма степен човечността си.

***

Шарлот мина през изхода на заведението и продължи да ходи незабелязана след обекта на интереса си. Не кой друг, а двойничката й.
Катрин.
Беше решила че е крайно време да я запознае с истинското й "аз". Не беше нужно, но така й бе скимнало. А наумеше ли си нещо Шарлот винаги го правеше.
Брюнетката зави зад един ъгъл и се озова в малка градинка. Докато си преправяше път между цветята и храстите Татия съвсем спокойно проговори.
- Катрин - излезна измежду устните й и древната зачака реакцията на двойничката си.

Лондон .. какъв красив град.Толкова много го харесвах.Имах невероятни спомени .. със Клаус и Илайджа .. хм .. винаги съм успявала да омая братя... е не почти .. не мисля че Клаус ме харесваше особено.. И така метнах си един душ и излязох не знаех къде да ида... просто тръгнах да се разхождам по улиците.Спрях се пред едно кафене.Беше пълно със някакви човешки утрепки.Реших че е най/добре да не влизам.На една от автобусните спирки имаше карта на града.Погледа ми попадна веднага на градините които бяха на около 4 пресечки от тук.Е , ако не друго поне ще се разтъпча ! Седнах до едни храсти.Не ми беше кой знае колко интересно да гледам малките момиченца да си играят на топка... замислих се за моето детство .. сякаш е било преди 100 години .. е беше на повече от 100 години, вече беше започнало да избледнява.. от унеса ми ме извади някакъв женски глас.. толкова приличащ на моя .. и се чу моето име.Обънах се за да видя кой ме е разпознал и видях .. нима беше възможно ?!? Двойницата ми .. или по точно аз бях двойницата .. от цяката объркация успях да кажа само:
–Аз.. Ти ... Какво .. ШАРЛОТ ?!?

Древната погледна отегчено, докато чакаше двойничката си да се обърне. Чудеше се колко ли време ще й отнеме да се осъзнае. В крайна сметка брюнетката се завъртя и с объркан поглед проговори на Шарлот.
- Да, да, същата. - завъртя очи Татия и се приближи към далечната си роднина.
Малко бе изненадана че Катрин знаеше за съществуването й, но по никакъв начин нямаше да покаже е е учудена от някого, още по-малко от собственото си копие.
- Знаеш ли, попринцип ти се възхищавам. Но ако искаш да живееш по-дълго трябва да поработиш над бързината на реакциите си. - каза й спокойно и се приближи до нея.
- Можех да съм те убила само докато се обърнеш - смотолеви като прекара пръст по врата на Катрин
Не че имаше такова намерение, бе се заклела да не посегне на своя собствена кръв докато е жива, но просто обичаше да е внушителна и да всява ако не страх, то поне респект.

Започна моля ти се да ме заплашва че можела да ме убие .. е вярно тя си беше древна но и аз не отсъпвах. Честно да си кажа от много време насам исках да се запозная с нея.Все пак именно тя е започнала линията ни.
-Можеше , но не го направи-подсмихнах се. Бях сигурна че няма да ми посегне .. не и на собствената си кръв.Но един въпрос ме тормозеше .. как можеше да сме толкова еднакви ?Бяхме като две капки вода.Дори близначките не бяха толкова еднакви.От една страна исках да се махна но от друга исках да разбера защо ме е потърсила.. затова реших да карам направо:
-Какво те накараме да ме потърсиш ?

» Лондон,Англия /преди 1 месец