Преди седмица.

Заглавие: Преди седмица. Нед Юни 24, 2012 8:35 am

Ричърд ненавиждаше да пропуска репетиции. Той бе стриктен по отношение на работата си и вероятно бе единственият сериозен индивид в групата от тревопушещи, булимични мързеливци, които дори не се сещаха подобаващо да се разтегнат и да разгреят преди тренировка.
Но както гласи една клиширана крилата мисъл "Любовта изисква жертви.". Не, че това, което имаше между него и Арес можеше да се нарече истинска обич, по-скоро бе вид услуга, която двамата си правеха взаимно...Вид бартерна търговия.
И все пак когато богът оповестеше, че има намерение да посети, нещо в Ричард трепваше необяснимо за миг, преобръщаше сърцето му и след това отново всичко си тръгваше по старому. Но не, това межу тях не беше истинско и точка. Суон отказваше да повярва. Обвързването не беше вариант. Любовта бе равносилна на смърт.

"Лебедите имат само един партньор. Умре ли той, лебедът може да загине от разбито сърце."

Прокънтя като ехо в главата му и острия връх на ножа се заби дълбоко в палеца му, докато той режеше босилека, който щеше след миг да добави в соса.
Последва завоалирана псувня, очите му леко се насълзиха, а Ричард си напомни на ум , че е мъж и ги избърса с опакото на ръката си, продължавайки да готви, очаквайки кръвотечението да спре от самосебе си.
Гледайки кръвта го обхвана мисълта, че се самонаказва и побърза да се превърже преди Арес да се е появил и отново се захвана с вечерята.
След половин час блюдото бе готово, на масата бяха строго подредени най-хубавите прибори и посудата от китайски порцелан, която Суон бе донесъл след турнето си в Пекин. Липсваше само вино, но се надяваше Арес да се сети да донесе поне това.
Бе време да се преоблече преди гостът му да почука на вратата. След миг трикото бе заменено с изискан панталон, а прекалено широката сива тениска с светло синя риза. Сега оставаше да сложи на лице и маската изразяваща силен непукизъм и всичко бе готово.

Заглавие: Re: Преди седмица. Пон Юни 25, 2012 8:10 am

Арес буквално прехвърчаше от офис в офис. Сделките бяха повече отколкото очакваше. Не знаеше, дали ще се справи навреме и дали ще успее да отиде изобщо при Ричард. Винаги му обещаваше, но никога не успяваше. Все нещо го задържаше. Вече закъсняваше с половин час и не знаеше какво да измисли като извинение. Всичко, което му идваше в главата звучеше тъпо. Беше 20;00 и той наметна сакото си, излизайки бързо от офиса си. Първо трябваше да мине през магазина, за да купи бутилка вино. Почти никой магазин, през които минеше не работеше. Трябваше да отиде до мола. Спря колата си на паркинга и с бърза крачка се запъти към щанда за алкохол. Взе най-скъпата бутилка червено вино и излезе от магазинчето.Запъти се към изхода, но нещо привлече вниманието му. Беше красив черен лебед. Мина през голямата, стъклена врата, на която пишеше Сваровски и покажа на момичето лебеда, който беше харесал. Подаде й парите и се запъти с бърза крачка към дома на Ричард. Не знаеше какво точно се случваше между тях, но щеше да разбере с времето. Настани се на седалката, излизайки от паркинга с мръсна газ. Добре закъсняваше още, сега времето летеше бързо, но когато трябваше да лети не летеше. Просто го изпускаше през пръстите. 1о минути по-късно беше пред жилището му. Погледна се в огледалото, прокарвайки пръсти през косата си, за да може тя да добие някаква форма. Качи се в асансьора, натиска копчето, което отговаряше на етажа на приятеля му. Повдигна ръкава на ризата си и забеляза, че закъснява само с час и половина.

Заглавие: Re: Преди седмица. Пон Юни 25, 2012 8:23 am

Да, точността на Арес не само куцаше, но и беше съвсем саката, но Ричард и без това не се бе забързал за никъде, имаше на разположение цяла нощ.
Отпусна се в прегръдките на мекия кожен диван, подарък от един от многото му почитател и реши да се наслади на малко музика. Пусна телевизора, но уви там течеше само комерсиална боза и той се насочи към голямата полица в ъгъла на гостната, върху която бяха наредени множество дискове.
След миг зазвуча лека класическа музика, а той се върна отново в канапето, но преди това се отби при малкото барче, сипвайки си чаша джин с газирана вода.
Побърза да свали обувките, които и без това му стягаха прекалено, но бяха част от амплоато му и се изтегна доволно като препичащо се на слънце коте.
Бе оставил вратата отключена, защото Арес знаеше, че винаги е добре дошъл и може да се разполага в дома му когато и както сметне за добре.
Нечии тежки стъпки по дъбовия паркет отекнаха в съзнанието му и Суон се сепна, разтривайки леко очи. Не си направи труда да се изправи, а само кръстоса крака и втренчи поглед във вратата, подпирайки брадичка на ръката си.
Ричърд притвори очи и отпусна глава назад, умората, примесена с алкохол взимаше превес над тялото му, карайки го да се чувства необичайно ленив.

Заглавие: Re: Преди седмица. Пон Юни 25, 2012 8:42 am

Натисна дръжката, очаквайки да бъде заключена, но за негова изненада, той беше оставил отключено. А, ако не беше той, а някой кръвопиец. Влезе в апартамента, а пода под него изкърца, издавайки местоположението му. Не му отне много време, в търсене на Ричард. Излежаваше се като коте на дивана, спря се на вратата като се облегна на касата.
-Ако си изморен да си ходя, ще го отложим за друга вечер?
Предложи Арес, наблюдавайки го с морско сините си очи, в които всеки можеше да потъне. Ричард успя да се събера на дивана и се изправи. Войнолюбецът бавно закрачи към него, изкарвайки от джоба опакования лебед.
-Това е за теб, черен лебед. Черното символизира мен, а лебеда това си ти!
Обясни му, като гласът му беше дълбок и дрезгав. Остави виното на масичката и го изчака да разопакова малката кутийка.

Заглавие: Re: Преди седмица. Пон Юни 25, 2012 8:59 am

- Прекарах два часа и половина в кухнята, приготвяйки вечеря. Никъде няма да ходиш! - това, което бе започнало като лека шега завърши с прекалено сериозен тон, който Ричърд рядко използваше. И все пак, завърши изказването си с усмивка и се изправи.
В това, което имаше помежду им, и което не можеше да се нарече връзка, нямаше доминиращ. И двамата притежаваха прекалено силни характери, за да позволят да бъдат нечия изтривалка.
Суон се приведе към масата, където стоеше очарователната кутийка и развърза панделката, сетне я отвори и огледа с ювелирна точност малкия черен лебед от всяка страна, изучавайки го с нескрито любопитство.
- Мислиш ли, че ми харесва? - попита той, поглеждайки към Арес, на чието лице се четеше неведение. - Аз съм жертва на проклятие, което контролира живота ми и не намирам това за романтично, колкото и красиво да изглежда в чуждите очи. - сетне смекчи тона си и се приближи до бога, обвивайки ръка около кръста му.
- И все пак е много мило. - с другата си ръка Ричърд посегна към вратовръзката на Арес и внимателно я разхлаби, след което я развърза и я метна в пространството зад себе си. Пръстите му се заиграха с копчетата на ризата му, разкопчавайки няколко, а дланта му се плъзна по топлата кожа, която се показа отдолу.
- Благодаря ти. - рече той ниско и приглушено и се надигна на пръсти, за да докосне устните си с тези на другия мъж. Очакващият целувка Арес обаче остана изненадан, защото бе безпощадно ухапан от Ричард, който се отдръпна бързо и зае мястото си зад нагласената вече маса.
- Лебедите са красиви и изглеждат невинни, но хапят безмилостно.

Заглавие: Re: Преди седмица. Пон Юни 25, 2012 9:31 am

Арес все още не беше свикнал с това да обменя ласки с друг мъж. Имаше и такива моменти в живота му, но те бяха в далечнотоо минало. Заровени дълбоко под всичките жени в колекцията му. Явно не беше уцелил подаръка. Мислеше, че след като се занимаваше с балет, ще харесва лебеди. Но уви не беше така. Усети как ръцете му започват бавно на обземат тялото му, единствената реакция от негова страна беше, лека усмивка, която се прокрадваше по устните му. Свали сакато си и го остави на дивана, прилежно сгънато на две. Седна на стола, който се намираше срещу този на домакина.
-Какво проклятие може да тегне над теб, това е невъзможно!
Сподели видното той. Правеше се, че не знае нищо, за свръхестествените същества, но това си беше долна лъжа. Знаеше повече отколкото трябваше дори той беше нещо подобно, но той беше различен. Той беше Бог на войната, можеше да разруши света за част от секундата, а Ричард не можеше дори да подозира каква тайна крие Арес от него

Заглавие: Re: Преди седмица. Пон Юни 25, 2012 9:50 am

Лицето на Ричърд се изви в отегчена гримаса и той побърза да я прикрие, скривайки се в кухнята. След малко се върна с поднос в ръка, на който стояха две чинии с вкусно ухаеща храна.
Суон сложи едната пред Арес, другата - на срещуположната страна на масата и седна.
- Ако искаш да говоря за това, по-добре ми налей вино. - не до там тънкия намек на Ричърд бе веднага разбран и мъжът срещу него пое в ръце бутилката.
- Имам чувството, че не правиш това много често. - след като асимилира казаното, Суон побърза да добави.
- Имам предвид срещите с мъже, отварянето на бутилки, както виждам ти се отдава.Явно и двамата имаме нужда от няколко питиета преди да се отпуснем изцяло. - на лицето му се появи едва доловима усмивка, пълна със студ.
Той поднесе бокала си към Арес, очаквайки да го напълни с алкохол и когато това бе сторено, Ричърд вдъхна топлия, екзотичен аромат на тъмни гроздове, примесен с този на горски билки и дребни плодове, след което отпи малка, дегустаторска глътка

Заглавие: Re: Преди седмица. Пон Юни 25, 2012 10:16 am

Арес стоеше на масата, очаквайки клюпачката. Беше гладен като вълк и можеше да изяде всичко, което му се поднесеше. Ричард все едно беше прочел мислите му, защото бе се появил с две чинии, от които идваше приятна миризма. Войнолюбецът облиза бавно долната си устна, следейки с поглед клюпачката. Мъжът срещу него, явно беше доста добър в научването.
-Пробвал ли си да пускаш тото фиш?
Попита го той с шеговит глас.
-Не е като да не съм го правил преди, но беше далече в миналото ми!
Отговори му той, поднасяйки бутилката към чашата му. Алкохолната течност запълни чашата му, след което напълни и своята. Отпи жадно няколко малки глътки и остави чашата. Ако щеше да става нещо между тях, Арес трябваше да е много пиян, защото нямаше да го позволи.
-Ухае прекрасно!
Отсече той като се наведе и огледа храната в чинията. Не му отне много време , за да разпознае какво е това. Беше лазаня. Колко мило. Взе нож и вилица, отрязвайки си парче. Сложи го в устата си, наслаждавайки се на вкуса му, който галеше сетивата му.

» В гората преди преди седмица
» Мистик Фолс преди седмица +18
» След седмица из града
» След една седмица / Някъде из горите
» Местния Бар,преди два дни