Имах нужда от малко спокойствие и може би щях да намеря такова в хотела. За известно време планирах да отида в някой хотел, където няма да има кой знае колко хора около мен или никой от тях няма да ме познава.
В лобито на хотела ми предложиха питие, разбира се всеки идваше с предложение за нещо алкохолно. Веднъж. Два пъти.. На третия път просто се съгласих, защото явно всеки един щеше да мине покрай мен предлагайки ми питие. Взех си водка. Да, беше силна, но може би това ми трябваше. Осъзнах, че бях прекалено примерна през целия си живот, трябваше да си поживея. Нека да започна с водка. Но поне засега бях още жива и завидно добре справяща се на земята сред хората, повече от доволна, че бях опровергала думите на Арес, че няма да мога да се справя. Незнайно защо това предизвика появяването на една доволна усмивка на лицето ми.
Отпивайки от спиртната напитка, сбърчих чело от силния алкохолен вкус. Може би трябваше да започна с нещо по-лекичко, което ми понасяше. Оставих чашата, която беше почти толкова пълна, колкото ми я донесоха и огледах интериора, като погледа ми за един дълъг момент се спря върху един мъж. Непознат. Преди да се усетя, че гледах в неговата посока, видях очите му, успях да преценя дори цвета им. Това ми подсказа, че погледа ми беше уловен от негова страна и той беше забелязал, че го наблюдавам.
Съб Фев 23, 2013 1:01 am by 
Арес:
Мелиса:
Moд:
Али
