Айзък ....

Заглавие: Айзък .... Сря Юни 27, 2012 10:45 am

Име:Айзък

Години:17

Раса:Върколак

Характер:
Тази тема мога да я обсъждам цял ден и пак няма да ми омръзне. Аз, аз, аз, аз...трябва ли да продължавам? В моя свят, всичко се върти около мен. Аз съм центъра на вселената и другите хора, просто обикалят около мен, за да бъдат щастливи и пълноценни. С това мое си държание, печеля повече врагове и фалшиви приятели, от колкото истински, но кому са нужни приятели, когато почти целият град си умира, да те познава и всички те уважават, независимо какво си направил. Избухлив съм, паля се за най-малкото нещо и честно само един поглед накриво, може да ме накара да се сбия с отсрещния човек. Има две мнения на този свят, моето (винаги вярното и правилното) и мнението на останалите, за което, всъщност не давах пет пари. Наранявам всички около себе си, заради баща си, който всъщност след смъртта на майка ми, почти всяка вечер упражняваше физически и психически тормоз върху мен.

Външен вид:
Какво мога да кажа за външния си вид? Всеки би казал нещо хубаво за себе си, а имайки предвид огромното ми его...и още по-голямата ми самовлюбеност, не знам как бих се описал и въобще ще е възможно ли да се впиша, в някоя от рамките, предложени тук. Косата ми е тъмно руса. В зависимост от светлината се променя, а лятото изсветлява до светло русо. Погледът ми покорява всяка жена и това е съвсем разбираемо, все пак цветът на очите ми е необикновен. Графитно-сиви. Сякаш нереални, момичета се влюбваха само като ги погледнех. Усмивката ми беше ослепителна, с два реда бели зъби, а двете трапчинки допълваха картинката, от където и да се погледнеше. Висок съм около 185 сантиметра, а тялото ми е перфектно оформено. Все пак бях капитан на отбора по лакрос и няколко пъти избиран за Крал на бала, в гимназия Мистик Фолс. Всъщност бях перфектното момче, мечтата на всяко добро момиче и фантазията на всяко лошо.

История:Айзък има тежко детство. Майка му умира когато е още на три годинки и това се оказва пагубно за баща му. Пропива се и в него се заражда фик идеята, че сина му трябва да е перфектен. Когато малкият Айзък направи някоя беля бива жестоко наказван.Опитва се да бъде перфектния син,но не винаги успява да усоволетвори очакванията на баща си.Не му върви особено с момичетата.Пада си по Лидия Мартин,дори веднъж и предлага да излязат,но тя както винаги се държала като вискокомерна кучка,която излиза само с победители,каращи поршета.една нощ,когато Айзък е на работа,дълбаейки поредния гроб на гробището,той вижда нещо в тъмното.Не може да си го обясно,докато не бива ухапан от Дерек Хейл.Малко преди първото си пълнолуние,Айзък преживява поредния изблик на гняв на баща си.Бива замерен със стъклен предмет,от който попада стъкло в бузата му.секунди след като Айзък изважда сръклото,раната вече е заздравяла.Айзък знае,че това не е обичайно,аккто и баща му,който го вижда със собствените си очи.при пълнолуние,той преживява първата си трансформация.

Дарба:Чете мисли

Лик:Daniel Sharman

Заглавие: Re: Айзък .... Сря Юни 27, 2012 10:53 am

Одобрен